ПАЗАРИ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ФАКТОРИ

1. Значение и същност на пазарите на производствените фактори

А. Значение на пазарите на производствените фактори  - досега разглеждахме фирмите като продавачи, а домакинствата – като купувачи. Но преди да се появят на пазара като продавачи, фирмите трябва да се снабдят с фактори на производството, т. е трябва да отидат на съответните пазари като купувачи, и в тази си роля те изпълняват две задачи:

- Формират търсенето на производствените фактори;

- Генерират доходи за населението във формата на печалба, лихва, рента и работна заплата.

Като източник на тези доходи са услугите, които предоставят факторите на производството: капитал – земя – труд. Според някои автори производствен фактор са и предприемаческите усилия, които координират останалите производствени фактори и поемат стопанския риск за ефективното протичане на производствения процес. 

Значението на факторните пазари се определя и от пряката взаимозависимост на ценообразуването на факторните и продуктовите пазари. Това взаимодействие изгражда цялостната система на пазарно ценообразуване. Доколкото всички фактори на производството допринасят в някаква степен за крайния стопански резултат, то и всеки един от тях претендира да получи своя дял от създавания от всички тях доход. Механизмът, които определя дела на всеки фактор на производството в създадения доход, е ПАЗАРЪТ. ОИТ се интересува основно от функционалното разпределение, т. е. от формирането на цените на пазарите на производствените фактори. Основните пазари на факторите на производството са: пазар на труда, пазар на земята и пазар на Кл

Б. Същност на факторните пазари - факторен се нарича пазарът, на който се разменят услуги на производствени фактори срещу доходи. Такива са пазарът на капитал, земя, труд, информация, предприемачески услуги и др. Факторните пазари изразяват отношенията на търсенето и предлагането на производствени фактори и балансират интересите на техните купувачи и продавачи - фирми и домакинства. Срещу определена цена, фирмите търсят производствени фактори, а домакинствата предлагат такива. Поведението на фирмите се мотивира от максималната печалба, а на домакинствата от максималния доход.

Пазарите на факторите на производство извършват подбор и разпределение на производствените фактори между различните отрасли и фирми, с което отговарят на въпроса как да се произвеждат благата. В същото време те осъществяват разпределението на факторните доходи между домакинствата и фирмите и отговарят на въпроса, за кого да се произвеждат благата. Цените на ресурсите определят едновременно факторните доходи (работна заплата, рента, лихва и печалба) и покупателната способност на домакинствата, както и издръжката на производството и възможностите за максимална печалба на фирмите. Засега в икономическата теория няма единно схващане по въпроса за разпределението на създадените доходи, независимо, че засяга твърде силно интересите на стопанските субекти. 

Пазарите на производствени фактори (ресурсните пазари) по принцип се характеризират със същите черти, каквито са присъщи и на продуктовите пазари. Разликата е, че на тях се купуват и продават стоки и услуги с производствено предназначение. На тези пазари си взаимодействат домакинствата и фирмите, само че домакинствата са в ролята на продавачи на притежаваните в тяхна собственост фактори на производството, а фирмите са в ролята на купувачи на тези фактори. Ролята на основни агенти е разменена. Тази промяна в икономическата роля на основните стопански агенти предопределя търсенето и предлагането на факторите на производството и тяхната еластичност, механизмите на ценообразуване и съответно формирането на факторния доход.

Класическа теория (Адам Смит, Дейвид Рикардо) – разграничава три класи в обществото според собствеността върху факторите на производството - земевладелци, капиталисти и наемни работници, които получават като възнаграждение съответно рента, печалба и лихва и работна заплата. Водещото място имат капиталистите, които в стремежа си да получават по-голяма печалба, инвестират повече капитали, изискващи съответно повече труд и капитали. Поради това цената на труда и на земята започват да растат и растат до момента, в които те засегнат размера на печалбата. Тогава капиталистът спира по-нататъшното влагане на капитали, и този момент определя равнището на работната заплата, поземлената рента и Пч. За Маркс лихвата и рентата са част от Пч.

Неокласичската теория - с помощта на маржиналния анализ стига до схващането, че производствените фактори получават възнаграждения, които са равни на техния принос в създаването и реализацията на продукта, и пазарът е този механизъм, които формира пазарната цена на всеки фактор, стига това да е пазар на съвършената конкуренция, който е фикция.

2. Търсене на производствени фактори

А. Същност на пазарното търсене на производствени фактори - пазарното търсене на фактори може да се третира като частен случай на общата теория на търсенето и представлява общото количество на търсените от всички отрасли и производители на фактори на производството при определено равнище на техните цени. 

По принцип пазарното търсене на фактори е детерминирано по същия начин, както и пазарното търсене на продукти, има едно и също разположение в координатната система: те са с отрицателен наклон, спускащи се надолу и надясно. С това се изразява обратната зависимост между цената и търсеното количество, т. е. изразява се закона за търсенето. Когато цената на един фактор се повишава, производителите купуват или наемат по-малко количество от него, и обратно.

В същото време търсенето на фактори на производството се характеризира с някои специфични моменти, които придават специфика на поведението на фирмите на ресурсните (факторните) пазари спрямо това на домакинствата на продуктовите пазари:

1) Производния характер на пазарното търсене на фактори – факторите на производството са обект на търсене не заради самите тях, а защото с тях се произвеждат необходимите за хората потребителски блага, които се продават на потребителския пазар. Поради това тяхното търсене е функция от състоянието и динамиката на пазара на продуктите или услугите, които се произвеждат (оказват) с тяхна помощ.

2) Взаимната зависимост на търсенето на фактори на производството – увеличаването на търсенето на един фактор (на земя, на капитал) неизбежно предизвиква увеличаване на търсенето и на друг фактор (на труд).  

За да изведем фирменото (индивидуалното) търсене на фактори на производството, а оттук и пазарното търсене на всеки отделен фактор, трябва да отчитаме принципа, че фирмата ще наема допълнително количество от дадени ресурси само ако те се възвръщат, т. е само ако възстановяват напълно направения разход за тяхното закупуване. Фирмата се ръководи от ограниченията, свързани с реализацията на произведената от нея продукция, които определят производния характер на търсенето на производствени фактори. Фирмата следва да отчита и ограниченията от избраната технологична комбинация на производствени фактори, което намира израз в производствената функция.  

Б. Пазарно търсене на производствени фактори в краткосрочен период - фирменото търсене на даден фактор може да се изведе както на основата на анализа на Рх и Пх, така и на основата на прихода от пределния продукт. Ако приемем, че в краткосрочен период някои от производствените фактори остават фиксирани, а само един се променя (напр. трудът), то фирмата ще максимизира печалбата си (това е движещия мотив), като произвежда такова количество продукция, при което пределните разходи се изравняват с пределния приход - МС = MR. Това е от гледна точка на анализа на рх и пх, наблюдавани на „изхода“ на фирмата от гледна точка на произвежданото от нея количество продукция. Но това правило кореспондира със същото правило, отнесено към „входа“ на фирмата, т. е от гл. т. на промяната на един фактор при фиксирани други – фирмата ще максимизира Пч си от гл. т. на входящите ресурси, като наема (увеличава търсенето на) даден фактор, при фиксирани други, докато пределният приход получен от неговата употреба се изравни с пределния разход направен за неговото наемане (с неговата цена).

Какво представлява пределния приход от продукта на един фактор на производството (marginal revenue product of an input)?

Пределният приход от продукта на даден фактор (MRP_F) е допълнителният приход, който фирмата получава от използването на всяка следваща допълнителна единица от даден фактор при равни други условия. Пределният приход от продукта (MRP) е равен на пределния физически продукт на дадения ресурс умножен по цената: MRP_{F =} MP_F x  P_{F .} Тъй като в условията на съвършена конкуренция цената за 1-ца продукция = пределния приход: ако допуснем, че цената на единица продукт е равна на пределния приход от този продукт (MR = P_Р), то пределният приход от продукта на даден фактор (в стойност) ще получим като умножим пределния физически продукт от фактора (MP_F) по пределния приход (MR).

MRP_F = MP_F x MR

Проявлението на закона за намаляващата възвръщаемост предполага тенденцията за намаляване както на пределния продукт от даден фактор, така и на пределния приход от продукта на фактора. В икономическата теория тази тенденцията за намаляване на пределния приход от продукта на фактора се дефинира като закон за намаляващата пределна производителност, който е идентичен със закона за намаляващата възвръщаемост. Съответно фирмата наема допълнително даден променлив фактор, като се ръководи от анализа на данните за намаляващата възвръщаемост от неговата употреба и разходите за неговото наемане или закупуване.

Както виждаме, изводите, до които достига теорията на пределната производителност, съвпадат с тези, до които се достига при анализа на Рх и Пх: фирмата ще ангажира допълнителни 1-ци от даден производствен фактор, докато пределния приход от продукта на този фактор се изравни с рх за неговото наемане/закупуване). Тя ще максимизира Пч (ще се намира в равновесно положение), като използва толкова допълнителни 1-ци от дадения променливия фактор (ще увеличава производството), докато пределните рх (това са рх за използване на една допълнителна 1-ца от променливия фактор, разделени на допълнителното количество продукция) се изравнят с пределния приход. Затова фирмата може да използва всеки един от тези 2 инструмента при вземането на решения, свързани с ресурсната й политика.

                       

Кривата на пределния приход от труда е фактически и крива на търсенето на труд. По абсцисната ос е представен броят на наетите работници. По ординатата възнаграждението в долари на един нает работник. Кривата на търсенето на труд е идентична на фирмената крива на пределния приход от продукта. Например, когато са наети на работа максимум 3-ма работници, техният пределен приход от продукта на труда им е 10 $/час, а когато възнаграждението на 1 работник е 10 $/час, максимум наетите работници ще са 3-ма.

Еквивалентността на двата подхода (двете условия) за максимизиране на Пч може да се илюстрира така:

1) Две условия за максимизиране на Пч

- MR = MC

- MRP = P_F

2) Еквивалентност на условията

- MRP/MP = MR = MC= P_F/MP

- MR_X MP = MRP = P_F = MC_X MP

Всичко това е опростено и в сила само за условията на съвършената конкуренция и когато се променя само един фактор при фиксирани всички останали.

При пазар на съвършена конкуренция с увеличаването на променливия ресурс, пределният продукт и пределният приход от продукта (при непроменена цена на продукта) имат тенденция да намаляват. За да максимизира печалбата, фирмата сравнява пределния приход от продукта на всяка единица фактор с пределния разход за него, т. е. с неговата цена.

Равновесие между пределния приход от продукта на фактора и пределния факторен разход

 

На графиката, MRP_F е крива на пределния приход от продукта на фактора, която съвпада с кривата на неговото търсене D_F. MC_F е крива на пределния разход за фактора, съвпадаща с кривата на неговото предлагане S_F. Фирмата ще максимизира печалбата при такова количество от фактора, при което се спазва условието MRP_F = MC_F и двете криви се пресичат. Фирмата ще закупува или наема фактора до тогава, докато всяка допълнителна единица от него носи приход по-голям или равен на разхода за него. Кривата на пределния приход от продукта демонстрира, че когато цената нараства, търсеното количество на фактора намалява, а когато цената спада, то расте. Тази взаимозвръзка между търсеното количество от дадена стока и нейната цена се илюстрира от кривата на търсене. Това дава основание да се твърди, че кривата на пределния приход от продукта на фактора е в същото време крива на търсене на фактора.

Кривата на търсене на производствени фактори (DF) има характеристиките на всяка крива на търсене. Могат да се отбележат някои конкретни момента. Промените в търсенето на даден фактор и съответно преместването на кривата на търсене се предизвиква от промени в търсенето на продукцията на фирмата, в технологичния избор, в цените на взаимозаменящите се и взаимодопълващите се фактори и т. н.

В.Търсене на фактори на производството в дългосрочен период - в дългосрочен период фиксирани ресурси отсъстват и фирмите могат да избират между различни фактори, които се заменят помежду си. Фирмите променят непрекъснато комбинации между производствените фактори с цел да повишат производителността, т. е фирмите търсят най-евтината (изискваща най-ниски рх) комбинация на производствените фактори в сравнение с други възможни алтернативи.

Изменението на цената на който и да е производствен фактор поражда два вида ефекти:

- Ефектът на производството – изразява се в това, че при намаляване цената на даден фактор Пч на фирмата расте поради намаляването на производствените рх, вследствие на което кривата на предлагането на нейната продукция (която съвпада с кривата на пределните рх) се измества надясно, т.е предлагането (производството) се увеличава, което води до увеличаване на търсенето на производствени фактори, вкл. и фактора са понижена цена.

- Ефект на заместването - от понижаването на цената на даден фактор се изразява в заместването на относително по-скъпия фактор с относително по-евтин и при положение, че цената на крайната продукция и обемът на производството остават неизменни, търсенето на по-евтиния фактор от фирмата расте с оглед намаляване на рх и увеличаване на Пч.

За да се открие тази най-евтина, най-ниско струваща комбинация от фактори, трябва да се проследи ефектът, който всеки прираст на ресурс (фактор) оказва върху количеството краен продукт, и да се съпостави този ефект с направения рх за този прираст.

Първия описан ефект е всъщност пределния продукт (съответно от труда, от капитала или от земята). Разходите за 1-ца продукт са пределният рх за даден фактор

При съвършне конкуренция комбинацията от фактори, която максимизира Пч на фирмата - формира се, когато пределния продукт от съответния фактор, умножен по цената, е равен на цената на този фактор. Или детайлизирано:

- пределния продукт от труда, умножен по цената = на цената на труда (работната заплата)

- пределния продукт от земята, умножен по цената = на цената на земята (на рентата)

- пределният продукт от капитала, умножен по цената = на цената на капитала (на лихвата, която носи)

Фирмата следва да избере такава комбинация от производствени фактори, при която приходът от всеки фактор да покрива точно рх за него. Тя може да се открие, като се сравнят пределните продукти на всеки фактор на производство с разходите на фирмата за единица от фактора. Фирмата не би предпочела ресурс, който произвежда еднакъв пределен продукт, но има по-висока цена. Преведено на езика на теорията за пределната производителност, това значи цената на дадения фактор PF и пределния приход от неговия продукт MRPF да са равни. Ако допуснем, че фирмата използва два фактора на производство - труд и капитал и спазва правилото за минимизиране на разходите, тя би избрала комбинация, отговаряща на съотношението:

където:

MP_L - пределен продукт от труда;

MP_K - пределен продукт от капитала;

P_L- цена на труда;

P_K - цена на капитала.

Ако това условие се обвърже с цената на продукта, то изглежда така:

 

Максимизирането на печалбата изпълнява условието MRP_F = MC_F и конкретно MRP_L = MC_L (P_L); MRP_K = MC_K (P_K). В съвършена конкуренция се постига при оная комбинация от производствени фактори, при която съотношенията между пределните приходи от факторите на производство и пределните разходи за тях са равни на единица.

Вече подчертахме, че кривата на пределния приход от продукта на труда е фактически и крива на търсенето на труд. Това положение се отнася и за останалите фактори на производството. Кривата, изразяваща динамиката на пределния приход от продукта на даден фактор, показва колко 1-ци от този фактор би наела (купила) фирмата при всяка възможна цена на този фактор и поради това тя е и крива на търсенето на този фактор. Но както знаем, кривата на търсенето може да се измества наляво или надясно, т. е може да се изменя самото търсене на даден фактор, коeто се предизвиква от промени в някои от извънценовите фактори, като:

- Промени в търсенето на произвежданата продукция на фирмата;

- Промени в цените и количествата на взаимозаменящите се и на взаимодопълващите се фактори;

- Промени в технологичния избор, които предизвикват промени в кривата на пределните приходи от продукта на факторите на производството.

Всички разсъждения дотук бяха направени при уговорката, че фирмата функционира в условията на съвършена конкуренция както на продуктовите, така и на ресурсните (факторните) пазари. Но както е известно, обикновено фирмите функциониран в условията на несъвършена конкуренция. При това положение индивидуалната крива на търсенето на нейната продукция е наклонена надолу и надясно, което означава, че за всяка допълнителна 1-ца, предложена на пазара, фирмата ще получава намаляващ пределен приход, тъй като трябва да намалява цената спрямо предходната 1-ца. Поради това всяка допълнителна 1-ца от даден фактор на производството ще носи пределен приход от продукта, при образуването на който цената на всяка 1-ца от този продукт е по-ниска от предходната. Поради това при несъвършена конкуренция търсенето на фактори на производството от фирмата ще бъде по-малко от това при съвършена конкуренция.

3. Предлагане на фактори на производството 

Предлагане на фактори представлява общото количество на предлаганите от страна на техните собственици производствени фактори при определено равнище на техните цени

Кривата на пазарното предлагане на фактори - по принцип разположена отдолу и надясно и нагоре, т. е тя е с положителен наклон, защото с увеличаването на цените на производствените фактори техните собственици увеличават желанието си да ги предоставят за производствена употреба (това желание обаче зависи от алтернативната цена на факторите - напр. ако един безработен получава по-високо обезщетение няма да започне работа). Съдържа характеристиките на всяка крива на предлагане и при съвършена конкуренция съвпада с кривата на пределните разходи (MC), а при несъвършена - с кривата на средните разходи (AC).

Общата теория за пазара е валидна и за предлагането на факторните пазари. Безспорно общите принципи се проявяват заедно със специфични характеристики. Върху предлагането на фактори влияят: оскъдността на ресурсите (особено в краткосрочен период); мобилността на факторите (в зависимост от изгодите - доходи, условия на труд и др.); времето (дългосрочният период е с по-големи възможности за маневриране); техническият и технологичен прогрес (благоприятстващ предлагането на производителни и ефективни фактори); институционалните фактори (особено държавното регулиране) и др.

Собствениците на производствените фактори ги разпределят така в съответствие с различията в доходите от тях, че при всяка алтернативна форма на използване да се получават еднакви чисти изгоди.

4. Ценообразуване в условията на съвършен и несъвършен факторен пазар 

А. Ценообразуване на съвършен факторен пазар - факторния доход зависи от размера на услугата, който може да окаже даден фактор, и цената на 1-ца услуга. Работната заплата е цена услугата на труда, рентата – цена на услугата на земята, и т.н. 

Графически определянето на цената на фактора и дохода от него при пазар на съвършената конкуренция може да се илюстрира така:

                                                   
За фирмата цената на производствения фактор е дадена, външна (Р₀). Предлагането на фактора е съвършено еластично, а кривата на предлагане е хоризонтална и съвпада с кривата на пределните разходи за фактора S_F º MC_F. Това означава, че малка промяна в цената на фактора предизвиква безкрайно еластично предлагане. Низходящата кривата на търсенето на фактора се определя от динамиката на пределния приход от продукта, който той произвежда MRP_F = D_F. Когато цената на продукта за фирмата също е външна, търсенето на фактора е по-еластично и кривата на търсене е по-легнала (D_F1), поради факта, че пределният приход от продукта на фактора намалява по-бавно. Равновесното състояние е при обем на фактора Q¹.

Б. Ценообразуването на несъвършен факторен пазар – равновесието на ресурсните пазари при несъвършена конкуренция има други измерения, които са аналогични на тези на продуктовите несъвършени пазари. Възможно е да се формират три случая на несъвършена конкуренция: МОНОПСОН, МОНОПОЛ и ДВУСТРАНЕН МОНОПОЛ. Не са редки случаите, когато фирмите конкуренти на продуктовите пазари се обединяват на ресурсните пазари, като съгласуват политиката си на снабдяване с производствени фактори, търсейки възможно най-ниските цени.

Характерна особеност тук е, че когато продуктовият пазар за фирмата е несъвършен и тя би могла да влияе върху цената на продукта, пределният приход от продукта на фактора намалява по-бързо, търсенето на фактора е по-нееластично и кривата на търсене (DF2) е по-стръмна. Равновесието настъпва при по-малък обем на фактора (Q₂). Очевидно е взаимодействието между ценообразуването на факторните и продуктовите пазари.

   Равновесие на факторен пазар за дадена фирма

 

Общото за ценообразуването на несъвършените факторни пазари, независимо от разнообразните варианти (монопол, монополистическа, олигопол, монопсон, монопсонистическа, олигопсон) се свежда до факта, че фирмата може да влияе върху цената. Разсъждавайки за монопсонистичен факторен пазар можем да обобщим, че за несъвършените пазари предлагането на фактора за фирмата е еластично. При по-високи цени се предлага по-голямо количество, поради което кривата на предлагане не е хоризонтална. Но тя не съвпада с кривата на пределния разход на фактора, тъй като пределните разходи не съвпадат със средните. Кривата на предлагане на фактора съвпада със кривата на средните разходи (S_F = AC_F) и е под кривата на пределните разходи

Равновесие на несъвършен факторен пазар

 

В условията на съвършена конкуренция равновесните пазарни параметри биха били в т. Е_Р, при цена Р_Р и обем Q_Р. При несъвършените пазарни структури в точката Е_F се изпълнява условието за максимизиране на печалбата MRP_F = MC_F. Тази цел фирмата би постигнала с количество от фактора Q_F. Но цената, която ще заплаща за него ще бъде Р, определена от кривата на предлагането на фактора и обема, който ще се закупува. Следователно цената, която фирмата заплаща за фктора е по-ниска от пределния приход получаван от него и й гарантира икономическа печалба PEE_FMRP_F

5. Разпределение на доходите 

А. Две теоретични концепции обясняват разпределението на доходите:

- Функционалното разпределение, при което доходът е функция на услугата на фактора и се определя чрез факторното ценообразуване;

- Персоналното разпределение, при което доходът реализира собствеността върху фактора на производство и собственикът на капитал получава печалба, притежателят на труд - работна заплата и т. н.

Б. Функционално разпределение - в логиката на функционалното разпределение доходът, който факторът носи се нарича факторен доход. При съвършена конкуренция се изчислява като се умножи количеството на закупения или наетия ресурс по неговата цена и се разграничава на трансферен доход и икономическа рента. Трансферният доход е доходът, който факторът носи при най-доброто си алтернативно използване. Това е доходът, който задържа фактора в конкретното производство и не е основание за неговото преместване. Икономическата рента е доходът над трансферния. Тя се получава за отличителни, редки и важни качества на дадения фактор.

Разпределението на факторния доход се определя от еластичността на предлагането. Когато кривата на предлагане е хоризонтална и изразява съвършено еластично предлагане на фактора, целият факторен доход е трансферен. Когато предлагането на производствения фактор е абсолютно нееластично, факторният доход е изцяло икономическа рента. Колкото предлагането на даден фактор е по-еластично, в структурата на факторния доход по-голям относителен дял има трансферната заработка, делът на икономическата рента е по-малък и обратно

 Трансферен доход и икономическа рента