МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ

1. Международна търговия

А. Същност на международна търговия 

Определение на МТ - международната търговия е съвкупност от търговски, платежни, транспортни и други икономически отношения между отделните държави, насочени към обмяна на стоки, услуги, материални и нематериални блага (патенти, лицензи).

Разделителният критерии на външнотърговските сделки спрямо други видове търговски операции, е че единия партньор - контрагент е чуждестранно лице. Актът на пресичане на държавната граница е съществен критерии в голям брой случаи на външно-търговски операции, но има и сделки (посреднически, експортни), при които стоката не преминава границата на продавача.

Сделките във външната търговия акумулират транспортни, застрахователни, платежни, кредитни и други операции, договорите, за които са субсидиарни (съпровождащи) спрямо външно-търговския контракт. За това външната търговия включва не само чисто търговски сделки, т. е. покупко-продажби, но и други облигационни отношения.

Външната търговия играе за националната икономиката ролята на вход (импорт) и изход (експорт) към обкръжаващата я среда (световното стопанство). Тя е фактор за икономическия растеж, който действа опосредствано чрез вътрешните (производствени) фактори на икономическа динамика. За това и всички форми на международно-икономически отношения условно могат да се сведат до външна търговия.

Търговията между страните е международна, когато обхваща определен кръг от държави, обединени от политически, икономически, търговски или други договорености. Международната търговия може да бъде световна - когато обхваща всички държави на планетата

Б. Предпоставки за възникване на МТ:

(1) РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА -  Главната предпоставки за възникването на международна търговия. Защо? Защото разделението на труда предизвиква излишъци в производството на стоки в опредлени държави, от които стоки се нуждаят народите на други държави, където се наблюдава техният дефицит. Така с времето се създава търговия между двата субекта. Това е основната причина за възникване на международна търговия, но съществуват и други, най-важните от които са:

(2) ОСКЪДНОСТТА И РАЗЛИЧИЕТО НА РЕСУРСИТЕ - всяка държава разполага със специфични за нея ресурси - материални, природни, трудови и други. На тази база се извършва специализацията на националното производство. Обаче, в един момент се появява еднородност на предлаганите на пазара продукти и за да се избегне това се стартира обмен на стоки между държавите с различни ресурси, което води до разнообразие на предлаганите стоки.

(3) ВКУСОВЕТЕ И ПРЕДПОЧИТАНИЯТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ - и тъй като потребителят е цел на общественото производство, важно е да се знае какво точно иска той. Тоест прибягва се до анализиране на потребителското търсене и ако този анализ е направен добре движението на стоки и услуги от една държава в друга дава положителен резултат.

2. Теории за международната търговия

I. КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА МТ

Докато се стигне до съвременната теория за МТ трябва да се мине през различните разбирания за нея през вековете.

1. Теория за МТ на меркантилистите - тяхното разбиране за международна търговия е било свързано само и единствено с външнотърговската експанзия и естествено златото. Според тях производството не е носител на богатство, а единствено обмяната и вноса на благородни метали и злато, което е и предпоставка за обществено богатство. Меркантилистите са смятали, че в никоя страна не може да се купи по-евтино и да се продаде по-скъпо в друга, ако страните са на еднакво равнище на  икономическо развитие.

2. Теория за Абсолютните предимства (формулирана от Адам Смит) – според нея външнотърговският обмен е единствената предпоставка, с която държавата може да спечели.

Този модел на международна търговия е опростен. Търговският обмен се основава на натуралната размяна, парите не са посредник в обръщението и цената на стоките. Този модел се основава на следните предпоставки:

1. Търговския обмен се характеризира като натурална размяна;

2. Парите не са посредник в обръщението;

3. Цената на стоките се изразява в определено количество други стоки, с които се разменят.

4. Допуска се че има две страни, които произвеждат две стоки с един производствен фактор – труда. Цената на производството се изразява с единица труд, необходим за производството на всяка единица от стоката – брой часове необходими за производството.

АБСОЛЮТНИ ПРЕДИМСТВА ПРИ АДАМ СМИТ:

	СЕВЕР	ЮГ
МАШИНИ	3 ч.	12 ч.
ТЕКСТИЛ	6 ч.	4 ч.

Тези данни изразяват коефициента input–output. Input включва разходите, output – крайния резултат. Този коефициент е равен на времето в часове труд, необходими за производството на единица стока. Този коефициент е обратен на производителността на труда – количеството продукция, произведено за определен период от време в часове труд.

Тези данни показват, че работниците от Севера произвеждат машини за по – малко време отколкото Юга. Обратното е вярно за текстила. Така всяка от страните има абсолютните предимства в производството на една от стоките. Абсолютно предимство е налице, когато една страна, с единица ресурси може да произведе по – голямо количество стока отколкото друга страна.

А. Смит прилага разделението на труда в международен аспект. Всяка страна ще се специализира в производството на стоката, за която има абсолютно предимство и ще я изнася, а ще внася стоки, за които условията за производство са по – лоши в сравнение с другите страни. Крайният резултат е развитието на търговията, увеличава се световното производство. За да участва в международната размяна, съответната страна задължително трябва да има абсолютно предимство в производството на дадена стока. Ако страната не притежава абсолютно предимство, означава ли това че тя няма да търгува?

Отговор на този въпрос дава Д. Рикардо. Недостатъкът в теорията на Смит е това, че той не отчита факта, че съществуват държави, които не притежават абсолютни предимства в производството на каквито и да било стоки. Така тези страни остават изолирани от международната търговия и вероятно тънат в "нищета".

Дейвид Рикардо вижда този недостатък на Смит и създава теорията за сравнителните предимства на държавите, която гласи, че дадена държава, не притежаваща абсолютни предимства в производстото на определени стоки, трябва да започне да произвежда стоки, за които изразходва значително по-малко количество труд и разходи, отколкото други, за които са необходими повече. По този начин тези държави могат да се включат в международната търговия и чрез внос да си осигуряват блага, които да имат високи алтернативни разходи.

3. Теория за сравнителните предимства (формулирана от Давид Рикардо) – правилото за специализация, основана на абсолютните предимства изключва страните, които нямат такива. Така допускаме, че Севера притежава абсолютни предимства едновременно в производството на машини и текстил. Юга се изключва от размяната. Рикардо прекрачва тази граница и резутатът е Закона за сравнителните предимства, според който две страни винаги ще извличат ползи от търговията по между си при условие, че се специализират в производство, при което постигат по- голяма ефективност или по – малка неефективност. Дори ако страните имат абсолютни загуби в производството на всички стоки, в интерес на всяка страна е да се специализира в онези производства, в които постига по – малка неефективност. Съществуват няколко хипотези, които позволяват по - добре да се разберат факторите за специализация.

3.1. Хипотези в модела на Рикардо

3.1.1. Хипотези отнасящи се до условията на всяка страна.

- Моделът съгласно трудовата теория за заетостта допуска само един производствен фактор – труда.

- Страните използват само един начин на производство, изразен от коефициента input – output. Този начин на производство е даден и моделът не обяснява защо той е по – ефективен  в една страна отколкото в друга.

- Пазарът на стоки и пазарът на производствени фактори са съвършено конкурентни.

3.1.2. Хипотези отнасящи се до международната размяна.

- Международната търговия се осъществява без пречки.

- Свободната търговия засяга само продукцията и производствените фактори.

- Всяка страна във всяка дейност използва един начин на производство, различен от този на партньорите и.

3.2. Модел на сравнителните предимства – отправната точка в теорията на Рикардо се съдържа в 7 гл. от неговото произведение “Принципи на политическата икономия и данъчното облагане“: сравняване на две икономики в афтархия – тази на Португалия и тази на Англия. Произвеждат се две стоки – вино и плат, като се използва един производствен фактор – труда.

КОЛИЧЕСТВО ТРУД ИЗПОЛЗВАН ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕДИНИЦА СТОКА

СТРАНА	АНГЛИЯ	ПОРТУГАЛИЯ	СРАВНИТЕЛНА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА АНГЛИЯ
ПЛАТ	100	90	90%
ВИНО	120	80	66.6%
ОТНС. ЦЕНА НА ПЛАТА	0.83	1.125

За производството на единица от плата и виното, респективно са необходими в Португалия – 90 и 80 човекодни, а в Англия – 100 и 120. Ако се основаваме на принципа на абсолютните предимства не би трябвало да има международна търговия, защото Англия губи при производството. Рикардо установява, че при производството на плат, производството на Англия е 90% от това на Португалия, а при производството но вино то е 2/3 от това на Португалия. Следователно при Англия имаме по - малка ефективност както при производството на плат така и при производството на вино. Принципа за сравнителните предимства изразява факта, че всяка страна трябва да се специализира в производството на стока, за чието производство има по – голяма ефективност или по – малка неефективност в сравнение с другите страни. Следователно теорията за сравнителните предимства позволява да се извлече печалба.

Сравнителните предимства и печалбата от размяната – двете страни (Англия и Португалия) имат интерес да се специализират и да обменят своята продукция. Отношението на производството на плат спрямо производството на вино не е едно и също в Англия и Португалия. В Англия отношението е 100/120 (плат–вино), а в Португалия е 90/80. Ако допуснем, че Англия увеличава производството на вино с единица, то  задължително трябва да се отделят 120 човекодни от производството на плат. Следователно Англия трябва да се откаже от производството на плат с 1,2 единици. За да увеличи производството на плат с единица ще е достатъчно Англия да се откаже от производството на вино  с около 0,83 единици.

Следователно Англия има сравнително предимство в производството на плат,  а Португалия в производството на вино. Като се специализират в тяхното производство те могат да осъществят размяна и от това да спечелят. Когато алтернативните разходи в двете страни са еднакви, нито една от тях няма сравнителни предимства и търговията по между им няма изгода. Когато алтернативните разходи за производството на дадена стока, в които и две страни, са различни винаги може чрез прехвърляне на ресурси и специализация в даден продукт с по–ниски алтернативни разходи да се увеличи общото производство, да се повиши общото потребление, а следователно и жизнения стандарт. Закона за Сравнителните предимства понякога се разглежда като един от трудните в икономическата наука. Недостатъчно доброто разбиране на Закона е довело до различни интерпретации.

Закона за Сравнителните Предимства оправдава либералната доктрина “laissez–faire – laissez–passer“ – абсолютна свобода. Закона за Сравнителните предимства не е апология на нито една икономическа система. Независимо от икономиката – планова или пазарна, винаги е за предпочитане да се осъществява размяна по силата на сравнителните предимства, което се отразява в количеството стоки, които могат да бъдат разменени.

II. СЪВРЕМЕННИ ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

1. Теория на Хекшер - Олин. Парадоксът на Леонтиев

С теорията за факторната обезпеченост се свързват имената на двамата шведски икономисти Ели Хекшер и Бертил Олин. През първата половина на XX в. Хекшер и Олин свързват теорията на Рикардо с факторната обезпеченост. Става дума за количеството и качеството на различните видове производствени фактори, природни ресурси, физически капитал и работна сила. Според теорията на Хекшер и Олин всяка страна ще изнася стоки, за които използва интензивно своите изобилни фактори и ще внася стоки, които използват интензивно нейните дефицитни фактори. Теорията допуска, че има две страни, които произвеждат две стоки, за които използват два вида производствени фактори (2 x 2 x 2). Теорията изхожда от следните предпоставки:

- Двете страни са различно надарени и в количество и в качество с производствени ресурси;

- Допуска се преместването на факторите вътре в отраслите, в страната, но не и между страните;

- За производството на всяка една стока, поради това, че се изискват различни комбинации от фактори, които се използват в различни пропорции съществуват два типа стоки – трудоемки и капиталоемки;

- В двете страни технологията е на такова ниво, което предлага неизменна ефективност от мащаба.

Извод: При наличието на 2 x 2 x 2 всяка страна ще се специализира в производството и ще изнася стоката, за която интензивно се употребява производствения фактор, с който страната разполага в повече.

Приносът на Теорията на Хекшер - Олин към теорията на международната търговия е в анализа на производството като детерминанта на сравнителното предимство. Тази теория успешно обяснява някои от закономерностите в международната търговия. Страните действително изнасят продукти, разходите за които са свързани с изобилстващия фактор на производството, който те притежават. Статистиката обаче свидетелства, че структурата на обезпеченост на развитите промишлени държави с производствени фактори постепенно се изравняват. Центърът на тежестта се изнася към взаимна търговия на подобни страни с подобни стоки и съвсем не с продукция на съвършено различни промишлени отрасли. Теорията на Хекшер - Олин играе важна роля в международната търговия до края на 40-те години на XX в.

Американският икономист от руски произход Василий Леонтиев, лауреат на Нобелова награда по икономика, подлага на емпирична проверка тази теория. Леонтиев проверява факта, че в САЩ изобилства капитала в сравнение с другите страни. Поради това САЩ би трябвало да изнася капиталоемки стоки и да внася сравнително по-трудоемки. Леонтиев пресметнал съотношението труд / капитал за дълъг период от време в износа и вноса на САЩ. Оказало се, че вносът на САЩ е относително по-капиталоемък отколкото износа. Тези резултати са известни като парадоксът на Леонтиев. Започват многобройни проверки, много от които не потвърждават фалита на теорията на Хекшер - Олин, а показват че е необходимо обяснение на парадокса. От всички проведени изследвания ето два отговора на въпроса, защо Леонтиев стига до тези изводи:

1. Леонтиев е игнорирал факта, че природните ресурси са фактически капитал и готова стока за износ. Много от тези ресурси и техните продукти като дървен материал и минерали се нуждаят от голямо количество капитал, за да бъдат произведени. САЩ често се е оказвал вносител на подобни материали, което обяснява защо се внасят капиталоемки стоки. От друга страна, селскостопанската продукция е основа на селското стопанство на САЩ и те ги изнасят в големи количества. Самите стоки поглъщат голямо количество труд и това обяснява големия дял на трудоемки стоки в износа на САЩ. Когато се махнат тези продукти теорията на Хекшер-Олин е вярна.

2. Леонтиев третира труда като хомогенен фактор на производство. Той не взема в предвид, че той се различава по степен на квалификация. Някои видове заетост изискват големи разходи за образование и затова в някои отрасли са силно капиталоемки Експортната продукция на САЩ въплъщава относително повече човешки капитал в сравнение с вноса. И тъй като САЩ разполага с относително предимство и в квалифицирания труд, това съответства на теорията на Хекшер и Олин. Грешките, които открива парадоксът на Леонтиев не се заложени в логиката на теорията, а в условията в които тя е изградена т. е. допускането на само два производствени фактора.

Теорията за факторната обезпеченост, която е в основата на естествените сравнителни предимства не трябва да противоречи на теорията за придобитите предимства. Не бива да се счита, че естествените сравнителни предимства завинаги определят областта на специализация. Би трябвало всяка държава да търси и развива нови производства, в които да има сравнително предимство.

2. Други съвременни теории за международната търговия

А. Разширявана на теорията на Хекшер – Олин - тази теория има факторна обезпеченост, свързана със сравнителните предимства и се свързва с отчитане на по-голям брой некрупни фактори. Освен капитал, земя и няколко типа труд съществуват и маса техни разновидности. Освен това има и фактори, които са присъщи само на отделни подотрасли или дори на отделни фирми. По-конкретно се имат предвид в тази теория някои уникални фактори на производство най-вече в областта на предприемаческите ресурси - умения, знания, способности, които могат да се разглеждат като фактори на производството, намиращи се във владение на някого. Следователно трябва да се правят тънки разграничения между производствените фактори. От което следва, че може да се окаже, че междустрановите различия в обезпечеността със специфичните за всеки отрасъл фактори са много големи и интензивността на тяхното използване в съответното отраслово производство също е много висока.

Пример: големи насрещни потоци в търговията с транспортни оборудвания между САЩ и Япония. И в двете страни работната сила и капиталът са в еднакви пропорции. Тогава защо Япония купува много самолети от САЩ и снабдява и САЩ, и целия свят със самолети? Отговорът е в управленския опит, натрупан от американската фирма Boeing и други американски самолетостроителни фирми като нещо различно от опита, натрупан в японските самолетостроителни фирми.

Б. Теория за Стратегическата търговска политика - друга теория, свързана с Хекшер - Олин е за мащаба на производството и по-конкретно за стратегическата търговска политика. Простият й модел се представя така:

- Съществуват международни пазари с потенциално високи печалби;

- Държавата провежда стимулиращи мероприятия за увеличаването на конкурентните позиции на националните предприятия, които излизат на тези пазари.

На практика нещата са много по-сложни, тъй като съществуват многобройни фактори, които не се отчитат в простия модел.

1. Възможно е стимулираното предприятие да не е напълно национално и част от печалбите да отиват в чуждестранни акционери;

2. Ефективността на държавната политика в научно-изследователската дейност намалява заради засилването на международната мобилност на техническите знания;

3. Мерките на държавния протекционизъм, предизвиквайки нарастването на вътрешните цени влошава положението на пазара;

4. Държавната политика на субсидиране да е продължителна, за да стимулира частните предприятия за осъществяване на рискови инвестиции.

В. Теория за международния жизнен цикъл на продуктите - създадена от Раймонд Варнон. Той приема, че жизненият цикъл на продуктите има движение от високи разходи на прозводството, през специализацията на производството и износа на продукти при по-ниски производствени разходи. Тоест той започва с иновации и завършва със стандартизация. Когато стандартизацията се усвои от задгранични инвеститори, страната от износител се превръща във вносител. Това е така, защото за новите продукти са необходими иновации, които са във възможностите на развитите страни, притежаващи голям научен потенциал. Когато продуктите остареят, производството им се насочва към слабо развитите страни. Фактор за реализирането на жизнения цикъл на продуктите са ТНК. Така развиващите се страни могат да изнасят капиталоемки стоки, което е още едно обяснение на парадокса на Леонтиев.

Г. Теория за конкурентното предимство на Майкъл Портър - тази теория променя парадигмата. Според Портър правилният въпрос е не конкурентна нация, а конкурентноспособна икономика, на основата на производителността на труда. Теорията за сравнителните предимства, убедителна през XVIII в., не е достатъчна да обясни моделите на международната търговия, защото голяма част от нея се осъществява от страни с близка факторна надареност. Променящата се конкуренция ограничава валидността на теорията за сравнителните предимства. Информационните технологии, микроелектрониката и др. съществено се различават от производствата върху, които се изгражда теорията за сравнителните предимства. Технологията позволява да се намали ефектът от ограничените ресурси. Глобализацията прави конкуренцията интернационална и изменя националната ограниченост като производствена среда на фирмите. Производствените фактори са глобално достъпни, при сравними условия. ТНК се конкурират не чрез износ и внос, а чрез чуждите инвестиции. Затова според Портър, едни нации успяват в международната конкуренция и в международната търговия чрез създаването на конкурентни фирми с по-висока производителност на труда. Става ясно, че методологическия подход на Портър е микроикономически. Няма конкурентноспособност на нацията, а на нейните фирми. 

2. Външнотърговска политика

ВТ политика е пресечена област на икономическата и външната политика. Външнотърговската политика може да бъде свободна и протекционистична.

А. Свободна търговия - напоследък по-широко навлиза политиката на свободна търговия. Тя е израз на придържане на страните към състояние при което свободното действие и стоките и услугите м/у страните нито се ограничава, нито стимулира чрез пряката намеса на публичните власти. Политиката на свободна търговия в световен мащаб в крайна сметка е важно средство за оптимизиране на състоянието на националната икономия и на световното стопанство. Редица международни организации и особено СТО полагат грижа за намаляване на търговския протекционизъм, което е трудно при сегашния технологичен и икономически разрив между страните. Възникват различни свободни зони, свободни безмитни зони, в които се премахват вносните мита, квоти и субсидии или правителствен контрол.

Статични ефекти на свободната търговия: по-високо равнище на потребление и по-ефективно използване на

ресурсите

Динамични ефекти на свободната търговия: стимулира икономическият растеж и повишава благосъстоянието

Б. Протекционизъм – защита на групови интереси. Инструментите й са: мита и квоти

Мито – косвен данък, надбавка над цената на вносните стоки. Елемент на протекционалистична политика. Прилага се, за да се ограничи вноса и да се защитят местните производители от външна конкуренция. Източник на приход за държавния бюджет, инструмент за защита на националното производство от чуждестранна конкуренция. Има два вида – адвалорни и специфични. Адвалорните са данък, определян в процентно отношение спрямо стойността на внасяните стоки. Специфичното мито е мито, чийто размер се определя като абсолютна сума за единица, независимо от качествените параметри на внасяните стоки.

- Антидъмпингово мито – мито за противодействие от страната вносител на дъмпинговата политика на страната износител. Наказателен инструмент срещу нечестна търговска политика. Използването на антидъмпинговите мита за противодействие на дъмпинговите цени прави и търговската политика антидъмпингова.

Дъмпинг -  продажбата на стоки от фирмите износителки на пазара в страната вносител на по-ниски цени отколкото са те на продаваните местни продукти от същия вид и качество с цел да максимизират печалбите и да завоюват пазарна ниша. Неговата предпоставка е високата еластичност на вътрешното търсене

- Двустепенно мито – комбинация между елементите на тарифните и нетарифните ограничения.

Статичните ефекти на митата са:

- Те са Пх за държавния бюджет

- Те са инструмент за защита на националното производство спрямо чуждестранната конкуренция

- Митата трансферират икономическо благосъстояние от потребителите към производителите и правителството.

- Потребителите губят, защото потребяват по-малко, а купуват по-скъпо

Икономически ефекти на митата - икономическите ефекти на митата се отразяват върху производителите, потребителите и държавата. Националният пазар формира цена Pн и обем Qн. Увеличеното мито повишава световната цена на стоката (Pс). По-високата цена (Pв) спомага за нарастване на националното производство (QQ2), от което се разширява заетостта и намалява безработицата. Вносът намалява (Q2Q3). Но с това се намалява националното потребление (OQ3). Така се формира загуба за потребителите, печалба за производителите и доход за държавата. Съпоставянето на печалбата (за производители - b и правителство - с и загубата за потребители - d формира нетния ефект за обществото - изгода или загуба). 

                                 Графичен модел на икономическия ефект на митата

Нетарифни ограничения в международната търговия

1. Количествени 2. Ценова дискриминация 3. Ограничения от административно технически, юридически, санитарен характер.

Извънмитнически ограничения - извънмитническите ограничения са едностранните действия на правителството с цел ограничаване на вноса, като се използват импортни квоти. Квотите са количествени ограничения на вноса. Ефектът им е почти идентичен с този на митата, с тази разлика, че квотата има по-силно ограничаващо влияние върху вноса, отколкото митото. Има и друга разлика - при митата прихода постъпва директно в бюджета, докато от импортните квоти се преобразува в квота-печалба. Изземва се благосъстояние от потребителите и се преразпределя между вносителите и местните производители.

- Количествени - Импортна квота едностранно определяне на количеството на вноса на дадена стока или стокова група за даден период от време. Номинални ефекти от налагането на импортна квота са нарастване на цената, оборота намалява, местното производство нараства, вноса намалява с размера на квотата. 
Разликата между мито и квота е, че фирмите вносители купуват на международните пазари по-евтино, и продават на вътрешния пазар по-скъпи като реализират т. нар. квотна печалба. Квотата обаче съдържа обективна предпоставка за корупция и води до допълнителни разходи за следене на квотата.

- Ценова дискриминация (експортни субсидии) пряко или косвено плащани от правителството на дадена страна към нейните фирми износителки на конкретни видове продукция към дадени пазари. Целта е да се представи ценова изгода на местните фирми в конкурентната им борба на международните пазари. Тези субсидии може да бъдат под различна форма преки плащания, данъчни облекчения, държавно застраховане на изнасяната продукция, кредитиране при преференциални условия.

Номинални ефекти - цената пада, оборота на вътрешния пазар нараства, обема на вноса нараства. Най-важния реален ефект е благосъстоянието на потребителя, за сметка на данъкоплатците в страната износител. Страните трябва да субсидират стоките с голяма ценова еластичност на търсенето и тя осигурява висока валутна възвръщаемост в платежния баланс на страната износител и по-косвен път положително влияние върху нейния бюджет.

Инструменти за търговска защита:

1. Антидъмпинговите мерки – при наличие на дъмпинг и доказателство за причинена вреда на индустрията на Общността

Процедура: Отваряне на процедура - Разглеждане - Приключване на процедурата (приключване без мерки, въвеждане на временни антидъмпингови мита, въвеждане на окончателни антидъмпингови мита)

2. Защитата срещу търговски бариери – мерки:

- спиране или отмяна на всякакви концесии предоставени с преговори за търговска политика;

- повишаване на съществуващите мита или въвеждане на други такси при внос;

- въвеждане на количествени ограничения или други мерки, променящи условията за износ и внос или имащи други последствия за търговията на третата страна.

3. Антисубсидийните мерки – при наличие на финансов принос чрез:

- правителствена практика на преки трансфери на фондове – субсидии, заеми, вливане на средства, или непреки трансфери на фондове или задължение – гарантиране на заеми;

- несъбрани правителствени приходи – данъчно кредитиране;

-правителствени доставки на стоки или услуги извън общата инфраструктура или закупените стоки;

- финансиране от правителството на организации или частни лица, за да осъществяват функции, влизащи в техните компетенции.

3. Регулиране на международната търговия

Международните търговски институции имат конкретната цел да регулират международната търговия 

А. Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ) - през 1947 г. с Хаванската харта се създава Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) (General Agreement on Tariffs and Trade), което влиза в сила от 1948 г и е подписано от 23 страни. Договарящите се страни си предоставят около 25 000 митнически отстъпки (концесии), засягащи една пета от световната търговия. Първоначално ГАТТ се създава като временно споразумение, тъй като съществува идеята за създаване на постоянна служба на ООН – Международна търговска организация. Съществуващите противоречия обаче направиха ГАТТ постоянен форум за световни търговски преговори, наречени кръгове или рундове.

ГАТТ може да се възприеме като международен договор по отношение на международните търговски връзки, съдържащ съвкупност от правила и норми, които регулират търговските отношения между договарящите се страни и международен организационен форум, на който участващите страни обсъждат състоянието, тенденциите и преодоляването на противоречията в международната търговия. Споразумението се обслужва от Секретариат със седалище Женева. 

Целта на ГАТТ - да либерализира международната търговия със стоки чрез договорени намалявания на митата и немитническите ограничения. Да създаде открита търговска система, осъществяваща се в условията на лоялна конкуренция.

Принципите в дейността на ГАТТ са:

- многостранност на външната търговия;

- недискриминация в международната търговия;

- намаляване на митата и нетарифните ограничения;

- обвързващи договорни задължения между страните членки;

- взаимност на отстъпките и др. 

Б. Световна търговска организация (СТО) - световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 г. с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 г. Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка за договарянето на търговски споразумения и за разрешаването на спорове чрез принуждаване на членовете на организацията към спазване на приетите от тях споразумения. Основните проблеми, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния Уругвайски кръг (1986 - 1994). Към 2010 г. организацията се опитва да придвижи Кръга преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни. Преговорите са силно затруднени от противоречията между големите износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за тяхното завършване несигурни. 

В СТО членуват 156 държави, които реализират над 97% от международната търговия в света, както и 30 наблюдатели, повечето от които се опитват да станат пълноправни членове. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда през 2 години, общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите и генерален директор, назначаван от конференцията. Седалището на СТО е в Женева, Швейцария.

Членове на Световната търговска организация (основателите са в тъмнозелен)

Основните функции на СТО са:

- да осигурява прилагането на договорените многостранни търговски споразумения;

- да осигурява форум за провеждане на преговори за по-нататъшно либерализиране на световната търговия;

- да урежда и решава търговските противоречия между страните членки на основата на установените правила и юридически норми;

- да прави прегледи на търговската политика на страните;

- да сътрудничи с МВФ, СБ, ОИСР, Международния търговски център и др.

Споразумението за създаването на СТО се допълва от следните анекси:

- Анекс 1А за търговията със стоки включва Общото споразумение за митата и тарифите (GATT) и споразуменията за селското стопанство, прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки, текстила и облеклото, техническите бариери пред търговията, инвестициите свързани с търговията, антидъмпинговите мерки, митническите оценки, инспекциите преди изпращане на стоките, правилата за произход, лицензионните процедури за внос, субсидиите и компенсаторните мерки, предпазни мерки.

- Анекс 1В съдържа Общото споразумение за търговията с услуги (GATS).

- Анекс 1С е Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPS), включително търговията с фалшификати.

- Анекс 2 включва правилата и процедурите за водене на преговори и сключване на споразумения.

- Анекс 3 се отнася до механизма за преглед на търговските политики на страните от СТО.

- Анекс 4 визира многостранните търговски споразумения за търговското и гражданското въздухоплаване, обществените поръчки, млякото, говеждото месо.

В. ЕС работи активно в рамките на СТО в следните области:

Търговия със стоки – за либерализация на търговията с индустриални и селскостопански стоки при честни условия на конкуренция, намаляване на тарифите и нетарифните бариери в търговията със стоки.

Търговия с услуги – за създаване на многостранна рамка от принципи и правила за търговията с услуги с цел стимулиране на нейната експанзия и постепенната ù либерализация чрез преговори за осигуряване на прозрачни регулации и увеличаване и разширяване участието на развиващите се държави.

Търговия с права на интелектуална собственост – за осигуряване на ефективна и подходяща защита при търговията с права на интелектуална собственост, като се отчитат различията в националните правни системи; създаване на многостранна рамка от най-необходими правила за борба с фалшифицирането