НЕСЪВЪРШЕННА КОНКУРЕНЦИЯ И МОНОПОЛ

В предходната тема представихме модела на съвършено конкурентен пазар. Много малко пазари отговарят на всички условия за наличие на съвършена конкуренция. Същевременно познанията относно модела на съвършената конкуренция са основа за оценка на икономическото състояние на пазарите, които действително наблюдаваме в икономическата реалност. В тази тема ще изследваме характерните особености на несъвършените пазарни структури. Ще анализираме производствените и ценовите решения на фирмата монополист и последствията за обществото от съществуването на монополите.

1. Обща характеристика на несъвършената конкуренция и монопола 

Ако индивидуалния производител е в състояние да окаже влияние върху пазарната цена и предлаганото количество продукция, пазарът се определя като несъвършено конкурентен. Несъвършената конкуренция е характерна за всяка друга пазарна ситуация, различна от ситуацията на съвършена конкуренция. Следователно понятието несъвършена конкуренция се използва за обозначаване на трите пазарни структури, които се различават от чисто конкурентния модел на пазара. Тоест пазарните структури на несъвършената конкуренция включват: чист монопол; монополистическа конкуренция и олигопол. 

А. Според начините и степента на нарушаване принципите на съвършената конкуренция различаваме:

Монополистична конкуренция - основана на диференцирането на продукта, т. е при нея се нарушава втория принцип за съвършенност на конкуренцията - за еднородността на продукцията. Независимо, че продавачите в отрасъла са много на брой и никой не може да контролира значителна част от пазара, всеки от тях диференцира така своята част от предлагането, че привлича трайно предпочитанията на определена част от купувачите - чрез марката, грамажа, специфичната разновидност на продукта. Затова монополистическата конкуренция се нарича още вискозна конкуренция. В тази връзка съществуват три типа конкуренция: 

- вискозна конкуренция - този тип конкуренция е неценова, доколкото вариантите на един тип продукт не са взаимозаменяеми. 

- съвършена флуидна конкуренция – когато производителите са много на брой и достатъчно дребни, за да не могат да влияят върху пазара.

- олигополистична флуидна конкуренция - производителите са малко на брой и сравнително големи, но произвеждат еднородни продукти.

Олигополна конкуренция - форма на несъвършена конкуренция, когато на пазара съществуват малко на брой, мощни продавачи и всяка промяна на количеството на предлагането дори на една от тях води до значителна промяна на пазарните параметри в отрасъла. Като типичен се сочи Олигопола на автомобилния пазар в САЩ. На него GM, Toyota, Crysler, Ford & Nisan правят над 90% от продажбите и промяната в мащабите на производството дори в една от тези фирми оказва значително влияние на пазара и върху цените на автомобилите. Ако подобна структура се формира от страна на купувачите се нарича олигопсон (тоест няколко големи купувачи).

Чист монопол - когато един продавач има пълен контрол върху предлаганата продукция на пазара и тя няма близки заместители. Това е рядко явление днес в развитите пазарни икономики. Ако един купувач държи контрола на пазара, говорим за чист монопсон.

Б. Влиянието на различните пазарни структури, в рамките на които функционира фирмата, върху ценовите й решения - много важен аспект на последващия анализ, основан отново на неокласическото допускане за максимизация на Пч, е влиянието на различните пазарни структури, в рамките на които функционира фирмата, върху ценовите й решения

в условията на съвършена конкуренция - въздействието на индивидуалния производител върху пазарната цена може да се игнорира, което означава, че макар за кривата на търсене на продукцията на отрасъла да е характерен отрицателен наклон, кривата на търсене на продукцията на отделната фирма е хоризонтална. За пазарите на съвършена конкуренция е характерно наличието на голям брой фирми с малък пазарен дял, произвеждащи еднородни (хомогенни) продукти. Като следствие отделните фирми приемат установилата се пазарна цена, т. е те са price takers и в дългосрочен период реализират нулева икономическа Пч.

в условията на монополистическата конкуренция - в действителния стопански живот редица пазари се характеризират с голям брой конкуриращи се фирми, които обаче произвеждат диференцирани продукти. В условията на монополистическа конкуренция са в сила допусканията за съвършена конкуренция, с изключение това за еднородност на продуктите.

Пазарната структура при съвършена конкуренция е близка до тази при монополистическа в няколко отношения: наличието на голям брой фирми; малък пазарен дял на отделната фирма; свобода за влизане и излизане на фирмата на дадения пазар (мобилност на ресурсите); нулева дългосрочна икономическа Пч.

Едно от важните сходства между сравняваните пазарни структури е степента на конкуренция. Фирмите и в двата случая функционират в условия на силно конкурентна среда. Доколкото на пазара на съвършената конкуренция фирмата приема цената за дадена, възможността за максимизация на печалбата зависи от достигането на по-ниски производствени разходи. Именно наличието на краткосрочна икономическа печалба увеличава стимулите за навлизане на нови фирми в отрасъла и интензифициране на конкуренцията, което довежда до нулева икономическа Пч в дългосрочен период. Конкуренцията и мобилността на ресурсите елиминират икономическата печалба. При тези условия естествено възниква стремежът за избягване на конкуренцията.

2. Причини и форми на несъвършена конкуренция

А. Причини за възникването на несъвършената конкуренция - отделни конкуренти търсят начини за заобикаляне на строго определените пазарни правила при съвършената конкуренция с оглед да получат някаква полза. И така с тази мотивация постепенно някои фирми успяват да наберат мощ и така да получат реална възможност за въздействие при формирането цените на стоките, на предлаганото количество, на алокацията на ресурсите, на потребителското търсене и въобще на пазарната ситуация. Това премахва равнопоставеността на фирмите на пазара, формира се пазар на несъвършената конкуренция, на който индивидуалните производители са значими фактори и могат да оказват въздействие върху цената и предлаганото количество. Не е необходимо това въздействие да е тотално, важното е да е осезаемо, да се чувства регулиращата роля на отделните фирми, дори и с неценови средства.

Б. Подходи за трайното нарушаване на строгите правила на съвършената конкуренция: фирмите се стремят да избегнат конкуренцията, чрез два основни подхода (стратегии):

1) Наличие на различното действие на закона за увеличаващите се пределни разходи, респективно на закона за намаляващата се пределна производителност на производствените фактори за различните фирми в отрасъла - има производства, където има икономии от мащаба (т. е. с увеличаването на обема MC намаляват. Следователно действа закона за нарастващата пределна производителност на производствените фактори). Има производства, където закона за нарастващата пределна производителност на производствените фактори не действа, т. е. те имат загуби от мащаба

При несъвършена конкуренция се изменя положението на dd (индивидуалната крива на търсенето) от хоризонтална права се превръща в низходяща

 

                                                      

При съвършената конкуренция основен критерии за максимизиране на печалбата е MC = MR. При несъвършената конкуренция поради различната възвръщаемост от мащаба точката на пресичане на кривите на MC и MR не съвпадат с точката на пресичане на s и d. Нещо повече възможно е s въобще да не пресече d.

Извод: Потенциалът за вход се ограничава и в случаите на икономии от мащаба, които дългосрочните производствени разходи намаляват с нарастването на фирмената дейност. Потенциалните конкуренти, които правят опит за навлизане с по-малък мащаб на дейността, се изправят пред по-високи средни разходи от големите, вече действащи фирми.

2) Втора причина за несъвършената конкуренция са бариерите за вход пред свободната конкуренция - тези бариери са:

- Официални ограничители - патентното право, забраняващо използването на вече патентованата и внедрена от дадена фирма технология (максималния срок за монополната експлоатация на патентован продукт в САЩ е 15 г.)

- Регламентирането на някои отрасли – този подход за ограничаване на конкуренцията се основава на ограничаване на свободата за навлизане и излизане на фирмите в дадения пазар (което е типична характеристика на конкурентните пазари). Например – местните услуги като водоснабдяване, електрификация и др.

Възможността на нови фирми да проникнат на пазара се намалява от издигнатите пред него прегради: изключителен контрол над определени ресурси, технологии или специфични продукти

- Диференциация на продуктите – при този подход фирмата се опитва да намали конкуренцията на основата на диференциацията на продукта. Това означава, че се предлагат нееднородни продукти, които са подобни, но не еднакви –  представлява придаване на специфични качества на продуктите от група сродни стоки. По този начин се отговаря на различията в потребителските вкусове, а консуматорите получават по-големи възможности за избор. В резултат пазара на еднородния продукт се разпада на множество пазари на нееднородни, но близки една до друга стоки (както е при безалкохолните напитки например). Пазара на отделния диференциран продукт е основа за възникването на т. нар. монополистическа конкуренция.

Диференциация на продукта може да се извърши в различни форми, чрез:

- Подобрения в качеството на предлаганата продукция;

- Разнообразяване начините на продажба, включително чрез доставки в дома, продажба на кредит,продажби през интернет и мобилни приложения, осигуряване на сервиз и др.;

- Масирана и подходяща реклама;

- Запазена марка.

Това са формите на т. нар. “Неценова конкуренция”. Диференциацията позволява поддържането на различни цени на еднакви по предназначение стоки и то без загуба на купувачи в полза на конкурентите.

Б. Организационни форми на несъвършената конкуренция - конкуренция, при която са нарушени трайно условията на съвършената конкуренция. Конкуриращите се не са достатъчно многобройни и достатъчно дребни. Това им позволява да влизат в организационни форми от по-висш порядък като Съглашенията и Обединенията. Всички организационни форми на Съглашения и Обединения са форми на монопол.

а) Съглашения (хоризонтална интеграция)

- Пулът - временно съглашение на едри конкуренти за съвместно провеждане на някаква операция, след което се разпада.

- Картелът - съглашение за поддържане на пазарните дялове, цената и количеството на произвежданата в отрасъла продукция на независими производители.

- Синдикатът - висша форма на съглашение на предприятия от един отрасъл, при което те губят търговската си самостоятелност, като създават обща търговска кантора, която продава продукцията им.

б) Обединения:

- Тръстът - форма на обединение на предприятия от един отрасъл, при което те губят търговската и производствената си самостоятелност и се превръщат в акционери на нова корпорация (хоризонтална интеграция)

- Концернът (вертикална интеграция) - обединение на предприятия от различни отрасли не само от производството, но и от търговията, транспорта, банковото дело и т. н. Участниците в концерна могат да запазят формална самостоятелност, но обикновено са обединени от акционерния капитал в една корпорация.

- Конгломератът - има за причина диферсификацията на производството.

3. Пазарна концентрация 

А. Измерване на пазарната власт (на несъвършенството) - на пазарите на несъвършената конкуренция отделните фирми притежават различна пазарна власт (икономическа мощ). Икономическата мощ е израз на степента на концентрация на контрола върху националното стопанство от фирмите несъвършени конкуренти и се нарича още степен на монополизация на националната икономика. В основата на монополизацията на икономиката стои концентрацията на капитала и производството, особено вследствие на развитието на акционерната (корпоративна) форма на собственост. Това позволява на една или няколко фирми да господстват в дадения отрасъл. През 2015 г. продажбите на GM са 230 млрд. $ със заети 500 хил. души и печалба от 11 млрд.$. Подобна е картината и в други страни - малко фирми контролират повече от ½ от промишленото производство на света и над 80% от патентите и новите технологии на планетата.

Б. Измерители на пазарната власт

Коефициент на относителна концентрация (КОК) - най-често използван показател за измерване на пазарната мощ - степента, в която една или повече фирми контролират цените и производствените решения в определен отрасъл. КОК показва дела на първите 4, 8, 20 най-едри фирми в производството на даден отрасъл, изразен в процент. При чистия монопол КОК = 100%, а при съвършената конкуренция има стойности близки до 0

Индекс на Хърфиндал -  дава по-точна представа за пазарната мощ и се изчислява по формулата:

                                               

H = ∑ Si ²

H - пазарна мощ                                                       

Si - пазарния дял на i-тата фирма

Или H = сумата от квадратите на пазарните дялове на различните фирми в отрасъла в %.

Пример: Приемаме, че в България има 3 фирми за производство на цигари, чийто дялове в цигарената промишленост са съответно 60%, 30%, 10%. От тук индекса на Хърфиндал е: Н = 60² + 30² + 10² = 4600. Колкото по-малък е индекса на Хърфиндал, толкова по-малка е степента на икономическата власт на отделните фирми в отрасъла.

4. Пазарна структура при чист монопол

А. Същност на пазарната структура при чист монопол - монополът е пазарна форма, при която на пазара има само един продавач и много купувачи. Монополистът определя сам цената, по която ще продава. Това обаче не означава, че монополиста може да установи произволна цена и предлагане - ако увеличи предлагането цената ще спада, а ако увеличи цената ще се намали търсенето на неговата стока.

Една фирма може да бъде определена като монополист, ако е единствен производител на продукт, за който не съществуват близки заместители. В случаите на единствен производител на дадена продукция в предлагането й съществува чист монопол. Ако потребителят е единствен, говорим за монопсон.

Разгледаните бариери за свободно навлизане в съответния бизнес е фундаментална предпоставка за съществуване на монополи. Чистия монопол остава единствен производител на съответния пазар именно защото нови фирми не могат да навлизат там и да го конкурират. Предвид обстоятелствата при които възникват, монополите могат да бъдат разделени на: институционални и естествени

Б. Видове монополи 

Институционални монополи - резултат на целенасочени действия от страна на фирмите или държавата и защитават интересите на своите участници, а не на обществото. Издигат се съзнателно бариери за влизане в отрасъла. Така например, ако положителния ефект на мащаба на дейността прави монопола желан, като избягва злоупотребата с монополно положение, регулирайки монополните цени. Такъв е случая, когато Държавата не се противопоставя на обединяването на производителите от даден отрасъл с цел елиминирането на конкуренцията и извличане на изгоди. Възникването на монополите в редица случаи е свързано с даването от страна на държавата на дадена фирма или индивид на изключителни права за продажба на определени стоки или услуги. Такъв е случая и когато се установява държавен монопол в някаква дейност, или при установяване на монопол въз основа на някакво откритие, ресурс или технология. Това дава основание да се разграничат следните два  вида институционални монополи:

- Държавни монополи

- Патентни монополи

Eстествени монополи – резултат от естествени фактори и процеси. Типичен естествен монопол е отрасъл, в рамките на който дългосрочните средни разходи (ATC) са най-ниски, когато една фирма обслужва целия пазар (вж. графиката). Това се прави, защото функционирането на една-единствена фирма е по-ефективно от съществуването на много фирми поради постоянно намаляващата крива на дългосрочните АС и икономията от мащаба.

Първа разновидност на естествения монопол - имаме при едросерийното производство - при него има най-голяма икономия от мащаба, което при това задоволява потребностите на пазара. В този случай конкуренцията става излишна и неоправдана от гледна точка на интересите на потребителите.

 

                        

Втора разновидност на естествения монопол - възниква при пространствени ограничения, които правят конкуренцията излишна. Пример: излишно е да се строят паралелни жп - линий само в името на конкуренцията.

Естествен монопол възниква и в случаите на притежаване на уникални природни ресурси от страна на една фирма, кто създава бариери за навлизане в съответната дейност. Обект на монопол може да бъде също местоположението на стопанските обекти. Монопол на добрия мениджмънт - тоест фирмата така управлява производствено-търговската си дейност, че не позволява  на потенциални конкуренти да навлизат на пазара.

Основните отличителни особености на монополната пазарна структура са свързани с 2 момента:

1) Наличие на единствена фирма на пазара и

2) Действието на съществени входни бариери

Доколкото функционира като единствена фирма, монополистът се изправя пред специфично ограничение: пазарната крива на търсене на предлаганата от него стока. Следователно неговите възможности за извличане на Пч се ограничават не само от производствените разходи, но и от търсенето на продукцията. За да максимизира Пч, фирмата-монополист следва да определи както особеностите на пазарното търсене, така и своите разходи

5. Крива на търсене, общ и пределен приход на фирмата-монополист

А. Крива на търсенето на фирмата-монополист - В контекста на теоретичния анализ, моделът на монополна пазарна структура е коренно различен от този на съвършено конкурентния модел. Различията между съвършено конкурентна фирма и фирма-монополист могат да се илюстрират предвид кривите на търсене, пред които се изправя всяка фирма. Съвършено конкурентната фирма приема пазарната цена като дадена. Търсенето на нейната продукция е съвършено еластично, което намира израз в хоризонталната индивидуална крива на търсене, независимо, че отрасловата крива на търсене на продукцията е с отрицателен наклон. За случаите на съвършена конкуренция също е характерно равенството: P = AR = MR, а равновесното равнище на производството се определя по правилото MR = МС. В сравнение с този модел, поведението на монополната фирма се различава съществено. Главната разлика между съвършено конкурентната фирма и чистия монопол е възможността на производителя чист монополист да влияе върху цената на продукцията. От друга страна, монополната фирма, също както съвършено конкурентната фирма има за цел да максимизира печалбата си.

Ако в един отрасъл съществува единствен продавач на даден продукт и навлизането на конкуренти е невъзможно, то отрасловата крива на търсене ще бъде крива на търсене на монопола. Фирмата-монополист и отрасъла са едно и също нещо. Но дори за монопола контролът над търсенето е невъзможен, което означава, че колкото повече произвежда монополната фирма, толкова по-ниска следва да е цената, за да се реализира произведената продукция. Следователно, кривата на търсенето dd е наклонена. Тъй като продажбата на всяка допълнителна единица продукция изисква намаление на цените, всеки следващ продукт ще носи по-нисък среден приход. Средният приход е равен на цената на продукта, която се определя от кривата на потребителско търсене. Спадащата крива на d на фирмата означава спадане на AR, защото фирмената крива на AR (средните приходи) съвпада с отрасловата крива на D. Или при чистия монопол           

                                                            dd = DD = AR

При съвършената конкуренция кривата на AR = dd, но тук тя е хоризонтална линия, което означава, че съвършения конкурент може да увеличава или намалява количеството на предлагането неограничено като това няма да окаже влияние върху нейната цена и търсене, а следователно и върху AR на фирмата

         

            

                                                    

Б. Общ, среден и пределен приход на фирмата-монополист

При фирма съвършен конкурент - при чистия монопол не е изпълнено известното правило за максимизиране на печалбата MC = MR = p. Можем да заключим, че монопола максимизира печалбата безусловно.

При фирма монополист - увеличаването на q от чистия монополист води до намаляване на цената (р). Това означава, че продажбата на всяка допълнителна единица продукция е свързана с понижаване на средната  цена  на всяка единица продукция. Тоест средния приход (AR).  При монопола икономията от мащаба се реализира само до определен момент и по-нататъшното увеличаване на производството е придружавано с нарастващи AC, а това води до намаляване на F (печалбата) и загуби.

В условията на монопол фирмената крива на средните приходи (AR) съвпада с фирмената и отраслова крива на търсенето (dd). Монополната фирма може сама да определи цената, по която да продава продукцията си, след което да реализира онова количество, което потребителите са готови да закупят при определената цена. От друга страна тази фирма може да определи колко да произвежда, след което да реализира произведеното количество по цената, която уравновесява пазара. Когато решава колко да произвежда, монополната фирма определя както количеството, така и пазарната цена, защото колкото повече произвежда, толкова по-ниска ще е цената.

По аналогия с условията на съвършена конкуренция, монополистът следва да познава картината на своите пределни приходи (MR) и пределни разходи (MC). За разлика от съвършено конкурентната фирма пределните приходи на монополиста не са равни на цената. Продажбата на всяка допълнителна единица продукция е съпроводена с понижение на цената и в условията на монопол. В такъв случай пределният приход винаги е по-нисък от цената. С увеличаването на предлагането с една единица, увеличението на общите приходи от последната единица ще бъде по-малко от увеличението, дължащо се на предходната единица продукция. Така общия приход забавя своето нарастване, както и пределния приход. Тези изменения са показани на фигурите:

 

6. Максимизиране на печалбата на фирмата-монополист 

Решавайки проблема за максимизиране на печалбата монополистът следва да избере определена комбинация от цена и количество на произвеждания продукт. Този избор зависи не само от търсенето и пределните приходи, но също и от разходите. Монополистът е изправен пред разходни криви от същия вид, които са характерни за фирмите в условията на анализираните до тук пазарни структури.

А. Монополът, както и останалите фирми следва общото правило за максимизация на печалбата MR = MC. Ако пределните приходи са по-високи от пределните разходи монополистът ще трябва да увеличи производството. Фирмата ще увеличава обема на производството докато пределният приход се изравни с пределния разход. За монополната фирма максимизацията на печалбата се постига при равнище на производството, за което е характерно изравняване на пределния приход и пределния разход. След определянето на количеството, чрез кривата на търсенето може да се определи цената на която то ще бъде продадено. Да не забравяме, че при определянето на цената монополистът среща ограничението на кривата на търсене на съответния продукт. Комбинацията цена и количество се определя целенасочено от монопола, което довежда до различия в механизма на ценообразуването на монополните пазарни структури в сравнение със съвършено конкурентните. 

Б. Като фирма, която определя цената, монополната фирма няма крива на предлагането, а само точка на предлагане, разположена на кривата на търсенето. Монополът се стреми към получаването на максимална обща печалба, която се определя като разлика между общите приходи и общите разходи. В дългосрочен период фирмите, които функционират в условията на съвършена конкуренция получават нулева икономическа печалба. Това е непосредствен резултат от възможността за свободен достъп на нови фирми. Елиминирането на мобилността на ресурсите в условията на монопол позволяват запазване на печалбата в дългосрочен период, доколкото условията на търсенето и разходите не се променят.

В. Формиране на печалбата на фирмата монополист - въпроса за печалбата при чистия монопол се решава при анализ на приходите и разходите му. Те се изразяват от променливите на MR и MC. Те показват как се изменят общите приходи и разходи с изменението на обема на производството. Монополиста се интересува от:        

                                    

TF (Сумарната печалба) = TR - TC

Когато с увеличаване на Q (количеството на производството) общите приходи (TR) растът по-бавно от общите разходи (TC), то TF (сумарната печалба) намалява. Тогава, за да увеличава печалбата си монополиста трябва да съкрати производството, а не да го увеличава. Монополиста трябва да съкращава производството докато MC = MR (тогава ще е в точката на равновесие):

Q	P	TR	AR	TC	AC	TP	MR	MC
0	40	0	-	29	-	-29	-
1	36	36	36	35	35	1	36	6
2	32	64	32	40	20	24	32	5.5
3	28	84	28	44	14.67	40	28	5
4	24	96	24	50	12.50	46	24	4.5
5	20	100	20	60	12	40	0	12
6	16	96	16	74	12.33	22	-8	16
7	12	84	12	92	13.14	-8	-16	20
8	8	64	8	114	14.25	-50	-25	24

  

Анализ на данните от таблицата:

-   AR са спадащи и са равни на цената на 1-ца продукция AR = p

-    Когато Q се увеличава цената на 1-ца продукция намалява

-     От 7 единица MC > p, при  6 единица MC = p, а под 5 единица MC < p

-  До 4-тата единица MR > MC и увеличаването на ss (предлагането е оправдано). Фирмата максимизира печалбата при предлагане от 4 ед. , когато TP = 46 и MC = MR

-   Фирмата продължава да максимизира печалбата и при предлагане от 5 ед. Тогава TP = 40, но MR < MC и това намалява величината на печалбата, макар тя все още да е положителна величина.

- За чистия монопол са валидни следните универсалните условия за максимизиране на печалбата: MC = MR; AR ≥ AC.  Кривата MC пресича кривата AC отдолу нагоре.

Понеже разглеждаме дейността на фирмата, без да отчитаме дали става дума за краткосрочен или дългосрочен период не правим разлика между постоянни и променливи разходи, а се интересуваме само от ТС (общите разходи). Фирмата монополист остава в бизнеса само ако AR ≥ AVC и MR = MC.

В икономическата теория се сочат следните правила за максимизиране на печалбата на фирмата-монополист - P, MC                                                                        

-       TR = VC                                                                 

-    MR = MC

                

                       

                                                                        

Ако в даден отрасъл съществува съвършена конкуренция, това означава, че функционират множество фирми с технология, която в дългосрочен период осигурява постоянна икономия от мащаба на производството. Следователно AC са едни и същи независимо от това дали фирмата  се състои от един голям завод или от много малки заводи. В дългосрочен период p = LRAC (дългосрочни средни разходи). На това равнище е и пресечната точка на кривите на D и S в отрасъла.

Кривата S (предлагането) в отрасъла  = сумата от кривите S на всички предлагащи. Тя е положително наклонена- тоест с нарастване на q нараства и p. Ако производството в отрасъла се монополизира от един монополист, технологията не се изменя, но монополът може да измени цената (р). Кривите на MC и AC на монопола са хоризонтална сума от разходите на съществуващите преди монопола самостоятелни фирми, които след монополизацията са само предприятия на единствено съществуващата  в отрасъла фирма - монополист. Следователно кривата MC на чистия монопол = SS.

При чистия монопол продавача е един, MR < p на единица продукция. Това дава възможност  да се предлагат различни q при една и съща цена или пък при промяна на условията на търсенето чистия монопол може да максимизира печалбата си, като продава едно и също q на различни цени. Монополиста максимизира печалбата си, без да изменя р, като при изместване на кривата d монополът променя q, а това води до изместване на кривата на MR. Ако кривата d се е изместила вследствие промяна в еластичността на търсенето от положение D1 в D2  MC си остават същите, а се променят AR и MR. Чистия монопол запазва p, като променя количеството от q1 до q2:

Анализ на графиките: монополистът максимизира печалбата си при промяна в условията на търсенето, като предлага едно и също q продукция (случай Б) по различни цени. В случая имаме маневриране с р на 1-ца продукция, без да се променя q с оглед запазване равенството на MC и MR. Посочените два варианта показват, че при чистия монопол не съществува само една функционална зависимост между p и q и поради това отсъства крива на предлагането. Това е причина ударението в анализа на предлагането на чистия монопол да се поставя върху MC и параметрите на D в отрасъла.

Предвид икономическите последствия от съществуването на монопола, следва да се отбележи, че той довежда до неефктивност по отношение на разположението на ресурсите. Съвършеноконкурентната фирма произвежда до точката, в която цената (p) се изравнява с пределните разходи (MC). Чистият монопол максимизира печалбата при онова равнище на производството, при което цената е по-висока от пределните разходи. Следователно твърде малко ресурси се насочват към производството на съответния продукт. За монополиста е по-изгодно да продава по-малък обем продукция и да определя по-висока цена, в сравнение с тези, които би определила съвършено конкурентната фирма. За монополиста като цяло предлагането е по-малко в сравнение с предлагането в условията на свободна конкуренция, а цената е по-висока от конкурентната. Резултатът е налагане на определени разходи за обществото като цяло, което е в основата на необходимостта от регулиране монополизацията на пазарите.

7. Ценообразуване при несъвършената конкуренция 

А. Обща постановка - при анализа на съвършената конкуренция установихме, че фирмите-конкуренти нямат власт върху цената, поради което я приемат за дадена и в дългосрочен период максимизират печалбата като спазват универсалното правило:

-       MC = MR и

-       Кривата MR пресича кривата АС отдолу нагторе тоест MR = AC

MR = AR = p           MC = MR = AR = p

Тези условия за максимизиране на печалбата остават в сила и при несъвършената конкуренция. Фирмите несъвършени-конкуренти обаче трябва да си изяснят условията на търсенето и разходите преди да формират цените и максимизират печалбата си, защото в условията на несъвършена конкуренция има възможност за въздействие върху р (цената), т. е. върху AR = p.

Б. При вземането на решения за формирането на цената несъвършените конкуренти вземат за база разходите (АС) + % печалба - определянето на разходите е сложен процес, защото изисква точна оценка за бъдещата им динамика, въз основа на очаквания обем на производството, цените на производствените фактори, измененията в технологията и др. Независимо от трудностите ценообразуването на база разходи е най-често използвано от големите фирми, осигуряващо им максимизиране на печалбата в дългосрочен период.

В. Диверсифициран концерн (конгломерата) - появявя се вследствие концентрацията, централизацията на производството и капитала. Конгломерата има предимства при ценообразуването. Важно е да се отбележи, че крайните резултати от дейността на конгломерата могат да са максимизирани без да е задължително всяка една негова дейност да е на печалба. По-ниските печалби от продажбите на един продукт се компенсират от по-високите печалби от продажбите на друг продукт. Финансовите възможности на конгломерата за научно-приложна и рекламна дейност са огромни. Неговите възможности за маневриране на пазарите са много големи. Следователно колкото по-малък е броя на конкурентите в отрасъла, по еднородна е продукцията, по-високи са бариерите за влизане в отрасъла, по-силна е тенденцията към максимизиране на печалбите.

8. Последствия от несъвършенството на конкуренцията (социална цена на монопола)

А. Съвършената конкуренция създава условия за непълно използване на производствените мощности, за по-малко количество произведена продукция и по-високи цени - при несъвършената конкуренция фирмите се стремят към намаляване на разходите, увеличаване на q  и намаляване на  р .

- Големите размери на фирмата-монополист води до икономии от мащаба и позволява  да се максимизира печалбата при по-големи количества и по-ниски цени поради снижаването на разходите при едрото производство. 

- Границата на производствените възможности е изместена нагоре и това създава възможност за достигане на социален оптимум при p2,q2, но несъвършенството в конкуренцията не позволява това да се реализира. Следователно при пълно монополизиране на даден отрасъл от дадена фирма потребителите понасят загуби като плащат повече.

- Снижаването на разходите при съвършената конкуренция носи изгода за потребителите. Чистия монопол максимизира печалбата и няма стимули за намаляване на разходите. Част от производствените фактори остават неизползваеми, което пречи за достигането на границата на производствените възможности.

Б. Въпреки очертаните отрицателни последствия на несъвършената конкуренция не означава, че тя няма защитници - Като защитник на монопола и олигопола е признат американския икономист Йозеф Шумпетер (1883 – 1950 г.). Той развива две основни тези:

а) Първа теза - макар несъвършената конкуренция да действа разрушаващо върху алокацията на ресурсите, ефекта от мощните иновации на големия бизнес е значително по-голям. Шумпетер твърди, че докато загубите от разходите по ирационалното разпределение на ресурсите възлизат на 2,3 % от националния доход, то националния доход расте с 2,3 %.

б) Втора теза - голямата фирма се радва на високи дългосрочни печалби и разполага с необходимите ресурси за иновации. За да не загубят предимството си големите фирми непрекъснато се стремят да внедряват нова техника и технологии. Изводът на Й. Шумпетер е, че колкото по-несъвършена е конкуренцията и по-ирационално е разпределението на ресурсите, толкова по-бързо се развива техническия прогрес. 

Вярно е, че рисковете  за загуба на позиции подтикват към иновации, но е вярно и това, че издигнатите от монополите и олигополите бариери създават условия за консервиране на достигнатите предимства в краткосрочен период. Тази двойнствена характеристика на несъвършената конкуренция модифицира икономическия растеж след ВСВ, който се отличава с неустойчиви темпове, нерационално използване на ресурсите. Това налага използване на антимонополното законодателство като фактор балансиращ ефектите на несъвършената конкуренция.

9. Регулиране на монополите

В страните с развита пазарна икономика е разработена стратегия за ограничаване на отрицателните последици и загубите на обществото  от несъвършената конкуренция. Наред с повишеното данъчно облагане за намаляване на печалбата на Монополите, контрола върху цените, развитието на държавната собственост и други правителствени разпоредби, контролиращи действията на стопанските субекти, от края на XIX в. широко приложение намира и Антитръстовото законодателство

А. Антитръстово законодателство - представлява сложна и разгърната система от закони и правни норми, насочени срещу монополизацията на пазара и ограничаването на конкуренцията, за осигуряване на нормално функциониране на националния пазар. Първите актове на антитръстовата политика се осъществяват в последното десетилетие на XIX в. и първата четвърт на XX в.

а) В САЩ ядро на антимонополната политика са - “Закон на Шърмън” – приет 1890 г. Някои го наричат икономическа конституция на САЩ. Закона обявява за нарушение “всеки контракт и всяко обединение във формата на тръст или друга форма, а също и тайно съглашение, насочено към ограничаване на търговията между щатите или с други държави”. Този закон дава право на Федералното правителство на САЩ да привлече към съд фирми. Санкция може да бъде солидна глоба или (след 1974 г.) затвор. Съдът има право да предпише децентрализация и раздробяване на крупни фирми. Отделно от това частните лица, считащи, че са понесли загуби от нарушаването на Закона Шермън, могат да предяват претенциите си в съда и в случай, че се обосноват имат право да получат трайна компенсация.

б) Закон Клейтън - приет през 1914 г. Забранява всички форми на дискриминация в ценовата политика, сливане на фирмите  чрез придобиване акциите на конкурентите, ако това намалява конкуренцията, съвместяване на длъжности в съветите на директорите на различните фирми

в) Закон за Федералната търговска комисия - ратифициран от конгреса през 1914 г. Според него комисията е упълномощена да определя фактите за нарушаване на антимонополното законодателство

- През 1936 г. е приета поправката на Робинсън-Патмън - тя засилва борбата с дискриминацията в областта на ценовата политика

- През 1950 г. е приет Законът Селър - той много точно определя практиката на сливания на монополите

г) Подобни законови актове се появяват в: Англия – 1948 г. , Франция - 1953 г., ФРГ, ЕО - 1957 г., България - ВНС приема през 1991 г. “Закон за защита на конкуренцията”

Б. Основни направления на действие на антитръстовите закони:

а) първо - предотвратяване и ограничаване на монополизацията на пазара. Ако една фирма владее над 50% от пазара имаме абсолютна монополизация.

б) второ - контрол върху сливанията и поглъщания на фирми. Става дума за

- хоризонталните сливания, които са между фирми с еднакъв предмет надейност и за
- вертикалните сливания, които са фирми с различен предмет на дейност

Като показател за законността на хоризонталните сливания се използва Индекса на Хърфиндал. В САЩ съда не възръзява на сливания ако индекса не превишава 1000 пункта.

в) трето - да не допуска договаряне на продажните цени

г) четвърто - отраничаване на ценовата дискриминация