Данъчната система и бюджетната политика като инструменти на фискалната политика въздействат пряко върху развитието на всички отрасли и обслужват целенасочено движението на основните потоци от блага между основните структурни икономически нива (домакинства, фирми, правителство и „чужденци“) в националното стопанство и поради това анализът им е в обхвата на макроикономическата теория.
Както ще видим Данъците съществуват от хилядолетия. Държавата е немислима без данъците – и някогашната и днешната. Затова когато се анализира икономическото развитие за който и да е етап, винаги вниманието се насочва и към съществуващата тогава данъчна система, към методите и формите за събиране на приходи.
Данъчните плащания и бюджетните разходи спадат към средствата на фискалната политика, чрез които правителството регулира (стимулира или ограничава) деловата активност с оглед поддържането на макроикономическото равновесие.
Разбира се, значението на държавата в съвременните условия не се изчерпва само със събирането на данъци и финансирането на правителствените разходи. С механизма на данъчното облагане съвременната държава силно въздейства върху използването на факторите на производството, пренасочва част от тях за обществено потребление или инвестиции. Тоест държавата извършва преразпределение на БВП.
1. Данъци – възникване, същност, принципи, видове
А. Възникване и същност на данъците - може да се каже, че данъците са икономическият израз на съществуването на самата държава. Те са много важен универсален инструмент за акумулиране на приходи. Поради това данъкът и данъчното облагане възникват и се формират наред с появата и развитието на държавата. Някои данъчни форми се появяват далеч пр. н. е.:
- Под натиска от потребност от допълнителни приходи за държавната каса Атина по времето на Перикъл за първи път във финансовата история въвежда 1 % данък върху цените на продаваните на пазара (агората) стоки. Мнозина считат този данък за първообраз на Данък върху оборота (ДО);
- Императорът на Рим Август въвежда по (подобие на Атина) данък върху продажбите на повечето стоки, продавани по пазарите в размер на 1 % от продажните цени. Голямото недоволство сред бедните кара управниците да освободят от облагане някои стоки от първа необходимост;
- Ранно Средновековие - сравнително ниското равнище на развитие на стоковото производство и преобладаването на самозадоволяващо се селско стопанство дава отражение върху конструкцията на данъчната система през този период. Приходите на феодалните държави са се формирали от множество такси, събирани при вноса и износа и преминаването на стоки през територията на държавата;
- Късно Средновековие - развитието на пазарните отношения през късното средновековие и утвърждаването на централизираните държави премахват многото на брой натурални вземания, съпътствани с редица повинности за населението, и издигат ролята на данъчната система. В този период обаче държавната хазна все още не е отделена от хазната на абсолютния монарх, което е пораждало условия за произвол при събирането на данъци;
- С утвърждаването на капиталистическата икономическа система се изменя механизмът на данъчното облагане и се утвърждават принципите му. В ново време Германия през ПСВ (1916 г.) въвежда Данък върху оборота, с който се облагат почти всички стоки и услуги с 1-5 %. В България по това време ставките на ДО са в промили.
Данъците не са единственият, но са най-важният метод за набиране на финансовите средства на държавата, който тя използва за покриване на разходите, свързани с обществените потребности. Освен тях другите начини са кредитен, стопанската дейност на държавата, инфлационен (емисия на книжни пари, съкровищни менителници и др.), държавни и общински такси и разпродажба на държавно имущество.
Данъците са основен инструмент за акумулиране на приходи в държавния бюджет и като такъв има следното определение:
Определение за данък - безвъзмездни и задължителни изземвания в парична форма на част от доходите и имуществата на физическите и юридическите лица, чрез които Държавата покрива своите разходи.
Б. Теории за данъка - няма единна теория за данъците, но всички те разглеждат данъка като важна и сложна категория за набиране на финансови средства. Развитието на теорията за данъците следва логиката на промените в механизма на данъчното облагане и отразява равнището на развитие на икономическите отношения и самата икономическа теория.
Осигурителна теория (на Шарл Монтескьо) – една от най-старите теории за данъка. Данъка се разглежда като своеобразна осигурителна или застрахователна вноска, която се плаща на държавата.
Разменна теория на Класиците на политическата икономия – Държавата „продава“ услуги на гражданите срещу плащането на данъка.
Жертвена теория (на Жан Батист Сей - 1767-1832 и Джон Стюарт Мил - 1806-1873) - средствата, необходими за издръжката на държавата като обективна необходимост са жертва от страна на отделната личност и общността едновременно.
Има и други, и по-нови теории за данъка, но изложените са основните.
В. Функции на данъка - данъкът е част от благата, респ. от доходите на стопанските субекти, които се предоставят в разположение на държавата за финансиране на изпълняваните от нея функции и задачи. Функциите на данъка се свеждат до:
а) Фискална функция – изразява се в осигуряване на необходимите на държавата финансови средства.
б) Социална функция – свързва се с преразпределение на БВП и доходите на отделните данъкоплатци с оглед провеждането на определена социална политика.
в) Икономическа функция – проявява се в стимулиране или ограничаване на деловата активност.
г) Контролна функция – изразява се в контрола върху данъчните обекти и контрола чрез данъците върху икономическата дейност на стопанските субекти.
Г. Основни принципи на данъчното облагане - теоретичните основи на съвременното данъчно облагане са положени от Адам Смит в труда му „Изследване върху природата и причините на богатството на народите“ (1776). Като съвкупност от правила и предписания принципите на данъчното облагане имат основно значение при конструирането на всяка данъчна система и при нейните изменения. На съвременния етап основните принципи на данъчното облагане са:
1) Принцип на взаимоизгодата - данъкоплатците трябва да внасят като данъци такава част от доходите си, която да съответства на облагите, които получава от дейността и разходите на правителството. Величината на данъка трябва да съответства на изгодите, които всеки гражданин получава от това, че му е гарантирана: 1) сигурност, 2) спокойствие, 3) правна защита, 4) рационално управление, 5) възможността да развива някаква дейност и да си осигурява доходи. Именно в името на изброените цели държавата развива своите институции. Проблемът тук е как да се изчисли изгодата за отделните данъкоплатци от поддържането на определени обществени дейности като отбрана, сигурност, правораздаване, управление и т. п.
2) Принцип на съразмерността на данъчното облагане - всеки данък трябва да е съобразен с финансово-икономическото състояние на данъкоплатеца и да не пречи на съществуването му и участието му в обществения и възпроизводствен процес. Тоест лицата с по-високи доходи трябва да бъдат облагани с по-високи данъчни ставки. Проблем е как да се определи т. нар. ”стъпка”, с която да нараства данъчната ставка с нарастването на доходите
3) Принцип на вертикалната справедливост - изисква лица с различни доходи да се третират по различен начин.
4) Принцип на хоризонталното равенство - хората с еднакви доходи следва да се облагат с еднакви данъци, защото данъка трябва да осигурява равномерно (справедливо) разпределение на разходите на държавата между индивидите.
Схващанията на А. Смит дават основания да се формират още редица правила като:
5) Определеността на данъка - данъка трябва да е така организиран, че да е твърдо определена величина, с определен срок и начин на плащане, за да не затруднява допълнително данъкоплатеца.
6) Удобство на данъка – т. е съобразяването му с възможностите на индивидите да го плащат в зависимост от времето на получаването на доходите
7) Продуктивност или ефективността на данъка - Свързано с т. нар. рандеман на данъка. Ефективен е този данък, който носи възможно повече приходи по отношение на разходите за събирането му (данъчните разходи).
8) Стабилност и еластичност на данъка - те са налице, когато данъкът не се влияе от стопанската конюнктура или когато неговия рандеман не се увеличава по време на подем, но не се и намалява по време на криза. Еластичността на данъка е израз на съществуването на реакция на облагаемата маса тогава, когато данъчният размер варира към увеличение и на нарастването на данъчния размер не съответствува свиване на данъчната основа.
9) Годишност на данъка - този принцип се използва главно при преките местни данъци
В учебниците по Economics тези постановки на А. Смит са допълнени още от:
10) Принцип на съвместимост на данъците във всяка национална икономика със световната данъчна система - с това се улеснява развитието на МРТ, производственото коопериране и не се позволява ТНК да избягват данъчните плащания.
11) Условие чрез данъците да се противодейства на инфлационните ефекти
Каквито и принципи да се спазват, оказа се, че данъчната система не разполага с формула за своето изграждане по неоспоримо справедлив и ефективен начин. Възприемайки прагматичния подход, обикновено всяко правителство изгражда данъчната система върху спазването на поне няколко основни принципи, знаейки при това, че при всички случаи оперира с един непопулярен сред населението и избирателите инструмент. Може би е бил прав някогашния министър на финансите във Франция Колбер - “Разумното данъчно облагане наподобява на скубането на гъска - искате да оскубете максимум перушина при минимум съскане”
2. Видове данъци
Класификацията на данъците може да се извърши на основата на различни критерии:
А. В зависимост от отношението между промяната в размерите на данъчната основа и данъчната ставка: пропорционален, прогресивен и регресивен
Пропорционален данък - плащат се едни и същи ставки независимо от данъчната основа (облагаемия доход например). Пропорционален е Данъка върху оборота, ДДС, Данък печалба (корпоративен данък), Данък върху имуществата. Размера на данъчното задължение расте пропорционално на нарастването на данъчната основа.
Прогресивен данък - с нарастване на данъчната основа расте и данъчната ставка и съответно и данъчното задължение. Тоест притежателите на по-големи доходи плащат по-голям % данъци. Прогресивния данък се използва само ако данъчната основа има за съставки дохода и капитала.
- Глобална прогресивност - данъкоплатците са градирани в скала по класове, свързани с нарастващите данъчни основи.
Пример: 10 000 $ - 20%
10 001 $ - 30%
- Пряка прогресивност- тарифата варира в малки количества от данъчната основа
Данъчна основа
|
Данъчна ставка
|
До 100$
|
4%
|
101-150$
|
4.02
|
151-200$
|
4.04%
|
- Разредна прогресивност - Всеки елемент на нарастващата данъчна основа засяга само един разред (размер) на данъчната ставка
Данъчна основа
|
Данъчно задължение
|
0-1000$
|
100$
|
1001-2000$
|
150$
|
Регресивен данък - данъчната ставка намалява с увеличаването на данъчната основа. Регресивния данък изземва по-голяма част от дохода на бедните и по-малка част от дохода на богатите.
Б. Данъците в зависимост от носителя на данъчната тежест са:
Преки данъци - имат за обект на облагане имущества, богатства или доходи, които се събират непосредствено от стопанските субекти и индивидите (фирмите и лицата). Към преките данъци в България на сегашния етап спадат:
1. Преки имуществени данъци - уредени в ЗМДТ:
- Данък върху недвижимите имоти (земи и сгради) - като правило общински данък
- Данък върху наследствата и даренията - също е местен – уреден в ЗМДТ. Събира се за имуществата (движими и недвижими имоти, правата, вземанията, ценните книжа, ценностите и др.), които преминават в наследство или завещание.
- Данък върху превозните средства
- Данък върху възмездно придобиване на имущество
- Пътен данък
- Данък върху превозните средства
- Данък върху възмездно придобиване на имущество
- Пътен данък
2. Преки подоходни данъци:
- Данък общ доход (ДОД) - личен подоходен данък върху физическите лица, въведен в България през 1947 г. С ДОД се облагат:
- Доходите на българските граждани без оглед на местожителство и местопребиваване, придобити в страната или внесени от чужбина
- Чуждестранните граждани за доходите им придобити в страната
- Кооперациите за получените доходи от лицата
- Доходите от самостоятелна дейност (не по силата на трудови правоотношения) Имат определена необлагаема сума = 12 минимални работни заплати. Дохода над необлагаемата сума (след приспадане от него на разходи за конкретна дейност) се облага.
Не се облагат с ДОД - пенсиите, стипендиите, надбавките за деца, еднократните помощи, заплатите на чуждестранните дипломатически лица, печалбите от лотарии. Лицата, които получават доходи по силата на трудови правоотношения - заплати, обезщетения се облагат с ДОД по месечна данъчна таблица до 2007 г., а след това е въведен т. нар. плосък данък от 10%. До 2007 г. месечния доход до определена сума (обикновено минималната работна заплата) не се облага с ДОД, но след това т. нар необлагаем минимум е премахнат с приемането на промените в ЗДДФЛ от 2007 г.
Всеки гражданин, който подлежи на облагане с ДОД е длъжен да попълни данъчната си декларация до 30. ІII, да я подаде в данъчната служба и да внесе определения му данък.
- Данък в/у печалбата (ДПч) – Уреден в ЗКПО и е подоходен данък за юридическите лица. С този данък се облага печалбата на фирмата (разликата между приходи и разходи), която е организирана като корпорация. ЕТ, семейните стопанства и останалите икономически единици не се облагат с ДПч
Фирмите - 10% ДПч
ТБ – 15% ДПч
Юридическите лица - 10%ДПч
Косвени данъци - тези, които се калкулират в цената на определени стоки и услуги и така по косвен начин оказват влияние върху техните потребители.
- Акцизите (с тях се облагат крайните готови изделия). У нас с 50% акциз се облагат алкохолните напитки и бижутерията от благородни метали, с 60% входните билети за барове, еротични сеанси и др. С 40% леки и лекотоварни автомобили с 30% автомобилния бензин с 10% газ “пропан-бутан”
- ДДС - облагат се сделките със стоки и услуги със ставка 20%. Той е в сила у нас от 1.ІV. 1994 г.
3. Съвременни тенденции в развитието на данъчната система
А. Данъчни реформи в страните с развита пазарна икономика - данъчните системи в развитите страни се усъвършенстват непрекъснато. В последните 30 години се осъществиха данъчни реформи, които се характеризират със следните основни тенденции:
- В края на 60-те години на XX в. членките на ЕИО въвеждат ДДС, при който данъчната ставка се поема изцяло от крайните потребители.
- С данъчните реформи от 80-те години на XX в. се намаляват данъчните ставки на ДПч. - резултатите разрушиха консервативната представа, че ако се увеличат ставките и постъпленията в бюджета ще нараснат.
- Намалява се пределната ставка на прогресията прилагана при личното подоходно облагане на физическите лица.
Данъчни реформи извършват Англия (1984 г.), САЩ (1986 г.), Испания, Норвегия, Германия, Канада (1987 г.) и др. Основната причина за намаляването на данъците в Западна Европа и САЩ е, че по-ниската данъчна ставка (Tr) има стимулиращо въздействие върху икономическия растeж (Grow).
Анализът на данъчната практика през втората половина на 80 - те години на XX в. показва, че икономическия растеж достига максимални стойности, когато чрез данъци се изземва не повече от 25% от БВП. При данъчна ставка от 45% Икономическия растеж = 0 , а при по-висока ставка приема отрицателни стойности.
Б. Ефективност и справедливост на данъчната система. Крива на Лафер
Ефективни данъци - които не пречат на максимизирането на крайните резултати от използването на оскъдните икономически ресурси. Данъчната система няма да стимулира ефективността, ако насърчава хората да купуват стоките на цени над стойността или ако ги насочва към други дейности с оглед търсенето на “данъчни убежища” и ако по някакъв начин насърчава развитието на т. нар. “скрита икономика”.
Данъчна тежест - важен критерии за ефективността на данъчната система, която се поема от производители и потребители. Когато търсенето на една стока е нееластично (както е при цигарите - купувачите трудно се отказват от цигарите заради повишената цена) данъчната тежест се поема от потребителите. Когато търсенето на облаганите с косвени данъци стоки е еластично (Еd ≥ 1) данъчната тежест се поема в значителна степен от производителите и се изразява в намалено производство вследствие намаленото търсене. Тоест ефективната данъчна система трябва да се стреми към т. нар. ”неутрален данък” (данък, който не кара потребителите и производителите да променят своето пазарно поведение). По принцип неутрални са пропорционалните данъци, при които и бедните и богатите се облагат с еднаква данъчна ставка. Това обаче влиза в противоречие с принципа на вертикалната справедливост. По общо може да се каже, че неутрален данък е този, който не потиска стимулите за стопанска дейност.
Крива на Артър Лафер - лансирана през 80-те години на XX в. от Лафер. Според А. Лафер високата пределна данъчна ставка не е в интерес не само на бизнеса, но и на Държавата, защото се намалява размера на данъчните постъпления. Или данъчните приходи са ниски както при много ниска, така и при много висока данъчна ставка. Максимумът в данъчните постъпления показва и най-ефективната данъчна тежест за индивидите и бизнеса. На кривата на Лафер максималната събираемост е в т. T. След предприети мащабни статистически изследвания на тезата на Лафер се установява малко различие между т.нар теоретична и практична крива на Лафер.
През 1990 г. Пределната данъчна ставка в: Холандия - 70%; Франция - 57%; Германия - 53%- Япония - 50%; Англия - 40%; САЩ - 39%
4. Механизъм на данъчното облагане
Реализирането на принципите на данъчното облагане намира израз в механизма на данъчното облагане, който вкл. следните три основни елемента: данъчна основа, данъчна ставка и данъчно задължение
А. Данъчна основа (данъчен мащаб и данъчна единица) - е доходът (имуществото) или онази част от него, която подлежи на облагане. Данъчната основа е определено количество, белег или свойство на предмета (обекта) на облагане, на основата на което се установява данъчното задължение на платеца (субекта).
Например: за поземления данък данъчната основа е земята (като площ, добиви или доход). За данъка върху сградите данъчна основа е данъчната оценка на сградите, дворните места, парцелите и т. н.
Какво да представлява данъчната основа? - ПОТРЕБЛЕНИЕТО (разликата между разполагаемия доход и спестяванията - това е сумата от стойността на благата, които домакинствата потребяват през определен период от време), ДОХОДЪТ или БОГАТСТВОТО ( натрупаното богатство, като данъчната основа е разликата между текущата пазарна стойност на активите и текущата пазарна стойност на пасивите). До края на 70-те години на XX в. се приемаше, че доходът е най-подходящ за данъчна основа, но данъчните реформи през 80-те години дадоха основание на мнозина да възприемат личното потребление като подходяща данъчна основа поради намаляването на нормата на спестяване. Но както вече се разбра, за различните данъци подходящата данъчна основа е различна.
Б. Данъчна ставка (размер) - това е величината на данъка, представена в абсолютна стойност или в %, с която се облага данъчната основа (приета за 1-ца). Т.е това е данъкът, с който се облага една облагаема данъчна 1-ца.
Например: физическите лица плащат данък върху сградите 2% въз основа на оценка на сградите. При поземления данък ставката е например 0,50 лв/дка.
В. Данъчно задължение – е сумата на данъка, определена чрез отнасяне на данъчната ставка към данъчната основа.
ДЗ = Данъчната основа х Данъчната ставка
Пример: Данъчна основа 5000 лв. х Данъчна ставка 3 % = Данъчно задължение 150 лв.
Г. Други елементи свързани с данъчната система
1) Обект (предмет) на данъка - предмет на данъка или онова към което е насочено данъчното облагане.
2) Субект на данъка - платец на данъка, който може да е физическо или юридическо лице, което не понася данъчното задължение.
3) Данъчен носител – това е физическо или юридическо лице, което фактически понася данъчното задължение независимо от това дали е или не субект (платец) на данъка. Тази разлика се прави, защото не винаги платецът е и действителен носител на данъка – най-типичен пример е ДДС
4) Данъчен кредитор - това е искателя на данъка (обикновено държавата)
5) Данъчна сметка - интернет профил, в който се отбелязва движението на обектите и платците на данъка. Най-популярен е поземления данъчен регистър.
5. Същност и структура на държавния бюджет
А. Същност на държавни бюджет - държавният бюджет (ДБ) представлява своеобразен план (баланс) на правителството за приходите и разходите през определен период от време (обикновено 1 г.).
Във всеки един период състоянието му зависи от деловата активност в националното стопанство и от провежданата фискална политика на правителството.
ДБ се съставя по определена процедура, която често започва почти веднага след като е приет предходния бюджет. В началото се определя макрорамката – списък от показатели, с които трябва да е съобразен бюджета. Такива са например валутните курсове (на валутата на държавата спрямо основните валути, с които се работи), лихвените равнища, платежният баланс на страната, размерът на държавния дълг (оттук величината на плащанията по него), ръстът на инфлацията и др.
Б. Структура на държавния бюджет – българският държавен бюджет е сложна структура от съставни бюджети със специфични имена, определени от Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ).
Двата големи клона са Републиканският бюджет и Бюджетът на съдебната власт. Първият включва Централния бюджет (на МС и др.) и бюджетите на органите, а вторият Бюджетът на ВСС и бюджетите на съдилищата, следствията и прокуратурите. Второстепенните (по принцип), третостепенните и следващите разпоредители с бюджетни кредити (винаги) разполагат само с бюджетни сметки.
Според Закона за общинските бюджети последните са самостоятелни и отделни от държавния бюджет като израз на фискалната децентрализация, но в Републиканския бюджет обикновено се предвиждат общи субсидии, целеви субсидии и субвенции за общините.
Структура на консолидирания държавен бюджет - консолидирания ДБ притежава следната структура:
I. ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ
1. Републикански бюджет
- Централен републикански бюджет – включва републиканските приходи и разходи, извършвани пряко от МС или чрез делегирани от него права на министъра на финансите;
- Бюджет на Министерства и ведомства;
- Бюджет на Областните управи;
- Бюджет на Сметната палата;
- Други (Висши училища, БАН).
2. Бюджет на съдебната власт – включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и всички разходи за тяхната издръжка
3. Бюджет на сметната палата
II. БЮДЖЕТ НА НЗОК
III. БЮДЖЕТ НА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ (НОИ)
II. БЮДЖЕТ НА НЗОК
III. БЮДЖЕТ НА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ (НОИ)
IV. БЮДЖЕТ НА ОБЩИНИТЕ – средства за финансово подпомагане на общините под формата на общи, целеви и изравняващи субсидии
V. ИЗВЪНБЮДЖЕТНИ СМЕТКИ – финансово - правна форма, чрез която се регламентират извънбюджетните приходи и разходи с които държавните органи и бюджетни организации могат да се разпореждат за съответната бюджетна година в рамките на своята компетентност.
Елементи на Държавният бюджет - бюджетът се състои от приходна и разходна част.
а) Приходната част на бюджета
Приходи – постъпления, които не увеличават задълженията на правителството, тоест не са възвратими. Те имат две основни съставки: данъчни и неданъчни. Основна част от приходите в бюджета са от данъчни постъпления - 80% (преки данъци 30% и косвени данъци 50%).
Приходната част съдържа обикновено три пера: данъчни приходи, неданъчни приходи и други (обикновено безвъзмездни) приходи.
- Данъчни приходи - включват постъпленията от подоходните, корпоративните, косвените данъци, митата и др.
- Неданъчните приходи - включват държавни такси, приватизация, глоби, санкции, наказателни лихви. И ако приходите от приватизация подлежат на планиране, то глоби, санкции и наказателни лихви могат да се пресметнат приблизително с помощта на статистическа информация и трендове.
- Други приходи - тук се записват очаквани безвъзмездно предоставени суми по различни програми.
б) Разходна част на бюджета - тя съдържа само плащания, които не произтичат от стари задължения - например заеми. Разходите обаче включват плащаните от правителството лихви по обслужването на вътрешния и външния правителствен дълг.
Разходната част на бюджета се състои от: текущи разходи, капиталови разходи, непредвидени и неотложни разходи.
- Текущи разходи - включващи цялостната издръжка на държавната администрация (заплати, осигуровки, стипендии, поддръжка на материалната база), субсидии, разходи за лихви по държавния дълг.
- Капиталови разходи - включващи придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт.
- Непредвидени и неотложни разходи – включва покриване на разходи вследствие на природни бедствия и аварии.
В разходната част се записват и трансферите. Това са преди всичко субсидии предоставяни на общините, за образование, здравеопазване, култура, за издръжка на националните медии, на съдебната власт, за земеделие.
Направленията на разходване на средствата от един или повече от елементите са:
І група - Държавните служби (изпълнителни и законодателни органи, наука)
ІІгрупа - Отбрана и сигурност (отбрана, полиция, противопожарна служба, органи на съдебната власт)
ІІІ група - Образование
ІV група - Здравеопазване
V група - Социално осигуряване и грижи
VІ група - Жилищно строителство, благоустрояване и комунално стопанство
VІІгрупа - Дейности по почивното, културно и религиозното дело
VІІІ група - Икономически услуги и др.
VІІІ група - Икономически услуги и др.
IX група – Други (напр. вноски в бюджета на ЕС)
70% от бюджетните разходи са за текущи разходи (заплати, държавни покупки на стоки и услуги, стипендии, плащане на лихви по външни и вътрешни заеми), а 30% от разходите са за субсидиране на общините, за социално осигуряване и за инвестиции.
6. Бюджетен излишък и бюджетен дефицит
Когато има несъответствие между приходите и разходите се появява бюджетен дефицит или бюджетен излишък.
А. Определение на бюджетен дефицит - несъответствие между приходи и разходи, при което Разходите > Приходите. За последните няколко години за България например е характерно превишение на бюджетните разходи над бюджетните приходи и съответно бюджетен дефицит (например за 1996 г. бюджетния дефицит е 5% от БВП, а за 2009 - 0,5% и 2014 - 3,8%)
Различават се 3 вида текущ дефицит:
1. Първичен дефицит – измерва ефекта от текущата бюджетна политика чрез изключване на лихвените плащания, тоест разходите не включват платени лихви по вътрешни и външни заеми.
2. Вътрешен дефицит – ефекта от бюджетната политика при елиминиране на външните взаимодействия, тоест в разходната част се включват само платените лихви по вътрешни заеми.
3. Касов дефицит – всички приходи минус всички разходи.
Б. Причини за бюджетния дефицит - една от най-важните цели на икономическата политика е уравновесяването на бюджета. Когато има несъответствие между приходите и разходите се появява бюджетен дефицит или излишък, които могат да бъдат структурни или циклични:
Структурен бюджетен дефицит - съществува дори, когато стопанството функционира на границата на производствените си възможности. Той е резултат на провеждането на определена фискална политика и се дължи главно на провеждане на неразумна фискална политика, заради недобро разчитане на данъчните ставки или на необосновани бюджетни разходи.
Цикличен бюджетен дефицит - дължи се на това, че икономиката функционира под границата на производствените си възможности (на кризисното развитие на икономиката). Често бюджетния дефицит е комбиниран (структурен и цикличен)
Това разграничаване на текущия бюджетен дефицит на структурен и цикличен има важно значение за макроикономическия анализ и за провеждането на съответната фискална политика. То позволява да се диференцират въздействията, предизвикани от промените в данъчно-бюджетната политика от тези, които са резултат от измененията в икономическия цикъл.
Бюджетния дефицит (превишаването на бюджетните разходи над бюджетните приходи) е присъщо не само на бюджета на България, а и на много развити страни. За последен път бюджетът на САЩ например е приключил с бюджетен излишък през 1969 г. От тогава до днес САЩ завършват с бюджетен дефицит и то в размер на стотици млрд.$ годишно. Бюджетния дефицит може да е умишлено допускан, защото лекува рецесионния (дефлационния) разрив. Бюджетния излишък лекува експанзионистичния (инфлационния) разрив.
7. Държавен дълг
А. Определение на държавен дълг - натрупания бюджетен дефицит. Тоест държавния дълг е резултат от хроничен бюджетен дефицит. За финансиране на бюджетния дефицит се използват вътрешни и външни източници:
Вътрешни източници за финансиране на дефицита - емитиране на ново количество пари или продажба на държавни съкровищни бонове. За финансирането на бюджетния дефицит през 1996 г. например се издаде емисия на ДЦК (Държавни ценни книжа). Вътрешните източници формират вътрешния дълг
Външни източници за финансиране на дефицита - чуждестранни заеми. Външните източници формират външния дълг.
Външния дълг на България по години
| |
Години
|
Външен дълг
|
1980г.
|
4 865млрд.$
|
1982г.
|
3 500 млрд.$
|
1984г.
|
2 900 млрд.$
|
1986г.
|
5 500 млрд.$
|
1988г.
|
9 120 млрд.$
|
1990г.
|
11 050 млрд.$
|
1991г.
2010г.
2015г
|
11 375 млрд.$
3 350 млрд. €
16 750 млрд. €
|
Причини за натрупване на държавния дълг са
- Хроничните бюджетни дефицити между 1980 г.-1997 г.
- Поемането на дълговете на държавните предприятия като държавен дълг
- Поемане на външни заеми
Възможности за намаляване на дълга
- Изкупуване на външен дълг (нужни са свободни валутни средства) - това се направи през 2002 г.
- Разсрочване на външния дълг към Лондонския клуб (Частните банки). Към Парижкия клуб плащанията са малки и възможностите за разсрочване е по-голяма.
Б. Опасности за увеличаване на държавния дълг - идва от същите източници на досегашното му натрупване:
- Нови външни заеми
- Нови бюджетни дефицити
- Нови поемания като държавен дълг на необслужваните от държавните фирми кредити
Плащанията се усложняват от колебанията в лихвите на международните кредитни пазари. Изходът се търси в новите преговори за разсрочване на плащанията поне с международните финансови институции (Парижкия клуб), във вземането на нови кредити за обслужване на стари.
Решаването на проблема с държавния, в т. ч. и с външния дълг ще е сложен и продължителен процес, свързан тясно с развитието на националната икономика, с успешното й включване в МРТ, с повишаване на производителността и качеството на труда и с поддържането на макроикономическа стабилност. В голяма степен решението на проблема ще зависи от макроикономическата политика, която правителството ще провежда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар