МАКРОИКОНОМИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ

1. Съвкупно търсене и съвкупно предлагане (AD, AS и техните криви)

А. Съвкупно търсене (AD) - онова общо количество блага, за което потребителите (домакинствата, фирмите, държавата и чужденците) са готови да направят разходи през даден период.

Това са потребителските, инвестиционни и държавни разходи в зависимост от доходa, печалбата, цените, монетарната, фискалната политика, външноикономическите условия и очакванията за бъдещето.

Съвкупно търсено количество – общия обем търсени стоки и услуги, които икономическите субекти желаят да закупят при дадено равнище на цените. AD = AE – при определено равнище на цените съвкупното търсено количество се представя със сумата от разходите на икономическите субекти.

AD = AE = C + I + G + (x-m) = GPD

В тази връзка между равнището на цените и количеството БВП разглеждана като обективна повтаряща се и устойчива се проявява като закон за съвкупното търсене. Този закон отразява обратна зависимост между равнището на цените и търсения обем реален БВП.

Елементи на съвкупното търсене и изместване на кривата AD 

Елементите са : AD = C + I + G + (x - m). Промяната във всеки от тези елементи води до промяната на AD и предизвиква изместване на кривата на AD.

Когато се променят следните извънценови фактори, се променя и съвкупното търсене.

- Данъците – нарастването им намалява разполагаемия доход на домакинствата и намалява потреблението им; намалява размера на нетната печалба на фирмите и ограничава инвестиционните й възможности. В резултат AD↓ и кривата се мести на ляво и надолу.

- Транспортните разходи – когато нарастват и AD ↑ нагоре и надясно

- Очаквания – когато се увеличат се увеличават и AD↑. Ако очакваните доходи нарастват и съвкупното търсене расте.

- БВП на други страни – нарастването му би могло да доведе до нарастване на износа, на съвкупното търсене и изместване на AD надясно и нагоре. Например нарастват заплатите на германците и те започват да купуват повече наши стоки и износа нараства => AD↑

- Валутен курс – 1$ = 2 лв. – местна котировка. Когато местната валута се обезценява, тя стимулира износа и ↑ AD и премества кривата надясно.

- Предлагане на пари – когато нараства предлагането на пари и AD нараства. Банките предлагат повече пари => съвкупното търсене расте и кривата му се измества надясно и нагоре в координатната система. 

Kрива на AD - има отрицателен наклон, защото отразява обратната зависимост между съвкупното търсене и равнището на цените. Кривата на съвкупното търсене AD е графично представяне на закона за съвкупното търсене. Тя е комбинация от точки, изразяващи възможните комбинации между равнището на цените и търсеното съвкупно количество стоки и услуги. Промяната в равнището на цените предизвиква промяна в търсеното количество реален БВП и се представя като движение по крива. Кривата AD има отрицателен наклон и има един и същи вид в краткосрочен и дългосрочен период. Изместването на кривата се предизвиква от всички други (неценови) фактори, влияещи на съвкупното търсене:           

                                                         AD като сбор от съставните си части

                                            

Въпреки външната прилика между микроикономическата и макроикономическата криви на търсенето между тях има и различия:

1) Микроикономическата (индивидуална) крива на търсенето - изразява взаимовръзката между търсеното количество на една стока и нейната цена, докато цените на всички останали стоки и потребителските доходи остават постоянни. При това условие формата на тази крива се обяснява с ефекта на заместването и ефекта на дохода.

2) Отрицателния наклон на макроикономическата крива на търсенето в рамките на една затворена икономика се обяснява с:

• Eфект на богатството - с увеличаването на общото равнище на цените реалната стойност на богатството намалява и за да го запазят поне частично потребителите обикновено увеличават спестяванията и намаляват разходите си за потребление;
• Повишаването на цените на продуктите от вътрешното производство преориентира потребителите към по-евтините вносни стоки. Това намалява търсенето на национални стоки;
• Разширеното търсене на пари от стопанските агенти при увеличено общо равнище на цените, повишава лихвените %, ограничава кредитите и вследствие намалява AD поради ограниченото търсене на потребителски и инвестиционни блага.

Б. Съвкупно предлагане (AS) - общото производство, измерено с размера на БВП, който фирмите желаят и са в състояние да произведат и предложат на пазара при определено равнище на цените, производствения си капацитет, правителствената политика и т. н.

Фактори влияещи върху съвкупното предлагане (AS) са - те определят производствените разходи, Пт и от тук обема на AS:

1. Зависи от количеството и качеството на икономиката – от числеността, професионалната и квалификационна структура на икономически активното население.

2. Зависи от количеството и качеството на суровините и материалите.

3. Зависи от обема, качеството и структурата на инвестициите особено от технологиите.

4. Зависи от ефективността на използваните производствени ресурси – продължителност на работното време, производителност и ефективност на труда, организация на производството

5. Зависи от фактора време

6. Съвкупното търсене зависи и от равнището на цените на производствените ресурси и тяхната динамика.

Крива на AS - показва зависимостта между общото равнище на цените и количеството на съвкупното производство. Формата на тази крива зависи от това за какъв период се правят наблюденията и разсъжденията. Съвкупното предлагане се влияе от времевия период, което позволява да се разграничат краткосрочен и дългосрочен период и съответно краткосрочно и дългосрочно съвкупно предлагане. Краткосрочен период е този, при който при изменение на равнището на цените на крайните стоки и услуги цените на ресурсите остават постоянни. Дългосрочен период е период от време, в който цените на производствените ресурси реагират на промененото ценово равнище на крайните стоки и услуги.

AS в краткосрочен период (SRAS) - период от 1,2 години и изразява права зависимост между предлаганото количество и общото равнище на цените в икономиката.

В този смисъл кривата на съвкупното предлагане (AS) от краткосрочен към дългосрочен период има следния вид:

       

- Сектор І - в него икономиката функционира под наличния потенциал (има неизползвани икономически ресурси и AS може да се увеличи и с много при малко увеличение на цените). Зоната в този сектор се нарича “Кейнсианска зона”. Фиксираността на разходите на фирмите в краткосрочен период (договорени заплати, лихвени %, наеми и т. н.) позволява при увеличаване на производството и малко повишение на цените да се увеличава производствената печалба.

- Сектор ІІ - в него икономиката е в “подстъпите” на потенциалното производство и поради близостта на пълното натоварване на икономическите ресурси цените нарастват в по-голяма степен при увеличение на производството в сравнение със сектор 1, защото се увеличават разходите за производство на единица продукция. 

- Сектор ІІІ - разположен след границата на потенциалното производство, в който икономиката е претоварена. За да се увеличи производството в този сектор е необходимо да се привлекат скъпо струващи ресурси с ниска възвръщаемост.

Тоест промяната на еластичността на кривата на AS е от еластичност към съвършена нееластичност (и най-голямата промяна в цените не предизвиква някаква промяна в предлаганото количество)

Кривата на AS в дългосрочен период (LRAS) - периода е повече от 5 г. Изразява количеството на произвеждания от фирмите реален БВП при пълно използване на ресурсите. LRAS ≠ SRAS, защото фирмите не могат да печелят от нарасналото AD като в кратки периоди разходите се приспособяват към цените и растат. Измененията в цените се компенсира от измененията в ресурсните цени. Ако ценовото равнище расте доставчиците на ресурси също ще увеличат цените, за да запазят реалните си доходи. Кривата на съвкупното предлагане в дългосрочен период (LRAS) не може да запази присъщата на краткосрочния период форма, защото се преодолява т. нар „лепкавост“ на някой разходи, в смисъл, че фирмите не могат да печелят от нарасналото съвкупно търсене както в кратките периоди, тъй като разходите се „приспособяват“ към цените и нарастват. Измененията в равнището на цените се компенсират от измененията в цените на ресурсите, за да запазят доставчиците реалните си доходи, и обратно - ако равнището на цените спадне, фирмите ще наложат по-ниски цени на ресурсите, за да запазят печалбите си.  Поради това кривата на съвкупното предлагане в дългосрочен период (LRAS) е вертикална права.

Кривата LRAS е вертикална права – изразява зависимостта между средното равнище на цените и реалния БВП. На нарасналото AD фирмите реагират чрез увеличаване на цените, а не на производството.         

 Крива на LRAS

                

                                                     

Най-важната особеност на кривата на дългосрочното предлагане в дългосрочен период е, че пълната заетост и потенциалният БВП не зависят от равнището на цените. Производството се определя единствено от условията на предлагането, а ролята на съвкупното търсене се свежда просто до определяне равнището на цените. След „приспособяването“ се възстановява съществуващото преди съотношение между разходи и цени и изчезват стимулите на фирмите да произвеждат допълнително количество стоки. На нарасналото съвкупно търсене фирмите реагират чрез увеличаване на цените, а не на производството.

Щом като кривата на съвкупното предлагане в дългосрочен период показва равнището на реалното съвкупно производство при даденото средно равнище на цените, тя фактически изразява 2 зависимости:

1. потенциалното съвкупно производство (максимално възможното производство при пълна заетост на производствените ресурси). Нарастването на потенциалното съвкупно производство премества LRAS надясно

2. зависимостта заплата - цена - в краткосрочен период, когато AS е под равнището на потенциалното съвкупно производство, кривата AS има плавен наклон, защото цените и заплатите са трудно променими в 1/3 годишен период. Но щом реалното AS надхвърли потенциалното цените и заплатите стават гъвкави и AS се дига рязко нагоре. С това обясняваме и наклона на кривата на съвкупното предлагане в краткосрочен период.

Фактори изместващи кривата на съвкупното предлагане (AS):

- Kоличеството и качеството на производствените ресурси – увеличават се => съвкупното предлагане се повишава и кривата се мести нагоре и надясно,

- Eфективното използване на производствените ресурси – ефективността пада => кривата се мести надолу и наляво,

- Mакроикономически условия на бизнеса – повишават се данъците => съвкупното предлагане се свива на ляво,

- Цени на производствените ресурси – цените на петрола се покачват (дългосрочна крива) => съвкупното предлагане се свива

Изместване на кривите на AD и AS - изместването им води до изменение в равновесния обем на производството и цените. И за двете криви изместването на ляво е намаляване на производството, а надясно увеличаване.

2. Същност и типове макроикономическо равновесие

А. Същност на макроикономическо равновесие - макроикономическото равновесие представлява цялостно равновесие на икономиката, което се постига при определени агрегатни цени и агрегатно количество продукция.

 

Различават се следните видове макроикономическо равновесие:

1. Краткосрочно и дългосрочно равновесие. Краткосрочно равновесие имаме, тогава когато AS е постоянна величина, а AD е променлива величина. Дългосрочно равновесие се постига в резултат на изменение както на AS така и на AD. То обаче се постига винаги на равнището на потенциалния продукт.
2. Статично и динамично равновесие. Статично равновесие е това, при което стойността на БВП е постоянна величина, а при динамичното равновесие величината на БВП се изменя.
3. Единично и общо равновесие. Единично равновесие са например: равновесия на стоковия пазар, на паричния пазар, на трудовия пазар, на капиталовия пазар и т. н. Общото равновесие е множество от включените в икономическата система и взаимодействащи помежду си единични пазарни равновесия.
4. Пълно и частично равновесие. Пълното равновесие съвпада с общото равновесие. Частичното равновесие обхваща част от включените в общото равновесие макроикономически равновесия.

Съществуват 4 подхода за изучаване на макроикономическото равновесие: класически, кейнсиански, марксистки, монетарен.

1) Класическия подход - макроикономическото равновесие се постига на равнището на потенциалния продукт.

2) При кейнсианския подход - макроикономическото равновесие може да се постигне, когато равнището на реалния БВП се намира под, на и над потенциалния БВП.

3) При марксисткия подход - макроикономическото равновесие показва как се извършва възпроизводството на обществения капитал и как се реализират частите на съвкупния обществен продукт.

4) При монетарния подход - като условие за макроикономическо равновесие се спазва т. нар. монетарно правило. То гласи, че паричното предлагане трябва да се разширява ежегодно с темп близък до темпа на изменение на равнището на потенциалния БВП.

Б. Типове макроикономическо равновесие - типовете макроикономическо равновесие се различават в зависимост от периода време и от съпоставката на величината на фактическия и потенциалния БВП. От гледна точка на фактора време съществува дългосрочно и краткосрочно макроикономическо равновесие. 

Дългосрочно макроикономическо равновесие - винаги е равновесие, при потенциалното ниво на производството. Икономиката е в състояние на пълна заетост.

Краткосрочното макроикономическо равновесие е в зависимост от състоянието на фактическия и потенциален реален БВП и може да бъде :

1) Равновесие при потенциален реален БВП

То се реализира, когато кривата на съвкупното търсене AD пресича краткосрочната крива на съвкупното предлагане SRAS при потенциалното производство, т. е върху дългосрочната крива на съвкупното предлагане. Това равновесие се определя като равновесие при пълна заетост. Действителния (реален) БВП съвпада с потенциалния БВП.

 2) Равновесие под потенциален реален БВП

Икономически неустойчиво равновесие в рецесия.

Кривата AD пресича краткосрочната крива (SRAS) преди потенциалното производство. Равновесната точка е на ляво от дългосрочната крива на съвкупното предлагане. Това е макроикономическо равновесие при рецесия. Разликата между потенциалния и реалния БВП се дефинира като рецесионен разрив в БВП. Когато икономиката е под потенциала за макроикономическото равновесие по-голямо влияние има съвкупното търсене.

3) равновесие над потенциалния БВП - кривата AD пресича краткосрочната крива на съвкупното предлагане надясно от потенциала или от дългосрочната крива на съвкупното предлагане. Действителния БВП е по-голям от потенциалния. Икономиката е инфлационна. Макроикономическото равновесие е инфлационно над потенциала.

В този случай първично е AD, защото определя равнището на производството и заетостта. Следователно то дори определя равнището на дохода. Ако AD намалее в резултат на промяна в някой от неговите елементи ще намалее производството, от там заетостта, а от там и дохода. Веднъж намалял дохода ще доведе до по-голямо намаление на AD и това ще доведе до повторно намаление на производството, заетостта и дохода и ето я т. нар. стагнационна спирала.