КАПИТАЛА И ЗЕМЯТА КАТО ФАКТОРИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

1. Обща характеристика на капитала 

Капиталът е един от факторите на производството. Неговата същност в икономическата теория не е еднозначно определяна.

А. Дефинирането на понятието може да се разграничи в няколко посоки:

- Капиталът е предпоставка и резултат на производствения процес. Той е производствен фактор, наличието на който прави възможно производството. В същото време капиталът е продукт на производството. Той е вторичен производствен фактор, следствие на минал производствен процес, за разлика от труда и земята.

- Капиталът може да се дефинира като текущо вложени ресурси, за да се получи продукция в бъдеще. Но би могъл да се разглежда като стойност, която носи доход

- Като постоянна величина, резултат на предишни натрупвания, капиталът се дефинира като запас. 

- Като ресурс, осигуряващ бъдещи услуги, се определя като актив.

- Капиталът е опредметен труд, използван като средство за производство, но капитал са и парите

Б. Видове капитал - това дефинитивно разнообразие диференцира и видовете капитал:

Според формата си на съществуване, капиталът е:

- Физически капитал (материални активи, капиталови стоки, реален капитал), който е въплътен във физически средства и новия доход под формата на печалба. Продължителността на използване на физическия капитал е различна, което позволява да се разграничат дълготрайни и краткотрайни материални активи;

- Финансов капитал, съществуващ в пари, депозити, ценни книжа и носещ доход под формата на лихва;

- Човешки капитал, който съществува като умствени, интелектуални способности, придобити чрез инвестиране в образованието, квалификацията на човека.

В зависимост от произхода, капиталът е:

- Собствен капитал, резултат на спестявания, на капитализиране на печалбата и на средствата на амортизационния фонд на фирмата;

- Заемен капитал, предоставени за временно ползване парични средства, които носят доход под формата на лихва на заемодателя.

В. Капитал и инвестиции – инвестицията най-общо се определя като влагане на пари, което гарантира тяхната възвръщаемост, покриването на вложената сума и очакваната Пч.

Процесът на влагане на средства за закупуване на физически капитал, за да се възстанови изхабеният или за да се разшири съществуващия, се определя като инвестиране на фирмата. Когато инвестициите покриват амортизирания капитал, фирмата не се разширява, разчита на същия обем капитал и същото количество продукция. Очевидно е обаче, че за да гарантира конкурентоспособността си, тя има интерес да разширява функциониращите активи, да инвестира в усъвършенстван и по-производителен капитал. 

Брутни (общи) инвестиции - техни източници са амортизационния фонд и Пч на фирмата. Инвестициите, които разширяват капитала, се наричат чисти (нетни) инвестиции – техния източник е Пч на фирмата

Съвременната икономика изисква инвестиционни средства, които не винаги фирмата може да самофинансира. Затова тя често разчита на заемен капитал и алтернативните възможности на ценните книжа.

Капиталът на фирмата би нараснал не само чрез инвестиции във физически капитал, но и чрез инвестиции в ценни книжа (финансови инвестиции). 

Г. Възвръщаемост на Капитала - целта на всяка ефективно работещата фирма е функциониращият капитал да носи приход, по-голям от направения за него разход. Тази разлика между приходите от и разходите за капитала в класическата икономическа теория се дефинира като печалба, а в неокласическата теория, от позицията на маржиналния подход, се нарича възвръщаемост от капитала. Печалбата би могла да се разглежда и като възнаграждение на предприемача за усилията и рисковете при организиране на производствения процес. Тази гледна точка позволява тя да се дефинира и като цена на предприемаческия ресурс, на инициативата, риска, отговорността и т. н.

Различните теоретични позиции в дефинирането на Пч позволяват да бъдат разграничени няколко вида Пч:

- Счетоводна Пч – тя се отразява във фирмения отчет за Пх и Рх и се явява разликата между получените приходи от производството и направените за него разходи.

- Нормална Пч – икономическите рх са сума от явните рх (направени парични рх) и неявните рх (скритите, ненаправени парични рх) за производствените ресурси (риск, умения, предприемачески талант и т.н.), които са собственост на предприемача.

Нормалната Пч е стойността на неявните рх. Те се калкулират в общите рх на фирмата и от счетоводна гл.т., нормалната Пч е нулевата печалба, когато приходите съвпадат с разходите.

- Икономическа Пч (свръхнормална, добавъчна) – тя е добавъчната Пч над нормалната. Получава се, когато пазарната цена на продукта е по-висока от производствените му рх. И тъй като пазарната цена при съвършена конкуренция е динамична величина, икономическата Пч е временно явление.

- Монополна Пч – тя е икономическа Пч, реализирана при монополна пазарна структура, когато поради липса на конкуренция позволява на монопола да поддържа по-висока от производствените рх цена. В този смисъл монополната Пч е трайна във времето икономическа печалба.  

Разграничават се брутна и нетна (печалба) възвръщаемост от капитала.

Брутната възвръщаемост е разликата между приходите от капитала и разходите за него.

Нетната възвръщаемост се получава, като от брутната се приспаднат амортизациите. Тя показва приноса на капитала в производствения процес и неговата чиста производителност.

Печалбата изпълнява много важни функции в икономическата система. Тя ги изпълнява, когато е преследвана цел и очакван резултат, при което се явява най-мотивиращият фактор на стопанската дейност. Могат да се отбележат функциите на Пч за еф използване на производствените ресурси и икономически растеж, за натрупване на капитала и ефективното му използване, за рационалното разпределение на капиталите в различните сфери и за по-пълно задоволяване на потребителското търсене, за предприемаческа инициативност, за производствена и технологична иновативност, за разработване на нови продукти, за ефективен мениджмънт и др.

Показатели за ефективността на капитала 

 - Нормата на възвръщаемост (Pr') - тя изразява съотношението между чистия доход (Pr) и стойността на капитала, на инвестицията (К) в процент.

Pr' = Pr / К х 100

 

- Текуща и бъдеща стойност на капитала - парите имат различна стойност във времето. В текущ и в бъдещ момент дадена сума пари има различна ценност. Това налага да се отчита текущата и бъдещата стойност на капитала.

- Бъдеща стойност – ползата от една инвестиция може да се определи, като се изчисли бъдещата стойност на текущо вложените пари.

Най-често изборът между съществуващите инвестиционни възможности се прави, като се съпостави бъдещият  доход с лихвения доход от вложените в депозит пари. За тади цел се използват механизмите на простата и сложната лихва

  Проста лихва - тя се изчислява само върху заетите парични средства. При  олихвяването лихвата НЕ се прибавя към основната сума, за да носи и тя лихва    през следващите периоди.

 

 = Сума след  години

 = главница (заетата сума)

  = годишна лихва

  = времето в години

Сложна лихва (анатоцизъм) - наричана още капитализирана лихва. Изчислява се като към основната сума се прибави лихвата от предходния период и в следващия период има лихва върху новата нараснала сума.

, където

 = брой на периодите за година

- Текущата стойност на капитала - показва колко струва бъдещо парично постъпление в текущия (настоящия) момент.

Инвестирането на капитали се прави заради очакваните бъдещи доходи. Затова, за да вземе най-ефективното инвестиционно решение, фирмата трябва да съпостави времевата стойност на парите и да намери текущата стойност на бъдещите постъпления. Този процес, при който бъдещите доходи (бъдещи парични потоци) се превръщат в тяхната сегашна стойност, се нарича дисконтиране, а текущата стойност е дисконтирана стойност. Осъществява се чрез нормата на възвръщаемост (наричана още изискуема норма на възвръщаемост или дисконтов процент). Като Нв може да се използва съотношението между очакваната Пч и стойността на текущо инвестирания Кл. Много често лихвеният процент (r) в определянето на текущата стойност се възприема като базисна цена на капитала. Следователно текущата стойност на бъдещите парични доходи е тяхната дисконтирана стойност. Текущата стойност (PV) на бъдещите доходи (FV), възникващи с еднаква сума след повече от една година (t), но краен брой бъдещи постъпления, се изчислява по формулата:

,където:

PV – текуща стойност; 
FV -  бъдеща стойност; 
r – лихвен процент в десетично число

t – бъдещи периоди

Ако бъдещите доходи възникват многократно, с различни стойности, формулата е:

PV = FV_n / (1+r)ⁿ

Една инвестиция е изгодна, когато дисконтираната стойност е по-голяма от пазарната цена на инвестицията и обратно. Когато от дисконтираната стойност извадим стойността на инвестицията, се получава нетната настояща (текуща) стойност (NPV). Нейната положителна величина е доказателство за рационално инвестиционно решение. Тоест дисконтираната Пч е по-голяма от текущата инвестиция. Нетната текуща стойност е печалбеният ефект, реализиран над (под) лихвения доход, който би се получил при алтернативното депозиране на паричната сума. Тя е фактическият критерий за инвестиционното поведение на фирмата.

2. Търсене и предлагане на капитал 

Пазарът на капитал (капиталови стоки) е вид факторен пазар и възпроизвежда всички характеристики на пазарите на производствени фактори.

А. Фирмено търсене на Кл - на пазарите на физически капитал фирмата има възможност да закупи или да наеме капитала. Така се формират две цени на капитала: покупна и наемна (рентна):
Покупната цена е цената, при която капиталът се закупува и променя собствеността си. 
Наемната цена е цената, която се плаща за временно предоставяне на правото да се ползва капитала.

Целта на фирмата при търсене на физически капитал е да максимизира Пч. Тоест, тя трябва да определи оня обем капитал, при закупуването или наемането, на който Пч се максимизира.

При търсенето на капитал (както при търсенето на всички други фактори на производството) фирмата се съобразява с изискването за пределната му производителност (пределния приход от продукта на капитала). Критерият, който фирмата спазва при купуване (наемане) на капиталовите стоки, е пределният приход на продукта на капитала да е равен на пределния рх за капитала:

MRP_K = MC_K

Известно е, че при съвършена пазарна структура пределният рх за капитала е равен на неговата цена (MC_k = P_k). На пазара на капиталови стоки обаче пределният рх е равен на покупната или наемната цена.

Когато капиталовите стоки се наемат, фирмата преследва обем, при който пределният приход от продукта за капитала (пределната производителност на капитала) е равен на пределния разход за капитала (наемната му цена). Тя се съпоставя с пределния приход от капитала. MRP_K = MC_K.

При съвършена пазарна структура кривата на търсене на капитал съвпада с кривата на пределния приход от продукта на капитала, има отрицателен наклон и е намаляваща. Кривата на предлагане на капитал съвпада с кривата на пределния рх на капитала и за фирмата тя е хоризонтална линия.

Когато капиталовите стоки се закупуват, фирмата заплаща по-висока цена, отколкото при наемането му. Затова е необходимо да се отчете пределната ефективност на капитала (MEK). Изчислява се по формулата:.

МЕК = (MRP_K : MC_K) . 100.

Фирмата преценява допълнителната покупка на капитал, като съпоставя пределната ефективност на капитала с пазарния лихвен процент, който се явява алтернативна норма на възвръщаемост. Купуването на допълнителен капитал гарантира максимална печалба, когато пределната ефективност на капитала се изравни с пазарния лихвен процент ME_K = r. Рационалното поведение на фирмата на пазара на капиталови стоки изисква пределната ефективност на капитала да е по-голяма от пазарния лихвен процент ME_K > r. Ако пределната капиталова ефективност падне под пазарния лихвен процент (ME_K < r), допълнителната инвестиция е неправилния избор на фирмата. 

Кривата на търсене на капитал съвпада с кривата на пределната ефективност от капитала и има отрицателен наклон. Кривата на предлагане на капитал фактически е кривата на пазарния лихвен процент.

Отрасловата крива на търсене също е с отрицателен наклон, съвпадаща с кривата на пределния приход от продукта на капитала.

Б. Предлагане на капитал - за отделната фирма се определя от пределните разходи за капитала. За фирмата, при дадена цена, предлагането на капитал е безкрайно еластично, а кривата на предлагане на капитал е хоризонтална.

                                                                                         

За отрасъла кривата на предлагане на капитал е с положителен наклон, тъй като всяка промяна в цената на капитала променя количеството предлаган капитал.

 

Равновесието на пазара на капиталови стоки е в точката на пресичане на кривите на търсене и предлагане на капитал

3. Пазар на заемни средства 

А. Търсене и предлагане на заемни средства - инвестирането на капитали изисква средства, които не винаги са в самофинансиращите възможности на фирмата. Тогава тя се нуждае от заеми. В същото време има икономически субекти, които не правят разходи, тъй като отлагат текущото си потребление в бъдещето и спестяват. Така кредитните пазари срещат нуждаещите се и спестяващите, балансират техните интереси и формират цената на капитала.

Търсенето на заемен капитал е подчинено на всички вече известни ни закономерности на търсене на капитал. Фирмата предпочита заемен капитал, докато неговата пределна производителност се изравни с пределния рх за него, т.е с пазарния лихвен процент (MRP_K = P_K = r). Само при изпълнението на това условие тя реализира идеята за максимална Пч. Кривата на фирменото търсене на заемен капитал съвпада с кривата на пределния приход от продукта, създаден с този капитал MRP_K=D_K. 

Сборът на индивидуалното търсене на кредити формира пазарното търсене.

                      

Търсенето на заемен капитал е производно и се определя от:

- Лихвения процент. Когато лихвеният процент расте, количеството търсен капитал намалява и обратно;

- Очакваната възвръщаемост на капитала. Когато се предполага висока възвръщаемост, дори и при висок лихвен процент, кредитът ще е предпочитаният избор на фирмата;

- Инфлацията. Тя влияе на номиналния лихвен процент, тъй като на основата на очакваните й равнища в него се включва инфлационна премия. Отразява се и върху реалния лихвен процент и може да облагодетелства заемополучателя, когато номиналният лихвен процент не съдържа инфлационна премия, и обратно.

- Макроикономическите условия, икономическата политика на държавата и тенденциите на икономическото развитие могат да стимулират или ограничават търсенето на капитал.

В икономическата теория е известен т. нар. феномен на “превключването” на кривата на търсене на капитал, свързан с имената на Д. Робинсън и Н. Калдор.
                                           
                                                 Индивидуално търсене на капитал

 

Особеното е, че индивидуалната крива на търсене на капитал е пречупена крива.

Анализ на графиката: високият лихвен процент ограничава търсенето на заемен капитал. При лихвен процент r₁ нивото на търсене е К₁. Според закона на търсенето с намаляването на цената на капитала количеството на неговото търсене расте. Това обаче не е безкраен процес. От определено ниво на лихвения процент (r₂) неговото намаляване не предизвиква увеличаване на търсения обем кредити. Това е така особено, когато предлагането на работна сила изпреварва търсенето и цената й е ниска. Процесът стимулира трудопоглъщащите технологии и дори при ниска пазарна лихва, търсенето на кредити намалява. При лихвен процент r₃ обемът капитал, който се търси, е същият като при равнище на лихвата r₁. Кривата на търсене на заемен капитал се обръща (в т. Е) и от отрицателна става положителна.

Предлагането на заемни средства - възпроизвежда характеристиките на предлагането на капитал. Особеното е, че предлагането на кредити се влияе от склонността на икономическите субекти да отлагат текущото си потребление и да спестяват. Предлагането на кредити зависи от цената на капитала - лихвения процент. Естествено е, когато лихвеният процент расте, количеството предлагане на заемен капитал да се увеличава. За отделната фирма кривата на предлагането на заемен капитал съвпада с пределните рх за наемането на капитал и е хоризонтална на абцисната ос. Това е така, защото обемът на фирмения кредит при даден лихвен процент не е в състояние да го промени. Пазарното предлагане на заемен капитал е сбор от индивидуалното предлагане. Кривата на пазарното предлагане на капитал е хоризонтален сбор от кривите на индивидуалното предлагане. Тя е положителна.

                                                                                                        

Пазарът на заемни средства графично е познат. Съотношението на търсенето и предлагането на капитал формира неговата цена – лихвата. Равновесният лихвен процент е в точката на балансирано търсене и предлагане на заемни средства.

Б. Лихва и лихвен процент

Същност – най-общо лихвата може да се определи като парична сума, която заемополучателят изплаща на заемодателя за временното ползване на заетите средства. Тя се разглежда като продукт на капитала. Като част от печалбата, която се проявява под формата на цена на капитала. Разглежда се като възнаграждение за жертвите на капитала. Най-разпространено обаче е становището, че лихвата е капиталова цена.

Лихвеният процент е пазарна цена на капитала и се определя от търсенето и предлагането на капитали. Структурата на лихвения процент се представя от:

- ОЛП, кто се определя от ЦБ-а. Той е референтен процент за осъществяване депозитни и кредитни сделки. Рефинансирането на ТБ-и от ЦБ-а става по ОЛП.

- лихвен процент по депозити, кто се определя от ТБ-и и зависи от конюнктурата на паричния пазар и от конкретния вид депозит

- лихвен процент по кредитите, кто отразява лихвената политика на ТБ-и и състоянието на кредитните пазари.

Лихвеният процент зависи от редица фактори:

- инфлационният темп в неговия текущ и очакван вариант. Очакваният темп на инфлация определя инфлационната премия в лихвения процент и съответно неговата динамика;

- несигурността и риска. Лихвеният процент би следвало да е по-голям от първоначалния лихвен процент (при нерискова кредитна сделка) с рисковата премия, отразяваща степента на кредитния риск;

- срокът на кредита. Заемодателите отпускат дългосрочните кредити с по-голям лихвен процент от краткосрочните;

- конюнктурата на финансовите пазари. Съотношението между търсенето и предлагането на кредити формира пазарния лихвен процент;

- регулиращата роля на Централната банка. Нейната намеса на кредитните пазари променя търсенето и предлагането на заемни капитали и влияе върху пазарния лихвен процент;

- нормата на възвръщаемост на капитала. Тя фактически е граница на лихвения процент и над нея търсенето на кредити е неоправдано;

- данъчното облагане на лихвените доходи. Безспорно е, че при ниско данъчно облагане е по-голяма възможността лихвеният процент да е нисък;

- ликвидността на кредитния дълг, кредитната политика на финансовите институции, административните разходи на кредиторите и др.

Лихвеният процент съществува като номинален и реален.

- Номиналният лихвен процент е процентът, при който се сключва кредитната или депозитната сделка. Той е парично отразяване на сделката, без да се отчитат промените в покупателната способност на парите. В неговата структура влизат ОЛП+добавката за поетия кредитен риск. Рискът се определя от продължителността на кредита, от ликвидността на кредитния дълг, от кредитния рейтинг на кредитополучателя.

- Реалният лихвен процент (r_r) отчита покупателната способност на парите. Той отразява влиянието на инфлацията върху лихвения процент. Най-общо може да се изчисли, като от номиналния лихвен процент (r_n) се приспадне процентът на инфлация:

r_r = r_n – i

Номиналният и реалният лихвен процент съвпадат, когато в икономиката отсъстват инфлационни и дефлационни процеси. При инфлация реалният лихвен процент намалява, а при дефлация реалният лихвен процент се увеличава. Според Ървинг Фишер реалния лихвен процент може да се изчисли по формулата:

r_{r =} (r_n – i) / (1+i)

Номиналният и реалният лихвен процент съвпадат, когато в икономиката отсъстват инфлационни и дефлационни процеси. При инфлация реалния лихвен процент намалява, а при дефлация – реалният лихвен процент се увеличава.

4. Особености на земята като производствен фактор 

Земята е основа на всяка човешка дейност - селскостопанска, индустриална, туристическа и т. н. Вследствие на това нейното използване е обект на многовариантен избор. Това именно определя особения интерес към анализа на икономическите взаимоотношения, които тя предизвиква.

Разглеждана като производствен фактор, земята съдържа редица особености:

- В икономическата теория тя се възприема като първичен производствен фактор, определен от природната действителност - географско разположение, плодородие, климат, природни изкопаеми и т.н. В този смисъл тя е естествена даденост и не е резултат на човешкия труд. Логиката на тази концепция е неоспорима, но в същото време не може да се пренебрегнат човешките усилия за превръщането на неплодородните и негодни земи в подходящи за използване. В този смисъл човешкият труд и съзнателното въздействие на хората изграждат земята като производствен ресурс;

- Като фактор на селскостопанското производство земята е неповторимо средство за производство, което осигурява биологичния възпроизводствен процес. И независимо от впечатляващите, получени по изкуствен начин биологични продукти (изкуствена трева например, продавана на метър), земята като произовдствен фактор е незаменима. Тя единствена притежава качеството да бъде едновременно средство на труда (чрез нея се осъществява производството) и предмет на труда (върху нея се въздейства);

- Земята е количествено ограничен производствен ресурс. Площта на планетата, държавата, региона не може да се промени и това определя абсолютната й ограниченост. Но доколкото съществуват необработваеми територии, земята притежава и относителна ограниченост. Тя се свързва с възможността на човека да приспособява за потребление неподходящите земи. Освен природна оскъдност земята има и икономическа ограниченост, свързана със собствеността върху нея. Собствеността е в основата на икономическите интереси. Тя определя и интереса за предлагане на земята. Когато той липсва, ограничеността на земята се увеличава.

- Земята физически е немобилен производствен фактор. Икономически обаче нейната подвижност е достатъчно голяма. Тя може, при подходящи икономически условия, да се трансформира в друго използване и в друга собственост.

- Земята притежава качествено (икономическо) плодородие. То се разграничава на естествено (като естествена даденост) и изкуствено (в резултат на допълнителни вложения).

Тези особености на земята като производствен фактор определят специфичните характеристики на пазара на земята.

5. Поземлената рента – добавъчен доход от използването на земята като ограничен производствен ресурс   

А. Поземлената рента - това е нееднозначно дефинирано теоретично понятие. За класиците тя е част от чистия продукт, създаван в земеделието, и икономическа реализация на собствеността върху земята. За неокласиците рентата е факторният доход от земята. Те определят дохода, създаван от производствения фактор земя като поземлена рента.

Поземлената рента е проявление на чистата икономическа рента. Известно е, че чистата икономическа рента е доходът, който се получава, когато търсените на пазара стоки са произведени с оскъден фактор на производство, който има съвършено нееластично предлагане спрямо цената си. В този случай увеличеното търсене на стоките повишава цената им и се реализира добавъчен доход (рента) за собственика на производствения ресурс. Следователно икономическото тълкуване на рентния доход е като доход, получаван от използването на ресурси с ограничено предлагане. Икономическата рента възниква независимо дали ресурсите се предлагат за продаване, или за временно ползване.

Поземлената рентата е свързана със собствеността на земята като ограничен производствен ресурс. Тя е заплащане за правото да се притежава и ползва земята. Рентата е постоянен доход в краткосрочен период, тъй като предлагането на земя в този период не може да се увеличи и остава постоянно. От дългосрочна гледна точка обаче могат да се разработят необработваеми до момента земи. При това положение предлагането на земя не е абсолютно нееластично. В същото време биха могли да се подобрят технологиите на селскостопанското производство. Тогава добивите се повишават, предлагането става по-еластично, цените на продуктите спадат и рентата се понижава. В този смисъл поземлената рента може да се разглежда само като краткосрочен доход или като доход, получен от земята, която в краткосрочен период има абсолютно нееластично предлагане. Този доход, който във времето намалява или изчезва, се определя като "квази" рента. Когато дългосрочно предлагането на земя не променя съвършено нееластичния си характер, поземлената рента е постоянен доход и може да бъде наречена дългосрочна икономическа рента.

Рентата обаче не е единствения доход от земята. Тя е сума над трансферния доход, получаван от нея. Трансферният доход е нормалната печалба, получена за предприемаческите и мениджърските умения на фермера. Ако той не е собственик на земята, а арендатор, трансферният доход приема формата на предприемачески доход. Следователно трансферният доход се получава от обработващия земята - фермера, а рентата - от поземления собственик. В тази логика рентата е доход, който се създава не от уменията на обработващия земята, а от факта, че той притежава или наема земята като ограничен производствен ресурс.

Б. Видове поземлена рента - поземлената рента съществува като чиста икономическа и диференциална рента.

Икономическата рента (анализирана в предшестващата точка) се получава от поземлени участъци, които имат еднакво плодородие и месторазположение. Разликата между цената на продукта и по-ниските разходи за неговото производство формира допълнителен доход (диференциална рента), резултат на по-плодородната земя. Тя е разлика между цената на продукта и по-ниските производствени и транспортни разходи в резултат на по-плодородната земя, по-производителния труд и по-доброто местоположение. Диференциалният доход е валиден за всеки ресурс с качества над средното равнище - редки човешки таланти, уникални качества и др.

6. Търсене и предлагане на земя. Цена на земята

А. Търсене и предлагане на земята 

Търсене на земя - търсенето на земята като производствен фактор е вторично, резултат на търсенето на продукта, който земята произвежда. Както при всеки производствен фактор търсенето на земя (DA) се определя от нейната пределна производителност (пределния приход от продукта на земята). Известно е, че това е пределният продукт от земята, умножен по пределния приход или цената на продукта (MRP_А = MP_А x MR (P_P)). Търсенето на земя продължава до тогава, докато доходът, получаван от нея, е по-голям или се изравни с нейната цена. Пределният приход от продукта, в краткосрочен период, проявява закона за намаляващата възвръщаемост (ЗНВ). С увеличаването на променливия фактор земя пределният приход от нея намалява. Кривата на търсене на земя (D_А) съвпада с кривата на пределния приход от продукта на земята и има отрицателен наклон.

Предлагане на земята - поради ограничеността на земята като производствен фактор се възприема, че предлагането й е фиксирано, съвършено нееластично. Това е валидно само при допускането за пространствена даденост на земята и единствения начин за нейното използване. Кривата на предлагане на земя (S_А) е съвършено нееластична спрямо цената. Пазарът на земята проявява всички характеристики на пазарния механизъм

                                                                     Пазар на земята.

Б. Цената на земята - цената на земята при съвършено нееластичното предлагане се определя изцяло от търсенето. Увеличеното търсене (D^І_А) уравновесява пазара на земята при по-висока цена (R^І). Както стана ясно, цената на производствени фактори с нееластично предлагане се нарича рента. Но ако на земята се гледа извън нейния икономически смисъл, тя няма цена. Увеличеното търсене на земята е резултат на повишено търсене на продукта, който тя произвежда. Затова ръстът на цената на земята се определя от нарастването на търсенето на произведения от нея продукт. Обратното - увеличаването на цената на земята да предизвиква нарастване на цената на нейния продукт не е валидно. Следователно цената на земята е функция на цената на произведените от нея продукти, а не обратно. Земята носи доходи в бъдеще. Затова нейната цена отчита тези бъдещи доходи, дисконтирайки ги в текущи. В този смисъл цената на земята е текущата дисконтирана стойност на рентата, е капитализирана рента.

Формулата показва, че цената на земята (Р_А) е парична сума, която, вложена в банка, при съществуващия реален лихвен процент (r), носи лихва, равна на получаваната поземлена рента (R). Купувачът на земята се интересува от дохода, който тя ще му донесе, съпоставен с алтернативната инвестиция на банковия депозит. Следователно поземлената рента има своя алтернативен разход - реалния лихвен процент по банкови депозити. Това позволява цената на земята да бъде определена като капитализирана поземлена рента. Тоест тя е парична сума, която, вложена в банката, носи лихва, равна на поземлената рента.

Могат да се обособят следните фактори, които детерминират цената на земята

- търсенето и предлагането на земя; 
- очакваните доходи от земеделието; 
- плодородието, местонахождението; 
- цените на производствените фактори в селскостопанското производство; 
- рискът от инвестиране в земеделието; 
- тенденциите в развитието на земеделието; 
- темповете на инфлация и зависещият от нея лихвен процент; 
- кредитните условия в земеделието; 
- спекулативните ефекти на психологическите настроения и т. н.

Пазарът на земя е институция, чрез която е възможно да се смени собствеността върху земята или тя да се предостави за временно ползване. Затова земята притежава наемна и покупна цена.

Покупната цена на земята е сумата, която се заплаща при преотстъпване на собствеността върху земята. Тази цена се определя от пазарната конюнктура, от търсенето и предлагането на земя.

Наемната цена на земята е рентата. Тя е равновесната цена на пазара на наемане на земя.

Равновесната цена на пазара за наемане на земя е Р, а равновесния обем на арендуваната земя е А. Това е цената, при която арендаторът е готов да наеме земята, а собственикът е готов да я предостави за временно ползване. В концепцията на маржиналния анализ може да се каже, че равновесната цена на земята е пределна цена. Тук важи златното правило MC = MR. Цената за наемане на земя за временно ползване е в зависимост от пределния приход, който тя носи:

                                              

   P_A(MC_A) = MRP_A

Отдаването на земята под наем поражда арендните отношения между обработващите я и нейните собственици. В този случай земята е разделена като обект на собственост и като обект на стопанисване. При арендните отношения собствеността върху земята се запазва. Отстъпва се правото на ползване и стопанисване. Това се урежда в арендния договор, който е срочен. Преотстъпеното право за ползване се заплаща. Заплащането е обект на договаряне. Арендата е сумата, която арендаторите плащат на собствениците на земя за предоставеното им право временно да я ползват. Тя е резултат на договаряне за определен период от време. Може да бъде твърдо договорена величина или процент от получения краен резултат. От гледна точка на формата би могла да бъде стойностна и натурална. Арендата съдържа рентата и наемната цена на вложения в земята капитал. Това са амортизациите и лихвите за мелиоративни съоръжения, сгради и т. н. При арендуването на земята доходът се разделя на две - поземлена рента, която се получава от собственика на земя, и предприемачески доход (трансферен доход, нормална печалба), получаван от арендатора.