ВАЛУТА, ВАЛУТЕН КУРС И ВАЛУТЕН ПАЗАР

1. Валута и валутен курс

А. Понятие и определение за валута - валутата е понятие, което в теорията се дефинира различно. Неговото практическо използване също има различен контекст.

Най-общо валутата (Currency) се определя като парична единица на дадена страна. В същото време под валута се разбират всички чужди платежни и кредитни средства.

Би трябвало да се забележи, че обект на сделки на валутните пазари са средствата, чрез които се осъществяват прехвърлянията по сметки в банките и които изпълват съдържанието на понятието валута. Такива са кредитните документи (менителница, запис на заповед, чек, пътнически чек).

Следователно валутата не съществува само в банкноти и монети. Такова разграничение в миналото е наложило използването на понятието “девизи” (Foreign currency). Тогава под “валута” се е разбирало само банкноти и монети, а платежните и кредитните документи в чужда парична единица са били девизи. Тоест понятието “девизи” съответства на използваното сега понятие “валута”. Но и днес под “девизи” се разбират документите, въз основа на които се осъществява безналично движение на валута.

Валутата е пари, следователно изпълнява функциите на парите. Когато реализира функциите на средство за обръщение и платежно средство, тя опосредства международната търговия. Търсенето и предлагането на валута е вторично и зависи от търсенето и предлагането на стоки и услуги. Като средство за запазване и увеличаване на богатството валутата е финансов актив. В този случай нейното търсене и предлагане няма вторичен характер и се определя от доходността на валутата.

Конвертируемост на паричната единица - националната парична единица е законно, общоприето платежно средство в рамките на националната икономика. Когато икономическите отношения надхвърлят националните граници, тогава се налага тя да бъде съпоставена и превърната във валутата на друга страна. Тази обратимост на една валута в друга се изразява с понятието конвертируемост (Convertible). Конвертируемостта има различна степен, определена от характеристиките на международната валутна система (МВС), от паричната и валутна политика на страната и др. За да бъде една валута конвертируема, тя трябва свободно да се обменя в друга валута по пазарен курс, без ограничения по отношение на обектите на плащане и на субектите, осъществяващи операциите. Това означава, че страната разполага със значителни производствени ресурси, стокови и валутни резерви и е в състояние да поддържа стабилен пазарен валутен курс.

По тълкуванията на МВФ, една валута е конвертируема, когато в страната не се въвеждат ограничения за плащанията по текущата сметка на платежния баланс, когато не се осъществява валутна дискриминация, когато тя изкупува националната си валута, натрупана по сметки на други страни. Когато държавата контролира валутните разходи и определя разрешителен режим за тях, валутата е неконвертируема.

В теорията се разграничават:

- Свободно конвертируема валута  – валутата на страна, в която няма валутни ограничения.

- Частично конвертируема валута  – когато в държавата съществуват известни ограничения на валутните операции.

- Неконвертируема (Inconvertible currency) е валутата, която международният валутен пазар не признава.

Вътрешна конвертируемост – обратимост на валутата в друга валута в дадена страна.

Външна конвертируемост – обратимост на валутата в чужда валута извън страната.

Валутите се разграничават на свободно използваеми и свободно обръщаеми.

– Свободно използваемите валути (Freely usable currency) са валутите на водещите в световната икономика страни, имащи пълна конвертируемост, в които се осъществяват международните разплащания и се формират валутните резерви на страните, т.е. те са международни платежни и резервни средства. Понятието е въведено от МВФ през 1976 г.

- Свободно обръщаемите валути (Freely exchangeable currency) са конвертируеми, международните валутни пазари ги приемат, но не са международни платежни и резервни средства.

Практиката разграничава мека (слаба) и твърда (силна) валута.

- Мека е валутата (Soft currency), която продължително време е подложена на инфлационна нестабилност.

- Твърда е валутата (Hard currency), която почти перманентно е в стабилно състояние, без особена стойностна динамика.

Могат да се разграничат още национални международни валути и международни колективни валути.

- Национална международна валута е националната валута на една страна, която се използва като международно платежно и резервно средство. За това са необходими няколко условия. Националната икономика да е силно развита и авангардна в световното стопанство, да има водещ дял в международната търговия и международното движение на капитали, да притежава развита банково-кредитна система и либерален валутен режим, валутата й да е конвертируема и да има развит валутен пазар, стабилни златно-валутни резерви и т.н.

- Международна (ненационална) колективна валута е валутата, създадена по силата на решение, която изпълнява ролята на международно резервно, ликвидно и платежно средство. Тя не е свързана с една национална парична единица. Такива са Специалните права за тираж и Европейската парична единица.

Б. Валутен курс – същност и фактори, влияещи върху него

Определение - Валутният курс (Exchange rate) се дефинира като цена на паричната единица на една страна, изразена в паричната единица на друга страна.

Чрез него се съпоставят и съизмерват две национални валути и той се използва при техния обмен. Валутният курс изразява съотношението между тях и показва разменната пропорция между двете валути. Пропорцията е променлива и динамична. Тя отразява измененията в икономическото и политическо състояние на двете страни, както и тенденции в световната икономика.

Валутният курс изпълнява няколко функции:

- Уравновесяване на макроикономическите пропорции;

- Критерий за ефективността на външноикономическите операции;

- Ефективно разпределение на ресурсите;

- Детерминант на икономическата политика и поведението на фирмите и т.н.

Валутният курс дава възможност да се определи цената на износа на една страна във валутата на друга. Позволява да се определи нейната външнотърговска политика. Когато валутният курс на валутата на дадена страна се понижава, при равни други условия, изнасяните от нея стоки стават по-евтини за чужденците. Вносните стоки за местните потребители поскъпват. Поскъпването на местната валута има обратните резултати. Промяната във валутния курс дава отражение и на относителните цени (цената на една стока, изразена чрез обема на друга стока) на вътрешния пазар. Повишаването на валутния курс на валутата на една страна повишава относителните цени на изнасяните стоки и понижава относителните цени на внасяните и обратно. Това позволява ефективното разпределяне на средствата за потребление на местните резиденти. Обезценяването на местната валута, при непроменени други условия, стимулира разширяването на производството и съответно води до намаляване на безработицата и обратно.

В. Видове валутни курсове  

Според икономическата теория и практика валутните курсове са:

- Номинален валутен курс (Nominal exchange rate). Това е пазарният валутен курс на определена дата, в определена котировка.

- Ефективен валутен курс (Effective exchange rate). Показва промените в пазарните валутни курсове на една валута към няколко други валути. Използва се принципът на валутната кошница (currency basket). От особено значение за ефективния валутен курс е кои валути са поставени в кошницата и с какво относително тегло.

- Реален валутен курс (Real exchange rate). Отразява номиналния или ефективния валутен курс, коригирани с нивото на инфлация в страната.

Страните участнички в МВФ разграничават:

- Привързани (заковани) валутни курсове. Цената на националната парична единица се определя във валута, приета за база и се променя в непосредствена зависимост от промяната в базовата валута. Обикновено за базова валута се приема свободно използваема валута.

- Валутни курсове с ограничена подвижност (Single currency). Националната валута е привързана към базова, но не следва автоматично нейните колебания. Допускат се минимални отклонения.

- Валутни курсове с разширена подвижност (More flexible). При тях промените могат да не произтичат от валутния пазар, измененията на националната валута следват промените в базовата, но в по-големи граници. Промяната на валутния курс става без предварително да се определят граници, при които централната банка трябва да се намеси.

Съществува още система на “кръстосани” (“крос”) курсове (Exchange cross rate). Използва се, когато трябва да се определи валутният курс на две, не често обменяни валути. Валутният им курс се уточнява чрез курса им по отношение на трета валута, чрез поотделното им съпоставяне с нея. Такава винаги е свободно използаема валута.

В зависимост от пазарите, на които се определя валутният курс, той се разграничава на спот и форуърд курс.

- Спот курсът (Spot rate) определя цената на една валута в деня на сключване на сделката, която изисква осъществяване в рамките на два дни.

- Форуърд курс (Forward rate) се използва при срочни сделки. Това е договорената цена по контракт, който ще се осъществи след определено време. Когато форуърд курсът е по-висок от спот курса, разликата се нарича премия (репорт) (Report). При по-нисък форуърден курс от спот курса, разликата се определя като дисконт (депорт, отбив) (Deport).

На форуърдните пазари се използва суапов курс (Swap rate). При него се посочва само размерът на премията или дисконта.

Г. Котиране на валутата - котирането на валутата (Quotation currency) е процес на определяне на нейната цена, т. е. на валутния курс и посочването му в съответните информационни средства. Валутната котировка е начинът, по който се обявява валутният курс. Субекти на този процес са банките и небанковите институции, занимаващи се с валутни операции. Котировка на валутите се прави и на валутните борси или от централните банки (когато курсът е фиксиран). Затова обявените цени на валутите се наричат котировки. Котировките се обявяват по искане на клиента и банките са задължени в сделките да се ръководят от тях.

Валутата е стока, която се купува и продава, и пари, чрез които се плаща стоката (валутата). Затова тя може да се представя веднъж като стока, цената на която се определя, и друг път като пари, измерващи цената на валутата. Поради това съществуват две системи на котиране:

- Пряко котиране - при него се определя цената на единица чуждестранна валута, изразена в местна (национална валута). Например в България се отразява, че 1 $ = 1,50 BGL. Променлива е националната валута.

- Косвено котиране - цената на единица местна валута се определя в чуждестранна валута. Например в Англия се посочва, че 1 GBP = 2,30 DEM. В този случай непроменлива е националната валута. Косвеното котиране се използва в Англия и свързаните с нея страни.

В практиката се обявява отделен курс “купува” (Buying rate), цената, по която банката изкупува валутата; и курс “продава” (Selling rate), валутният курс, по който валутата се продава. Необходимо е да се забележи, че при пряка котировка курс “купува” е по-нисък от курс “продава”. При косвената котировка е обратно. Разликата между двата курса се нарича марж (Marge) или спред (Spread). Средноаритметичната величина между курс “купува” и курс “продава” се нарича среден курс и се използва за статистически и аналитични цели.

Котировката, която банката определя, има за цел да привлече клиентите и да изравнява обемите на купената и продадена валута. С това банката поема или ограничава риска, за да формира по-голяма печалба. Когато обемите на купена и продадена валута съвпадат, валутната позиция на банката (съответно и на фирмата) се нарича закрита (Closed position). Тя не е поела валутен риск. Открита позиция (Open position) се нарича тази, когато купена и продадена валута не съвпадат. Превишаването на купената над продадената валута определя дългата валутна позиция (Long position). Това означава, че банката очаква валутният курс да се повиши и е поела риска от понижаването му. Когато величината на купената валута е по-малка от продадената, позицията е къса (Short position). Банката е в очакване на понижаване на валутния курс и рискува с евентуалното му повишаване.

Котировката, която прави централната банка, се нарича фиксинг (Fixing). Това е процедура за определяне на междубанковия валутен курс. Осъществява се чрез съпоставяне на количествата и цените на търсената и предлаганата валута. Съществуват:

- Активен фиксинг (Active fixing). В определена част на деня се отчитат предложенията за продажба и покупка и се определя цената, отговаряща в най-голяма степен на тях. По тази цена се извършват сделките между субектите. Такава практика има Франкфуртската борса.

- Пасивен фиксинг (Passive fixing). Той е средноаритметична величина на борсовите курсове, като се изключват най-високите и най-ниските. Има повече препоръчителен характер и се използва не за реални сделки, а за счетоводни и статистически цели.

В България определянето на фиксинга се доближава до пасивния му вариант (японска система) до 1997 г. С въвеждането на Валутния борд тази система отпада. Курсът, съобщаван от БНБ, е курсът на еврото към другите валути за съответния ден.

Д. Фактори, влияещи на валутния курс - върху валутния курс оказват влияние разнообразни фактори. Най-общо те могат да се разграничат на икономически и политически фактори, проявяващи се в страната и такива, които характеризират тенденциите в световната икономика и детерминират валутните цени.

- Икономическите фактори са невероятно многообразни и анализът на тяхното поотделно и комплексно влияние не е лека задача. В порядъка на изброяване могат да се откроят: състоянието на платежния баланс, инфлационните тенденции, размерът на външния дълг, темповете на икономически растеж, БВП, състоянието в заетостта и безработицата и т.н.

Обобщено погледнато, по-ниският дефицит в търговския и платежния баланс, по-малкият държавен дълг, нарастването на производството и на БВП, намаляването на безработицата и увеличаването на лихвения процент са тенденции, определящи увеличававането на валутния курс. Обратното състояние на тези показатели би довело до намаляването му.

- Политическата стабилност или нестабилност също въздейства върху валутните курсове. Икономическите процеси в другите страни, както и тенденциите в световната икономика, безспорно детерминират валутните курсове. Непример, ако една страна повиши лихвените проценти, това ще повиши валутния курс на собствената й валута и ще понижи чуждата, дори в нея да не се проявяват фактори, предизвикващи този ефект.

Теорията и практиката разграничават факторите още на базисни (дългосрочни), пазарни (средносрочни) и краткосрочни.

- Базисните се свързват с обема и ръста на БВП, участието на страната в световната икономика, производителност на труда и др.

- Към пазарните фактори се отнасят състоянието на текущия и капиталовия баланс, равнището на лихвените проценти, темпът на инфлация и т.н. Краткосрочните са факторите, произтичащи от конкретната ситуация на пазара – интервенциите на централна банка, мнението на експертите, нагласата на купувачите и т.н.

   

Определянето на валутния курс зависи и от националната и международна система на валутните курсове.

- Накратко, при пълноценното (златно-парично обращение) валутите са пряко обвързани със златото. Поради това в основата на валутния курс стои монетният (златният) паритет (Mint exchange parity). Това е валутно съотношение на базата на златното съдържание на валутите.

В зависимост от състоянието на валутния пазар, пазарният курс се отклонява от монетарния паритет. Максималното отклонение се определя от златните точки (Gold points). Когато търсенето на валутата е по-голямо от предлагането, валутният курс е по-висок от паритета. Обратно, монетният паритет е по-голям от пазарния курс, когато търсенето не надвишава предлагането. При равенство между тях, пазарният курс и монетният паритет съвпадат.

- Когато валутите автоматически не се обменят в злато, но са златно покрити, в основата на валутния курс стои валутният паритет (Exchange parity). Той изразява отношението на златното съдържание във валутите, без те да са обменими в злато.

- В съвременността, когато валутите не са обвързани със злато, в основата на тяхната съпоставка стои паритетът на покупателната сила (Purchasing power parity). Той отразява съотношението между валутите, определено от съотношението на цените на стоките и услугите на националните пазари, т.е. от покупателната сила на валутите. Естествено и тук пълно съвпадение не е възможно.

(Паритетът на покупателната сила дава представа за подценеността или надценеността на валутата. Подценена е валутата, цената на която е по-ниска от определената от паритета на покупателната сила. Надценена е валутата, курсът на която е над определеното равнище на паритета на покупателната сила.

2. Система на валутните курсове, режими на валутни курсове и валутни режими 

Историята на валутните отношения потвърждава, че системите на валутните курсове възникват на базата на национални решения или на основата на международни договорености. Режимът на валутните курсове е индикация за намесата на държавата на валутния пазар, за контрола и механизмите за регулиране, които тя използва. На тази основа се разграничават административни и пазарни валутни режими (системи). А самият валутен режим (Exchange regime) представлява правила и норми на валутната търговия на територията на държавата.

А. Системи на валутните курсове

- Административната валутна система идентифицира липса на валутен пазар, пълни валутни ограничения, валутна търговия, напълно организирана от държавата, и фиксиран за продължително време от упълномощен държавен орган, най-често централната банка, валутен курс. Административното регулиране на валутната система създава ситуация на паралелни на официалния пазар неофициални (черни) пазари.

- Пазарната (свободна) валутна система характеризира наличие на валутен пазар със свободна покупко-продажба на валути, която определя валутния курс; намаляване, до пълно преодоляване на валутните ограничения; косвена държавна намеса на валутните пазари чрез интервенции на централната банка. Понятието “интервенция” се използва за операции на покупко-продажба на валута от централната банка. Те са за сметка на валутните резерви на страната и целта им е да въздействат върху валутния курс.

Б. Валутни режими - елемент на валутния режим е режимът на валутния курс.  Той обхваща нормативно определени принципи за установяване и контролиране на валутния курс. Основно се разграничават система на фиксирани и на плаващи валутни курсове.

- Система на фиксирани курсове (Fixed exchange rate). При нея валутният курс официално се определя от държавата. Националната валута се фиксира към чуждата валута и държавата поема ангажимента да поддържа валутния паритет в границите на интервенционните точки (Intervention points). В Бретън-Уудската валутна система например първоначално валутите са фиксирани към долара в границите на ± 1%. Ако пазарният курс се промени значително, държавата предприема интервенции на валутния пазар, за да поддържа доларовия паритет.

- Режимът на фиксираните паритети се определя от приблизително еднаквите и устойчиви темпове на инфлация в развитите държави, относително високото равнище на заетост, ниска безработица и т. н. Промяната на тези условия предизвиква и промяната на системата на валутните курсове.

- Режим на променливи (свободни, плаващи) валутни курсове (Floating exchange rate). Валутните курсове се определят свободно на валутните пазари, в съответствие с търсенето и предлагането на валута. Необходимо е да се разграничават независимо плаващи валутни курсове (чисто плаване), които са пазарно определени без намесата на държавата, и управляемо плаващи валутни курсове (мръсно плаване), определени от пазара, на който, при необходимост, държавата интервенира.

Държавата въздейства върху валутния курс още и чрез контрола на паричното обращение. Това теоретично разграничаване на практика почти губи смисъл от гледна точка на това, че не е възможна абсолютна ненамеса на държавата, а и границите на фиксираните курсове са такива (например ±15%), че разликата с плаващите почти се загубва. Затова за МВФ реален смисъл има степента на ограничаване на колебанията на валутния курс, а не формалното разграничаване на фиксиран и плаващ.

Съвременните валутни отношения познават разнообразие от системи на валутни курсове. Едни валути са фиксирани към долара, други към евро и т. н.

В. Предимства и недостатъци на различните валутни режими - според устава на МВФ страните свободно избират валутните си режими. Условия за този избор са обемът и структурата на външната търговия, обемът и динамиката в движението на капиталите, развитието на валутните и капиталовите пазари и др. Какъв ще бъде режимът на валутния курс, зависи от икономическото състояние и тенденции на икономическото развитие на страната, от нейните икономически (търговски, платежни, валутни и др.) взаимоотношения с други страни. Тоест отвореността на националната икономика и степента на нейната икономическа и финансова интегрираност в световното стопанство са основните предпоставки на валутнокурсовите режими.

Икономическата теория все още обсъжда положителните и отрицателните черти на фиксираните и свободните валутни курсове. Тя предлага позиции, които ги приемат или отхвърлят, и се е отказала от претенциите за еднозначна преценка “за” или “против”.

Предимства и недостатъци на фиксираните валутни курсове

Положителните моменти на фиксираните валутни курсове се отнасят до следните техни качества:

- Правят сделките по-надеждни, с което увеличават сигурността на външноикономическите субекти – износители, вносители, инвеститори и т. н.

- Намаляват валутно-курсовия риск, с което стимулират външноикономическите отношения.

- Отразяват се върху пазарната ефективност, като елиминират ефектите от спекулативните валутни операции.

- Способстват за ниска инфлация и вътрешна ценова стабилност.

- Налагат външна дисциплина върху монетарната и изобщо върху макроикономическата политика.

- Съдействат за процеса на финансовата стабилизация.

- Засилват монетарните връзки и необходимостта от съвместна координация на макроикономическите политики на страните и др.

Недостатъци на фиксираният валутен курс съдържа и редица недостатъци, които водят до въздържане от категоричното му възприемане:

- Не спомага за автоматичното уравновесяване на платежните баланси.

- Не съдейства автономната парична политика.

- По-лесно трансферира външни смущения в националната икономика.

- Финансовата дисциплина, която налага, пречи на стимулирането на производството.

Предимства и недостатъци на плаващите валутни курсове

Привързаността към плаващите валутни курсове може да бъде обяснена със съдействието им за:

- автоматичното приспособяване на платежния баланс по текущите операции;

- самостоятелността на монетарната политика на страната;

- автоматичното уравновесяване на пазара на местната валута, което не налага нуждата от поддържане на значителни международни резерви;

- ограничаване на неблагоприятните ефекти на външните влияния;

- получаване на стабилизационен ефект от валутната спекулация.

Но не могат да се пренебрегнат негативните страни на свободния валутен курс:

- По-голям е валутният риск от външноикономическите операции.

- При максимален риск намалява обемът на външноикономическите сделки, което се отразява на националното стопанско развитие.

- По-голяма е несигурността в тенденциите на цените.

В крайна сметка, пазарните валутни курсове се отразяват върху всички макроикономически показатели – БВП, доходи, цени. Влияят и върху показателите на фирмата. Но това влияние може да има положителен или отрицателен знак. И именно това, какъв ще бъде той, реализира съдържащият се в тях валутен риск.

Изборът между плаващи или фиксирани валутни курсове зависи от много фактори:

- обемат на външноикономическите операции;

- откритостта на икономиката;

- размерат на икономиката, съпоставен с този на страната, за валутата на която местната ще се привърже;

- равнището на интеграционните връзки;

- темпат на инфлация;

3. Международен валутен пазар: същност, функции, участници, инструменти

А. Същност на международния валутен пазар

Международният валутен пазар е елемент на международния финансов пазар, който изразява отношенията на международната търговия с финансови активи. На международния валутен пазар се осъществяват сделки на покупко-продажба на валута, поради което той изразява организацията на валутната търговия.

Изхождайки от абстрактното дефиниране на пазарите, може да се каже, че същността на валутните пазари се изразява с икономическите отношения между купувачи и продавачи по повод покупко-продажбата на валута, т. е. валутните отношения. Международният (глобален) валутен пазар (Global exchange market), в неговата съвкупност, е пазар на валута, независимо от мястото на пазара, независимо от пазарните субекти и независимо от вида валута. Той представлява система от разнообразни покупко-продажби на валути.

Валутният пазар се обособява и развива поради непрекъснатото търсене и предлагане на валута. Търсенето на чужда валута се определя от необходимостта местните икономически субекти да изплащат закупени чужди стоки и услуги. Предлагането на чужда валута се основава на факта, че те трябва да я превърнат в местни пари, за да осъществяват плащане на територията на страната. Освен това вторично търсене и предлагане на валута съществува и пазар на валута, определен от различната доходност, която валутите носят. Следователно те се купуват и продават не за да осъществяват плащане, а заради доходността, която имат, заради качеството им на финансов актив.

Валутният пазар се определя като международен, защото на него се осъществяват международни сделки. Теорията разглежда сделката като международна, когато на нея се купува и продава чужда за страната валута, независимо дали субектите са нейни резиденти.

Стоката, която се купува и продава на валутните пазари, е валутата. Преобладаващата форма, в която тя съществува, са остатъците по текущите сметки в търговските банки в страната, където тя е законно платежно средство, и в банки извън нея. Обект на конкретни сделки са инструментите, чрез които се извършва безналичното банково прехвърляне. Такива са банковите преводи, кредитните документи – менителница, запис на заповед, чек и др. Разбира се, в много по-малка степен, се осъществяват и сделки във формата на банкноти и монети. Но обект на международните валутни пазари са свободно конвертируемите валути, предпочитани като международно резервно и платежно средство.

Б. Функции на международния валутен пазар - международният валутен пазар изпълнява няколко функции:

- Посредничи и обслужва международните плащания на търговския, нетърговския и финансовокредитния оборот.

- Влияе върху националната политика и конкретно върху политиката на централните банки за регулиране на валутните отношения.

- Поддържа валутния риск, с което ограничава или стимулира банките във валутните им операции.

- Обезпечава оптимална валутна печалба на банките и др.

В. Участници на международния валутен пазар

- Търговските банки - най-голямо значение за международния валутен пазар имат търговските банки (Trade bank). Те установяват т. нар. кореспондентски отношения – на базата на сключен договор откриват една в друга кореспонденстки сметки, по които валутите се движат. Специализират във валутни операции, поради което се счита, че те съставляват ядрото на валутните пазари. Търсенето и предлагането на валута се съсредоточава в тези банки. Валутните сделки между тях образуват междубанковия валутен пазар (Inter-bank exchange market), който е пазар на едро. В международната практика минималният обем на сделки е 1 млн. $.
Търговски банки, специализирани във валутната търговия обслужват валутните пазар в качеството на дилъри, т.е. сключват сделки както за сметка на своите клиенти, така и за собствена сметка. Купувайки и продавайки валута търг.банки променят структурата на активите и пасивите си в съответната валута. Търг. банки имат водеща роля във вал.търговия по света. Ядрото на вал.пазар образуват малко на брой, но големи търговски банки. Валутните транзакции между местните търговски банки и техните клиенти са известни като търговия на дребно, а между големите банки и брокерите - търговия на едро. Междубанковият валутен пазар е пазар на едро.

Според мотива за участие във валутната сделка валутните субекти се разделят на клиенти и посредници. Клиентите, опосредствайки международната търговия, осъществяват търсене и предлагане на валутата като стока. Обемът и динамиката на валутната търговия зависят от интензивността на стоковата търговия. Клиентите са вносители и износители. Осъществявайки амбицията си за доходност, те купуват и продават валута като финансов актив. Такива се явяват финансовите и нефинансовите компании. А интензивността на валутната търговия зависи от тенденциите на валутната доходност.

Централната банка е в категорията на клиентите, но икономическата политика е основната й цел. Посредници са валутните субекти, които получават доход от посредническата операция, и това обикновено са търговските банки.

- Централните банки на страните - често се намесва на пазара, за да повлияе чрез интервенциите си на курсообразуването. ЦБ участват на валутния пазар с нетърговски цели (не за да получат печалба), а за да осъществят задачите на макроикономическата политика на властта. Не рядко политиката на ЦБ се оказва решаваща за поведението на другите участници на валутния пазар.

- Други финансови институции - например борсите, на които се търгува не толкова със самата валута, а с предварително определени условия на доставка и заплащане на валутата. Борсата е постоянно действащ организиран пазар, при който сделките са типизирани.

- Големи фирми (клиенти на банките) - могат да са фирми и физически лица, за които участието във валутната търговия е неизбежно свързано с извършваните от тях външнотърговски операции.

- Валутни брокери - посредници, купуващи и продаващи чужди валути от името и за сметка на своите клиенти; Те не са страна по валутните сделки.

При съвременната разгърната и модерна световна информационна и комуникационна мрежа може да се говори за единен световен пазар на валута.

4. Видове валутни сделки 

А. Валутния пазар има своето разнообразие - борсов, междубанков, касов, пазар на срочни сделки. Може да бъде официален и неофициален. Когато на валутния пазар относително свободно и открито се търгува валута от физически лица, търговци, индустриалци, банки, правителствени органи, говорим за официален валутен пазар. Провеждането на ограничителна политика от страна на държавната власт определено довежда до появата и функционирането на неофициален (черен) вал.пазар.

Б. Валутният пазар още може да бъде: монетарен (физически лица обменят националната си валута срещу желаната чужда валута), фирмен (фирмите обменят местна за чужда валута и обръщат постъпленията си в чужда валута в местна), капиталов (чужди инвеститори обменят собствената си валута във валутата на страната, в която ще инвестират и обратно), финансов (покупко - продажбите на валута са със спекулативна цел).

В. В зависимост от спецификата и участниците във валутната търговия се разграничават междубанкови и борсови сделки.

- Валутни сделки между банките и техните клиенти. Всяка сделка конкретно се договаря и се определят нейните условия – срокът на доставка и изплащане, валутата, обемът, курсът.

- Борсови сделки. Те се сключват на специализираните валутни борси, съдържат спецификата на борсовата търговия и спазват правилата на съответната борса. Голяма част от техните условия са стандартни – валутата, срокът, обемът и др. Договаря се само валутният курс. Тоест на борсите се търгува не толкова със стоката валута, колкото с предварително определените условия. Борсовите сделки се наричат контракти.

Г. В зависимост от срока на доставка -  на междубанковите валутни пазари се осъществяват касови (спот), срочни (форуърдни) и комбинирани (суапови) сделки. На борсовите пазари се сключват срочни контракти – фючърсни и опционни.

- Спот операциите (Spot transactions). При тях валутата се доставя два дни след сключване на сделката. Цената е текущият валутен курс. Датата, на която се изпълнява сделката се нарича, вальор.

- Форуърдните сделки (Forward transactions) са бъдещи покупко-продажби по предварително определен валутен курс. Преследва се по-високата доходност при промяна на спот курса.

- Суаповите сделки (Swap transactions) са комбиниране на касова с обратна форуърдна операция. Например, комбиниране на покупка спот на дадена валута с едновременната й продажба форуърд или обратно. Широкото тълкуване на суапа е размяна на финансови активи с различен падеж.

- Фючърсен контракт (Futures contract). Срочна сделка, посредством която се купува и продава правото на покупка на дадена сума, в даден обем, на определена бъдеща дата, по договорен курс. Обект на сделка може да стане вече сключен фючърсен контракт.

- Опционен контракт (Option contract). Дава правото да се изпълни или да се откаже сделката. Когато дава право на купувача, е опция “кол”, а на продавача – опция “пут”. За даденото право се определя премия, която при изпълнение на сделката се губи.

5. Валутен пазарен механизъм и равновесен курс

Механизмът на образуване на валутния курс не се различава от пазарния механизъм на образуване на цените. Той е резултат на сблъсъка между търсенето и предлагането на валута. Специфичните моменти се отнасят до факта, че промяната във валутния курс е едновременно повишаване цената на едната валута и намаляване цената на другата, а търсенето на едната валута е в същото време предлагане на другата. Затова анализът на валутния пазарен механизъм изисква уточняването на гледната точка. В тази тема тя е местната валута, българските левове. Взаимодействието между търсенето и предлагането е представено на следната графика.

                           

Графиката демонстрира търсене и предлагане на левове. Цената се изразява 1 $ = “х” лева. Кривите на търсене и предлагане изразяват измененията в количеството търсени и предлагани левове в зависимост от курса, при равни други условия. Естествено, при увеличаване на курса обемът на търсене намалява, величината на предлагането расте и обратно.

Когато обемът на търсенето и предлагането на левове съвпада, се образува равновесният валутен курс. На графиката: 1 млн. лв. и цена $1 = 2 лв. Когато валутният курс стане $1 = 2,50 лв., т. е. левът поевтинее (доларът поскъпва), пазарът е неравновесен. Предлагането изпреварва търсенето и се формира тенденция на падане на валутния курс. Когато цената на лева е $1 = 1,50 лв, левът е поскъпнал (доларът е поевтинял), пазарът е с дефицит на левове, тъй като повече се търсят, отколкото се предлагат. Очертава се тенденция на покачване на валутния курс.