ПАЗАРНИ ДЕФЕКТИ И РОЛЯ НА ДЪРЖАВАТА

Картината на пазарния механизъм, която очертахме до момента, показа, че всяко благо може да се продаде (или закупи) на съответния пазар, с определена Пч за този, който го предлага. Въпросът не стои по същия начин за блага като чистия въздух или националната отбрана. Обществото обикновено не очаква конкуриращите се помежду си частни предприемачи да се заемат с предлагането на блага като по-чиста околна среда или защита на населението. Тяхното предоставяне е считано за прерогатив на правителството. Отговор на въпроса, защо това е така, ще потърсим в настоящата и следващата тема.

За да се изясни необходимостта от намеса и икономическите функции на държавата, е необходимо да се изследват по-задълбочено случаите, когато резултатите от функционирането на реалните пазари се различават от идеалния конкурентен модел. В темата се разглеждат провалите в действието на пазарния механизъм, създаващи основания за намесата на държавата в икономиката. Ще  изследваме дефектите на пазара, свързани с наличието на външни ефекти, обществени блага, формиране на неконкурентни пазари и несъвършена информираност на стопанските субекти, както и механизмите на коригиране на пазарните несъвършенства.

1. Причини за пазарната неефективност 

Преди да разгледаме всеки един от случаите на пазарни дефекти, ще спрем вниманието върху причините, които препятстват перфектното функциониране на пазарния механизъм.

Централно място в микроикономическата теория заемат въпросите за еф и разпределението на ограничените ресурси. Анализът на пазарите на продуктите и производствените фактори показа, че системата на съвършената конкуренция довежда до еф икономически резултати – оптимално разпределение и използване на ресурсите, което позволява да се произвежда максимално количество стоки и услуги в съответствие с предпочитанията на потребителите. Заедно с това доколкото в реалната действителност не са изпълнени една или няколко предпоставки, необходими за съвършената конкуренция, се проявява пазарна неефективност. Пазарите често не са в състояние да разпределят ресурсите ефективно дори и когато са конкурентни. Замърсяването на въздуха и водите, недостатъчното предлагане на образователни услуги съществуват в условията и на конкурентни пазари.

Както показа анализът от предходните теми, в икономиката, при която свободният пазар формира икономическите решения, се достига до ефективно разпределение на ресурсите. Спонтанната еф на конкурентното ценообразуване се постига при условие, че стопанските ресурси са собственост на индивидуалните икономически субекти, а решенията на производителите и потребителите, чието поведение съответства на предпоставките за рационален избор, се основават на отчитане на пълните пределни рх и ползи от алтернативните действия.

В действителност съществуват редица ситуации, в които производителите и потребителите пренебрегват определени разходи или ползи от своите действия, прехвърляйки ги върху трети страни, т. е върху индивиди, които не са преки участници в конкретната пазарна сделка. Един типичен пример е шумът в близост до летищата. Той нарушава спокойствието, уврежда здравето и снижава цената на жилищната собственост на хората, които живеят в района, независимо от факта, че те може никога да не летят със самолет.

В примера част от рх (възможни са ползи в положителен пример) от разглежданото действие се понася от трета страна. Той илюстрира проблемите на външните ефекти и обществените блага, които са източник на пазарен провал.

Пазарните дефекти, или провали, са свързани със ситуации, при които пазарният механизъм не е в състояние да координира икономическата дейност по начин, който довежда до ефективен резултат.

Пазарният провал (market failure) е провал на системата на цените да постигне ефективно разпределение на ресурсите. Оставен на свободното действие на пазарните сили, пазарът не осигурява оптимален обем на произвежданите стоки и услуги.  

Основен признак на пазарната икономика е наличието на права на собственост върху стопанските ресурси и благата. Правата на собственост са правата за използване и разпореждане с даден продукт или ресурс. Нормалната пазарна размяна предполага размяна на права на собственост, и с извършването на пазарна сделка става прехвърляне на правата на собственост. В перфектно децентрализираното пазарно стопанство правата на собственост върху производствените ресурси са предоставени на индивидуалните субекти, което им позволява да се разпореждат с тези ресурси по начин, който те преценяват като най-подходящ. Когато правата на собственост са дефинирани и могат да се обменят в условията на конкуренция, ресурсите получават цена, отразяваща тяхната относителна ограниченост. Икономическите агенти, движени от стремежа за максимизация на полезността и Пч, могат да вземат еф решения, използвайки цените като най-важен източник на информация.

За някои стоки и ресурси въпросът за това, кой притежава правата на собственост, не получава еднозначен отговор. Ако например една фирма има намерение да изхвърли промишлени замърсители в близката река, от кого трябва да закупи правото за използване на реката? Ако правата на собственост върху ресурсите на реката не са ясно дефинирани, нейното използване като приемник на замърсители ще предизвика пазарен дефект. При неустановени права на собственост разходите за използване на реката от фирмата ще се проявят като външни рх, защото не се извършва размяна на собственически права. Третирана като свободно благо, реката се използва безплатно от фирмата. Липсата на положителна цена прави невъзможно нейното регулиране от пазара. Ако правата на собственост за ресурси като реките и въздушното пространство са дефинирани, никой икономически агент не би могъл да ги използва безплатно за замърсяване, без да компенсира за това техния собственик. Проблемът в подобни случаи произтича от трудностите, с които е съпроводено установяването на правата на собственост. Дефинирането на последните е структурна предпоставка за ефективно функциониране на пазара.

Развитието на пазарната икономика по естествен начин води до влошаване на нейните условия. Точно в това е заложена необходимостта от допълващата и коригиращата намеса на държавата в икономиката. Най-важен израз на влошаването на условията на икономиката са пазарните дефекти и външните фактори. За пазарни дефекти се говори тогава, когато под влияние на някакви фактори икономиката обективно не е в състояние да достигне и да поддържа очакваната ефективност. Главното основание за държавна намеса произтича от честите и многобройни неуспехи на пазара. Все пак тази логика е само необходимото, но не и достатъчно условие за формулирането на политиката или за намесата на държавата. Трудно може да се даде по - точен коментар от този, направен преди век от английския икономист Хенри Седжуик: "От това не следва, че винаги когато политиката на laissez faire търпи неуспех, намесата на правителството е целесъобразна, тъй като неизбежните й недостатъци могат във всеки отделен случай да бъдат по-лоши, отколкото недостатъците на частната инициатива."  Правилното формулиране на политиката изисква съпоставяне на проявилите се дефекти на пазара с потенциалните дефекти на непазарните оздравителни мерки.

Но как трябва да се оценява успехът или неуспехът от функционирането на пазара? Макар и понякога двусмислено, обикновено се използват два по-общи критерия - ефективност и справедливо разпределение.

Резултатите от функционирането на пазара могат да бъдат определени като ефективни, ако генерираното от него равнище на печалба не може да бъде постигнато с по-малко разходи или пък ако не може да се постигне по-високо равнище на печалба при същото равнище на разходите. И в двата случая крайният резултат ще се смята за ефективен, ако получената обща печалба надвишава общите разходи. Ефективността следователно е своеобразно съревнование между различни начини за извършване на дадена работа: ако пазарът може да извърши дадена работа при по-ниски разходи, отколкото друга институционална уредба, тогава той е относително ефективен. От друга страна, ако тази институционална уредба може да изпълни задачата с по-малко разходи или по-добре, но при същите разходи, тогава в това отношение пазарът е относително неефективен.

 Тоест причините са много:

1. Деформация в търсенето, предлагането и пазарните цени. Тогава трудно се балансират спестяването и инвестициите. Възникват шокови удари върху предлагането. Цените губят своята гъвкавост. Възникват структурни несъответствия и напрежения.

2. Липса на достатъчна информация за състоянието на пазарите. В резултат, потребителите купуват прекалено много или твърде малко. Цените на едни пазари са високи, а на други ниски.

3. Възникват олигополни и монополни образувания, които диктуват цените.

4. Бързо расте публичната собственост, която е конкурент на частната по отношение на ресурсите.

5. Потребителите купуват от пазара така наречените публични блага.

2. Видове пазарни дефекти

А. Външни ефекти - възникват, когато действията на един производител или потребител, налагат разходи или създават ползи за другите. Външният ефект е пазарен провал, който се свежда до неспособността на пазара да осигури предаването на информация за оскъдността на ресурсите. Системата на цените, които отразяват алтернативната стойност на стоките и услугите, действа ефективно, защото цените са онзи източник на информация, който е необходим на участниците в пазарната размяна – производители и потребители. В някои случаи пазарните цени не отразяват пълно действията на производителите и потребителите. В случаите на стопански дейности, които създават разходи или ползи, неотчетени от пазара и ценовата система, възникват външни ефекти.

Външните ефекти са наречени още външни отражения, представляват ефекти върху трети страни, неучастващи в пазарната размяна, които не са отразени в пазарната стойност на продаваните блага. В този смисъл външните ефекти са форма на социални, или обществени разходи или ползи, които не са поети от икономическия агент, който ги причинява. Външните ефекти са потенциален източник на пазарен провал. Доколкото са свързани с некомпенсирани рх или ползи, които не са отразени в пазарните цени, те препятстват ефективното действие на ценовата система. В пазарни условия икономическите агенти вземат решения за производството и потреблението на продуктите, като отчитат само разходите и ползите, които им диктува пазарът, т.е само частните рх и ползи. Външните ефекти, които засягат интересите на трети лица (индивиди, които не са преки участници в съответната сделка), и разходи, които се поемат от цялото общество, не се отчитат. Резултатът е снижаване на благосъстоянието на големи обществени групи, което изисква коригиране на пазарните дефекти, произтичащи от наличието на външни ефекти.

По-подробно проблемите на външните ефекти, тяхното влияние върху еф на разпределението на ресурсите и подходите за тяхното преодоляване ще разгледаме в следващата тема.

Б. Обществени (публични) блага - в условията на икономика, основана на частна собственост и конкуренция, повечето блага се разпределят чрез съответните пазари, където търсенето и предлагането си взаимодействат, определяйки пазарните цени. Съществуват обаче и случаи, при които пазарните сили не действат, стоките и услугите не получават пазарни цени и пазарният механизъм не може да се активизира, за да реши определени проблеми с обществена значимост. Частните производители нямат стимул да предлагат една група блага, т. нар. обществени блага, които в условията на свободен пазар не биха били доставени, или биха се доставяли в недостатъчно количество спрямо потребностите.

Общественото благо е стока или услуга, която се консумира свободно от всички, при което никой потребител не може да бъде изключен от процеса на потребление.

Обществените (или публични) блага притежават две характерни особености, които ги отличават от частните блага:

- Едно обществено благо, за разлика от повечето частни блага, може да се потребява едновременно от повече индивиди, без правата на използване от отделните индивиди да си съперничат помежду си. Т. е по своята същност обществените блага не са конкурентни в потреблението и изгодата от тях е за всички. Прогнозите на метеорологичните служби са еднакво полезни, независимо дали се наблюдават от хиляда зрители, или от сто хиляди. Съвместното или едновременно потребление на публичното благо е възможно, без от това да се намаляват облагите за когото и да било.

Възможността за колективно потребление не е достатъчен белег за едно обществено благо, защото колективната консумация е налице и при т. нар. частни блага (напр. посещение на футболни мачове). Частните блага са конкурентни в потреблението. Потреблението на дадено частно благо от едно лице намалява неговата разполагаемост за другите членове на обществото. С извършването на пазарна сделка с частно благо правата на собственост върху него се прехвърлят върху купувача и, при равни други условия, никой друг не може да извлича облаги от неговото потребление.

- Общественото благо е такава стока или услуга, която не позволява изолиране на другите конкурентни потребители – производителят на частното благо е в състояние да ограничи или изключи определени индивиди от потреблението му. Производителят на общественото благо не притежава контрол върху това, кой го получава, т. е никой не може да се изключи от потреблението на общественото благо. Ползите от него са достъпни за всички, независимо от това дали заплащат или не за тях. За редица обществени блага – като националната отбрана, или чистия въздух – изключването е невъзможно или непрактично. По принцип, изключването в някои случаи е технически възможно, но при високи рх. Например, местните власти могат да поставят бариери, с които да ограничат достъпа до локалната пътна мрежа за тези, кто не заплащат за нейното използване, но тези мерки ще бъдат придружени с допълнителни рх, което ще намали чистата полза за потребителите на общественото благо. Принципът на изключване обаче е налице в процеса на потребление на частното благо: този, който не плати за него, не придобива права на собственост и се изключва от потреблението.

Типични примери за обществени блага са националната отбрана, борбата с престъпността, фундаменталните научни изследвания.

  

Обществените блага могат да бъдат разглеждани като вид положителен външен ефект; веднъж създадени, никой не бива или не може да бъде изключен да получава ползите от тяхното потребление. Наличието на позитивен външен ефект означава, че публичните блага не могат ефективно да се предлагат на конкурентните частни пазари, но могат да се предложат чрез един или друг процес на колективни действия. В същото време, ако благото е произведено по последния начин, отделния индивид е в състояние да извлича ползи от него и тъй като не може да бъде изключен от консумацията, той няма стимули да плаща за публичното благо и ще остави другите да плащат за него. Този проблем е известен като проблем на „гратисчията“, наричан в западната литература проблем на „свободния ездач“. „Гратисчиите“ са индивиди, които се опитват да получат ползите от предоставянето на обществените блага, без да заплащат за това. Наличието на този проблем усложнява действията по предоставянето на ефективното равнище на обществените блага.

Ефективния обем на производството на частните блага се определя чрез сравняване на пределните приходи и пределните рх. В областта на предлагането на обществените блага еф изисква да се определят ползите, които получава обществото от дадено публично благо и да се балансират пределните рх с пределните обществени ползи от определено количество благо. Пределните обществени ползи се получават чрез сумиране на индивидуалните пределни ползи, които получават всички потребители от консумацията на определено количество обществено благо.

Както подчертахме, поради характерните свойства на публичните блага и съществуването на проблема с „гратисчията“ този вид блага не биха се предлагали изобщо, или не биха се предлагали в достатъчни количества. Това е причината те да се предлагат от държавата или от частния сектор при създаване на определени стимули от страна на държавата.

Чисти - обществени блага – това са блага едновременно неизключващи и неконкурентни. Прогнозата за времето по телевизията е пример.

Достойни и недостойни блага – някои стоки изглежда социално желани или нежелани поради, което правителството е принудено да се намеси независимо, че пазарната система е в състояние да разреши потреблението им ефективно. Това се случва когато демократичното мнозинство решава, че определени блага са необходими, а други не при това независимо от потребителските предпочитания. Пример – социалните програми предоставят на социално слабите стоки вместо пари, защото те ще ги използват за алкохол, а не за продукти. Задължителното основно образование е такова, защото много родители могат да преценят, че то не е важно за децата. Задължителното образование, общите библиотеки, това са достойни блага. В същото време наркотиците, контрабандата се определят като недостойни блага. 

Необходимостта на държавата да се намесва по отношение на достойните и недостойните блага се аргументира със следното:

- Невежеството, предизвикано от липсата на образование и недостатъчната информация;

- Потребителите са наивни и се подвеждат от рекламата;

- Пазарната информация е асиметрична – производителите знаят повече за произвежданите от тях стоки;

- Разпределението на доходите е по-ефективно, когато социално слабите се осигуряват със стоки, а не с пари.

В. Несъвършена информираност и неконкурентни пазари - ефективното действие на пазарите изисква прозрачност и свободно разпространение на информацията. Когато стопанските субекти взимат решения следва да се основават на цялата налична информация като нейния обмен между купувачи и продавачи не е свързан с разходи. Частните пазари често се характеризират с неадекватно предлагане на информация, която често придобива характер на обществено благо. Например, за да максимизира полезността, купувача следва да познава и цените, и особеностите на всички налични продукти.

Несъвършенството на информацията на пазарите на производствени фактори довежда до неефективно разположение на ресурсите. Фирмите също се нуждаят от пълна информация относно наличните технологии, цените на производствените фактори и техните характеристики, определящи приноса им в производствения процес. Отсъствието на коректна информация в това отношение би попречило фирмите да произвеждат на равнище, което минимизира рх. При тези условия възниква недостатъчна информираност на пазарните субекти, което е предпоставка за неефективното разпределение на благата и ресурсите. Това е повод за намеса в отношенията на стопанските агенти и създаване на механизми за коригиране на информационните провали.

В условията на ефективно действащи пазари задачата на държавата е осигуряването на правовата рамка за реализиране на икономическите взаимодействия – дефинирането на правата на собственост и спазването на договорите между стопанските субекти. В рамките на класическата парадигма конкуренцията е основен регулиращ механизъм на пазарната икономика. В условията на конкурентни пазари цените се определят на основата на решенията на многобройни продавачи и купувачи, всеки от които е толкова малък по отношение на пазара, че няма възможност да влияе върху пазарната цена. Пазарната система отчита и предоставя информация за предпочитанията и оценките на потребителите, към която производителите и собствениците на ресурсите се приспособяват. Мотивирани от Пч, конкуриращите се производители и доставчици на ресурси се съобразяват с пазарните правила и се стремят към заздравяване на пазарната си позиция.

Отраниченията в условията на конкуренция променят този модел. С развитието на стопанската дейност се появяват тенденции към ограничение на степента на конкурентност, замяна на съвършената конкуренция с несъвършена и установяване на монопол върху определен кръг икономически дейности и пазари. В редица отрасли фирмите постигат контрол върху цената и потенциалните конкуренти, кто довежда до неефективно разпределение на ресурсите. Възползвайки се от ситуацията, при която малкият брой им позволява да влияят върху общия обем на предлагането и следователно върху пазарната цена, продавачите ограничават обема на предлаганата продукция, което чрез по-високата цена резултира в устойчива Пч. Съществуването на монополните цени позволява преразпределение на доходите от потребителите към производителите-монополисти и с това снижава общественото благосъстояние.

Изследванията върху проблемите на външни ефекти показват, че пазарният провал е свързан с неправилното формиране на цените, които не отразяват пълните рх или ползи от икономическата дейност. В случаите на провал на конкуренцията, пазарните дефекти се проявяват във високите цени, които засягат благосъстоянието на хората.

3. Форми на пазарна намеса от страна на държавата

Държавата има съществена роля във всяка пазарна икономика. Първостепенна нейна задача е осигуряването на законодателната рамка, в границите на която се осъществяват пазарните взаимодействия. Държавата създава и гарантира спазването на законите, които дефинират правата на собственост и налагат съществуването на договорите. Заедно с това съществуването на пазарните провали показа, че е необходимо държавата да се намеси по повод дефектите в пазарната дейност, които довеждат до неефективен пазарен резултат. Правителствената намеса оказва влияние върху ефективността на използване на ресурсите и икономическото благосъстояние. Ще разгледаме някои основни форми на държавна намеса с оглед коригиране на дефектите на пазарния механизъм.

А. Държавно производство на стоки и услуги - държавното производство, наричано още публично предлагане, може да се счита за най-пряката форма, при която държавата замества действието на пазара, изпълнявайки ролята на производител на стоки и услуги. Както вече подчертахме, поради характерните свойства на обществените блага и проблемите с „гратисчията“, този вид блага не биха се предлагали изобщо, или биха се предлагали в недостатъчни количества, Поради тази причина те се предлагат от държавата, пряко от централните или от местните власти чрез финансиране от данъчните приходи.

Изследването на производството и разходите на фирмата разкри, че в случаите на снижение на средните рх, съответно на нарастване на обема на производството се реализират икономии от мащаба на дейността. При намаляващи средни рх и реализиране на икономии от мащаба, които не се изчерпват, е по-ефективно само един производител да задоволява нуждите на целия пазар, т. е съществува естествен монопол. Естествените монополи пораждат специфични проблеми на ценообразуването и оптималното равнище на производство, които са повод за правителствена интервенция. При наличие на естествени монополи и монополно поведение резултатите от функционирането на пазара могат да се подобрят чрез държавно производство.

Публичните компании в областта на предлагане на електричество, газ, вода, телефонни услуги са доста често срещани, независимо че тези блага също се предлагат и частно. Когато такива блага се създават от държавата, тя поема контрола над решенията относно обема на производството и равнището на цените. Като цяло се полагат усилия за достигане на по-голям и ефективен мащаб на производството и по-ниски цени в сравнение с тези, които биха се формирали в условията на нерегулиран производител с монополно положение. В същото време винаги съществува възможността публичният производител също да използва своята монополна сила, за да ограничи производството.

В някои страни държавата се занимава с редица производства – от автомобили до банкови услуги, - които в други са предоставени на частния сектор. Държавното производство се измерва чрез добавената стойност, създадена в държавния сектор. Размерът на държавния сектор се преценява и чрез заетите в него.

Б. Данъци и субсидии - извън дейностите по производството на стоки и услуги държавата оказва влияние върху решенията на частните производители чрез данъците и субсидиите.

Данъци - Когато правителството налага данъци, то оказва влияние върху разпределението на ресурсите. Например облагането на дадена стока довежда до по-ниско равновесно равнище на потреблението й и по-висока цена за потребителя. Степента на въздействие на данъка зависи както от неговия размер, така и от еластичността на търсенето и предлагането.

Въвеждането на данък върху продажбата на дадено благо, което се заплаща от производителя, измества кривата на неговото предлагане наляво и нагоре, което означава, че производителят ще предлага по-малко количество продукция за всяко равнище на цената. Начинът, по който данъчната тежест пада конкретно върху производителя и потребителя, т. е разпределението на данъчното бреме, зависи от еластичността: ако търсенето на продукта е нееластично, потребителят ще поеме по-голяма част от данъчната тежест; ако търсенето е еластично, потребителят значително ще го редуцира и по-голямата част на данъчната тежест ще се понесе от производителя.

Субсидии - Субсидията може да се разглежда като “отрицателен данък”, тъй като чрез нея фирмите се подпомагат и насърчават да предлагат блага с голяма обществена полезност. Например държавата насърчава въгледобива, производството на селскостопанска продукция, пътуването с градския или жп - транспорт, чрез предоставянето на субсидии за съответните предприятия. Фирмите, които инвестират в оборудване за запазване на околната среда, могат да получат поощрение чрез намаляване на данъчните им задължения. Провалът на пазара да предложи обществените блага може да се компенсира не само чрез държавното производство. Понякога частният сектор е насърчаван да предлага публичните блага чрез определени стимули от страна на държавата. Субсидирането на потребителите позволява да се намалят пределните частни разходи за производството на общественото благо.

Икономическият ефект на субсидията, както и на данъка, се анализира чрез кривите на търсенето и предлагането, предвид въздействието й върху разходите на производителите, или върху цената, заплащана от потребителите. Анализите показват, че като форма на правителствена намеса субсидиите, както и данъците,  въздействат върху ефективността на пазарните механизми и разпределението на общественото благосъстояние.

В. Регулиране - механизмите и инструментите за регулиране поведението на частните стопански субекти са насочени към коригиране на неефективните пазарни резултати, до които довеждат пазарните дефекти, като например монополната власт. Често чрез тях се преследват важни обществени цели като опазване на здравето на населението с въвеждане на норми и стандарти за качество на околната среда или създаване на безопасни условия на труд.

С оглед ограничаване и регулиране на монополното поведение на стопанските субекти държавата предприема действия в две насоки:

- първо, чрез политиката на поддържане на конкуренцията на основата на антимонополното законодателство и дейността на правителствените институции за регулиране и приложение на антимонополните закони и

- второ, по пътя на регулирането на естествените монополи.

Като средство за контролиране на конкурентната среда, в която оперират фирмите, провеждането на политиката на конкуренция предполага, че съществува възможност за по-добро разпределение на ресурсите. Подобряването на конкурентната среда, в която съществуват организациите, може де се постигне както чрез възпрепятстване на антиконкурентните практики, така и чрез разбиване на монополите. Политиката по отношение на сливанията и поглъщанията имат съществено значение за стимулиране на конкуренцията.

Виждането, че по-висококонкурентните пазари довеждат до по-ефективно използване на ресурсите и по-големи стимули за организациите да произвеждат в позицията на най-ниските си рх, при цени, които се доближават до пределните рх, е в основата на развитието на политиката на конкуренция. Същевременно в условията на неперфектна информация и неопределеност фирмите се изправят пред високи рх за своето съществуване и опериране на пазара, кто ги подтиква да интернализират и намалят тези рх чрез разрастване (хоризонтално или вертикално). В контекста на глобализацията на стопанството ползите от висококонцентрираните индустрии не могат да се пренебрегнат.

Така възниква въпросът до каква степен доминиращите организации следва да се подкрепят, предвид намаляването на рх вътре в тях, или като организации, кто могат по-успешно да се конкурират на световния пазар

В случаите на стопанска дейност с икономии от мащаба и естествен монопол в отрасли, кто икономическите и технологични условия намаляват възможността за съществуване на конкурентни пазари, се формират механизми за държавно регулиране: държавата и частния производител се договарят относно цените, количествата на предлаганите услуги, тяхното качество и субсидиите за покриване на загубите на монопола от увеличаване на предлагането. През последните години все повече се счита, че подобен подход има предимство, защото стимулира естествените монополи към снижаване на рх и по-голяма ефективност.

В името на важни обществени цели държавата предприема намеса в решенията на производителите и потребителите, в свободата на договаряне помежду им, регулирайки едни или други аспекти на тяхната дейност. Обект на регулиране са цените („таван“ и „под“ на цените) и /или количествата – квоти, контрол върху предлагането. Прилагането на една или друга форма на държавна намеса в пазарните процеси има своите предимства и недостатъци. Това налага предварителен анализ на предимствата и рх, свързани с регулирането.

Пазарът поддържа не абсолютно, а частично равновесие, установява правилно съотношение между своите елементи - търсене и предлагане, цени и доходи и др. Това обаче не се постига по автоматичен начин, а с множество отклонения и грешки, които правят равновесието недотам стабилно или „ несъвършено стабилно”, както се изразява Джон Хикс, но все пак приближаващо се към равновесие, което за един продължителен период трудно може да се установи. Държавата е тази, която може да придаде по-голяма стабилност на това равновесие. Тя създава институционалната среда и ония организационни икономически структури на управление, които гарантират на пазара по-безболезнено развитие.

Пазарни и държавни провали

Пазари	Държава
1. Непрогнозируемо бъдеще.	1. Непрогнозируемо бъдеще.
2. Рационална некомпетентност при определяне на потребителския избор и бизнес решенията.	2. Рационална политическа некомпетентност.
3. Гратисчии при използване на обществените блага.	3. Неучастие в гласуване.
4. Външни ефекти и замърсяване на околната среда.	4. Всяка система на гласуване се проваля при отразяване на интересите на гражданите /винаги има недоволни/.
5. Монополната власт.	5. Непропорционално политическа власт. Защитават се специфични интереси, лобиране.
6. Неравенство при разпределение на доходите и богатството.	6. Мнозинството може да пренебрегне интересите на малцинството.
7. Нечестни форми на конкуренция.	7. Многобройна и мудна бюрокрация.