ЦЕНТРАЛНА БАНКА И МОНЕТАРНА ПОЛИТИКА

1. Централна банка - същност, статут и функции

А. Възникване и същност на ЦБ на държавата  

Възникване на ЦБ-а - обособяването на централните банки започва през втората половина на XIX в. До тогава съществува свободна банкова система, при която банките не се контролират от страна на държавата, конкурират се свободно на основата на законодателството за фирмите, имат право да емитират свои собствени банкноти. Такава система е възможна при златно-паричен стандарт и възниква естествено.
При централизиланата банкова система емитирането на пари става от централна банка, съществуват правила за банковата дейност и контрол от страна на държавата. Тази банкова система е възможна при декретни пари и се инициира от държавата. 

Появата на ЦБ-а е резултат от развитието на банките. Във втората половина на XIX в. те се превръщат в мощни финансови институции, акумулирали огромни парични ресурси. Ролята им само на финансови посредници се оказва доста скромна. Активното участие на банките в паричните и капиталовите пазари, мястото им в развитието на финансово-кредитната система ги превръща в институции, които имат огромно значение за равновесието в икономиката. Именно макроикономическата им роля създава необходимостта от държавно регулиране на паричната система. То трябва да гарантира нейната стабилност и по този начин макроикономическото равновесие. Монетарния контрол трябва да създаде нормални условия за конкуренция в банковия сектор и да съдейства за сигурността на банките. Централната банка се оказва удачна за тази цел. Затова всяка съвременна държава има централна банка или институция, която изпълнява нейните функции.

Централните банки възникват на основата на търговските банки, поемайки дейността им по емисията на банкноти. Те първоначално се обособяват като емисионни банки и постепенно се превръщат в централни  банки, т. е. в банки на банките, обслужвайки само търговските банки и държавата. Превръщането на емисионните банки в централни банки става в различни исторически периоди в отделните държави.

Същност на ЦБ - а - централната банка е банката на държавата и банка на банките. Затова тя посредством редица инструменти регулира паричната маса, кредитните операции на търговските банки и тяхната целева насоченост, както и обема на необходимите им резерви за осигуряване на кредитната дейност и на ликвидността им.

Б. Функции на ЦБ-а - БНБ например като централна банка изпълнява много и разнообразни функции,  по-важните от които са следните:

1. БНБ съхранява минималните задължителни резерви и депозитите на банките, които се наричат свръхрезерви. Тези резерви имат стратегическо значение при управлението на паричното предлагане.

2. Централната банка осигурява механизма на разплащанията между търговските банки;

3. БНБ е касиер (банкер) на държавата. Тя осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет. Банката изпълнява ролята на фискален агент на правителството.

4. Централната банка съхранява и регулира златните и валутните резерви на държавата. Осъществявайки това, тя регулира валутния курс, паричната емисия, както и вноса и износа на стоки и капитали и съответно платежния баланс. Изпълнението на тази функция от БНБ съществено се промени  с внедряването на валутния борд в нашата страна.

5. Централната банка създава нормативната база на банковата система, която се утвърждава от Народното събрание.

6. БНБ осъществява надзор върху дейността на всички търговски банки, влизащи в банковата система. Органите за банков надзор извършват периодично проверки с цел да се установи рентабилността, ликвидността и капиталовата адекватност на банките, както и изпълнението от банките на регламентираните от централната банка правила и ограничения.

7. Лицензионна дейност - тази функция позволява на централната банка на основата на изградени критерии да предоставя пълни или частични лицензи за вътрешна или международна дейност на банките.

8. Кредитор от последна инстанция - централната банка рефинансира търговските банки, с което им осигурява кредитни ресурси

9. Монопол върху паричната емисия - това определя централната банка като емисионна банка. Тя установява новите емисии, техните копюри и т.н.

10. Сътрудничество с международните финансови институции и с централните банки на други страни

11. Най-съществената функция на всяка централна банка е отговорността й за състоянието на паричното предлагане. Тя се състои в регулирането на парите в съответствие с потребностите на икономиката. Тази функция изисква привеждането на количеството пари в обръщение в съответствие с равнището на производството, заетостта и осигуряването на относително стабилно равнище на цените, както и регулирането на лихвените проценти. С въвеждането на валутния борд мястото и ролята на БНБ при регулирането на паричното предлагане  съществено се промени. Докато повечето функции имат рутинен характер, правилното управление на паричното предлагане изисква използването на специфични за дадена страна в конкретни условия мерки и инструменти, които са елемент на кредитно-паричната политика на централната банка и нейната ефективност, като: операции на открития пазар, регулиране на резервната норма, равнище на лихвения процент.

В. Операции на Централната банка - операциите на централната банка дават представа за дейността й като банка на държавата и банка на банките. В баланса на ЦБ - а се концентрира цялостната й дейност, произтичаща от мястото й в банковата система и държавата, както и от функциите, които дават концентриран израз на  същността й:                      

                                                                              Баланс на БНБ към 09. 2015 г.

От текстове на ЗБНБ се вижда, че Централната банка в нашата страна не влиза в делови контакти с нефинансовите предприятия и гражданите. Своите операции тя осъществява със собствени и привлечени средства. Със собствени средства се формира основният капитал на Българската народна банка, който съгласно ЗБНБ е в размер на 20 милиона лева. Със собствени средства се образува и фонд “Резервен” на банката, който служи за покриване на реализирани от нея загуби. В този фонд се отчисляват средства в рамките на 25% от годишното превишение на приходите над разходите на БНБ. Средствата на фонда се използуват за покриване на загуби на банката.

Балансът на БНБ показва неблагоприятни резултати, когато активите й по стойност спаднат под сумата на задълженията и внесения собствен капитал. В случаите, когато този недостиг не може да се покрие със средства от фонд ”Резервен”, Министърът на финансите попълва основния капитал на банката до размера на недостига.

Пасивите на централната банка  формират общия размер на банковите резерви, които  включват:

1. Парите в обръщение - налични пари под формата на банкноти и монети, намиращи се извън централната банка, т. е. в касите на търговските банки, в касите на икономическите агенти и други институции, както и в гражданите. Те са елемент на банковите резерви и в това число на паричната база и изразяват, наред с другите пасиви на централната банка, задълженията й към обществото. Тези средства са извън централната банка и в същото време са ресурс за кредитиране на бюджета и на банковите институции. Увеличаването на този пасив се прави при кредитирането и изразява  направена парична емисия;

2. Свръхрезервите и минималните задължителни резерви (МЗР) на търговските банки в централната банка, посредством които централната банка регулира ликвидността и кредитните операции на търговските банки;

3. Депозитите на републиканския бюджет в централната банка, изразяващи превишенията на приходите над разходите от минали години и от настоящата година.

2. Цели и инструменти на монетарната политика

Провеждането на монетарна политика от страна на ЦБ се основава на монетарната теория за обяснение на икономическите процеси.

А. Цел на монетарната политика – Централната банка осъществява регулирането на една национална икономика чрез паричната политика, която тя провежда. Паричната политика може да се дефинира като действия насочени към поддържане на определено състояние на паричната сфера. Централната банка въздейства пряко върху паричната маса, върху резервите на търговските банки, върху краткосрочния лихвен процент и т.н. Целта и е да регулира количеството пари в обращение (да осъществява монетарен контрол). 

Монетарният контрол е задължение на ЦБ-а дотолкова, доколкото тя провежда самостоятелна политика или по инструкции на правителството, което е различно в различните страни (в Германия, например, ЦБ-а е конституционно независима от правителството и провежда политика съгласно статута си). Независимо от основния вид на политиката, базисните принципи на монетарния контрол са едни и същи. В основата лежи зависимостта на вече коментирания „паричен мултипликатор“:

M = C. [ (c+1) / (c+b) ], 

който показва връзката между монетарната база и паричното предлагане. 

В дългосрочен план целите на монетарната политика на централната банка преследват целите на макроикономическата политика изобщо и в този смисъл тя се явява нейн важен фактор. Тоест тя косвено трябва да въздейства върху поддържане на висока заетост, на икономически растеж, на стабилна инфлационна среда, на оптимален платежен баланс и др.

Б. Инструменти на монетарната политика - за осъществяването на паричната си политика централната банка използва различни инструменти: 

1. Задължителни минимални резерви (ЗМР) - всички банки са задължени да държат по сметка в централна банка част от депозитите си. Тъй като законодателно централната банка установява нормата на задължителните резерви, чрез нейната промяна тя може да въздейства на паричното предлагане и на количеството пари в обръщение. Когато има цел да намали парите в обращение (при инфлационна ситуация) увеличава нормата на задължителните резерви, с което намалява кредитния ресурс на търговските банки и обратно. Това обаче довежда до увеличаване на лихвените проценти. Счита се, че този инструмент действа много бързо и с голям ефект върху паричното предлагане, но нормите на задължителните резерви са относително постоянни

2. Операции на открития паричен пазар - Централната банка участва на открития паричен пазар като купувач и продавач на ДЦК - съкровищни бонове и държавни облигации. Ако целта на централната банка е да увеличи паричното предлагане (при икономическа криза), тя купува ценни книжа. Продавайки ги търговските банки увеличават кредитния си ресурс и парите в обращение се увеличават. Този инструмент води до намаляване на лихвените проценти. Поради бързото и ефективно действие той е най-често използван от централната банка. В същото време операциите с ценни книжа осигуряват финансов ресурс за покриване на бюджетния дефицит. 

При промяна в размера на монетарната база чрез операции на открития пазар властите могат директно да повлияят върху размера и растежа на паричното предлагане. Този подход е познат като „контрол на монетарната основа“.

3. допълнителни резерви - друг начин е, вместо да фиксира монетарната база, ЦБ-а може да предприеме осигуряването на допълнителни резерви (например чрез операции на открития пазар) на търговските банки с изискването лихвения процент да бъде фиксиран от централната банка. В този случай ТБ-а би била способна да кредитира, сигурна, че може да заеме обратно всичките пари, от които се нуждае, след последвалото увеличение на депозитните си задължения към ЦБ-а. Понеже лихвеният процент, по който се отпускат кредити от ТБ-и, трябва да отрази цената на придобитите допълнително резерви, ЦБ-а, като определи този лихвен процент, може индиректно да повлияе върху процеса на парично предлагане.             

Предлагането на нови банкови кредити е съвършено еластично по отношение на лихвения процент, определян от ЦБ-а. При условие, че ЦБ-а има реална представа за формата и положението на търсенето на кредити от ТБ-и, тя може да упражни контрол върху банковото кредитиране, а оттук и върху монетарния растеж чрез техническо увеличаване или намаляване на банковите лихвени проценти по кредитите.

4. Сконтов процент - той е процентът, по който централната банка отпуска на търговските банки т. нар. сконтови кредити (ресконтира полици). Увеличавайки сконтовия процент тя прави кредитите по-скъпи и по-нежелани от търговските банки. С това тя намалява техните кредитни възможности, намалява паричното предлагане, а лихвените проценти се увеличават. Този инструмент на паричната политика на централната банка се използва по-рядко, само когато на търговските банки не им достигат резерви и те се обръщат към нея.

3. Видове монетарна политика

В зависимост от преследваните цели монетарната политика на централната банка се разграничава на рестриктивна и експанзионистична.

А. Рестриктивна монетарна политика - има за цел да ограничи парите в обръщение. Тя се прилага, когато икономиката е инфлационна и ефектите от паричната политика трябва да бъдат антиинфлационни. За това централната банка продава ДЦК,увеличава сконтовия процент, повишава резервната норма. Резултатът от това е намалено търсене, ограничаване на инфлацията и намаляване на ръста на БВП. 

Б. Експанзионистична монетарна политика - преследва увеличаване на паричното предлагане. Налага се в ситуации на икономическо стагниране и резултатите й трябва да бъдат антикризисни. За тази цел централната банка купува ДЦК, намалява сконтовия процент, намалява нормата на ЗМР. Експанзионистичната парична политика съдейства за увеличаване на търсенето на икономическите субекти, с което стимулира икономическото развитие.

4. Монетарен предавателен механизъм

А. Същност на монетарния предавателен механизъм - конкретната цел на монетарната политика на централната банка е количеството предлагани пари и стабилността на паричното обръщение. В същото време тя постига косвени ефекти в икономиката, които най-общо са известни като трансмисионен механизъм или монетарен предавателен механизъм. 
„Монетарният предавателен механизъм“ описва процеса, по който се предават влияния от паричния пазар върху реалната икономика. Такива шокове са: промени в търсенето на пари (Md) или по-често промените в предлагането на пари (Ms). Независимо от произхода си, те ще се отразяват върху реалната икономика, докато не се възстанови равновесието на „паричния пазар“. Най-елементарният пример за т. нар. "монетарен шок" е увеличаване на паричното предлагане (Ms), породено от нарастване на правителствения бюджетен дефицит. Равновесие има, когато:

Парично равновесие

                      +    +   -  -

Ms = Md = f (PY, W, i, n)

Т. е. когато предлагането и търсенето на пари са равни. Увеличаването на паричното предлагане, при равни други условия, води до излишно предлагане. При излишно предлагане индивидите и фирмите ще имат по-високи парични баланси, отколкото им е необходимо за транзакциите (с предпазна или спестовна цел) при дадени сегашни равнища на номиналния доход (PY), номиналния лихвен процент (i) и инфлация (n), въпреки, че нарастването на паричното предлагане увеличава богатството (W), увеличаването на търсенето на пари ще бъде по-малко, защото парите са само една от формите, под които се държи богатството. Частния сектор ще отговори като прехвърли пари в по-малко ликвидни активи като ценни книжа (носещи лихва) или реални активи. Нарасналото търсене на ценни книжа оказва натиск в посока на понижаване на лих %, докато увеличеното търсене на реални активи увеличава номиналния доход (и временно инфлацията). 

                                                                     Монетарен предавателен механизъм

Графиката изобразява функционалната зависимост между паричния, инвестиционния и продуктовия пазар. Изходната графика е тази на продуктовия пазар, която демонстрира, че икономиката е в рецесия. Макроикономическото равновесие ев т. R0, преди пълна заетост на икономиката. Действителния БВП е под потенциалния. Следователно съществува рецесионен разрив. Чрез монетарния предавателен механизъм се пренасят импулси от паричния пазар върху реалната икономика, с цел да се преодолее рецесията, да се изчисти рецесионния разрив и производството да достигне пълната заетост, а БВП потенциалното си равнище. Ако централната банка стимулира паричното предлагане и то нарастне от M1 до M2, лихвеният процент ще спадне от r1 до r2. Предвижват се импулси към инвестиционния пазар. В резултат на намалената лихва, инвестициите нарастват. Увеличените инвестиции увеличават очакваните съвкупни разходи. Функцията на съвкупните разходи се предвижва нагоре с прираста на инвестициите. На новия обем съвкупни разходи съответства по-голямо съвкупно търсене. Кривата AD се премества надясно. Новата равновесна точка R1 определя новия равновесен реален БВП на равнище на Y1. Икономиката се предвижва в състояние на пълна заетост. Действителният БВП е равен на потенциалния. Рецесионният разрив е изчистен. Нарастването на цените не е съществено. Реализира се кейнсианската идея, че паричното предлагане и паричната политика могат да влияят върху реалната икономика, но индиректно и не толкова силно в сравнение с фискалната политика.

Б. Инструменти за възстановяване на паричното равновесие

Понижаването на лихвените проценти води и до други последици: капиталов отлив и стимул за фирмите да издават ценни книжа и съответно до увеличаване на пазарната стойност на лихвоносните активи. 

Ефекти от понижаването на лихвата

1. Капиталов отлив (инвеститорите ще търсят пари с по-висока лихва, което ще намали натиска в/у валутния курс. Ако се позволи понижаване на валутния курс международната конкурентноспособност на страната ще се подобри, което ще увеличи нетния експорт и номиналния доход;

2. Ще се стимулират фирмите да издават ценни книжа, след като лихвения % е паднал под  пределната продуктивност на капитала за доходоносни инвестиции;

3. Води до увеличаване на пазарната стойност на лихвоносните активи (акции, облигации и др.), увеличава благосъстоянието на частния сектор и стимулира потребителските разходи.

              Тези зависимости може да се представят чрез уравненията

                                                             +    +   -

                                                  C = f (PY, W, i) 

е – валутен курс и * съответства на външни променливи                                                                                          
                                                            +   -

                                                   I = f (PY, i)                                      

                                                            +   +     

                                                  X = f (e, PY)

                                                            -    +        

                                                  M = f (e, PY)

                                                  E = f (P, P*, i, i*)

От горните равенства може да се види, че увеличаването на паричното предлагане води до промени в лихвения процент, валутния курс и богатството, които от своя страна водят до повишаване на номиналния доход (PY):  

PY = C + I + G + (X - M).

Връзката между паричното предлагане (Ms) и Номиналния доход (PY) в дълъг период е обхваната от „количественото уравнение на размяната“:  

                      M . V = P . Y                     

Промените в номиналния доход (PY) - могат да се разчленят на промени на ценовото равнище (Р) и на промени на реалния доход (Y) - увеличаването на Р (цените) и реалния доход (Y) може да запази паричното равновесие на пазара като следва нарастването на паричното предлагане.

В дългосрочен период крайната продукция е определена от:

- Количеството и производителността на работната сила

- Капиталовите запаси

- Технологичното равнище

Докато монетарните смущения в краткосрочен период могат да предизвикат колебания в крайната продукция и заетостта. В дългосрочен период и двете клонят към “естествените си равнища”, които са независими от промените в паричното предлагане. Следователно увеличенията в паричното предлагане влияят повече върху нарастването на цените, отколкото върху крайната продукция. Съгласно тази зависимост монетарния (паричния) растеж може да се изчисли. М. Фридмън предлага темпа на растеж на паричното предлагане да е в съгласие с ценовата стабилност (при условия на ценова стабилност) да е 3/5% годишно, въпреки че на практика тази стойност трябва да се изчислява за всяка икономика.

5. Монетарни цели, управляван валутен курс, инфлационни цели 

Съвременните монетарни цели широко се използват като средство, държащо инфлацията под контрол. Подобни цели винаги са били изисквани и от МВФ като част от условията, при които се отпускат кредити на държавите със затруднени платежни баланси.

Монетаризма се използва като инструмент за регулиране на инфлацията. Монетарните цели зависят от това дали са способни да изчисляват размера на константата в следното уравнение:   р = m - const     

const е част от темпа на промяна на скоростта на обръщение и естествения темп на растеж на крайната продукция. В сегашното време на бързи финансови иновации скоростта на обръщение и стойността на константата се променят обаче непредсказуемо. Това прави невъзможно предварително да знаем кога дадена монетарна основа е рестриктивна или експанзионистична. При определен времеви лаг между паричното предлагане и темпа на инфлация твърдото следване на монетарни цели може да има за резултат неподходяща монетарна база. За да се справят с нея обикновено правителствата правят избор между две алтернативи: 

А. Първа алтернатива възприема се политика на управляван валутен курс. При нея ЦБ купува и продава резерви в чужда валута и управлява лихвения %, за да запази фиксиран валутния курс. Така паричното предлагане става ендогенна величина, като темпа на растеж е ограничаван от темпа, с който нараства паричното предлагане в чуждата страна. За да се поддържа валутния паритет във времето трябва да расте или намалява с темпа на инфлацията в страната, за да се поддържа нейната международна конкурентноспособност.  

е = p* - p

e = i* - i – условие “непокрит лихвен паритет”, който осигурява равновесие на чуждия валутен пазар. Ако i* ≠ i  тогава разликата между двете валути трябва да се компенсира точно от очакваното обезценяване или поскъпване на едната валута към друга.

Пример: съществува 5% лихвена разлика  в полза на $ спрямо ₤. Това означава, че се очаква 5% обезценка на разменния курс $/₤.

Ако ЦБ успешно поддържа дадения валутен курс (е = 0) това означава, че темпът на растеж на националната валута трябва да е равен на темпа на растеж на чуждата валута. Привлекателността на управлявания валутен курс е заради това, че не е необходимо ЦБ да знае предварително стойността на const. При това положение чуждата държава се придържа към стриктна неинфлационна монетарна политика. В ЕС (до 2002 г.) Германия прилага монетарна политика, основана на парично предлагане, а останалите членки закачат валутите си за DM и пасивно следват германското монетарно ръководство. 

Б. Втора алтернатива поставяне на инфлационни цели. Термина ”инфлационна цел” се използва в случаите, когато правителството предварително обяви наличието на инфлационна реалност. Разлика между монетарна политика на парично предлагане и инфлационна политика е: вместо да се разчита на стабилна връзка между монетарен растеж - номинален доход се залага ЦБ-а да предвиди бъдещия темп на инфлацията, като се използва дефиниран икономически модел. В този модел се има впредвид целия предавателен механизъм (лихвен % - валутен курс - богатство - стойност на активите). Параметрите на модела постоянно се преизчисляват и ЦБ-а приспособява монетарните си цели, за да установи монетарния растеж на равнище, на което според модела ще се ликвидира темпа на инфлацията.