ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

1. Същност и значение на платежния баланс

А. Определение – ПБ е счетоводна система за записване на всички плащания, които имат пряко отношение към движението на материални и финансови ресурси между една държава и останалия свят (т. е ПБ отразява всички презгранични плащания).

Платежният баланс е документ, който позволява да се оценят икономическите отношения между различните нации. Този термин се използва за отразяване на общия оборот на услуги, финансови транзакции и др. между една страна и останалия свят. Той е равносметка за всички плащания от и към чужбина. Той е счетоводен документ, който регистрира транзакциите със стоки, услуги, валута и др., които една страна прави с останалия свят за определен период от време.

Дефиниция според МВФ – статистическо състояние, при което за даден период от време се регистрират:

- Транзакции със стоки, услуги и доходи на една икономика с останалия свят;

- Трансфери върху собственост;

- Кредити, които взема или предоставя страната;

- Записване на средства без да има насрещно задължение или вземане – с цел уравновесяване от счетоводна гледна точка.

Б. Платежният баланс ни дава представа за сделките на страната с останалия свят -  обичайно той използва системата на двойното счетоводно записване, при която всяка транзакция се записва два пъти: веднъж да покаже откъде идват парите и втория път да покаже къде отиват. Таблицата илюстрира основните принципи. Тя показва дали парите за отделен индивид, фирма, правителство идват от някой от следните два източника: доход (който може да бъде заплата или хонорар за индивида, данъци за правителството и експорт за държавата) или заемане. Подобно, парите могат да се използват по един от следните два начина: могат да се похарчат (потребителски разходи в случай на индивид, правителствени разходи или внос за държавата) или да се дадат в заем 

                       Сметки на опростените потоци на фондове

Източници на фондове	Използване на фондове
1. Доход 2. Заемане	1. Разход 2. Даване на заем

Като цяло платежния баланс трябва да е „балансиран” поради посочения горе модел (т.е общите източници на фондове трябва да бъдат равни на използването на фондове).

Подреждането на сметките по този начин позволява на баланса да покаже текущите транзакции по вноса и износа (т. е. те показват търговия с текущо произвеждани стоки и услуги).

Като резултат излишъкът или дефицитът по текуща сметка показва степента, в която държавата е нетен заемодател или нетен заемател спрямо останалия свят. 

Също така чрез счетоводната симетрия излишъкът в текущата сметка /което показва, че държавата е натрупала нетни чуждестранни активи/ е равен на дефицита в капиталовата сметка (финансовата) и обратното.

Нека чрез следните няколко примера да илюстрираме същността на платежния баланс: да приемем, че български износител продава машини на чешка фирма за 10 млн. долара кредит (+) по текущата сметка. Да предположим, че 10-те млн. долара се депозират в германска банка. Това използване на фондовете предполага нарастване на нетните чуждестранни активи (НЧА) и се записва като дебит (-).

Държавно предприятие купува за 5 млн. долара скоростни кутии от немски производител (дебит по текущата сметка), като покупката се финансира от БНБ, която превежда 5 млн. долара от официалните си валутни резерви на немския доставчик. Финансовия еквивалент на покупката на скоростни кутии е намаляване на НЧА на страната и се записва като кредит в капиталовата сметка.

Като цяло резултатът на тези две трансакции е излишък в размер на 5 млн. долара по текущата сметка, който е идентичен с дефицита по капиталовата сметка (нарастване на НЧА) в размер на 5 млн. долара.

Хипотетични трансакции в платежния баланс

Източници на фондове = кредит (+)	Използване на фондове = дебит (-)
Текуща сметка   износ: + 10 млн. $ - продажба на машини	внос: -       5 млн. $- покупка на скоростни кутии
САЛДО                                              + 5 млн $
Капиталова сметка  + 5 млн. $ (промяна в НЧА): намаляване на валутните резерви	-       10 млн. $ - нарастване на депозита в германската банка
САЛДО                                               - 5 млн. $
Общ баланс                                                0

Както бе споменато сделките по капиталовата сметка може да се сключват както от частния сектор, така и от правителството. Частния сектор заема от чужбина, а правителството, обикновено, заема за дългосрочни инвестиционни проекти от агенции като Международната банка за реконструкция и развитие или Европейската банка за реконструкция и развитие, като те отпускат/заемат по капиталова сметка, за да осигурят баланса на платежния баланс при определен валутен курс.

В. Платежният баланс като инструмент за икономически анализ - платежния баланс позволява да се проследи еволюцията на икономическите отношения на една страна. Следователно е един фундаментален документ, характеризиращ икономическата политика на държавата. Идентифицирането на излишъци и дефицити позволява да се направи оценка на ползите за една страната.

Различните пунктове от баланса са индикатори, които служат за ориентиране на икономическата политика.

- Износа и вноса в търговския баланс позволяват да се оцени конкурентноспособността и интензивността на натиска на вътрешното търсене върху възможността за развитие на местното производство.

- Дългосрочните капиталови операции показват степента на проникване на чужди капитали, както и степента на проникване на български капитали в чужбина.

- Наблюдението в/у краткосрочните операции може да покаже появяването на спекулативни атаки срещу националната парична единица, които централната банка е длъжна да овладее.

Особености при оценяването 

- Елементите в ПБ с положителни стойности съответстват на валутни постъпления в страната, а отрицателните - на валутни плащания в чужбина.

- ПБ борави не с плащания, а с транзакции, които са два вида. Реалните потоци включват движение на стоки и услуги. Прието е износът и вносът на стоки да се наричат видима търговия, а вносът и износа на услуги се включват в т. нар. невидима търговия.

Реалните транзакции контрастират на финансовите. Реалните транзакции се отчитат като кредит (постъпления) и дебит (плащания), а финансовите във вид на “активи” и “пасиви”.

- Всички видове транзакции са потоци. Размерът на външния дълг е фонд, докато обслужването му е поток и се отчита за определен период.

- По принцип ПБ може да се състави във всякаква валута.

2. Традиционни подходи за оценяване на платежния баланс  

Ранните теории за платежния баланс, базирани на микроикономиката, се концентрират върху потребителския избор между вътрешнопроизведените стоки и чуждестранните стоки.

Кейнсианския метод на абсорбацията, разработен от МВФ през 50 - те години на XX в., дава разширение на този модел, като включва макроикономическия аспект доход – разход, моделирайки текущата сметка като разлика между националното производство и националните разходи.

Докато тези традиционни теории се абстрахират от паричния пазар и международните капиталови потоци, в същото време те дават полезна основа за разбирането на проблемите на платежния баланс.

А. Подход на еластичността към разплащанията – моделът на еластичността цели да обясни как текущата сметка значително използва микроикономическия подход, който фокусира върху избора между местни и вносни стоки. Вносът (M) се определя от местните потребители, предпочели вносната стока пред местната. Обратно, износът (X) се определя от чуждестранните потребители, предпочели стока тяхно производство пред чужда такава. Трябва да подчертаем, че цената на местните стоки, отнесена към чуждестранните, е ключовият фактор, влияещ на потребителския избор. Сравнителната цена е функция от местно произведените стоки по цени в национална валута, цената в чужда валута на чуждестранните стоки и валутния курс, който свързва местната и чуждестранните валути (т. е сравнителна цена, определена от реалния валутен курс). За по ясно нека допуснем, че кутия цигари струва $1,5 в САЩ и £1 във Великобритания. Ако валутния курс беше $2 към £1, тогава британските цигари биха били сравнително по-скъпи, отколкото американските. В САЩ британските цигари биха се продавали за $2 за пакет, докато във Великобритания американските цигари биха стрували само 75 пенса. При този валутен курс износът на британски цигари ще се влошава, а вносът на американски цигари в Обединеното Кралство би се подобрил.

За да се представи модела на еластичността по-ясно, е необходимо да започнем с някои основни допускания. Моделът предполага постоянни вкусове от страна на потребителя, постоянно равнище на националния доход, съвършено еластично предлагане и накрая, че всяка промяна във валутния курс напълно се отразява на цената на вноса и износа, изразена в местна валута.

Нека помислим какво би се получило при промяна на номиналния валутен курс в резултат на подценяване на валутния курс. От гледна точка на сравнителните цени вносът ще стане по-скъп в сравнение с местните стоки, докато цената на изнесените стоки на чуждестранните пазари ще падне. Очевидно ако цената в национална валута на вноса нарасне, тогава ако ценовата еластичност на търсенето е по – голяма от нула, количеството на вносните стоки ще се намали. Но само ако ценовата еластичност на търсенето е по-голяма от единица, общите разходи за внос (измерени в национална валута) действително ще намалеят. Подобно, следвайки подценяването на валутния курс, цената в чужда валута на износа ще се намали. Понеже цената в местна валута на износа остава непроменена, тогава при ценова еластичност на търсенето по-голяма от нула размерът на износа, както и неговото изражение в национална валута трябва да нарасне.

Поради тези причини, ако ценовата еластичност на вноса е по-голяма от 1, а ценовата еластичност на търсене на износа е по-голяма от 0, то тогава балансът на текущата сметка би трябвало да подобри последвало подценяване на валутния курс. Това условие е известно като условието Маршал – Ленар и би могло да се обобщи по следния начин: При условие, че сумата от ценовата еластичност на вноса и тази на износа е по-голяма от единица, то текущата сметка ще се подобри при последователното подценяване на валутния курс. Ако това условие не е изпълнено, тогава подценяването на валутния курс би могло да окаже обратен ефект за влошаването на състоянието на текущата сметка.

Подобен резултат е технически възможен. Търсенето на много стоки и суровини е всъщност нееластично и това увеличава възможността при много от развиващите се държави, които разчитат на износ на суровини, валутния курс да не успее да подобри цялостното състояние на текущата им сметка. В развитите страни почти винаги подценяването на валутния курс води до влошаване баланса на текущата сметка.

Ясно е, че ако обемът на вноса и износа е фиксиран в краткосрочен период (поради сключени по-рано договори), то единственият и незабавен ефект от подценяването на валутния курс, при равни други условия, е нарастване цената на вноса в местна валута. Понеже поръчките се предоговарят и търгуваните количества започват да се приспособяват, което кара текущата сметка във времето да придобие вида на латинската буква J, откъдето идва и наименованието „ефект на кривата J“.

Графика на ефект на кривата J

 

Б. Кейнсиански модел на абсорбацията – главното ограничение на подхода на еластичността е, че той използва рамката на частичното равенство. Той фокусира върху това какво се случва с импортно-експортните доходи, когато валутният курс не само отразява ограниченията от страна на предлагането, но и ефекта на индуцираните промени във вноса и износа. Ситуацията е аналогова на ефекта на дохода и ефекта на заместване в анализа на кривата на безразличие. Методът на еластичността набляга върху ефекта на заместване на вноса и износа като потребителски отговор на промените в сравнителните цени на местните и вносните стоки. В същото време действа и приспособителният ефект на дохода, който е пренебрегнат при подхода на еластичността. Например, ако подценяването на валутния курс доведе до повишаване на износа, това в замяна ще предизвика нарастване на националния доход, който ще отрази нарастването на износа, като частично неутрализира положителното влияние върху текущата сметка. С този последно споменат ефект на дохода се занимава методът на абсорбацията.

Методът на Абсорбацията - бе развит от МВФ през 50-те години на XX в.

Основната идея произтича направо от сметките на националния доход, а именно, че текущата сметка е разликата между националната продукция (БВП) и абсорбацията (сбора от потребителското инвестиране и правителствените разходи). Резултатът по-скоро се изразява в приковаване на вниманието върху детерминирането на националната продукция и абсорбация, така че текущата сметка автоматично се определя като остатъчна величина, отколкото в обяснение на самото равновесие на текущата сметка. Тази гледна точка лесно може да се илюстрира със следните уравнения:

         Y (Продукцията) = C + I + G + X – M                  X - M = Y – (C + I + G)

Уравнението показва, че текущата сметка може да се подобри, ако (1) продукцията нарасне повече от абсорбацията или (2) абсорбацията бъде намалена повече от дохода.

(1) Първото е познато като политика на пренасочване на разходите  

(2) Втория начин за подобряване на текущата сметка е познат като политика на намаляване на разходите – цели по-голямо намаляване на абсорбацията, отколкото пряко влияние върху продукцията.

На практика изборът на правителството да използва политика на пренасочване на разходите или политика на намаляване на разходите, за да подобри текущата сметката, зависи от самата икономическа ситуация. Ако икономиката страда от големия дефицит в текущата сметка в условия на рецесия, политиката на намаляване на разходите би била политически непривлекателна поради увеличаване на безработицата, която тя би могла да причини.

Самото съвпадение на дефицит в текущата сметка и потиснато вътрешно търсене предполага надценяване на валутния курс. При тези обстоятелства политиката на пренасочване на разходите под формата на подценяване на валутния курс едновременно би подобрила както текущата сметка, така и би намалила безработицата. Противоположно на това, ако икономиката беше близо до върха на икономическия подем, тогава опити за подобряване на текущата сметка чрез потискане по-скоро биха били неуспешни и биха причинили само инфлация. В последния случай разумно решение би била дефлационна политика за намаляване на разходите, която би намалила вътрешното търсене и по този начин и дефицита в текущата сметка.

Като генерално правило, както предвижда и теоремата на Тинберген, ако правителството цели както да стабилизира производството, така и да оправи текущата сметка, то би трябвало да използва добре балансирано съчетание на политика на намаляване на разходите и политика на пренасочване на разходите, за да може едновременно да постигне и двете цели

В. Текуща сметка и националният баланс инвестиции – спестявания – алтернативен начин да погледнем на връзката между текущата сметка и доходите/разходите в икономиката е да преработим идентичността на националния доход от гледна точка на добавките и изземванията

                         Y (Продукцията) = C + I + G + (X – M)

                                                     

и C = (Y – S - T)   По този начин:    

(I + S) + (G - T) = (M - X)

  

Частни неспестявания + бюджетен дефицит = дефицит по текущата сметка

Това равенство показва, че при равни други условия дефицитът по текущата сметка би могъл да бъде свързан с (1) нарастване на инвестициите, (2) Намаляване на спестяванията S, или (3) нарастване на бюджетния дефицит (G - T).

По-важното е, че то илюстрира как в отворена икономика текущата сметка играе ролята на „шоков буфер“, отслабвайки шоковете, които иначе биха засилили приспособителните промени на вътрешните (националните) разходи. Например, ако в една затворена икономика с пълна заетост фирмите увеличават инвестициите, то като резултат ще се получи инфлационен разрив. С нарастването на цените реалното предлагане на пари ще се свие и лихвените проценти ще нараснат, като евентуално ще предотвратят допълнителните инвестиции. Обратно, ако пределната склонност към спестяване намалява, ще се появи инфлационен разрив и лихвените проценти ще нарастват, докато разходите, повлияни от лихвите, се свият достатъчно за възстановяване на равновесието

Обратно в отворена икономика както нарастването на инвестициите, така и намаляването на пределната склонност към спестяване би довело до дефицит по текущата сметка - чужди производители предоставят допълнителния капитал и търсените потребителски стоки – като по този начин се избягва потребността за изглаждане на разривите, което иначе би се получило чрез болезнено вътрешно приспособяване.

България значително либерализира търговията си през последните 25 г. и е създала стабилни икономически условия за свободна търговия. Традиционните методи на еластичност по отношение на платежния баланс предполагат, че (номиналният) валутен курс е ключова детерминанта на текущата сметка, докато кейнсианският модел на абсорбацията показва значимостта на макроикономическата небалансираност между националното производство и потребление.

Съвременните теории за платежния баланс се концентрират върху ролята на международния капиталов пазар. В краткосрочен период, когато цените могат да се приемат за фиксирани, платежният баланс може да се повлияе от промени във вътрешните и външните лихвени проценти. Наистина предвид размера на днешните капиталови потоци по-скоро промените в капиталовата сметка могат да предизвикат промени в текущата сметка, отколкото обратно.

Например в началото на 80-те на XX в. Рейгън въведе макроикономическа политика с големи фискални дефицити и високи реални лихвени % - и. Долара значително се надцени, тъй като бе привлечен международен капитал в доларови активи и САЩ страдаха от огромни увеличения на дефицитите по текущата сметка и така станаха най- големия световен длъжник.

3. Система, структура и салда на платежния баланс

Изработването на платежния баланс се основава върху анализа на системата за регистриране и върху идентифицирането на икономическите субекти и операциите включени в платежния баланс.

А. Система на платежния баланс

Базови принципи за регистриране.

Принцип на двойното записване – всяка транзакция, която се регистрира трябва  да бъде представена с две вписвания на сумите в обратен смисъл.

- автономна операция – регистриране на транзакцията.

- резултатна операция – финансово регистриране на операцията.

Пример: експорт на стоки е автономна операция, а регламентирането му в пари - резултатна

Записване кредит – дебит – платежния баланс се състои от две основни колони: кредит и дебит. Кредитът се определя от (+), а дебитът от (-). Съществува трета колона – салдо (S do) –  остатъка от предишните две колони.

Икономически субекти – резиденти и нерезиденти.   

Операции в платежния баланс - платежният баланс се състои от 5 раздела:

Б. Структура на платежния баланс - ПБ се състои от 5 основни части:

1. Текуща сметка – отразява чуждестранните сделки с текущо произведени стоки и услуги, както и текущото движение на парични потоци. Тя обхваща реалните транзакции и текущите трансфери.

2. Капиталова сметка – отразява официални междудържавни капиталови трансфери, както и опрощаване на държавен дълг.

3. Финансова сметка – отразява движението на финансови потоци между резиденти и нерезиденти.

4. Грешки и пропуски - служи за уравновесяване на баланса, държейки сметка на непреброените или лошо преброените или недекларираните операции.

5. Резерви и други финансирания (РДФ)

Първите 4 формират дефицита в ПБ, а последната част представя елементите на финансиране на дефицита. За разлика от първите 4 части, при РДФ положителните стойности означават намаление на резервите, а отрицателните стойности – увеличение на резервите.

   ТС + КС + ФС + Грешки и пропуски = Общ баланс – Резерви и друго финансиране

Текуща сметка на ПБ – тя се състои от 4 основни части: стоки (търговски баланс), услуги (нето), доход (нето), текущи трансфери.

Основните части на текущата сметка се характеризират с два основни елемента, кредит (износ) и дебит (внос).

                                                                                               +                        -

Стоки (Търговски баланс) – два елемента – кредит (износ) и дебит (внос).

Стойностите на кредита (износа) са положителни и представят постъпленията в страната от износ на стоки. При дебита (вноса) – стойностите на отрицателни и представят изтичане на валута.

В ПБ се отчита вносът и износът само на стоки в оценка fob, докато в статистиката на БВП участва вносът и износът на стоки и услуги. Данните за външната търговия са компилирани от митническите декларации, които отразяват физическото движение на стоки през границата.

Вътрешната икономическа активност оказва влияние върху динамиката на външнотърговските потоци. Количествената зависимост се изразява чрез положителна корелация между БВП и външната търговия.

Интензивността на външната търговия корелира тясно и с динамиката на международните цени.

Негативното отражение върху текущата сметка на ПБ оказва повишаването на енергийните цени и по-специално на цените на течните горива за икономики внасящи енергийни суровини каквато е България. Ръстът на тези цени се отразява негативно още и върху темпа на прираст на БВП, както и върху инфлацията.

Промените в обменните курсове на основните световни валути оказват влияние върху интензивността на външната търговия.

Прираста на ПЧИ предполага изпреварваща динамика на вноса, доколкото вносът на инвестиционни стоки осигурява разрастването на производствената база.

Услуги – отразяват резултатите от така наречената невидима търговия. Услугите се състоят от три основни елемента: транспорт, туризъм и други

- Транспорт – включва всички плащания за товарен и пасажерски транспорт, с всички видове транспортни средства. Още се включват и финансовите потоци свързани с петролопроводи и газопроводи.

- Туризъм – всички видове стоки и услуги, които се предоставят на нерезиденти от резиденти и обратно. Към този вид услуга се включва престой на нерезиденти в страната до една година (пребиваващи в страната по бизнес, частни причини, вкл. туристи).

- Други – комуникационни, строителни, застрахователни, финансови, компютърни, информационни и други услуги.

Доход – две основни съставки: доход от капитал и доход от труд.

- Доход от труд се състои от заплати и всички видове доходи на всички видове работници и служители нерезиденти.

- Доходът от капитал – включва всички видове плащания и доходи, които са свързани с притежаването на чуждестранни финансови активи от резиденти или на финансови задължения към нерезиденти.

Те се състоят от:

• доход  от преки инвестиции – доход от акционерно участие (дивидент, Пч) и доход от притежаване на дългов инструмент (лихва)
• от портфейлни инвестиции – от корпоративни акции или от притежаване на дългов инструмент. Разликата с доход от преки инвестиции е в характера – търгуеми, нетъргуеми и в матуритета – краткосрочни и дългосрочни
• от други инвестиции.

Доходът от капитал както в Кредитната си, така и Дебитната си част е чувствителен към нивото на световните лихвени проценти.

Текущи трансфери – разграничават се от капиталовите трансфери, които са елемент от капиталовата и финансовата сметка. Те са еднопосочни и не вкл. замяна между икономически и финансови стойности. В текущите трансфери се включват: дарения, помощи, наследство, Пч от лотария, пенсии, данъци, ВСО и др. Нетните стойности на текущите трансфери нарастват – особено чувствително нараства кредитът, т. е валутни преводи на лица от чужбина в България.

Текущите трансфери се правят от:

- Правителството – текущо международно сътрудничество, правят се преводи на данъци и такси върху доходи и богатство.

- Други  – работнически и частни преводи.

В крайна сметка може да се каже, че източниците за финансиране на дефицита по текущата сметка са барометър за поносимостта на дефицита. Страната може да се адаптира към отрицателна текуща сметка, само ако тя се финансира от капиталовата и финансова сметка, но не би могла да издържи ако финансирането е за сметка  и от БВР. Използването на БВР за финансиране на дефицита по ТС води до нежелани последствия – изтощаване на БВР и невъзможност за по-натаъшно поддържане на – ТС. Така напрежението се прехвърля върху валутния режим и валутния курс.

Капиталова сметка – и при капиталовата и при финансовата сметка на ПБ транзакциите са означени като Ав и Пв (за разлика от ТС, където са Кт и Дт).

Активите отразяват презграничното движение на финансови ресурси, които са собственост на резиденти, Пасивите – такива, които са собственост на нерезиденти.

Капиталовите трансфери вкл. две позиции:

- Правителство – разделена на опрощаване на държавен дълг и др., вкл. трансферирани средства от ЕС

- Други – разделена на емигрантски капиталови трансфери, опрощаване на неправителствени дългове и др.

Финансовата сметка - се състои от три основни позиции:

- Преки инвестиции – покриват първоначалните транзакции на две страни във вид на дългосрочни инвестиции.

Положителните стойности на преките инвестиции означава намаляване на българските преки инвестиции в чужбина, тоест връщане обратно в страната на част от резидентния капитал. При отрицателни стойности е обратно - изтичане на капитал в чужбина.

- Портфейлни инвестиции – покриват транзакции на ЦК и дългови инструменти.

Активите отразяват движението на резидентния капитал, а пасивите движението на чуждестранния капитал. Тук положителните стойности на активите означават връщане на инвестиран капитал в страната, а отрицателните прираст на вложения капитал на резиденти в чужбина. Положителните стойности на пасивите означава приток на чуждестранен капитал, а отрицателните отлив.

- Други инвестиции – включват търговски кредити, заеми, валутни депозити и други активи и пасиви.

Либерализацията на финансовата сметка означава предоставяне на свобода на населението и на икономическите агенти да извършват всякакви презгранични дейности, които се включват във финансовата сметка на ПБ. В крайната си форма либерализацията предполага, че държавата не ограничава презграничното движение на капитали.

Резерви и друго финансиране - се състои от три компонента:

 Валутни резерви – представя изменението на БВР на страната, управлявани от БНБ. Този компонент коренспондира пряко с активите на баланса на управление “Емисионно”.

Ползвани кредити от МВФ – нетно изменение на ползваните от България кредити от МВФ. Тук има проблем с валутното оценяване, защото взаимоотношенията с МВФ са в SDR. ПБ се компилира в USD, а балансът на управление “Банково” в левове.

Извънредно финансиране – предоставени финансови средства от международни и национални финансови организации в подкрепа на ПБ. От тук се вижда и целта на МВФ да отпуска финанси не за конкретни обекти, а за подпомагане на ПБ.

4. Уравновесяване на платежния баланс  

Неравновесие на платежния баланс при съвременните условия – съществуват съвременни данни, които свидетелстват за изменение на структурата на световните икономически отношения:

1. Нараства ролята на международните сделки с финансови активи, които се обособяват в самостоятелна група.

2. Международното движение на капитали става водещо, докато търговията със стоки и услуги отива на втори план. Движението на капитали се извършва под влияние на фактори несвързани с международната търговия.

3. В движението на дългосрочни капитали от 50–те години насам се наблюдава относителна самостоятелност– тя се свързва с нарастващото значение на многонационалните корпорации, като това движение се извършва в рамките на корпорациите.

В резултат на тези промени, както и поради провеждането на валутна и външнотърговска политика, все повече се наблюдава липса на равновесие в платежния баланс

А. Принципи на проектиране – отделните елементи на финансовата система се поддават на проектиране с различна точност. В условията на Паричен съвет (ПС) БВР и тяхната динамика са определящ фактор. Това е причината прогнозирането на ПБ при ПС да следва пътя (т. е проектирането на елементите) от РДФ към ТС и ФС

Поради напълно ясните и прозрачни взаимоотношения на страната с МВФ, позицията “Ползвани кредити от МВФ”, като елемент на РДФ е добре прогнозируема. Елемента “Извънредно финансиране” също е податлив на относително прецизно проектиране.

БВР – изменението му корелира с горните две позиции. За предвидимостта им способства графика и величината на плащанията по БВД. Оценката на останалите приходи в БВР на страната изискват по-обхватен анализ. Те са следствие от нетните постъпления както по ТС, така и по КС и ФС. Така най-общо на първата итерация могат да се заложат ориентировъчни валутни постъпления, които да са свързани със степента на икономическа активност в страната, очаквания за евентуална приватизация и т.н

Б. Взаимодействие на ПБ с други макроикономически величини и баланси – като правило проектирането на отделните елементи на ПБ не води до автоматично статистическо съответствие. Ако несъответствието е в рамките на „Грешки и пропуски“, то проекцията е приемлива. Иначе е налице дефицит, който не може безболезнено да се финансира и трябва да се търсят нови финансови източници (вкл. външни).

От гледна точка устойчивостта на пропорциите в ПБ е важен начинът, по който се финансира дефицитът по ТС: 2 възможности – от ФС или от БВР (или комбинация).

(1) От финансова сметка – характерен за страните в преход към пазарна икономика. Те привличат чуждестранни инвестиции и първоначално износа изостава и се появява дефицит в търговския баланс, който прелива в дефицит на ТС, но впоследствие като резултата от направените инвестиции и износът се увеличава

(2) От БВР на страната – използва се, когато притокът на чуждестранни валутни средства по линия на капиталовата и финансовата сметка не е достатъчен, или ако дефицитът по текущата сметка е прекалено голям.

Най-лошия вариант е, когато има нетно изтичане на чуждестранни валутни ресурси както по линия на ТС, така и по линия на КС и ФС на ПБ. Тогава целия дефицит на ПБ следва да се покрие от БВР на страната. Но това не може да продължи дълго, защото БВР на страната са ограничени.

Възможни са следните временни решения:

- Емитиране на нов външен дълг за попълване на БВР

- Търсене на други външни източници за чуждестранни валутни ресурси „в подкрепа на ПБ“ – МВФ

- Въвеждане на административни ограничения за намаляване на изтичане на чуждестранна валута.

Ако тези мерки не могат да решат проблема се вижда, че ВАЛУТНИЯ КУРС е неподходящо избран и страната трябва да намери друг вариант на валутен режим – с чувствителна девалвация. Девалвацията действа стимулиращо на вътрешното производство, като повишава конкурентоспособността на местния износ на международните пазари и намалява конкурентоспособността на вноса на местния пазар. По слабата местна валута повишава атрактивността на страната за чуждестранните туристи, и намалява посещенията на местните граждани в чужбина. Всичко това повишава нетния приток на чуждестранна валута.

Девалвацията се плаща от всички граждани, защото по – слабата местна валута стопява спестяванията на населението и икономическите агенти, и по-важното – намалява оценката на местния труд на международния пазар.

В този смисъл най-благоприятният вариант е стимулиране на вътрешната икономическа активност и увеличаване на БВП, което е обект на икономическата политика. Това в глобалния свят до голяма степен зависи от международната конюнктура.