ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА ИКОНОМИКАТА И ИКОНОМИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

1. Ограниченост и икономическа наука

А. Основният икономически проблем - икономическият живот на човека се определя от две страни - човешките потребности и ресурсите, необходими за тяхното задоволяване. Между тези две страни съществува противоречие, което формира основния икономически проблем – неограничените потребности и ограничените ресурси, с които те могат да бъдат задоволени. Проблемът се определя като основен, защото е валиден за всяко общество, независимо от степента на неговото развитие и независимо от социално-икономическата и политическа формата, в която то съществува. Проблемът е основен и защото присъства във всички фази на общественото възпроизводство – производство, разпределение, размяна и потребление. В този смисъл е в основата на анализа на всяко икономическо явление.

Б. Основни принципи на икономическото мислене и поведение:

- Ресурсите са ограничени и граници на производствените възможности;

- Алтернативните разходи (алтернативната цена);

- Основните въпроси на всяка една икономика - какво да се произвежда; как да се произвежда и за кого да се произвежда;

- Всяко решение има икономическа страна: ограничеността на ресурсите е основната причина за икономическото мислене; човешките потребности се развиват и променят непрекъснато, нарастват и се усъвършенстват; в условията на оскъдица ние трансформираме ресурсите, така че те да ни удовлетворяват.

В. Значение на човешките потребности за икономическата дейност - човек се различава от всички други животни по безграничността на потребностите си, но и по начина на тяхното задоволяване. Докато потребностите на животните се определят от природната среда, за тях са нещо дадено и те не могат да им въздействат, човешките потребности са продукт на историческото развитие на обществото. Потребностите произтичат от производството, пораждат се от него, защото, създавайки новия продукт, производството създава и потребността от него и на свой ред потребностите пораждат производството. Потребностите и производството са взаимозависими. Потребностите възникват на основа на производството, създаващо благата за тяхното задоволяване. Но изпреварили производството в своето развитие, потребностите са провокация към него и определят необходимостта от усъвършенстването му. В крайна сметка създадени от производството или създаващи производството, потребностите са основния фактор на икономическото развитие. Те стимулират икономическото поведение за набавяне и за производство на необходимите блага и са основен двигател за развитие на социално - икономическите условия на човека. Може да се обобщи, че потребностите проявяват мотивите, интересите, целите, волята на икономическото поведение на хората.

Хората задоволяват своите потребности с:

- Природни материални блага - както те са дадени непосредствено от природата и

- Икономически материални блага – които хората създават в процеса на производството. С развитието на обществото делът на икономическите материални блага се увеличава. 

Видове потребности - разнообразно е диференцирането на потребностите. Най-често те са разграничават на първични (храна, облекло и др.) и вторични (изкуство, спорт и т. н.). В зависимост от това как се задоволяват, се разделят на индивидуални (на отделната личност) и колективни (на група лица). По своята същност потребностите са физиологични, духовни, социални.

Тоест причина и цел на производството са потребностите на хората - както подчертава Пол Самуелсън, всяко общество трябва да решава по някакъв начин три основни взаимосвързани въпроса (проблема) - какво, как и за кого да се произвежда. Различните икономически системи се опитват да разрешават тези основни проблеми по различен начин

2. Основни икономически проблеми

Основни въпроси (проблеми) на икономиката са какво, как и за кого да се произвежда?

Всички хора имат нужда от средства и условия за съществуването си. Техните нужди, приели формата на конкретна необходимост от определени блага и услуги се наричат потребности. Някои от тях се удовлетворяват напълно, други частично, а трети нямат изразен предел. Индивидът и населението се нуждаят от неограничено количество краен икономически продукт във вид на потребителски стоки и услуги. За тяхното производство са необходими още по-голямо количество промеждутъчни продукти (производствени фактори), за получаването на които се иска използването на икономически ресурси.

Всички видове ресурси, с които разполага човечеството като цяло, са ограничени в количествено и качествено отношение. Оскъдността на ресурсите от една страна, техническият прогрес и разпределението на благата от друга, са генератори на проблеми, с които се сблъсква всяка икономическа система, независимо от своя характер и организация.

А. Първият въпрос - Какво да се произвежда?

Той е в пряка връзка с ограничеността на ресурсите на обществото и оттук на благата. Те биват:

- Природни - те са необходимият съставен елемент на всяка икономическа дейност; даденост от природата (първични блага) - икономическата им стойност се реализира след преработката им и съществуват в резултат на човешкия труд; те са изчерпаеми, а някои от тях са дори невъзобновяеми.

- Материални - блага, които се използват за произвеждане на други стоки и услуги (капиталови или инвестиционни блага; те са продукт на човешкия труд, стоят в основата на основния и оборотния капитал).

- Трудови - това са хората, които работят - първичен фактор на производството, ограничен от броя на населението и трудоспособния дял от него.

- Предприемачески - те са функция на целенасочената дейност на човека и включват инициативността и уменията, опита за ефективна организация на икономиката.

Алтернативна стойност и ефективност - алтернативната стойност е стойността на стоките и услугите, измерена от гледна точка на загубената възможност да се използва най-добрата от достъпните други видове дейности, които изискват същите средства за производство и същото време.
При вземането на икономически решения задължително се избира - дали да се произвежда дадена стока или не и в какви количества. Целта е постигане на икономическа ефективност. Един от критериите са алтернативните разходи, съобразяването с тях е необходимо, защото използването на ресурсите на едно място означава, че те не могат да бъдат включени в производствения процес по същото време и на друго място. Затова се говори, че в икономическата действителност ресурсите и производствените блага имат алтернативна стойност. Когато обществото разпределя ресурсите за производство на много стоки, то произвеждането на по-голямо количество от една стока ще означава жертване на определено количество от всяка друга. Тази жертва изразява алтернативната стойност или цена на съответния избор. В някои случаи тя може да бъде изразена чрез обща мерна единица, каквато са парите, но не всички жертви, които се правят приемат формата на паричен разход.

Разполагаеми ресурси в икономиката -  освен това решението за производството на дадена стока е обективно обусловено от ресурсите, с които разполага дадената икономика и е съобразено с алтернативната им цена по отношение на тяхното приложение. То зависи и от разходите, търсенето и потребителските интереси. За да бъдат използвани най-рационално ресурсите, трябва да се изгради структура, събразена с оскъдността им. Иначе производството няма да бъде ефективно.

Б. Вторият въпрос - Как да се произвежда?

Свързан е с техническия прогрес и непрекъснато нарастващите в количествено и качествено отношение потребности. Въпреки че технологиите се развиват изключително бързо, успоредно с тях нарастват и се променят потребностите и то по-бързо в сравнение с производството, затова винаги има недостиг. Известно е, че потребностите пораждат непрекъснатост на производството и предизвикват ново производство, задоволяването на старите потребности предизвиква нови - това води до натиск за технологично и техническо усъвършенстване.

Икономическата ефективност означава ситуация, при която е невъзможно да се осъществи дадена промяна, по-пълно удовлетворяваща потребностите на един индивид, без да се нанесе вреда при задоволяване на желанията на друг. Тя има много приложения, като например въпросът за това как да се произвежда.
Обществото може да използва за производството високотехнологични или трудоинтензивни производства; да влага повече или по-малко капитали и т. н. - изборът как да се произвежда трябва да бъде ясен и точен, защото всяка грешка похабява ресурсите. Производството трябва да бъде организирано така, че да се постигне максимален резултат като се изразходват малко средства, усилия, да няма загуби или те да бъдат минимални.

Разделение на труда, сравнително предимство - въпросите какво и как да се произвежда са в тясна връзка и със задълженията, които всеки индивид трябва да изпълнява. Отговорът се свързва с общественото разделение на труда, в резултат на което хората успяват да разнообразят произведените блага и услуги. Съществува и разделение на труда в една стопанска единица - всеки работник специализира в изпълнението на една или няколко функции в производствения процес или отделна съставна част от цялостния продукт.

Сравнителното предимство е способността да се произведе една стока или услуга на относително по - малка алтернативна цена и да се размени с такава, чието производство би имало по-голяма алтернативна цена.

В. Третият въпрос - За кого да се произвежда?

В условията на развито разделение на труда и пазар, стоките се насочват към тези, които направят най-изгодно предложение за покупка. Следователно цената и собствеността са определящи фактори на разпределението на преобладаващата част от благата. Въпросът за разпределението на продуктите може да бъде разгледан от две гледни точки: на ефективността и на справедливостта.

Разпределението и ефективността - разпределението на дадено количество блага може да бъде подобрено чрез размяната, в резултат на която предпочитанията на група от хора ще бъдат удовлетворени напълно. Ефективността може да бъде подобрява дотогава, докато размяната на съществуващите блага задоволява потребностите на дадена група, без да накърнява интересите на друга.

Разпределението и справедливостта - някои смятат, че целият доход и цялото богатство трябва да се разделят поравно; според други хората имат право на минимално необходимото равнище от дохода, трети са за равно разпределение и т. н. Редица смятат, че справедливостта е в зависимост от определени принципи като право на частна собственост и отсъствие на расова или полова диксриминация.

Трите въпроса на икономиката са взаимно свързани и обусловени. В исторически аспект всички общества е трябвало да дават отговор на тези въпроси, но друг е проблемът, че конкретните решения са различни.

3. Ресурси, потребности и икономически избор

А. Оскъдност на ресурсите - ако ресурсите (природни, трудови и капиталови) бяха неограничени, то решението на трите основни въпроса КАКВО, КАК, ЗА КОГО не би създавало трудности. Дори в такива условия, когато всичко е неограничено, вероятно всички продукти биха били безплатни като въздуха или пясъка в пустинята, нямаше да има нужда от “икономисване” и изучаване на ОИТ. Хората в условията на ограничени ресурси не разполагат с толкова блага, колкото желаят. Вярно е, че с развитието на обществото Пт нараства, но е вярно и това, че недостига си остава, защото непрекъснато се изменят потребителските стандарти в количествено и качествено отношение.

Б. Икономически избор и граница на производствените възможности - оскъдността на ресурсите принуждава обществото да прави избор, който трябва да бъде целесъобразен и да икономизира поведението на индивида и обществото. За да изведем принципите за ефективното разпределяне, опростяваме действителността и приемаме, че в една страна се произвеждат само два вида стоки: "x" и "y". При производството са възможни различни варианти:

1. Когато всички ресурси се използват за производството на стоката x. Съществува определен максимум от количеството, което може да се произведе за една година, който зависи от количествените и качествените характеристики на ресурсите и от технологичната ефективност на използването им. Приемаме, че максималното количество, което може да се произведе е 5 000 единици.

2. Когато ресурсите се изпозват само за производството на стока y. Предполага се, че максималното количество, което може да се произведе е 15 000 единици.

В условията на ограниченост на ресурсите на преден план излиза необходимостта от избора м/у ограничените стоки. ОИТ установява, че влияние върху, избора оказват различията в алтернативната оценка. Тоест винаги при избор се прави алтернативна оценка. Тя теоретично е съпоставяне на най-високо оцененото благо с нашия избор. Или оценява се жертваното благо днес с това, което ще получим в бъдеще.

Граница на производствените възможности и крива на производствените възможности - показва максимума количество от два продукта, което може да се произвежда при пълно ползване на дадени ресурси и при дадено технологично равнище. Тази крива показва и възможните количествени комбинации на общия резултат. В съвременната икономика обаче често се наблюдават случаи, когато икономиката е под границата на производствените възможности поради незаети работници, неработещи предприятия, необработваема земя, наличие на монопол, командна икономика и т. н. 

Пример: обществото използва всички свои ресурси за производството на стоки за граждански нужди (масло, топки) и военни нужди (пушки, чанти). Ако ресурсите се използват само за производство на масло биха се произвели примерно 5 млн. т. Ако ресурсите се използват само за пушки, биха се произвели 15 хил. Това са двете крайни положения, между които има много други.

                                 

Точка F показва екстремума, в който се произвежда само масло, а т. А противоположния екстремум, при който всички ресурси са вложени в производството на пушки. Между двата екстремума се намират т. B, C, D, E, в която и последователност се увеличава производството на масло, а на пушки намалява. Логично всяка точка от линията АF може да е ефективна. Ефективната икономика функционира на границата на производствените възможностти. Всяка точка под линията АF показва, че мощностите на националната икономика или предприятието не се натоварват или ресурсите не се използват рационално. Точките над линията АF пък са недостижими за дадения момент и при съществуващото равнище на техника, технология и организация на производството.

Разглеждайки кривата, можем да видим, че тя илюстрира и измерва алтернативната цена на замяната на един вид производство с друг. Проследявайки процеса на замяна на производството на стоката у с х установяваме, че тя нараства. Причините за това се пораждат от приспособяването на ресурсите от даден вид производство за друг. Като правило производството на малко количество от дадена стока предполага използването на най-подходящите ресурси. За да увеличим количеството от нея постепенно въвличаме по-малко подходящи ресурси или отклоняваме такива от други производства с единица, от които се произвежда все по-малко продукт. Тази зависимост в икономиката е известна като принцип за нарастващата алтернативна цена

Кривата на производствените възможности АF може да се максимизира (тоест да се отмества от центъра на координатната система):

- при увеличение на първичните ресурси - вследствие на инвестирането на повече ресурси за производството на машини, оборудване, на усъвършенстване на системата на образование, на повишаване квалификацията на работниците и т. н. Това е натрупване на капитал в настоящия капитал (капиталообразуване), което ще позволи в един бъдещ момент да се произвеждат повече стоки и услуги.  

- при усъвършенстване равнището на технологията и организацията на производството - за тази цел е необходимо в настоящия момент да се отделят повече средства за това и по този начин да се гарантира постепенното отместване навън на границата на производствените възможности.

- при рационализиране използването на работното време и всеки се специализира в производството на такава стока и услуга, за която прави най-малки алтернативни разходи

Положителното изместване на кривата на производствените възможности е свързано с икономически рaстеж - нарастване на обема на производството под влияние на нови ресурси или технологически и научен напредък. Потенциален обем на производството се нарича възможно най-големия обем на производство на стоки и услуги, постигнат в реалностите на ограничени национални ресурси, пълна заетост и максимизираща ефективност.

Границата на производствените възможностти може да се използва при изясняването на повечето основни концепции от ОИТ - линията АF илюстрира определението на предмета на ОИТ като наука за избора на стоките, които ще се произвеждат. Границата на производствените възможности очертава външните контури на възможните комбинации за производство в количествено и в качествено отношение. Границата на производствените възможностти може да се приложи към ежедневито на студента: ако студента разполага дневно с 5 ч. извънаудиторно време и трябва да го използва за подготовка по ОИТ и Английски език как ще изглежда то?

Така границата на производствените възможности ни помага да дадем решение на трите основни въпроса на ОИТ - какво, как и за кого да се произвежда като използваме кривата на производствените възможности. Тя илюстрира и други основни икономически процеси като научно-техническия процес и икономическия просперитет (премества ударението от индивидуалното към общественото потребление, а натрупването на капитал за увеличаване на бъдещото потребление ограничава текущото). Икономиката на една страна може да произвежда все по-големи количества от най-разнообразни блага, а кривата на производствените възможности да се измества по-далеч от центъра на координатната система, но при следните условия:

- Повишаване на производителността на труда;

- Усъвършенстване на технологиите и знанията;

- Когато се изразходва повече за образование и квалификация;

- Натрупва се капитал, който позволява в бъдеще по-голямо производство.

Концепцията за производствените възможности може да се прилага и по отношение на цялата икономика. Целта е ресурсите да се използват ефективно и да не се допуска разпиляване и недоизползване. Реализирането й се осъществява по различен начин в условията на отделните икономически системи. 

Принцип на пределния подход - изборът се оптимизира (реализирана е максимизираща ефективност), когато пределната изгода (или цената на направения избор) е по-голяма или се изравни с пределния алтернативен разход. Алтернативен разход е количеството жертвано благо от определен икономически субект, в полза на направения, алтернативния избор към друг субект.

Принципа на пределния подход от субективна гледна точка включва освен алтернативния разход (или алтернативна цена - логически заменими са) също и специализацията към производствените процеси, а и сравнителните предимства:

- Абсолютни предимства - един икономически субект, фирма или държавата да постигат по-високи крайни икономически постижения с по-малко ресурси, или обратното с дадени ресурси да постигат най-високи резултати в сравнение с останалите субекти (свързват се с благоприятни природни дадености, умения или качества);

- Сравнителни предимства - на база на сравнението или избора икономическите субекти имат възможността да специализират в областта на дадена дейност - сравнителните предимства показват каква да бъде тази дейност (производство на стока и услуга, за която има условия и срещу тях стоят ниски алтернативни разходи) - пример е стимулиране от страна на държавната политика в концентриране на усилия в даден сектор, чието производство ще има по-големи количества и резултати отколкото ако се разпръснат тези усилия - така държавата може да разменя продукция и блага с други държави като получава нужните насрещни на цена по-ниска от алтернативната им цена - в случая това е цената (или разходът), която държавата ще плати ако сама произвежда тези продукти. 

4. Законът за намаляващата възвръщаемост (ЗНВ)

Фундаментален икономически закон и има основно методологическо значение за икономическата теория. Той не отразява връзката между две стоки както границата на производствените възможности, а между разходи и резултати. Изразява ситуация, когато в производството има фиксирани и променливи ресурси. Същността му се свежда до това, че когато към фиксирани ресурси се прибавят нови променливи, производството се насища с тях и резултата започва да намалява. Произвежда се все по-малко количество продукт за единица производствен фактор.

        Закон за намаляващата възвръщаемост 

Променлив ресурс (брой работници, L)	Обща продукция (брой изделия, Q)	Прираст на продукцията спрямо прираста на заетостта (брой изделия на един допълнителен работник ∆Q : ∆L)
1	10	10
2	25	15
3	45	20
4	67	22
5	87	20
6	97	10

                                    

Кривата показва, че когато към фиксиран капитал се наемат допълнителни работници, идва момент (т. А, при четвъртия работник), когато производството се насища с променливия ресурс и неговата възвръщаемост започва да намалява. Това дава основание на производителите да преценяват оптималното нарастване на променливия ресурс и максималната ефективност на производството. 

5. Избор и алтернативни разходи   

Широкият диапазон на икономическите цели при оскъдността на ресурсите поставя проблема за икономическия избор, т. е. за избора на най-добрия от алтернативните варианти на разпределение и използване на ресурсите, с който се постига по-пълно задоволяване на потребностите.

Всеки човек, фирма и правителството ежедневно трябва да избират алтернативи на едно или друго решение. Индивидът или домакинството са принудени да избират възможно най-приемливи алтернативи за използване на ограничения семеен доход. Фирмата, работеща при режим на конкуренция е притисната в още по-голяма степен да търси алтернативни варианти за разпределение и използване на ограничени ресурси (материални и финансови). Пред същия проблем е изправено и правителството, когато трябва да съпоставя алтернативи за разпределение разходната част на държавния бюджет. Подобен избор са принудени да правят и местните органи на държавната власт. Икономическата теория предполага, че осъществявайки своя избор, субектите на стопанската дейност постъпват рационално, стремят се към максимизация: потребителят - към максимално задоволяване на потребностите си, фирмата - към максимизиране на печалбата, държавата - към високо равнище благосъстоянието на населението. 

Алтернативни разходи и икономическа ефективност - алтернативните разходи са тясно свързани с проблема за икономическата ефективност. Тази категория изразява отношението разходи - продукти. Тя характеризира връзката между ограничените ресурси, употребявани в производството и полученият резултат във вид на някакъв продукт. Ефективността се повишава, когато при определени по величина разходи се създава повече продукция или когато определено количество продукти се произвежда с намаляващи производствени разходи. Рационалният икономически субект се стреми да избира най-добри алтернативни варианти на разпределение и използване на ограничени ресурси за да максимизира очаквания резултат. Това предполага варианти за пълна заетост на ресурсите и за прилагане на ресурсно-спестяващи технологии и оптимално използване на производствения процес. Ефективността има и друго измерение - максимизиране на ефекта (резултата) и минимизиране на производствените разходи трябва да се съгласува с величината и структурата на потребителското търсене.

Производствените ресурси, използвани на едно място не могат в същото време да се употребяват на друго място (циментът, пясъкът и други строителни материали, употребени за изграждане на промишлено предприятие вече не могат да се влагат за строителство на болница; времето, прекарано в интернет не може да се използва вече за кино). Доколкото производството използва ресурси, които биха могли да бъдат употребени някъде на друго място, създаването на всяка една стока, означава загуба на възможност да се произвежда друга стока, следователно всеки конкретен избор за използване на някакви ресурси означава отказване от други възможности за прилагането им, т. е. означава, че се пропуска някаква друга възможност. 

Алтернативни разходи (цена на пропуснатите възможности) - определението на алтернативни разходи или алтернативно изразходване на ресурсите е, че това е най-изгодното алтернативно приложение на даден ресурс. Или това е пропуснатата поради направения избор друга най-доходна възможност за използване на съответния ресурс. Поради оскъдността на ресурсите всеки бизнесмен трябва да преценява степента на сполучливост на направения от него избор.

Пример: фирма иска да закупи лека кола за президента си. Тогава трябва да се съпостави разходът за покупката, експлоатацията и гаражът с таксата, която ще плаща фирмата, ако вземе колата под наем. Приемаме, че колата струва 24 000 €  и се амортизира за десет години. Това значи, че месечната цена на колата е 200 € (това е разходът само за покупка). Този разход съпоставяме с месечната такса за лека кола под наем от 150 € и се замисляме.

Когато сме заставени да избираме между оскъдните блага, трябва да се лишим от нещо текущо и реално в името на нещо очаквано - ако трябва да избираме между работа с 3600 лв. годишно заплащане и следване за 600 лв. за година. Ако изберем следването ще се лишим от 3600 лв. към които трябва да прибавим още 600 лв. разходи за обучение за една година. Към тях трябва да прибавим и разходи, които нямат парично изражение и не могат да се осчетоводят.  Понятието разходи в ОИТ е по широко от неговото счетоводно изразяване. 

6. Икономически системи

Решаването на основните въпроси на икономиката (КАКВО, КАК, ЗА КОГО) се извършва най-общо при три типа обществени условия като в нито едно съвременно общество не съществува някоя от тези типове в чист вид. Налице са различни варианти на смесени стопанства с елементи на трите типа. 

А. Натурално стопанство - реализира се в условията на една примитивна цивилизация. Основава се на обичая и основните въпроси на икономиката се решават единствено от традициите, които се предават от поколение на поколение.

Натуралното стопанство е най-старата икономическа система и в него: земята е разделена на едри затворени самозадоволяващи се единици; произвеждат всички необходими блага и не съществуват условия за размяна; изключение прави размяната на луксозни предмети, потребявани от гоподстващата класа; подчиненото население дава натурална рента; постепенно се развива и започва разложение на затворените стопанства; един продукт започва да се заменя с друг (размяната има случаен характер); докато се стига до размяна на стоките срещу пари; развива се градът, занаятите и пазара. Натуралното стопанство съществува и днес - личното домашно стопанство, по-голямо е в по-бедните страни. 

Б. Командна икономика - свързана с известния в бившите соцстрани командно -административен (централизиран) подход. Тази икономическа система се нарича командна (планова). При нея действа механизъм, чрез който централно се установява обемът на производството, цените, асортимента и разпределението на продуктите съгласно приоритети, установени от държавата; характерна за бившите социалистически страни; средствата за производство са държавна собственост, колективно се приемат стопанските решения чрез централизирано планиране на икономическата дейност, ресурсите са централизирани и се дават срещу изпълнение на държавни планове, съзнателно се установяват народностопански пропорции между производството на средства за производство и производството на предмети за потребление, процесът на разпределение на предметите за потребление също се осъществява целенасочено, липсва конкуренция и съществува монопол. Резултатът от подобна икономическа система е: ниско равнище на социално-икономическото развитие, разширяване на администрацията, голямата роля на силовите структури в икономиката и т.н. 

В. Пазарна икономика – в тази икономическа система фирмите произвеждат това, което им носи по-висока печалба (КАКВО), чрез производствени технологии с най-ниски разходи (КАК), а общественото потребление се определя от хората (ЗА КОГО).

Пазарната икономика е характерна за промишлено развитите страни; развито е разделението на труда и частната собственост, ударението пада на пазарния механизъм (форма на икономическа организация, при която взаимодействието между индивидуалните потребители и производители се осъществява чрез акта на покупко-продажба); индивидите самостоятелно определят какво да бъде поведението им като стопански агенти; координацията се осъществява чрез пазара; за пазарната икономика е характерна свободна конкуренция, но е възможно и регулирано пазарно стопанство.  

Г. Смесена икономика - обосновава намесата на държавата в стопанския живот; в съвременната смесена икономика се проявяват следните главни функции на държавата:

1. Установяване на законова среда като рамка за икономическите правила,

2. Провеждане на макроикономическа стабилизационна политика, въздействие върху разпределението на ресурсите с оглед на подобряване на икономическата ефективност,

3. Допълване на пазарния механизъм където той е неефективен,

4. Изпълнение на програми за влияние върху разпределението на дохода.

Спрямо това на какъв принцип почива целия икономически процес се разграничават 2 типа икономическа организация:

1. Децентрализирана икономика - връзките между икономическите субекти се изграждат чрез системите на пазарите и механизма на образуване на цените; основна роля има икономическото поведение в условията на свободната конкуренция.

2. Централизирана икономика - икономическата власт и отношенията между субектите се определят и координират от държавната намеса; икономическата конкуренция е заменена от държавната принуда.