ПАЗАРНА СТРУКТУРА ПРИ СЪВЪРШЕНА КОНКУРЕНЦИЯ

1. Пазарни структури

А. Значение на пазарните структури - взаимодействието на пазарните сили решава трите основни проблема на всяка икономика: какво, как и за кого да се произвежда. Изключително голямо значение при решаването на тези проблеми има отчитането на степента на конкурентност на пазарната структура в дадената страна, отрасъл или производство. Защото основните аспекти на фирменото поведение – нейното място като продавач, свободата при вземането на производствени решения, бързината на приспособяване към пазарната ситуация, формирането на приходите и разходите, формирането на предлагането в отрасъла в краткосрочен или дългосрочен период и т. н. – зависят в голяма степен от това, дали фирмата функционира в условията на съвършена, на несъвършена или на монополна конкуренция.

Б. Типологизация на пазара - чрез типологизацията на пазара се очертават типовете (или формите) на пазара на основата на различни критерии, които по своето съдържание и характер могат да са обществено-икономически и технико-количествени. Най-общо тези критерии са: персонален-брой на продавачите и на купувачите; стоков; пространствен; времеви. В зависимост от това главните фактори, които определят пазарното състояние, са: 

- Броя на продавачите и на купувачите, 
- Възможността за достъп на нови продавачи и купувачи на пазара, 
- Съществуването на субститути и 
- Подвижност на продавачите и купувачите. 

Основното внимание се насочва към критерия „Брой на участниците на пазара“, и то както на страната на предлагането, така и на страната на търсенето. В тази връзка се разкриват отношенията между продавачите, отношенията между купувачите и накрая отношенията между продавачите и купувачите.

До 30 - те години на XX в. типологията на пазара е била доста опростена. Буржоазните икономисти са различавали три типа пазари: пазар на пълната конкуренция; пазар на монопола и пазар на държавното вмешателство. Действителността е изпреварвала подобна типология на пазара и така се е стигнало до по - подробна и обективна класификация и характеристика на пазарните състояния. Такава пръв представя Хайнрих Штакелберг, който в своята „Теория на пазарната икономика“ (1952) дава следната схема на пазарните състояния:

Брой на продавачите (предлагане)	Брой на купувачите (търсене)
	Много	Малко	Един
Много	Пълна конкуренция	Олигопсон	Монопсон
Малко	Олигопол	Двустранен олигопол	Квазимонопсон
Един	Монопол	Квазимонопол	Двустранен монопол

Двустранен (чист) монопол и съвършена конкуренция днес се срещат толкова рядко, че мнозина считат, че почти не съществуват. Чист монопол по изключение съществува в някои сектори за местни услуги и във формата на държавен монопол, а съвършената конкуренция съществува на пазара на селскостопански продукти. Типични за съвременното пазарно стопанство са междинните случай. Монополистичната конкуренция е разпространена главно в търговията на дребно с потребителски стоки. Вискозния олигопол е характерен за автомобилната промишленост и електрониката, а флуидния монопол – в химическата промишленост и металургията.  

В. Основните характеристики на пазара на съвършената Конкуренция? – пазар на съвършената (пълната, неограничена) конкуренция не е съществувал никога в чист вид. Независимо от това учени като Антоан Курно, Леон Валрас, Джоан Робинсън, Е. Чембърлейн изследват този пазар и посочват като необходими негови характеристики следните условия: 

1) Фирмите да са независими при вземането на своите решения;

2) В отрасъла (подотрасъла) да функционират голям брой фирми производители (атомичност на отрасъла) и никоя не е в състояние да влияе на предлагането и цената;

3) На съответния пазар се предлага еднородна продукция;

4) Единна пазарна цена за всеки продукт – това прави възможно сравняването на останалите показатели – Пч, Рт и т. н.;

5) Пълна информация за всички интересуващи се за състоянието на съответния пазар – това обуславя единността на пазарната цена;

6) Неограничено движение на производствените фактори между отделните отрасли и фирми, което е необходимо условие за свободното влизане и излизане на фирмите в различните отрасли.

2. Приходи и Пч на фирмата -  същност и видове приходи

А. Приходите на фирмата - това са паричните постъпления, които тя получава при реализацията на продукцията за определен период от време. Размерът им се определя от обема продадена продукция и цената на единица.

Б. Видов приходи - разграничават се:

- Общ приход (TR), който е цялата сума парични постъпления от продадения обем продукция за определено време. Определя се по формулата:

TR = Q . P

Общият приход е функция на обема продадена продукция и цената на единица. Според закона за търсенето между двете величини съществува обратна зависимост. Когато се търси по-голям обем стока, нейната цена намалява. Следователно общият приход зависи от еластичността на търсенето. А фирмата трябва да избере такава комбинация обем стока и цена, която да максимизира общия приход.

- Среден приход (AR), е приходът, който носи единица продукция. Изчислява се по формулата:

AR = TR / Q

От формулата се вижда, че средният приход на фирмата е равен на цената на продукцията. Кривата на търсене и кривата на средния приход съвпадат. Двете криви отразяват цената, но от различни гледни точки. Кривата на търсенето показва цената, която биха заплатили потребителите при всички равнища на търсене. Кривата на средния приход показва същата цена, но като приход, който фирмата може да получи при единица продадена продукция.

- Пределен приход (MR) е допълнителният приход, който фирмата получава при продажбата на допълнителна единица продукция. Определя се по формулата:

MR = ∆TR / ∆ Q

Пределният приход показва прираста на общия приход с всеки допълнително продаден обем продукция. Фирменият анализ чрез пределният приход има съществено значение, защото позволява фирмата да избере оптималния обем продукция, при който общия приход ще се максимизира. Докато пределният приход е положителна величина, общият приход расте с увеличаването на продадената продукция. Максимален приход фирмата получава, когато пределният стане нула. Между пределния и средния приход също съществува зависимост. Докато пределният приход е по-голям от средния, средният приход расте. Когато пределният приход е под средния, с всяко допълнително количество продадена продукция, средния приход намалява.

3. Пазарна структура при съвършена конкуренция 

А. Същност на пазарната структура при съвършена конкуренция - съвършената конкуренция (пълна, свободна, перфектна, атомизирана) е пазарна структура, при която няма индивидуален производител (продавач), който да може да влияе върху пазара и конкретно да определя цената. Тя е степен на конкурентност при пълна икономическа свобода на пазарните субекти. Те самостоятелно вземат икономическите си решения – какво и колко да произвеждат, какво и колко да купуват, свободно влизат във взаимоотношения помежду си, независимо действат един от друг, равнопоставени са по отношение на пазарната информация. Следователно пълната свобода е характеристика на съвършената конкуренция.

Б. Признаци на съвършената конкуренция - признаците на съвършената конкуренция са многообразни, но могат да бъдат обобщени следните:

- Голям брой купувачи и продавачи, при което никой не е в състояние да въздейства върху търсенето, предлагането и цената;

- Свободен достъп до отрасъла и пазара, което означава, че производствените фактори са мобилни и свободното влизане и излизане на фирмите в различните отрасли е възможно;

- Еднакво достъпна информация, което показва, че за различните участници пазарът е прозрачен и достатъчната информация определя рационалното им поведение;

- Еднороден (стандартизиран) продукт, който е предназначен да задоволява дадена потребност и независимо от променените му свойства и качества, той си остава същия продукт, с еднаква оценка от страна на потребителите.

- Единна пазарна цена за всеки продукт, която е равна на производствените разходи.

Може да се направи извода, че съвършената конкуренция е пазарна структура с голям брой независими пазарни субекти, които произвеждат еднороден продукт с мобилни производствени ресурси и продават по единна цена, при пълна пазарна информация.

4. Разходи, приходи и максимизиране на Пч на фирмата при съвършена конкуренция

А. Обща постановка на приходите и разходите на фирмата при съвършена конкуренция - както е известно разходите и приходите на фирмата зависят от различни фактори, отнасящи се до силата на търсенето и предлагането, и поради това нейните производствени решения (какво, как и за кого) са функция на търсенето и предлагането на продукцията на фирмата
В условията на съвършената конкуренция поради наличната атомичност отделната фирма не е в състояние да въздейства върху пазарната цена, а следователно тя не може да въздейства и при определянето на параметрите на търсенето и предлагането в отрасъла.
Ако фирмата производител поиска цена, по-висока от пазарно установената, тя няма да може да реализира на пазара произволно количество от своята продукция, без с това да промени неговите параметри, и по този начин ще реализира загуби.
Изходът и изводът за всяка фирма е да приема пазарната цена като дадена (фирмата е в положение на price - taker, т.е на някой, който приема дадена отвън цена). Поради това индивидуалната крива на търсенето dd е права, хоризонтална или успоредна на абцисната ос, докато пазарната крива на търсене DD си има нормалния вид на низходяща.

Графически това се представя така:

Б. Значение на печалбата за фирмата - максимизиране на печалбата е основната цел на фирмата. Като стопанска единица най-ранната цел на фирмата е получаването на печалба, стремеж към нейното максимизиране. Печалбата е главния паричен ресурс на фирмата за разширяване на производството, провеждане на политиката и иновации. Тя е условие за финансова стабилност на фирмата. Печалбата е изразител за успешно присъствие на пазара и мерило за ефективността на фирмената дейност. Нарастването на приходната част на държавния бюджет зависи в най-голяма степен от рентабилността на фирмата. По силата на това печалбата е глобална цел на фирмената дейност. 

Печалбата се формира като разлика между общите приходи и общите разходи на фирмата при даден обем на производството. Следователно за максимизирането и, трябва да се имат предвид две групи фактори. Първата засяга формирането и равнището на разходите, които зависят от цените на входните ресурси и ефективността на технологията. Втората е свързана с образуването на доходите, които от своя страна зависят от обема на продукцията и цените на благата. Двете групи фактори са в много тясна зависимост. При дадени цени на входните ресурси и на готовата продукция максимизирането на печалбата предполага оптимизирането на продажбите, представляващо условие, така че разликата между приходите и разходите да бъде най-голяма. 

Наред с печалбата фирмата може да има и други алтернативни цели, а именно: увеличаване обема на продажбите, увеличаване нейния пазарен дял; постигане на по-високи темпове на растеж; увеличаване на дохода в акциите; покачване пазарната стойност на акциите. В случая е важно да се има предвид, че от гледище на дългосрочната преспектива, фирмата не трябва да пренебрегва максимизирането на печалбата, защото пренебрегването й я обрича на изтласкване от пазара. Ето защо алтернативните цели на фирмата трябва да се възприемат само като такива които обслужват постигането на главната цел на същата.

При съществуващата възможност фирмата да продава определено от нея (произволно) количество от своята продукция, задача на нейното мениджърско ръководство е, ръководейки се от максималната печалба (максималната разлика между съвкупните приходи и съвкупните разходи на фирмата), да определи точното количество на производство. Критерият е максималната печалба.
Преди да анализираме този критерий и го представим графично, следва да обърнем внимание на това, че при съвършената конкуренция:
1. Кривата на средните приходи (AR) и кривата на пределните приходи (MR) съвпадат както една с друга, така и с индивидуалната (фирмената) крива на търсенето dd, т.е.

AR = MR = p = dd

2. Пределните разходи на фирмата (MC) се покриват с индивидуалната (фирмената) крива на предлагането (ss),  т.е.

MC = ss

Ръководена от критерия за максимална печалба (т.е. от реализирането на максимална разлика между съвкупните приходи и съвкупните разходи на фирмата), фирмата ще увеличава печалбата, докато пределните приходи, реализирани от поредната единица произведена и продадена продукция и равни при съвършената конкуренция на пазарната цена (p), надхвърлят пределните разходи (допълнителните разходи за производството на пределната единица продукция), т.е. докато приръстът на приходите (значи на печалбата) е по-висок от прираста на разходите, докато MR ˃ MC. 
Критерият за максимална печалба се достига в точката, в която фирмата достига такива мащаби на производството, при които пределните приходи покриват точно пределните разходи, т.е MR = MC, а тъй като MR = AR = p, то MC = p.

Следователно в точката, в която се достига посоченият критерий за изравняване на пределните приходи с пределните разходи, пределните разходи се изравняват с пазарната цена.

Максимизирането на печалбата на фирмата при съвършената конкуренция чрез изравняването на пределните приходи с пределните разходи и съответно с пазарната цена може графично да се представи по следния начин:

Б. Механизъм на максимизиране на печалбата

Условие за максимизиране на печалбата - целта на фирмата на пазара е да максимизира печалбата. Тази цел не може да се реализира чрез цената. Цената е екзогенна величина и фирмата не я определя. Тя има възможност да променя само обема продукция. Тоест, трябва да произведе такъв обем продукция, който, при съществуващата пазарна цена, да реализира максимална печалба. Това е смисълът на оптималното поведение на фирмата. Печалбата е максимална, когато разликата между общите приходи (TR) и общите разходи (TC) е максимална TR – TC = max. Продукцията, гарантираща такава печалба трябва да се установи на равнище, при което пределният приход (МR) се изравни с пределния разход (МС). С други думи приходите, които последната единица продукт носи се изравнят с разходите за неговото производство.

MR = MC

Това е така нареченото “златно правило” за бизнеса, правило, което максимизира печалбата.

При MR > MC, всяка допълнителна единица носи по-голям приход, отколкото необходимите за производството й разходи. Фирмата увеличава печалбата си и има стимули да увеличава производството. Този процес продължава докато MR = MC, което означава, че последната единица продукт носи толкова приходи, колкото и разходи, а печалбата (ТРr) остава непроменена, защото пределната печалба (МРr) е нула. Основанието за увеличаване на производството изчезва.

Когато MR < MC, всяка допълнителна единица се произвежда с по-големи разходи, отколкото приходи, които носи. В резултат на това печалбата намалява. За да елиминира загубата, фирмата трябва да намалява производството. Този процес продължава, докато MR = MC и загубата стане нула.

При промяна на пазарните условия, оптималното поведение на фирмата съвършен конкурент променя параметрите си. 

   Максимизиране на печалбата

От графиката се вижда, че печалба се реализира в интервала Q₁Q₃. Извън него, фирмата би получавала загуба при продажбата на продукцията си. В точките Q₁ и Q₃ печалбата е нула. Максимална печалба се реализира при обем продукция Q₂, тъй като разликата между общите приходи и общите разходи е най-голяма. Вижда се, че максималната печалба не съвпада с максималния приход. Причината за това е динамиката на пределните приходи и пределните разходи. В интервала Q₁Q₂ пределните приходи растат по-бързо от пределните разходи, поради което с увеличаването на продадената продукция печалбата нараства. В интервала Q₂Q₃ пределните разходи растат по-бързо от пределните приходи и с всяко допълнително продадено количество печалбата намалява. Максимална печалба се получава при обем Q₂, при който пределните разходи са равни на пределните приходи MC = MR.

5. Фирмено и отраслово предлагане при съвършена конкуренция в краткосрочен и дългосрочен период 

А. Предлагане на фирмата в краткосрочен период - при съвършената конкуренция всяка фирма - конкурент приема пазарната цена и MR като дадени. При това положение максимизирането на печалбата зависи само от маневрирането с разходите (т. е. с количеството на произведената продукция). Количеството на произведената продукция трябва да е на равнище, при което  MR = MC

В краткосрочен период обаче TR (общите приходи) трябва да покриват променливите разходи - TR ≥ VC или AR ≥ AVC  

                           Криви на приходите на фирмата при съвършена конкуренция

                 

За съвършените конкуренти AR = на цената на единица продукция - р. т. е.

                                    

                                                              AR = MR = MC ≥ AVC

                                          Фирмено предлагане при съвършена конкуренция

При цена Р, оптималният обем производство е Q. Когато цената се покачи на Р₁, за да максимизира печалбата, спазвайки условието МС = Р, фирмата трябва да увеличи обема производство на Q₁. Ако цената падне на Р₂, печалбата се максимизира с обем Q₂. Очевидно е, че обемът, който максимизира печалбата се намира на кривата МС. Следователно тя играе ролята на крива на фирменото предлагане, МС = S. Като всяка крива на предлагане, тя показва обема на предлагане при всяко равнище на цената.

Максимизирането на печалбата става при обем, при който пределният разход е равен на цената. Но само това условие не е достатъчно, тъй като икономическият резултат зависи от състоянието на разходите. Икономическата печалба се илюстрира от правоъгълника. Фирмата произвежда по-евтино, а продава по-скъпо. Следователно икономическа печалба се получава, когато МС = Р - min АС.

                                                Краткосрочно равновесие на фирмата

На фигура “а”, фирмата е в равновесие при обем Q, но МС = Р = min АС. Цената, по която фирмата продава покрива средните общи разходи. Общият приход (ОQАР) е равен на общия разход и икономическата печалба е нулева.

При фигура  “в”, оптималният обем е Q, но МС = Р < min АС. Разходите са по-високи от пазарната цена и тя не може да ги покрива. Правоъгълникът РАВС илюстрира икономическата загуба.

    Краткосрочно равновесие на фирмата 

Краткосрочното равновесие на фирмата се постига, когато МС = Р - min АVС. Точката А, при обем Q и цена Р, в която цената покрива средните променливи разходи е точка на “бягство” на фирмата от пазара.

Налага се извода, че оптималното поведение на фирмата се определя от вътрешни условия (разходите) и външни условия (цената). А кривата на пределните разходи изпълнява ролята на крива на предлагане над точката, в която пресича средните променливи разходи.

Изводи от анализа на предлагането на фирмата в краткосрочен период при съвършена конкуренция са:

- Кривата на MR = dd

- Кривата на MC = ss

- Оптималното равнище на производство е в точката, в която MR = MC. В тази точка се установява равновесната цена на продукцията, защото фирменото предлагане и фирменото търсене са изравнени.

Крива на предлагането (SS) в отрасъла - понятието отрасъл вземаме условно, като приемаме, че в него се произвежда един единствен продукт, продаващ се на съответния пазар. Тогава SS на отрасъла ще е същевременно крива на предлагането на пазара на съответния продукт

При съвършена конкуренция отрасловата крива на предлагането се получава, като се сумират хоризонтално индивидуалните криви на предлагането на всички фирми в отрасъла.

Отрасловото равновесие се определя от взаимодействието на продавачите и купувачите. Това определя равновесната цена и количество.

Всяка фирма трябва да се стреми да изравни MC с MR и никоя фирма не следва да се стреми да променя цената в краткосрочен период.

Б. Фирмено и отраслово предлагане в дългосрочен период

1. В дългосрочен период всички разходи стават променливи и фирмите могат да се приспособяват към формираното търсене като променят производствените мощности, договорните си задължения и т. н. Онези фирми, които не успеят да покрият АС (всички разходи са променливи), напускат конкурентната борба.

Икономическата печалба, която се реализира, когато АС < р , привличат нови фирми в отрасъла и обратно икономическата загуба, която се реализира когато АС > р изхвърля конкуренти от отрасъла. При влизане на нови конкуренти в отрасъла кривата на отрасловото предлагане SS се измества надясно, а при излизане на конкуренти наляво. В резултата на тази динамична система на свободно влизане и излизане от отрасъла под действие на пазарните сили се установява дългосрочно равновесие, при което изчезват икономическата печалба и загуба. Тоест може да се заключи, че в дългосрочен период съвършената конкуренция установява дългосрочно пазарно равновесие, когато фирмите произвеждат при минимални средни разходи. В случая конкуренцията играе ролята на чистач, който изхвърля хилавите и пуска на тепиха само жизнените.

2. Дългосрочната крива на SS в отрасъла - представлява сбор от дългосрочните криви на ss на всички фирми в отрасъла:

Съвършената конкуренция е лишена от някои ограничители - установяването на равновесие при изравняване на АС = р не дава на съвършените конкуренти възможности за масирано натрупване на капитал и чувствително увеличаване на продукцията в отрасъла. Икономическите печалби имат краткосрочен характер, а това не позволява големи иновации и бърз технически прогрес. Поради това при съвършената конкуренция техническия прогрес е плавен и забавен.

Съвършената конкуренция почти не се среща в практиката. Тя е повече един теоретичен модел. Нейния анализ обаче е необходим за анализа на пазарите на несъвършената конкуренция, които са най-масово разпространени.

6. Конкуренция и икономическа ефективност

Счита се, че исторически и логически свободната конкуренция е първата пазарна структура. Но в същото време се твърди, че съвършеният пазар е повече теоретична конструкция, отколкото реален факт, тъй като в действителността предпоставките за него почти не съществуват в реални пазарни условия. Свободното влизане и излизане в отрасъла не винаги е възможно, информацията не е абсолютно достъпна, напълно еднороден продукт няма и т. н. Като теоретичен модел съвършената конкуренция има методологическо значение при анализа на несъвършената. Като емпиричен феномен до него се приближават пазарите през ХVІІІ - ХІХ век, а днес, предимно, пазарите на селскостопански продукти.

Значението на съвършената конкуренция може да бъде представено в контекста на нейните предимства и недостатъци.

А. Предимства на съвършената  конкуренцията - свързани с:

- цената се определя от търсенето и предлагането, т. е. тя е равновесна, поради големия брой фирми и потребители;

- икономическата свобода на продавачите и купувачите. Тя се гарантира от големия брой пазарни агенти, които могат свободно и независимо, без външна намеса, да вземат икономическите си решения за своя сметка и отговорност;

- производствена ефективност, при дадените цени, конкуренцията се осъществява чрез понижаването на разходите за производство, в дългосрочен период фирмите продават по цени, равни на минималните средни разходи;

- рационално и ефективно използване на ресурсите. Съвършената конкуренция е най-ефективната пазарна структура, тъй като свободното движение на цената е механизмът, който разполага производствените ресурси там, където се използват най-ефективно. Пазарът допуска непечеливши фирми в кратък период. В дълъг период губещите напускат пазара. Осъществява се естествен подбор на фирмите;

- понижаване на цената, всяка фирма се стреми да реализира икономическа печалба, като намалява своите разходи, което води до намаляване на цената;

- ефективно хармонизиране на интересите (ресурсна ефективност), което означава, че потребителите задоволяват максимално потребностите си (като обем и структура) с наличните ресурси, а производителите произвеждат тези блага с минимални разходи. Цената е равна на пределната полезност от една страна и на пределните разходи от друга. Формират се излишък за потребителя и за производителя, в резултат на които изгодата за благосъстоянието на обществото нараства. По този начин използването на ресурсите е ефективно за производството, адекватно на обществените потребности;

- по-малките обществени разходи. Еднородната продукция облагодетелства производителите като ги освобождава от немалки усилия и значителни разходи за маркетинг и реклама;

Б. Недостатъци на съвършената конкуренцията - съвършената конкуренция не е лишена и от недостатъци:

- ограничаване на техническия прогрес. Големият брой производители с малки мащаби на производство, с недостатъчни финансови ресурси нямат пълната възможност в дългосрочен период да развиват технически и технологически производството;

- ограничаване на потребителския избор. Еднородните и стандартизирани продукти не спомагат за разнообразно задоволяване на потребностите;

- неблагоприятните вторични ефекти. Свободното икономическо поведение на производителите, преследващи максимална печалба, може да доведе до неблагоприятни ефекти за обществото, като замърсяне на природната среда, влошаване на условията за живот, неразумно използване на ресурсите и т.н;

- по-малък интерес към обществените блага и услуги. Обществените блага не са конкурентни в потреблението, изгодата е за всички, порди което те не са благоприятни за пазарни сделки и представляват по-малък интерес за частната инициатива.