1. Регулиране на паричното обръщение. Стабилизационна политика на държавата
А. Същност на стабилизационната политика на държавата - от 30 - те години на XX в. (от най-тежката в историята финансово-икономическа криза) до днес чрез активна намеса в икономиката държавата търси решение на проблемите, пред които е изправено обществото – кризи, инфлация, безработица.
Кейнсианската теория намери начин за решаването на тези проблеми чрез въздействие върху стопанската активност. Първоначалната идея за въздействие върху икономическия цикъл (с цел смекчаване на отрицателните последици от кризата) се състоеше в прилагането на „пакет“ от мерки с антикризисна насоченост (т. е провеждане на антикризисна политика). Този тип политика се нарича експанзионистична (насърчителна), тъй като прилаганите мерки имат за цел да стимулират производството, т. е. да облекчат и ускорят излизането на икономиката от кризата и депресията. Оказа се обаче, че и динамичният (с високи темпове) подем, като фаза на цикъла, не е полезен за икономиката, защото води в края си до значително нарушаване на макроравновесието (съвкупното предлагане съществено изпреварва съвкупното търсене), съответно вследствие до по-дълбока и продължителна криза. Ето защо тази политика прерасна в антициклична.
Антицикличната политика включва както експанзионистичната антикризисна политика, така и рестриктивната, насочена към ограничаване на стопанската активност, с цел недопускане на свръхпроизводство и свръхзаетост. Така провежданата антициклична политика е известна още като политика „спри – тръгни“ (“stop – go”), защото по време на криза се пускат в действие насърчителни мерки, които след оживлението трябва да бъдат спрени. И обратно – по време на подема се прилагат обезсърчаващите стопанската активност мерки, които се спират в момента, когато са налице кризисните признаци в развитието на икономиката. Поради това, че антицикличната политика преследва смекчаването на цикличните колебания в производството тя бе наречена СТАБИЛИЗАЦИОННА ПОЛИТИКА.
През периода след ВСВ правителствата на развитите страни преследваха (до голяма степен успешно) постигането на следните цели: ПЪЛНА ЗАЕТОСТ, СТАБИЛНИ ЦЕНИ, ВИСОКИ ТЕМПОВЕ НА РАСТЕЖ и РАВНОВЕСЕН ВАЛУТЕН КУРС.
Б. Инструменти и цели на стабилизационната политика на държавата - развити и реално използвани бяха възможностите както на дискреционната (целенасочена, съзнателно провеждана), така и на недискреционната фискална и монетарна политика (като съставни части на стабилизационната политика).
Основни инструменти на дискреционната политика са:
- Основни инструменти на дискреционната фискална (бюджетна) политика са:
- Измененията в правителствените разходи;
- Трансферните плащания;
- Данъците;
- Дефицитно бюджетно финансиране (в противовес на концепцията за балансирания бюджет).
- Основни инструменти на дискреционната монетарната политика са насочени към осъществяване на контрол върху паричното предлагане и регулиране на количеството пари в обръщение:
- Операции на открития пазар;
- Измененията на задължителните резерви на ТБ - и;
- Политиката на дисконтовия процент;
- Пряк контрол на лихвения процент.
Основни инструменти на недискреционната политика са:
- Към средствата на недискреционната фискална политика отнасяме: вградените автоматични стабилизатори (напр. изплащаните от бюджета помощи за безработни). Автоматичните стабилизатори са такива средства, които при спад в производството увеличават бюджетния дефицит, а при подем – бюджетния излишък, при това без извършването на конкретни текущи действия от правителството.
- Към недискреционната парична политика - спада концепцията за „паричното правило“ на Милтън Фридмън
Теоретичната основа, върху която се градеше стабилизационната политика през периода бе от типа “stop – go”, бе зависимостта между ИНФЛАЦИЯТА И БЕЗРАБОТИЦАТА, известна като „кривата на Филипс“
2. Взаимодействие между инфлация и безработица
Пълната заетост, стабилните цени и бързият растеж са основни цели на икономическата политика. Но политиката винаги е изправена пред трудни противоречия между различните цели. Как би следвало инфлацията и безработицата да се балансират една спрямо друга? Какъв компромисен баланс би трябвало да се постигне между потреблението на сегашното и това на бъдещите поколения?
През 50-те и 60-те години на XX в. се утвърди виждането за един стабилен компромисен баланс между инфлация и безработица чрез т. нар. крива на Филипс, която първоначално изобразява фактическото съотношение между номиналната работна заплата и темпа на безработица. Скоро след това тази теория търпи развитие, вследствие на което става по-известна като разглеждаща и обясняваща съотношението, в което се намират безработицата и инфлацията. Съгласно нея, цената на намалената безработица е еднократно повишение на равнището на инфлация. Или с други думи, съществува обратна зависимост между безработицата и инфлацията и когато единият показател се повишава, това е свързано със снижение в темпа на другия и обратно.
Това помага да обясним защо през 60 - те години на миналия век икономистите са били оптимисти относно възможността безработицата да се "откупи" с умерена инфлация: „Оптимистично-реалистичен е възгледът, че 4 % темп на безработицата и 2 % темп на повишаване на цените ще докажат съвместимостта на такава комбинация и че тя е допустим компромис за американското обществено мнение…” (Артур Оукън, председател на Съвета на икономическите консултанти по времето на президента Л. Джонсън).
По-късните изследвания обаче сочат, че тази зависимост между безработица и инфлация е валидна само в краткосрочен времеви план, но не и в дългосрочен. Нещо повече: появява се ново явление след средата на 70-те години на XX в. – съчетание на стагнация, висока безработица и инфлация, т. е. така наречената стагфлация. Това явление, както и други необхванати в икономическите анализи отклонения, се превръща в предизвикателство пред съвременните икономисти да разширят и обогатят икономическата мисъл в тази насока, анализирайки поведението на кривата на Филипс в краткосрочен и дългосрочен план и прибавяйки по този начин своя принос и решаващо въздействие както върху икономическите изследвания, така и върху икономическата политиката.
3. Крива на Филипс – откриване и същност
А. Откриване на кривата на Филипс - австралийският икономист Албан Филипс анализира връзката между безработица и номинална работна заплата. През
По – късно този анализ е пренесен и към обратната зависимост между инфлацията и безработицата (върху основата на заключенията, направени от Филипс, други икономисти констатират, че същата обратна зависимост съществува между инфлацията и безработицата). Тъй като заплатата е главният компонент на производствените разходи, не е чудно, че в условията на ниска безработица нарастването на заплатите води до нарастване на цените, т. е. до по-висок темп на инфлация в резултат на печатането на пари с цел стимулиране на икономическия растеж и ще намали темпа на безработицата в краткосрочен период. Задържането пък на инфлационния процес води до рецесия и увеличаване на безработицата. Кривата, която показва взаимовръзката между темповете на инфлацията (или темповете на промените в заплатата), е наименована крива на Филипс, на името на нейния откривател.
Б. Същност на кривата на Филипс - кривата на Филипс (Phillips curve) е крива, която илюстрира връзката между темповете на промените в цените (или номиналната заплата) и темповете на безработицата. В кратък период темповете на инфлацията обикновено са в обратна връзка с темповете на безработицата.
Тоест кривата на Филипс изразява зависимостта между процентното изменение на цените (или номиналната работна заплата) и процентното изменение на безработицата.
В основата на построяването на кривата на Филипс лежи т. нар. компромисна теория за инфлацията, според която една страна може да намали равнището на безработицата само за сметка на по-висок темп на инфлация.
4. Краткосрочна и дългосрочна крива на Филипс
А. Крива на Филипс в краткосрочен период - в кратък период има отрицателен наклон. Трябва да се отбележи, че кривата на Филипс е удобен инструмент за анализ на безработицата и инфлацията в кратък времеви период. Най-простата версия на кривата е представена с отрицателен наклон, като зависимост между инфлация, чиито стойности са нанесени по вертикалата, и безработица, измерена по абсцисата. Ако се движим по кривата наляво, намалявайки безработицата, темповете на заплатата и равнището на цените ще се повишават, сигнализирайки, че кривата става по-стръмна. Колкото е по-голяма нормата на безработица, номиналната работна заплата е по-ниска. В последствие в анализа номиналната работна заплата се заменя с инфлацията. Счита се, че чрез кривата на Филипс може да се намери необходимото съотношение между безработица и инфлация чрез подходяща фискална и монетарна политика.
Така или иначе, стопанското развитие през 70 - те години на XX в. (период, характеризиращ се със стагфлация – високи темпове на инфлация и безработица) опроверга хипотезата за наличие на дългосрочна връзка между инфлацията и безработицата.
Б. Дългосрочна крива на Филипс - дългосрочната крива на Филипс е вертикална. Това се обяснява с факта, че естественото равнище на безработица не предизвиква инфлация, свързано е още с адаптивните очаквания на икономическите агенти. Те се формират в зависимост от тенденциите в икономиката от близкото минало, текущия период и се пренасят в близкото бъдеще.
Във връзка със събитията през 70-те години на XX в. се разработва нов вариант на кривата на Филипс, разкриващ тенденциите в икономиките на развитите страни, които се основават на теорията за адаптивните и рационалните очаквания върху информация от близкото минало (напр. ако инфлацията през миналата година е била 10 %, стопанските агенти ще се ръководят в действията си от предположението, че през тази година тя също ще е 10 %). В новия вариант на кривата на Филипс е вградена и монетарната концепция за „естественото“ равнище на безработица, съгласно което нормалната заетост в икономиката е тази, при която цените остават относително стабилни (инфлацията е умерена).
Графичното изражение на дългосрочната крива на Филипс би имало следния вид:
Тръгвайки от точката на равновесие А при естественото равнище на безработица, правителството разширява съвкупното търсене в стремежа си да намали безработицата. Търсенето нараства, работодателите наемат повече работници, в резултат на което безработицата намалява. Като резултат заплатите, съответно цените нарастват и икономиката се придвижва в точка В. Очакванията за 4.5% инфлация обаче запазват този й темп, а безработицата постепенно се увеличава до т. С - до предходното си равнище. Адаптивните очаквания на стопанските агенти на този етап са за инерционен тип инфлация от 4.5% и състоянието на икономиката в т. C е устойчиво (абстрахираме се от възможните външни шокове), но ако правителството отново пусне в ход експанзионистичната макрополитика, ще се извърши преход в т. D. Достигнатото положение не е устойчиво, тъй като очакванията са вече за темп на инфлация 8% и това ще рефлектира в исканията за по високи заплати, оттам за загуба на стимули за производство (поради нарасналите разходи) и увеличаване на безработицата (преход в т. Е). Вижда се, че устойчивите състояния на икономиката са в точките А, С и Е. Но тези три точки лежат върху правата, илюстрираща естественото ниво на безработицата. Поради това дългосрочната крива на Филипс се трансформира във вертикална права (някои икономисти, отчитащи и неустойчивите състояния в точките В и D, считат, че дългосрочната крива на Филипс има спираловидна форма).
Изводът, който може да се направи, е, че размяната на инфлация и безработица запазва своето значение, докато очакваната инфлация остава непроменена. Когато тя се измени, краткосрочната крива на Филипс се измества и не е валидна в дългосрочен период.
Хипотезата за естественото равнище на безработицата, вградена в анализа на кривата на Филипс и прилагана при провеждането на стабилизационната политика през 70-те и 80-те години на XX в., има 2 важни насоки на приложение:
- Подсказва, че има някакъв минимум на безработица, който може да се поддържа продължително време и стопанската политика не може да тласка безработицата под този минимум, без да задейства спиралата „заплати - цени - инфлация"
- Макроикономическата политика може да „възседне“ краткосрочната крива на Филипс, ако със своята експанзионистична насоченост свали безработицата под нейното естествено равнище, но това ще предизвика нарастване на темпа на инфлация. Следователно такава политика е целесъобразна само ако е краткосрочна. Когато макрополитиците намерят, че инерционната инфлация е много висока, могат за кратък период да ориентират икономиката към лека рецесия.
Кривата на Филипс и нейното поведение в дългосрочен план - кривата на Филипс се описва като меню за избор между инфлация и безработица. Но понякога цената се променя, когато вече е избрано менюто. Това е така, защото промените в инерционния темп на инфлация преместват кривата на Филипс във времето. Въртенето на кривата по часовниковата стрелка позволява на икономистите да ревизират простия й модел и да задълбочат проучванията си в тази посока. В това отношение голям е приносът на Едмунд Фелпс и Милтън Фридман, които успяват да различат естествения темп на безработица и да разграничат краткосрочната от дългосрочната крива. В дългосрочен период темпът на безработица отговаря на устойчивата инфлация, която е прието да се нарича естествен темп. Така се установява и фактът, че в дълъг период кривата на Филипс е изправена.
Когато инфлацията премине инерционното си равнище, краткосрочната крива на Филипс се премества. Това означава, че размяната между инфлация и безработица остава стабилна, докато инерционният (очакван) темп на инфлация остава непроменен.
Мнозина икономисти смятат, че експанзивната политика в краткосрочен период стимулира заетостта и производството и заедно с това е възможно инфлацията да бъде ускорена. Не всички цени се отразяват незабавно върху търсенето обаче. Това се дължи на факта, че, от една страна, на много стоки те временно са фиксирани – цените в каталозите, договореното равнище на заплатите в колективните трудови договори на синдикатите и т. н. От друга страна, предприемачите се забавят в решението си да повишат цените, поради съмнения, че увеличеният обем на краткосрочните продажби е временно явление, а те не искат да отблъснат потенциалните си купувачи. Ако търсенето обаче продължи да се увеличава, това несъмнено ще доведе до повишаване на цените, вследствие на това, че стопанските агенти са възприели това завишено търсене като резултат на нарасналите относителни цени на техните стоки. Така те ще започнат да се приспособяват към променилите се пазарни условия посредством наемане на повече работници и разширяване на производството. Заблуждението от инфлационното повишаване на заплатата ще накара и наеманите работници да считат лесното намиране на по-високо платена работа за късмет и да съкратят продължителността на времето за търсене на работа. По този начин и безработицата спада под равнището й, характерно за дълъг период. Инфлационното равнище на заетостта и производството обаче не може да се поддържа до безкрайност. Предприемачите скоро ще разберат какво се е случило, както и работниците ще усъвършенстват своята информация за реалната заплата, която получават, поради което ентусиазмът на пазара на труда ще стихне и безработицата ще нарасне. След като инфлацията бъде отчетена изцяло, темповете на безработицата ще достигнат отново своето естествено равнище. Това естествено равнище обаче ще бъде постигнато в условията на по-висока инфлация, поради което кривата на Филипс се премества нагоре и надясно. Тази тенденция може да продължи и по-нататък, стига целите на макрополитиците да са обвързани с намаляване темпа на безработица чрез ускоряване инфлацията, което обаче има краткосрочен, а не дългосрочен ефект.
Ако обаче стопанските агенти решат да стабилизират цените чрез провеждане на рестриктивна политика, то това в краткосрочен план би довело най-напред до спад в производството и увеличаване на безработицата. Първоначално работниците ще приемат изменените обстоятелства и по-конкретно понижаването на цената на труда им за сигнал, че е намаляла привлекателността на работните места, които заемат. Като резултат те ще удължат времето за търсене на работа, поради което безработицата ще се увеличи. Тя ще надмине естествения си темп и ще се задържи на това равнище, докато се стигне до убеждението, че всъщност атрактивната за тях заплата не се отнася за голям брой работни места, а явлението е масово.
Адаптивните очаквания и връзката им с кривата на Филипс могат да се изразят както следва:
- В краткосрочен период временно е възможно да се намали безработицата и да се увеличи инфлацията;
- Постепенно с времето се получава приспособяване към по-висок темп на инфлация и кривата започва да се завърта по часовниковата стрелка.
- В дълъг период кривата е безкрайно нееластична по отношение на нормата на безработица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар