Инфлацията е един от основните проблеми на макроикономическата теория. Докато основите на съвременната макроикономика са поставени през 30 - те години на XX в. от Джон Мейнард Кейнс, то инфлацията е явление, старо колкото света. Историческите източници сочат, че намаляване стойността на парите (като признак за развитие на инфлационните процеси) е имало векове преди Новата ера в Древна Гърция и Римската империя.
С края на Златния стандарт в началото на XX век инфлацията придобива нови измерения и през определени периоди се превърща в основен социално-икономически проблем както за развиващите се, така и за развитите страни. Така например данните за икономическото развитие на САЩ показват, че равнището на цените през 1913 г. е по-ниско, отколкото през 1820 г. (период, през който САЩ стриктно се придържат към златния стандарт). Обратно, през периода след ПСВ и особено през 70-те години на XX в. равнището на цените значително нараства. Въпреки множеството научни изследвания няма единно мнение нито за причините, нито за средствата за борба с инфлацията.
1. Инфлация - същност, измерване, фактори, форми
А. Същност на инфлацията - за първи път термина инфлация е употребен в научния му смисъл от А. Делмар (през 1864 г.) в САЩ по време на гражданската война.
Определение за Инфлация - процес на продължително нарастване на общото равнище на цените на стоките и факторите на производството, при което се губи част от покупателната стойност на парите. Това не означава, че цените на всички стоки и услуги нарастват в еднаква степен (някои цени дори могат да намаляват). При инфлацията е важно общото равнище на цените на всички стоки, измерено чрез индекса на цените.
Важно е да се разбере и разликата между скока на цените, който не подлежи на никаква промяна, и стабилното му увеличаване. При първия вариант резултатът е вследствие на шокови ситуации (например рязкото покачване цената на петрола на световния пазар). Вторият вариант произтича обикновено от някакъв хроничен проблем на националната икономика (като голям и постоянен бюджетен дефицит).
При движение на цените надолу е налице явление, обратно на инфлацията, характеризиращо се със спадане на общото равнище на цените, наречено дефлация. Дефлацията най-често се проявяваше по време на цикличните кризи до началото на 70-те години на XX в. От средата на 70-те години на XX в. рецесията се „допълни“ с инфлация и това доведе до появата на едно ново явление, наречено стагфлация (стагнация + инфлация)
Б. Измерване на инфлацията. Потребителска „кошница“ – измерването на инфлацията се свежда до определянето на равнището или темпа на инфлация:
Годишен темп на инфлация - определя се като процентното изменение на индекса на цените (на производствените фактори или потребителските стоки и услуги) през текущата година спрямо предходната.
Формула за изчисляване на годишния темп на Ir:
Ir = (P – P0 ) / P0 .100
Ir - Годишен темп на инфлацията
Р - Индекс на потребителските цените за текущата година
P0 - Индекс на цените за базисната година
а) Индексът на цените на потребителските стоки ИПЦ (Consumer price index - CPI) - най-важен показател за общото равнище на цените и който позволява да се сравнят разходите за покупка на пазарната потребителска кошница през дадена година (месец, период). CPI сравнява текущата и базова стойност на кошницата от потребителски стоки и услуги. Индексът е представен като индекс на Етиен Леспер (Laspeyres), т. е. той е базисно – претеглен. CPI е официално приетия индекс на инфлация в България. Формулата е:
Ipcpi = ∑ p1.q0 / ∑ p0. q0
Освен индекса на потребителските цени за измерване темпа на инфлация се използва индексът на цените на производителите, който мнозина считат са един от най-чувствителните индикатори, предупреждаващ най-рано за бъдещата инфлация.
б) Индекс на производствените цени (Producer price index – PPI) - PPI сравнява текущата и базова стойност на кошницата от основни промишлени суровини и материали, характерни за минната и обработваща промишленост, за производството на електроенергия и топлоенергия. PPI се определя като индекс на Етиен Леспер (Laspeyres) или базисно– претеглен индекс.
в) Дефлатор на БВП - той сравнява БВП по текущи цени и по цени от базисната година, но с количества от текущата година. Дефлаторът на БВП се определя като индекс на Пааше (Paasche) или текущо - претеглен индекс.
Пазарна потребителска кошница - тя е най-важния инструмент за определяне общото равнище на цените на потребителските стоки. Всяка страна сама определя броя и състава на стоките и услугите в потребителската кошница. Според теорията CPI повишава точността си с увеличаване броя на стоките и услугите в потребителската кошница. Идеалният случай е когато кошницата включва всички видове стоки и услуги. Тогава опасност от изкривяване на оценката не съществува. Една от задачите на НСИ е да наблюдава за настъпващите изменения в техните цени.
Страна
|
Брой стоки
|
Англия
|
348
|
Гърция
|
212
|
Турция
|
82
|
САЩ
|
364
|
България
|
550 (в 10 стокови групи)
|
При пресмятането на CPI съществуват няколко основни проблема.
а) Основен въпрос при измерването на всеки индекс е методиката на претеглянето, т.е намирането на относителното тегло (действителната тежест) на всяка стокова група в общото потребление
б) Брой и структура на стоките и услугите, формиращи потребителската кошница за оценка на CPI - налице са две противоположни въздействия. От гледна точка на обхвата на ценовите изменения по-големият брой на включените за наблюдение стоки и услуги е препоръчителен. По-големият наблюдаван обхват води до по-точна оценка (теоретично) на CPI. Пресмятането на CPI има и чисто техническа страна. Наблюденията се извършват от т. нар. контрольори на територията на цялата страна. С нарастването на наблюдаваните стоки и услуги нараства и броят на контрольорите, а също така и обемът на дейността им. Нарастват и разходите за определяне на CPI, намалява точността на оценката на индекса и възможността за ефективен контрол на оценителите.
в) Изборът на годината, при която се оценява структурата на домакинските разходи - CPI е средно - аритметичен индекс. Недостатък при него е, че структурата на разходите на домакинствата не въздейства върху измереното равнище на инфлация. Въпреки това разходната структура позволява да се определи влиянието на цената на даден продукт върху инфлацията – колкото повече разходи прави домакинството за конкретен вид продукт, толкова по-силно е това влияние.
г) Динамиката на относителните цени (цени на услуги срещу цени на стоки) - то оказва влияние върху стойностната оценка на инфлацията. Същевременно измененията на относителните цени предизвикват изменение и в предпочитанията на потребителите, което също е фактор за изкривяване на оценките.
В. Фактори и форми на инфлацията
Инфлация на търсенето (demand-pull inflation) - разглежда влиянието на AD на крайни стоки и услуги върху цените. Когато AD надхвърли потенциалното производство не може да се компенсира вече с увеличаването на предлагането, а чрез маневриране с цените.
Графично инфлацията на търсенето изглежда по следния начин:
Първоначално икономиката се намира в точката на макроравновесие Е, в която се пресичат кривите на AD и AS, а равнището на цените е показано с точката Р. Изместването на AD надясно в резултат на увеличението на съвкупните разходи ще доведе икономиката до нови равновесни състояния в точките Е1, Е2 и Е3. Както се вижда от графиката, в кейнсианския сектор на кривата AS измененията в съвкупното търсене (AD) не предизвикват изменения в равнището на цените, а само изменения в производството, което обхваща свободните ресурси.
В междинния сектор на кривата AS равнището на цените започва да се повишава (причина за това е доближаването на икономиката до границата на производствените възможности: свободните ресурси намаляват, рх на фирмите растат и те се нуждаят от стимула на цените, за да увеличават производството), заедно с това икономиката продължава движението си към състоянието на пълна заетост. И накрая е класическия сектор, при вече достигната пълна заетост увеличаването на съвкупните рх изпреварва възможностите на съвкупното предлагане и предизвиква значимо нарастване на цените. Така търсенето предизвиква инфлация, която „дърпа“ цените нагоре (demand-pull inflation).
Инфлацията на търсенето се предизвиква предимно от Държавата, когато правителството провежда експанзионистична фискална и монетарна политика като увеличава AD с помощта на увеличено парично предлагане и така с най-добри намерения да финансира икономическия растеж предизвиква инфлация.
Инфлация на разходите (Cost-push inflation) - една по-нова теория за инфлацията за разходи, които бутат инфлацията. Тази теория се опитва да обясни защо цените растат и когато икономиката функционира под границата на производствените възможности - нарастването на разходите за производство на 1-ца продукция ограничава AS под съществуващото ниво на AD, което предизвиква инфлация.
Графично представяне на инфлацията на разходите
В резултат на нарасналите разходи кривата AS се измества наляво и нагоре в нова макроравновесна точка, която се характеризира с по-ниско равнище на БВП и по-високо равнище на цените (налице е т. нар. стагфлация)
Причини за инфлация на разходите:
- Монопола на профсъюзите при определяне на W - цените на стоките са функция предимно на разходите за труд. Профсъюзите фиксират в колективните съглашения с работодателите високи, негъвкави работни заплати дори когато икономиката е в рецесия. Така разходите на фирмите се увеличават и те намаляват производството и увеличават цените (разгръща се инфлационен процес).
- Увеличаване цените на суровините - също води до повишаване на производствените разходи тоест и на цените.
- Обезценяване на националната валута
- Хроничните дефицити на държавния бюджет - Джефри Сакс счита, че инфлацията се дължи на хроничните дефицити на държавния бюджет. Финансирането на този недостиг се извършва по три начина:
- вътрешни заеми
- външни заеми
- печатане на пари
Правителствата с постоянни дефицити срещат големи трудности при вземането на заеми и са принудени да прибегнат до парично самофинансиране. То става като ЦБ започне да купува съкровищни полици, създадени от дефицитното правителство. Резултата е обезценяване на националната валута и заедно с това изчерпване на валутните резерви на ЦБ, която не е в състояние да спре намаляването на стойността на паричната 1-ца, както и инфлационните процеси.
Вземането на вътрешни заеми само по себе си не е в състояние да предотврати инфлацията, но дава време на правителството чрез ограничаване на рх и увеличаване на данъците (или увеличаване на тяхната събираемост) да намали бюджетния дефицит до размер, който да задържи инфлацията в разумни граници. Сакс анализира такива аспекти на инфлацията като т. нар. “инфлационен данък” - загубата на капитал вследствие на инфлация.
2. Видове инфлация
А. Класификация на инфлацията според показателя годишно нарастване на цените:
Пълзяща инфлация - общото равнище на цените расте с 3-4% годишно. Такава инфлация има стимулираща роля за икономиката - производството нараства под влияние на лекия стимул на цените, безработицата намалява, AD практически не е ограничено от обезценяването на парите и също стимулира предлагането.
Идеята заложена в “Паричното правило” на Милтън Фридмън е функциониране на икономиката в условията на пълзяща инфлация.
Умерена инфлация (блага инфлация) - годишен темп на нарастване на цените до 10/12%
Галопираща инфлация - годишен темп на нарастване на цените е между 20% и 200%. Води до значително обезценяване на парите, разходите на домакинствата се увеличават, а реалните им доходи спадат. Реалния лихвен % е отрицателен, а номиналната лихва е висока и обезмисля редица инвестиционни проекти, което води до безработица, свиване на AD и задълбочаване проблемите на производството.
Хиперинфлация - цените нарастват хаотично за кратки периоди до 1000/ 2000%. Класическото определение за хиперинфлация е дадена от Филип Кагън през 1956 г. нарастване на цените на стоките с не по-малко от 50% месечно.
Б. Други класификационни принципи
Балансирана и Небалансирана - в зависимост дали всички цени (тоест дали се увеличават и цените на производствените фактори, които са доходи на собствениците)
Скрита и Открита (Непарична и Парична) - в зависимост от това дали инфлационните тенденции се проявяват под формата на стоков дефицит (Държавата изкуствено задържа цените) или цените на стоките нарастват.
Очаквана и Неочаквана - в зависимост от това дали домакинствата и фирмите са съобразили предстоящата си дейност с измененията на цените
Инертна - според Пол Самуелсън това е инфлация, темпа на която се очаква. Когато всички стопански агенти очакват цените и заплатите да нараснат примерно с 5% и кривите на AD и AS ще се пресичат съответно в т. Е и Е1. Разликата между тях всъщност е 5 %-то нарастване на цените.
Последствия от инфлацията
| |
Краткосрочен период
|
Дългосрочен период
|
1.Обезценяване на парите
|
1.Антиинвестиционен ефект, което тика икономиката в клещите на стагфлацията
|
2.Намаляване на реалната стойност на данъчните приходи, защото съществуват големи забавяния при събирането
| |
3.Намаляване на реалните парични запаси, притежавани от хората
| |
3. Теории за инфлацията
Няма единно становище относно причините за инфлацията. Една част от икономистите обръщат внимание на монетарните сили, втора – на държавното вмешателство в икономиката, трета – на очакванията за бъдещето и т. н. Всяка школа в икономическата теория предлага собствена теоретична концепция за инфлацията.
А. Според Кейнсианската теория - насочва вниманието си към макроикономическото равновесие, при което National income = AE. Изгражда се върху разбирането, че макроикономическото равновесие се формира под равнището на пълната заетост, като се насочва към изследване на връзката между националния доход и съвкупните разходи. Според тази концепция Инфлацията има за причина растежа на АЕ при пълна заетост. За Кейнс инфлацията е цената за преодоляване на безработицата (предположение, което се обосновава и чрез кривата на Филипс).
Съвременните представители на кейнсианската школа обясняват неблагополучията в икономическото развитие през 70 - те години на XX в. (високи темпове на инфлация и безработица) с едновременното действие на 2 фактора:
- Шокът върху предлагането (в резултат на рязкото увеличаване цените на нефта, неблагоприятните климатични промени и нарастване цените на храните, неудачно провеждания контрол върху доходите), от една страна и
- Експанзионистичната монетарна и фискална политика, стимулираща съвкупното търсене
Б. Школа на Съплай-Сайдерите (школа на икономиката на предлагането) - разглеждат инфлацията като резултат от намесата на държавата в икономиката, която ограничава свободата на гражданите и фирмите. Те вярват в “Закона на Сей” за пазарите. Считат, че инфлацията е резултат от прекомерното предлагане на пари. Разглеждат данъците като същинска причина за инфлацията, защото ограничава производството и предлагането. Представителите на тази теория отхвърлят кривата на Филипс и считат, че увеличаването на заетостта ще увеличи производството и ще доведе до снижаване на цените.
В. Причини за инфлацията според шведската школа – считат инфлацията за резултат между очакваното и реализирано спестяване (действителното е по-малко от очакваното), което води до недостиг на инвестиции (нереализирани планове за инвестиции), поради което увеличаването на предлагането (производството) се ограничава. При тези условия и нарастващо AD се формира инфлационен процес.
Г. Теза на монетаристите - инфлацията е паричен феномен и причината за нея е прекомерната емисия пари от ЦБ, несъответстваща на търсенето на пари от частния сектор и значително изпреварваща растежа на БВП, с което се нарушава съответствието между паричната и стоковата маса.
Графично представяне на инфлацията като паричен феномен:
Анализ на графиката - икономиката функционира на пълна заетост на производствените възможности. Тоест производството е нечувствително към измененията в съвкупното търсене. Нарасналото търсене ще се отрази само в покачване на цените, а това е инфлацията.
Милтън Фридмън (пренебрегва действието на другите фактори) - разглежда инфлацията “винаги и навсякъде като монетарно явление”. Инфлация настъпва, когато количеството напечатани пари нараства по-бързо от нарастването на продукцията. Тоест причина за инфлацията са неправилните действия на правителството (чрез ЦБ), която нарушава правилото за съответствие между парична и стокова маса M = Q
Парично правило - въведено от монетаристите, за да се контролира инфлацията. Паричното правило препоръчва растежа на парите да е 2/3 % над растежа на БВП. Формула на Ървинг Фишър (привърженик на количествената теория за парите) - модерните индустриални общества се характеризират с икономически растеж, който основно се дължи на повишаване на Пт. Дори и в този случай обаче, ако паричното предлагане расте с по-високи темпове, също ще доведе икономиката до инфлация. Този извод следва от формулата на Ъ. Фишър:
M .V = P. Q
M - количество пари в обръщение;
V - броя на оборотите на паричната единица
V - броя на оборотите на паричната единица
Р - равнище на цените;
Q - количество произведени стоки
Q - количество произведени стоки
Скоростта на обръщение на парите е относително постоянна (V). Така е и с нарастване обема на националното производство (Q). Следователно увеличеното количеството пари в обръщение (измерва се чрез монетарните агрегати М1, М2, М3) ще се компенсира, за да се запази равенството единствено с увеличаване на цените (т. е чрез инфлацията).
Пример: Q (производството) нараства с 3%, а ако М (паричното предлагане) се увеличи с 10%, то тогава за да се възстанови тъждеството от формулата на Фишър равнището на цените ще се повиши с 7%
4. Антиинфлационна политика
Антиинфлационната политика е съвкупност от подходи, механизми и мероприятия за поддържане на инфлацията в желаните размери. Тя бива активна и адаптивна.
А. Активна антиинфлационна политика - насочена към ликвидиране на причините, които предизвикват инфлацията чрез използване инструментите на паричната и фискалната политика.
Към паричните инструменти се отнасят:
- Контрол върху паричното предлагане;
- Контрол и премахване на емисионното финансиране на бюджетните дефицити;
- Осъществяване на операции на открития пазар;
- Изменения в задължителната резервна норма на търговските банки;
- Пресичане на обръщението на парични сурогати (фалшификати, заместители);
- Провеждане на парична реформа (характерна главно за условията на хиперинфлация).
- Избор на валутен режим - валутният режим играе роля на инфлационна котва. Развиващите се пазарни икономики са силно повлияни от твърдата световна валута. Те изпитват дефицит на твърда валута, който често пъти води до скок на валутните курсове. Твърдата валута се третира и като резерв за богатство. Ето защо вътрешното ценово равнище следва промените на валутния курс.
Към фискалните инструменти се отнасят:
- контрол и ограничаване на бюджетните разходи;
- изменения в размера на данъците;
- балансиране на държавния бюджет.
Спецификата на механизмите на антиинфлационната политика се определя и от вида инфлация.
При инфлация на търсенето, антиинфлационната политика е насочена към:
- намаляване на правителствените разходи;
- увеличаване на данъците;
- намаляване на бюджетния дефицит;
- провеждане на рестриктивна парично-кредитна политика;
- стабилизация на валутния курс и др.
При съкращаване на съвкупното търсене, наред с намаляването на равнището на цените, се увеличава безработицата, което създава значителни затруднения при осъществяването на мерките с антиинфлационен характер.
При инфлация на разходите (на предлагането), антиинфлационната политика е насочена към:
- ограничаване растежа на цените на факторите на производството и особено на номиналната работна заплата;
- ограничаване на монополната власт и развитие и разширяване на пазарните институции;
- стимулиране на производството въз основа на принципите на икономиката на предлагането.
В областта на контрола на нарастване на работните заплати определено значение има т. нар. политика на доходите. Целта й е да не допуска ценообразуването на пазара на труда да предизвиква инфлация на пазара на стоките. Предприемат се мерки като замразяване на цени и заплати и др.
Б. Адаптивна антиинфлационна политика - насочена е към приспособяване, адаптиране, смекчаване на условията и последиците от инфлацията. Тук се прилагат:
Индексация на доходите - механизъм, с помощта на който заплатите, цените и контрактите частично или напълно могат да бъдат защитени от общото равнище на цените. Пълна индексация се прилага много рядко, защото създава условия за галопираща инфлация. Неправомерната подоходна политика може да доведе до инфлационна спирала – доходите нарастват, за да компенсират инфлацията, а последната се изменя поради нарасналите доходи. За избягване на такава инфлационна спирала доходите се компенсират частично в рамките на 70-80 %, а не изцяло. Реалните заплати се свиват, но увеличаването на номиналните доходи рефлектира върху по-висока производителност на труда или допълнителна натовареност. За частта от населението с фиксиран доход /напр. пенсионери/ Правителството прилага специални мерки
Тристранни споразумения.
Тези мерки в определена степен имат антиинфлационен, но и антипазарен характер. Например, замразяването на цените и заплатите ограничава развитието на инфлацията, но в същото време, ограничава и свободното функциониране на пазарните механизми.
В икономическата теория се различават два вида очаквания – адаптивни и рационални. Адаптивните очаквания съответстват на хипотезата, че очакваната ценова динамика е функция от равнището на цените в предишните периоди., т. е. инфлацията за текущата година се приравнява на инфлацията в базисната година. Според теорията за рационалните очаквания населението и икономическите агенти използват значителен обем информация, съсредоточавайки вниманието си върху монетарната и фискална политика. Влияние оказват и елементите на институционалните реформи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар