ПАЗАР НА ТРУДА И РАБОТНА ЗАПЛАТА

Пазарът на труда повтаря теоретичните закономерности на факторните пазари. Неговите специфични характеристики се обясняват с особеностите на труда като производствен фактор, който е съществено различен от капитала и земята. Ценообразуването на пазара на труда и формирането на работната заплата е елемент на теорията на разпределението, съществен момент, в която е проблемът за неравенството.

1. Особености на труда и на пазара на труда

А. Същност на понятията труд и пазар на труда

Трудът е производствен фактор, който във взаимодействие с другите производствени фактори осъществява производствения процес. В същото време той е източник на доход, възпроизвеждащ работника и неговото семейство. 

Трудът е особен производствен фактор. Той е присъщ на човека и неразделим от него. Затова спада към производствените фактори, които участват в процеса на покупко-продажба на правата за тяхното използване, а не на самите тях. На трудовия пазар се купува не работникът, а неотделимо свързаните с него трудови умения и възможности. Купува се правото да бъдат използвани в производствения процес. Работникът се наема и задължително присъства в производството, но не само с трудовия си потенциал, но и с психологическите, емоционалните, нравствените, културните и т. н. особености на собствената си личност. Това безспорно прави отношенията между него и фирмата по-сложни. 

Трудът е съществен, а не рядко и единствен източник на доход. Това означава, че при неблагоприятна пазарна обстановка и неизгодни за работника условия неговото предлагане не може да се отложи. Поради това той е принуден да прави компромиси - да се съгласява с по-ниско заплащане, с по-лоши условия на труд и т. н., за да гарантира съществуването си.

Трудът се характеризира с по-слаба мобилност. Човешкият живот е съвкупност от икономически, но и приятелски, семейни, културни и т. н. отношения, които задържат работника на едно място. Това е обстоятелство, разграничаващо пазарите на труда и определящо конюнктурните им особености.

Пазарът на труда е посредническа структура между купувачите и продавачите на труд, посредством която се формира цената на труда.

Трудовият пазар е силно сегментиран. Спецификата на всеки вид труд обособява и отграничава пазара, придава му типични характеристики.

Пазарът на труда е най-регулируемият пазар. Покупко-продажбата на работна сила като елемент на икономическата система пряко се отразява върху социалните отношения. Това задължава държавата да изработва механизми за регулирането на пазара на труда и работната заплата.

Пазарът на труда е институционализиран пазар. Между купувачите и продавачите на работна сила стоят синдикатите, асоциациите за наемане на работа, съюза на работодателите и др., които безспорно променят качествата на автоматичния съвършен пазарен механизъм.

Б. Концепции за пазара на труда - теоретичните характеристики на пазара на труда оформиха неокласическата теория (маржинална концепция за пазара на труда) и теорията за сегментация на трудовия пазар. Основното им различие се открива в позицията им към свободните трудово-пазарни отношения:

- Неокласическата гледна точка - определя пазара на труда като съвършен пазар, на който механизмът на перфектната конкуренция е основният регулатор. Според тази теория търсенето на труд се определя от пределната производителност на труда, а предлагането на труд е проблем на работника между свободно и работно време, проблем на склонността му да замества свободното време с доход. И това става при наличие на съвършена информация за свободни работни места, за равнище и динамика на работната заплата и т. н.

- Теорията за сегментация на пазара на труда - тълкува го като институционализиран пазар, на който действат не свободни купувачи и продавачи, а представящи ги институции - синдикати, съюз на работодатели и т. н. Институционализацията на трудовия пазар деформира характеристиките му на съвършен и елиминира перфектно действащия пазарен механизъм.

2. Пазар на труда при съвършена конкуренция

На съвършено-конкурентния трудов пазар търсещите и предлагащите труд са много на брой. Те са свободни в собствените си решения за предлагане и търсене на труд. Осъществяват своя избор при достатъчна информация за трудовия пазар. Липсва институционална (синдикална) намеса.

А. Търсене на труд. Еластичност на търсенето на труд - както търсенето на всички други производствени фактори, така и търсенето на труд е вторично. То се детерминира от търсенето на продукта, произведен от труда. Производният характер на търсенето на труд се определя и от заместващото и допълващото се взаимодействие на труда с другите производствени фактори.

Фактори за търсене на труд - търсенето на труд зависи от много фактори. Решението на фирмата да наема работници (търси труд) се съобразява с резултата от труда (MRP_L), с разхода за труд (MC_L) и с целта на фирмата да максимизира печалбата, т. е. с условието:

MRP_L = MC_L

Пределния приход от продукта на труда (MRP_L) е допълнителния приход, който се получава от производителното потребление на допълнителна 1-ца труд.

Пределният разход на труд (MC_L) е разходът, който е резултат от наемането на допълнителна 1-ца от фактора труд, с който се променя общия трудов разход на фирмата.

Ако променливият фактор е трудът, а другите са фиксирани, анализът на търсенето на труд не се различава от анализа на търсенето на кой да е фактор в краткосрочен период. В краткосрочен период фирмата наема труд дотогава, докато пределният приход от продукта на труда се изравни с неговата цена, т.е. с работната заплата (W).

MRP_L = P_L = W

Индивидуалната крива на търсенето на труд има класическия вид на крива на търсене.                           

Пазарната крива на търсене на труд е хоризонтален сбор от индивидуалните (фирмените) криви на търсене на труд, тъй като пазарното търсене на труд е сбор от индивидуалното.

Еластичност на търсенето на труд - показва реакцията на търсенето в резултат на промяната на някой от детерминиращите го фактори. Ценовата еластичност на търсенето на труд означава силата, с която търсенето на труд реагира на изменението на неговата цена. Изразява се със съотношението между процентното изменение на търсенето на труд и процентното изменение на работната заплата.

E_DL= изменението L (%) / изменението W (%)

Б. Предлагане на труд

Индивидуалното предлагане на труд се дефинира чрез обема на труда (човекодни, човекочасове), който собственикът на труд желае и може да предложи при определено равнище на работната заплата. То възпроизвежда логиката на общата пазарна теория, но съдържа собствени специфични характеристики, които модифицират закона за предлагането. Предлагането зависи от цената на труда. Предлагането на труда се определя и от склонността на работника да замества свободното си време с доход.

Свободното време се явява алтернатива на работното, което не може да се увеличава безкрайно. Когато по-високият доход повиши привлекателността на работното време, склонността на работника да замества свободно време с работно нараства. Количеството предлаган труд нараства. В този случай действа ефектът на заместването. Неговото действие обаче не е безгранично. Повишеният доход, подобреното равнище на живот намаляват ефекта на заместването и повишават ценността на свободното време. Започва да действа ефектът на дохода и, въпреки че доходът расте, предпочитанието на работника е свободното време. Предлагането на труд намалява. Този избор е характерен за всеки вид труд независимо от квалификацията, отрасъла, в който се прилага и т. н.

Особеностите на индивидуалното предлагане на труд определят и особеността на кривата на предлагане на труд, която е крива с обратен завой, пречупваща се крива.

                                                    Индивидуално предлагане на труд.

 

До т. А на кривата на предлагане на труд ефектът на заместване е по-голям. Увеличаването на работната заплата предизвиква увеличаване на количеството предлаган труд. От точката А нагоре ръстът на работната заплата стимулира предпочитанието към свободното време. Предлагането на труд намалява. Ефектът на дохода е по-силен от ефекта на заместване. Кривата на предлагане на труд се завърта към ординатната ос. От положителна тя преминава в отрицателна крива.

Предлагането на труд съдържа всички характеристики на еластичността на предлагането. Нееластичното предлагане е типично за висококвалифицирания труд, за дефицитни професии и т. н. предлагането, на които при определени условия може да бъде съвършено нееластично. Кривата на предлагане на труд е наклонена към ординатната ос, а равновесното състояние определя по-висока работна заплата.

  

                         

Високоеластичното предлагане е характерно за нискоквалифициран труд, за труд с голямо предлагане. Кривата на трудовото предлагане е наклонена към абсцисната ос, а равновесната цена е на по-ниско равнище.

Предлагането на труд освен от работната заплата зависи още от:

- Трудовата мотивация. Тя се определя от удовлетворението от труда, професионалното израстване, възможностите за реализиране на трудовите амбиции и др.;

- Макроикономическата среда. Предлагането на труд се влияе от цикличното състояние на икономиката, от тенденциите на нейното развитие и т.н.;

- Другите източници на доходи на домакинството. Дивидентите, социалните помощи, пенсиите и др. биха демотивирали увеличеното предлагане на труд;

- Данъчното облагане на доходите. Високите данъци, които намаляват чистия ефект от труда, естествено, намаляват желанието за труд и предлагането на труд;

- Членовете на семейството. Увеличеният брой на неработещите членове в семейството влияе стимулиращо на предлагането на труд;

- Пола и възрастта. Предлагането, особено на някои видове труд, има полова и възрастова особеност;

- Степента на използване на обществените блага. От това, дали се увеличава, или намалява използването на здравеопазването, просветата и др. обществени блага, се определя и предлагането на труда.

Пазарното предлагане на труд е сбор от индивидуалното предлагане. Кривата на пазарното предлагане на труд е хоризонтален сбор от индивидуалните криви на предлагане и има класическия вид на крива на предлагане - положителна, с движение нагоре и надясно. Това се обяснява с факта, че когато работната заплата расте, предизвиква увеличаване на общото предлагане на труд, независимо, че предлагането на труд на индивидуалния работник може и да намалява.

 

Пазарното предлагане на труд зависи от броя на трудоспособното население, от средно отработеното време, от Пт и т. н.

На съвършения трудов пазар равновесната цена се формира както на всички конкурентни пазари чрез механизма на търсенето и предлагането. Тя се установява при баланса на търсенето и предлагането на труд, в точката на пресичане на съответните криви. 

Нарушаването на условията на съвършената конкуренция е валидно и за пазара на труда. Поради това неговата съвременна характеристика е несъвършената конкуренция. В зависимост от това, кое условие се нарушава, се определя и структурата на трудовия пазар. Фирмите, които търсят труд, много често съгласуват своето поведение, действат като един купувач, което типизира пазара на труда като монопсонистичен. Възможно е обединяване на работниците от даден отрасъл в синдикален съюз, което придава монополна същност на трудовия пазар. Структурата на пазара на труда би могла да има характеристиките на олигопсона, олигопола и двустранния монопол.

 

Точката С определя равновесната работната заплата W и равновесното количество L. Когато работната заплата е над равновесното си равнище, предлагането превишава търсенето и предизвиква намаляване на пазарната цена. По ниската работна заплата от равновесната формира дефицит на работна сила и тенденция на нарастване на пазарната цена.

Точка С показва и съвпадение на пределния приход от продукта на труда и неговия пределен разход. Равновесната работна заплата е показател за ефективното използване на труда.

3. Пазар на труда при несъвършена конкуренция

На съвършения трудов пазар равновесната цена се формира както на всички конкурентни пазари чрез механизма на търсенето и предлагането. Тя се установява при баланса на търсенето и предлагането на труд, в точката на пресичане на съответните криви.

Нарушаването на условията на съвършената конкуренция е валидно и за пазара на труда. Поради това неговата съвременна характеристика е несъвършената конкуренция. В зависимост от това, кое условие се нарушава, се определя и структурата на трудовия пазар. Фирмите, които търсят труд, много често съгласуват своето поведение, действат като един купувач, което типизира пазара на труда като монопсонистичен. Възможно е обединяване на работниците от даден отрасъл в синдикален съюз, което придава монополна същност на трудовия пазар. Структурата на пазара на труда би могла да има характеристиките на олигопсона, олигопола и двустранния монопол.

Ако пазарът на труда беше конкурентен, равновесното състояние би било в точката Е. Фирмата наема труд L₁ при работна заплатаW₁.

При монопсонистичен пазар фирмата реализира монопсонистичната си власт, като намалява търсенето на труд на L₂  и намалява работната заплата на W₂.

Трудът, кто тя наема, е в зависимост от точката на пресичане на кривата на пределния приход от продукта на труда с кривата на пределния разход (т.F). Работната заплата се определя от кривата на предлагане на труд, а монополистичното равновесие в т. F₁.

Фирменият избор се определя от две точки F₁ и F₂. Следователно при монопсонистичния трудов пазар, поведението на фирмата на пазара влияе както върху цената на труда, така и върху обема на труда. Сравнени с конкурентния трудов пазар, те са ниски. Очевидно е, че работната заплата е по-ниска от пределния приход от продукта на труда, кто позволява да се коментира проблема за експлоатацията на труда.

На монополния пазар на труда предлагащият труд е един и неговият труд на може да бъде заместен. Подходящ пример за такъв пазар са талантливите хора с изключителни възможности. Един предлагащ на монополния трудов пазар би могъл да бъде синдикатът, който обединява и единствено представлява работниците. При монополния трудов пазар кривата на търсене на труд не съвпада с кривата на пределния приход от продукта на труда и е над нея. Кривата на предлагане на труд демонстрира монополната власт на синдикатите в предлагането на труд и в определянето на работната заплата.

                        


    


     

Ако пазарът на труда беше конкурентен, неговото равновесие би се формирало в т. Е, с работна заплата W  и наети работници – L.Но синдикатите, като всички монополисти, имат възможност да определят работната заплата и обема на предлагане на труд. Когато политиката им е да увеличават количеството на наетите работници, благоприятното равновесие е в т. Е. Ако те желаят да определят работна заплата, по-висока от конкурентната, биха ограничили предлагането на труд до L₁, а фирмата би заплащала работна заплата W₁.

Синдикатите действат като фирма монополист, като, за да максимизира Пч, ограничава производството

 

Олигополистичният и олигопсонистичният трудов пазар притежават характеристиките на същите структури на продуктовите пазари.

При пазара на труда на двустранния монопол предлагащият труд е монополист, а търсещият труд е монопсонист. Те се договарят и изходът от договора определя работната заплата и количеството труд в зависимост от възможността двете страни да защитават интересите си.

                               

4. Работната заплата 

А. Същност на Работната заплата е основно понятие в икономическата теория, тълкувано и дефинирано по различен начин. Най-често се възприема като възнаграждение за вложения в производствения процес труд на работника. Противоположно на тълкуването на работната заплата като цена на стойността на работната сила (марксизма), маржиналната концепция за пазара на труда и работната заплата я разглежда като факторен доход. Работната заплата е доходът, който собственикът на работната сила получава за направената от него в производствения процес услуга. Тя е ценова категория, формирана на пазара на труда, но в същото време е договорно определена от работодателя и работника (синдикатите). Следователно работната заплата се определя и от фактори, действащи извън пазара на труда, и акумулира в себе си единството на социално-икономическите процеси в обществото.

 

Б. Основните функции, които работната заплата изпълнява, са:

Възпроизводствена - работната заплата като основен източник на доход има задача да възстанови и увеличи работоспособността на трудещите се и на нетрудоспособните членове на техните семейства. Тя трябва да осигури нормалното задоволяване на потребностите на хората, поради което директно е свързана с издръжката на живота, изпитва влиянието на икономическото състояние и на регулиращата намеса на държавата;

Измерително-разпределителна - работната заплата е призвана да измерва трудовото участие и трудовите резултати на работника. Чрез нея се разграничава образователното, професионалното, квалификационното равнище на участващите в трудовия процес. В този смисъл работната заплата е елемент на разпределителните процеси на дохода;

Стимулираща - работната заплата е основната мотивация за труд, за по-качествен и по-производителен труд. Тя е импулс за по-високо образование, за по-добра квалификация и т. н. По тази причина работната заплата е добрият стимулиращ инструмент в ръцете на фирмата за повишаване на нейната ефективност.

В. Фактори, определящи размера на работната заплата - като цена на труда, която се формира на пазара на труда, върху работната заплата влияят всички пазарни фактори. Основно тя се определя от съотношението между търсенето и предлагането на труд и конкуренцията на трудовия пазар. Работната заплата изпитва влиянието на възможността един вид труд да се замества с друг. Колкото трудът е по-заместим, т.е. по-еластичен, работната заплата е по-ниска. Възможността трудът да се замества с капитал също определя размера на работната заплата. Когато трудът става относително по-скъп и има възможност да се замести с капитал, тенденцията работната заплата да нараства се ограничава. Работната заплата се детерминира и от икономическото състояние на фирмата. Много естествено, когато нейната рентабилност нараства, склонността на собственика да увеличи работната заплата е по-голяма. Върху работната заплата влияе издръжката на живота, инфлационните процеси, позицията на синдикатите, политиката на държавата и т. н.

Г. Форми на Работната заплата – работната заплата съществува като номинална и реална:  

Номиналната работна заплата е трудовото възнаграждение, изразено в пари. Тя не е показател за благосъстоянието на хората, а измерва само участието им в труда.

Реалната работна заплата отразява количеството блага, които могат да се закупят с номиналната работна заплата. Тя е функционално зависима от номиналното възнаграждение и цените на стоките (покупателната способност на парите). Може да се определи, като номиналната работна заплата се коригира с инфлационния процент. Връзката между номиналната и реалната работна заплата е правопропорционална, но при непроменени цени. Когато цените нарастват, много често, увеличената номинална заплата не означава нарастване на реалната.

Според начина на заплащане работната заплата съществува повременна и сделна. Повременната работна заплата се изплаща за отработено време - час, ден, седмица и т.н. Счита се, че при тази форма мотивацията за по-производителен труд е малка. Но в условията на научно-техническия прогрес, когато резултатът на труда се дължи в по-голяма степен на по-производителната технология, повременната работна заплата е предпочитана форма, а използването й в бъдеще ще нараства.

Сделната работна заплата се определя на основата на произведеното количество продукция или извършената услуга. Измерването на резултата на труда мотивира работника за по-производителен и интензивен труд с цел да получи по-голяма работна заплата. Тази форма е силен инструмент в ръцете на работодателите за повишаване на ефективността на производството.

5. Влияние на синдикатите върху пазара на труда

Синдикатите институционализират пазара на труда от позицията на предлагането на труд. В резултат на тяхното влияние пазарните характеристики съществено се променят. Чисто пазарното определяне на заплатите и заетостта се модифицира. Мястото и значението на синдикатите в съвременната икономика е дискусионен проблем:

Неолиберален модел - тяхната роля напълно се игнорира. Синдикатите деформират пазара на труда, нарушават неговия регулиращ механизъм. Те са повече вредно, отколкото полезни. Смята се, че Синдикатите се ръководят повече от политически съображения, отколкото от икономически. Затова се пледира за ограничаване на тяхното влияние чрез механизмите на антитръстовото законодателство, чрез директни правителствени стачни ограничения и т.н.

Традиционен модел – ролята им се фаворизира. Противопоставянето им на монополното влияние на фирмата на пазара на труда, социалната и икономическа защита на работниците.

6. Разпределение на доходите и неравенство

А. Разпределението на доходите като централен проблем на икономическата теория - основно дискусията се води по въпроса: съществува ли самостоятелно разпределение на доходите?

Известно е, че самият пазарен процес в определена степен играе роля на разпределителен и преразпределителен механизъм. От тази гледна точка фундаменталната икономическа наука изяснява както същността, така и основните принципи на разпределението на дохода. Тя представя различните аспекти на разпределителния процес, от които по-важни са функционалното и персоналното (личното) разпределение на дохода.Теоретичният анализ на разпределението изисква да се има предвид неговото делене на първично, функционално и персонално. Разпределението на дохода, което се осъществява преди намесата на държавата, се нарича първично разпределение на дохода.

Положителния отговор споделя идеята, че доходът се създава в производството, а впоследствие се разпределя. Разпределението е резултат на производството, произтича от него. Но в своята самостоятелност то въздейства обратно на производството, като определя стимулите за неговото развитие и детерминира неговата еф.

Разпределението е връзката между производството и потреблението. В този смисъл влияе на потребностите, на тяхната структура и степен на задоволяване. Разпределението се тълкува като разпределение на дохода между стопанските 1-ци, индивиди, семейства, домакинства. Тоест става дума за персонално разпределение.

Според отрицателния отговор на въпроса не съществува самостоятелно разпределение на дохода, а образуване на цените на производствените разходи. В ценообразуването всеки от тях получава своя дял от дохода, пропорционално на произведения от него пределен продукт. Затова няма разпределение на дохода между хората, а процес на факторно ценообразуване. Доколкото става въпрос за разпределение, това е функционалното разпределение на дохода между труда, капитала и земята.

Основно понятие в теорията на разпределението е доходът. Най-общо се тълкува като парична сума, получавана от хората или домакинствата за определен период от време. Източниците на дохода са: доходите от труд (работна заплата, хонорари и др.), доходите от собственост (лихви, ренти, дивиденти и др.), трансферни плащания (социални помощи, пенсии, стипендии и т. н)

Сумата от тези доходи преди облагането с данъци образува персоналния доход. След изплащането на данъците се получава разполагаемия доход, който се използва за потребление и спестяване. Спестяването се осъществява в различни форми – депозити, ценни книжа и т. н., и формира паричното богатство на хората. Заедно с материално-вещественото имущество (дълготрайно потребявани предмети) то образува цялостното богатство на лицата и домакинствата. 

Икономическа концепция за справедливост и равенство в разпределението е трудно постижима. Равенството може би е състояние, кто хората получават доход, определен от приноса им в производството. Хората са равни по отношение на мярката към участието им в трудовия процес, което реализира справедливостта. Така дефинирано равенството съдържа неравенството, защото хората не са еднакви в потенциалните си способности да се трудят. Равната мярка следователно не е справедлива. Неравенството се определя от различното образование, професионални качества и т. н. Освен тези естествени предпоставки на неравенството в разпределението, то се детерминира и от икономически, социални и политически причини. Като такива могат да се посочат: икономическата конюнктура с нееднаквите си последици за хората, преструктурирането на икономиката, което може да облагодетелства една или друго производство, дискриминацията в заплащането на труда по пол, възраст, раси; безработицата и инфлацията, определящи неравнопоставеността на хората по отношение на доходите и богатството и т.н.

Държавата може да акумулира неравенство чрез данъчната, фискалната, социалната си политика, поставяйки социално - икономическите групи в нееднакво положение, с което да увеличи социално-икономическата диференциация.

Б. Теоретични модели за изследването на неравенството - изследването на неравенството  в разпределението е формирало различни теоретични модели. Безспорно те са проблем на макроикономиката и изискват самостоятелност на анализа, но доколкото заплатата е основната форма на доходите на домакинствата, неравенството в дохода се дължи до голяма степен на диференциацията на работната заплата (това позволява проблемът да се включи в темата).

Крива на Парето – тази крива изобразява размера на дохода и количеството на домакинствата, които го получават:

Кривата на Парето показва доходът, който се среща най-често в обществото и който се нарича доминантен доход. Друга категория на функцията на Парето е средния доход. Той е най-лесният и най-често използваният в икономическия анализ показател. Изчислява се, като общия доход на всички домакинства се раздели на техния брой. Този показател не зависи от начина на разпределяне на доходите и в аналитичен смисъл е най-неточен. Кривата на Парето демонстрира и медианният (междинният) доход. Той показва как живее типичното домакинство. Изчислява се, като домакинствата се подредят според дохода и се вземе домакинството в средата на редицата. Спрямо неговия доход 50% от доходите са ниски, а 50% - са по-ниски. Практиката констатира, че увеличението в неравенството на доходите се съпровожда с намаляване на медианния доход спрямо средния. Това означава, че нарастването на средния доход на домакинствата е резултат на нарастване на високите доходи. 

Крива на Лоренц - Американския статистик и икономист Макс Лоренц (1876-1959) доразвива закона на Парето, като показва, че различията в разпределението на дохода и богатството могат да се изразят чрез класифициране на населението в отделните групи, обособени според равнището на доходите. Той подрежда тези групи съобразно динамиката на доходите, т. е. от най-ниските към най-високите, при което неравенството се измерва чрез изчисляване на съответни коефициенти. При търсене на различията в доходите Лоренц приема няколко варианта: абсолютно равенство в доходите на обособените групи; абсолютно неравенство когато само една от групите присвоява целия доход; фактическо (реално) разпределение на дохода. Тези случаи могат да се представят в следната таблица

                                                         Различия в доходите на определени социални групи

Групи % от населението	% от дохода- абсолютно равенство	% от дохода- абсолютно неравенство	% от дохода- фактическо разпределение
0	0	0	0
20	20	0	5
40	40	0	16
60	60	0	32
80	80	0	55

Данните показват, че при абсолютно равенство всяка група присвоява един и същ относителен дял от дохода. При абсолютното неравенство последната група, която включва само 20% от населението, присвоява целия доход. Тези варианти обаче са нереалистични. Фактическото разпределение е между две крайности. Това може да се илюстрира чрез кривата на Макс Лоренц, която изразява реалното разпределение на доходите.

           

Графиката представлява идеално рапределение на доходите, според което 10% от населението получава 10% от общия доход, 20% от дохода, 40% от населението получава съответно 40% доход и т.н. Това означава абсолютно равенство, което в случая е изразено чрез диагоналната пунктиран линия. Ако това е едната крайност, то другата е абсолютното неравенство, което предполага, че на едно домакинство получава 100% от дохода. Реалното разпределение обаче се отклонява от тези крайности. То показва друга картина, според която определен процент от населението получава същия процент от дохода. На практика това е фактическото разпределение, което на диаграмата е илюстрирано с помощта на огъната крива. Всяка точка на кривата показва различна степен на отклонение от равенството. Колкото по-изпъкнала е кривата, толкова по-голямо е и неравенството в разпределението.

Като профил кривата на Лоренц говори още за равнището на икономическата и респективно за възможностите й да осигурява справедливост в разпределението. Счита се, че колкото е по-голяма площта, затворена между кривата и диагонала, толкова по-неразвито е и стопанството на дадена страна, а от това произтичат и ограниченията за успешно решаване на проблема за благосъстоянието.

В. Методи за определяне на неравенството

За определяне степента на неравенството световната практика използва два основни метода. 

Децилни коефициенти - те показват съотношението между дохода, който получават най-бедните 10% от населението на дадена страна, и дохода получен от 10% най-богатите граждани на тази страна. В зависимост от това колко пъти дохода на десетте процента най-бедни се съдържа в дохода на десетте процента най-богати се определя и децилния коефицент. Той обикновено има стойности по-големи от единица. За страни с висока равномерност, децилния коефицент е около 4-5, при средни стойности между 5-8. Страни с висока степен на неравномерност имат децилни коефиценти от 10 до 12.

На Лоренцовата крива се основава коефициентът на Джини - той показва неравенството в разпределението на доходите като отношение на площта между Лоренцовата крива и кривата на абсолютното равенство и цялата площ под кривата на абсолютното равенство. Ако кривата на Лоренц съвпада с кривата на абсолютното равенство, коефициентът на Джини е равен на нула.

Намаляването на неравенството е цел на социалната политика на държавата. Тя се опитва да контролира причините, водещи до неравенството. Постига това със закони в трудовата сфера, с определянето на минимална работна заплата, с преразпределение на доходите основно чрез данъчната политика и трансферните плащания.

Намаляването на неравенството има за граница икономическата ефективност. Тоест неравенството в разпределението може да се намали до степен, която ефективността на националната икономика допуска.