СЪВКУПНИ РАЗХОДИ И МАКРОИКОНОМИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ

1. Същност и елементи на съвкупните разходи

А. Същност на съвкупните разходи - съвкупните разходи (AE) са разходите, които икономическите субекти желаят да направят за покупка на стоки и услуги. Те определят съвкупното търсене и обхващат същите елементи:

             AE = C + I + G + (x - m) = AD

Разликата е, че при измерването на БВП разходите са фактически величини и се отразяват в системата на националните сметки (СНС), а като елементи на съвкупните разходи величините са желани, очаквани, планирани и зависещи от бъдещи условия.

Б. Елементи на съвкупните разходи - елементите на съвкупните разходи (AE), които не зависят от дохода (Y), а от външни за модела фактори се определят като екзогенни (автономни) разходи. Такива са автономното потребление (a), инвестициите (I), правителствените разходи (G) и износа (x). Елементите, които зависят от дохода и се променят, когато той се променя се дефинират като ендогенни (индуцирани) разходи. Такива са потреблението (C) и вноса (m).

а) Ендогенни фактори (вътрешни за модела на АЕ) – вносът (m) и потреблението (С), защото са пряка функция на дохода (Y).

б) Екзогегенни фактори - външни за модела фактори (I, G, Export).

2. Функции на елементите на съвкупните разходи (AE)

А. Инвестиции и съвкупно търсене. Крива на инвестиционното търсене. Инвестиционна функция – инвестициите (I) са вторият по значимост след потреблението (C) променлив компонент на съвкупното търсене.

Определение на Инвестициите (I) - това са разходите за закупуването на нови и подмяната на амортизирани дълготрайни активи + попълването на стоковоматериалните (складовите) запаси и ценности. Инвестициите намират израз в създаването на нов реален капитал в икономиката, с който се увеличават и възможностите за по-голяма заетост и по-голямо производство на блага в една страна. Една част от инвестиционните рх се наричат основни или фиксирани, защото чрез тях се увеличава и обновява материалната база на производството и се формира бъдещият потенциал на националното производство. Втората част от инвестиционните рх е предназначена да попълва складовите запаси от суровини, полуфабрикати и готова продукция на склад.

Инвестиционно търсене (ID) – размерът на инвестициите, или инвестиционното търсене (ID), зависи от много фактори, по-важните от които са:

Фактори, които влияят върху търсенето на инвестициите:

- Номинален лихвен % - ако нараства, I намаляват. Фирмите могат да правят инвестиционни разходи, като използват собствени средства или вземат кредит. И в двата случая обаче лихвата е алтернативната цена и оказва решаващо влияние върху инвестиционните решения. Поради това, че лихвеният процент е най-важният фактор, който влияе върху I, кривата на инвестиционното търсене изразява тази взаимовръзка и може да се покаже така: ID = f (i)

Изместване на кривата на инвестиционното търсене

 

- Очакваната норма на нетна възвращаемост – важен фактор при вземането на инвестиционни решения са очакванията на бизнеса за по-добри стопански условия, включително и възможностите за бързо изтегляне от инвестициите. Това се отнася особено за чуждестранните инвестиции.

- Данъци – всяка I се прави в името на чистата Пч, т.е печалбата след данъчно облагане. Именно очакваните от фирмите печалби са основният източник на колебания в инвестиционното търсене. А те от своя страна зависят от технико-технологическите характеристики.

- Очакван реален ливен %

- Амортизация и др

Кривата на инвестиционното търсене може да се измества надясно (напр. когато съвкупното производство нараства) и наляво (напр. когато данъците се увеличават или когато се очертават мрачни очаквания).

                                   

Инвестиционна функция - взаимовръзката между инвестиционното търсене и определящите го фактори намира израз в инвестиционната функция, която може да се представи така:

I = f ( Ir, Y, r, K, a ), където:

I – брутни инвестиции; 

Ir – реален лихвен процент; 

Y – доход;

K – първоначална наличност от капитал; а – параметър на очакванията

Тъй като инвестиционната функция изразява твърде сложни зависимости и включването й във функцията на съвкупните разходи (AE) усложнява много анализа, приемаме, че инвестиционните рх (както и правителствените) са постоянна величина, зададена предварително с решенията на предприемачите, и всъщност ще я разглеждаме като външен за модела фактор.

Б. Правителствените разходи като елемент на съвкупното търсене (разходи) – третият елемент в съвкупното търсене са правителствените разходи (G). Правителството на всяка страна извършва големи и разнообразни покупки, финансирани от средствата на държавния бюджет, някои от които имат потребителски, а други – инвестиционен характер. Потребителски характер имат например рх за поддръжка на училища и университети, на ученически и студентски столове, на полицейска и противопожарна охрана и т. н. Инвестиционен характер имат рх за строителство на пътища, летища, водо и газопроводи, пречиствателни станции и т. н. Тези средства се планират и утвърждават предварително от парламента в разходната част на бюджета и те увеличават съвкупното търсене с размера на своята стойност.

Що се отнася до разходите на правителството за подпомагане на социално бедните, за стипендии, социално осигуряване, субсидии и други подобни (т. нар. трансферни плащания), те не увеличават пряко съвкупното търсене, а само преразпределят доходи от данъкоплатците между получателите на тези държавни трансфери.

Фактори от, които зависят правителствените разходи:

- съвкупния доход на обществото -  БВП, 

- системата на данъчното облагане, 

- икономическата политика на държавата.

G = f (Y, Tx, Economic policy)

Връзката между държавните разходи (G) и БВП (дохода – той е най-важният фактор) е положителна. С нарастване на БВП те нарастват. Но тъй като държавните разходи се планират в държавния бюджет те не зависят от текущия БВП. Затова кривата на правителствените разходи е хоризонтална права, успоредна на абцисната ос (на дохода), която може да се измества нагоре или надолу в зависимост от решението на парламента за съответната година.

                                                                        

В. Нетен износ (X - M) – той е разликата между износа и вноса на стоки и услуги. Докато износът зависи от решенията на чуждите потребители и в този смисъл се разглежда като независим по отношение на НД (БВП) – външен за модела фактор, то вносът се определя от решенията на домакинствата в страната да потребяват и на фирмите да купуват вносни стоки и услуги.

Фактори, които влияят на износа и вноса:

- Брутен доход на изнасящата страна – определя величината на вноса и когато дохода расте се увеличава вноса.

- Брутен доход на внасящата страна – определя износа. Колкото дохода на купуващата страна е по-голям, толкова износа е по-голям.

- Участие на страната в международната специализация – колкото е по-активно, толкова по-активен е вноса и износа.

- Валутен курс

Обемът на вноса (M) зависи най-вече от размера на текущия разполагаем доход (Y), т. е функцията на вноса може да се запише така:

M = f (Y)

M – разходи за внос; Y- БВП

Отношението на вноса М и дохода Y изразява средната склонност към внос (APM)

APM = M / Y ; MPM = ∆M / ∆Y

Ако приемем, че връзката между вноса и дохода е линейна, то можем да запишем, че 

M = m. Y, където m е пределната склонност към внос.

Графично функцията на вноса се представя във вид при който наклонът на правата е равен на МРM:

                                                                                                                                         

3. Макроикономическо равновесие и определяне на равновесния БВП според простия кейнсиански модел

А. Анализ и извеждане на функцията на съвкупните разходи (AE) - след като разгледахме функциите на всички компоненти на съвкупното търсене, нека се опитаме да обобщим и анализираме функцията на съвкупните разходи (AE) – Agregate Expenditurs function: съвкупните разходи се формират като сбор от разходите на домакинствата (C), инвестиционните разходи на частния бизнес (I), правителствените разходи (G) и нетния износ (X-M). Всички тези елементи на AE се разглеждат като очаквани в течение на годината (или на разглеждания период), като вътрешните за модела се наричат ендогенни, защото са функция на дохода, а тези които се определят от външни за модела фактори (I, G, E и автономните разходи) се наричат екзогенни. За опростяване на модела на съвкупните разходи и по-добро разкриване значението на определящите обема на производството фактори приемаме цените за постоянни.

Основното уравнение е:  AE = C + I + G + (X - M) , където величините са очаквани

Функцията на потреблението е:   C = a + c . Yd

Функцията на разполагаемия доход е: Yd = Y – Tx + TrP, където:

Функцията на вноса е: M = m. Y

Ако в основното уравнение заместим основните елементи с техните функции и след преобразуване ще получим следния израз:

AE = A + (c - m) . Y

A – автономното, независещо от дохода търсене

Това е линейна функция на съвкупните разходи, която ще представлява една права в координатната система, която пресича ординатата при y = OH и е с наклон равен на разликата между пределната склонност към потребление MPC и пределната склонност към внос MPM.

                

                                                          

           

Б. Установяване на равновесния обем на производството чрез използване на функцията на съвкупните разходи (AE) - как може да се определи равновесният обем на производството според модела на съвкупните разходи Кейнс? При приетите от Кейнс предпоставки за пазарната икономика, ако съвкупните разходи са по-големи от обема на текущото производство, ще се получи излишно търсене, а ако те са по-малки, ще се получи излишно предлагане. Естествено е в първия случай фирмите да увеличават обема на производството до изравняването му със съвкупното търсене, а във втория случай да намаляват този обем до равнището на съвкупното търсене. Така МАКРОИКОНОМИЧЕСКОТО РАВНОВЕСИЕ може да бъде установено само когато равнището на дохода Y (на БВП) е равно на съвкупните разходи, т. е когато:

                                                                              Y (GDP) = AE

Графично това може да се покаже по следния начин:

                               Графика на равновесния обем на производството

                 

На горната графика на ординатната ос са разположени очакваните съвкупни разходи, на абсцисата – доходът или реалният БВП, а функцията на съвкупните разходи е представена чрез 45 – градусова линия Y = AE, която показва равновесните условия, при които очакваните съвкупни разходи (AE) са равни на Y (БВП). Линията „Y = AE“ е съвкупността от всички възможни равновесни точки при дадена функция на съвкупните разходи. Макроикономическото равновесие ще се получи в точката на пресичането й E₀ c 45 – градусовата линия, и равновесният обем е Y₀. Наляво от тази точка има излишно предлагане, а надясно – излишно търсене. Ако заместим съвкупните разходи (АЕ) от горното равенство в предпоследното равенство, ще получим: 

 Y = A + (c - m) . Y, оттук  

Y = 1 / 1 – (c - m) . A

От последното равенство става ясно, че при зададено автономно търсене (A) равновесното равнище на дохода (Y- БВП) може да се определи от пределната склонност към потребление „с“ и пределната склонност към внос „m“. Уравнението ни показва още, че всяка промяна на автономното търсене А или в коефициента пред него ще измени и равновесния доход Y. Увеличаването на автономното търсене А поради увеличаване на G или на I, E или автономното потребление ще доведе до успоредно преместване нагоре на функцията на AE и равновесието ще се установи на ново по-високо равнище на дохода, и обратно – при намаляване по различни причини на автономното търсене А функцията на съвкупните разходи AE ще се измести надолу и равновесието ще се установи на ново, по-ниско равнище на дохода. Ако се промени пределната склонност към потребление или пределната склонност към внос и с това се измени целият коефициент пред автономното търсене А, ще се измени наклонът на съвкупните разходи и вследствие на това ще се промени равновесният обем на дохода.

4. Мултипликаторът и принципа на Акселератора 

Изразяват степента на изменение на дохода (Y) вследствие промяната в инвестициите (I) или друг компонент на АЕ (AD).

А. Мултипликатор - коефициент, който показва степента на изменение на дохода в резултат на изменение на АЕ (AD)

M = ΔY / ΔAE

Промяната във всеки елемент на съвкупните разходи променя дохода и БВП. Мултипликатора е коефициент, който показва как реагира дохода на промяната на съвкупните разходите (показва в каква степен увеличаването или намаляването на разходите увеличава или намалява БВП).

Мултипликационен ефект - веднъж, направени допълнителните разходи, водят до повишено производство, то до по-голяма заетост, а това генерира допълнителен доход. Допълнителния доход обезпечава, нови по-високи разходи. И така многократното повтаряне на тази зависимост осигурява ефекта на мултипликатора. За теорията или практиката е важно степента на тази промяна, количествената взаимозависимост, между измененията на разходите и дохода. Когато изчисляването на мултипликатора става по постоянни цени той се дефинира като прост мултипликатор. Ако в икономиката се знае мултипплициращия ефект може да се предвиди влиянието върху БВП на всяко изменение на елементите на съвкупните разходи. Така се изчислява мултипликатор на инвестициите, на износа, държавните разходи. Според теорията на Кейнс мултипликатора се свързва с пределната склонност към потребление и формулата е:                                       

 M = 1 / 1 - Mpc     М = 1 / MPS   

 

Следователно колко е по-голяма пределната склонност към потребление, мултипликатора е по-голям.

Мултипликаторът може да има положително или отрицателно отражение върху икономиката. Положителната страна се състои във възможността чрез държавна намеса да се въздейства върху заетостта, производството и дохода. Отрицателните последици се свързват с предизвикването на икономическа нестабилност.

Б. Акселератор - Представлява увеличаването на Инвестициите (I) в отговор на увеличения обем на производството. Коефициент, показващ с колко нарастват инвестициите ако БВП нараства с 1.

А = ΔI / ΔY (БВП)

В основата на увеличението на инвестициите е увеличеното потребление. Тоест увеличаването на потреблението стимулира увеличаването на инвестициите.