БАНКОВА СИСТЕМА И ПАРИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ

1. Същност, състав и структура на банковата система 

А. Същност на банковата система - банковата система представлява съвкупност от банкови институции, които на основата на регламентирани от държавата законови норми осъществяват взаимовръзки помежду си, както и със своите клиенти и други институции - правителствени и нeправителствени с цел постигане на определени резултати, водещи до изпълнението на икономическата, парично-кредитната, лихвената и валутната политика  на държавата.

Б. Организация и структура на банковата система - зависят от системата на организация и разпределение на резултатите от производството между членовете на обществото, т. е. от формата на икономическа организация на производството. Банковата система в условията на пазарна икономика има двузвенен характер, т. е. изградена е на две нива:

1) На по-висшето ниво се намира ЦБ-а  

2) На по-нисшето ниво - ТБ - и и другите специализирани банкови институции, както и специализираните финансови (небанкови) институции (пенсионни фондове, застрахователни компании,  финансови къщи) и др.

Изграждането на двузвенна банкова система в нашата страна се направи с цел постигане на следните  два резултата:

1) Възникване на стимули в търговските банки да кредитират рентабилни и ликвидни предприятия и ефективни инвестиции и

2) Създаване на предпоставки за оптимизиране равнището на лихвените проценти както за кредитите, така и за депозитите.

На основата на тези предпоставки и резултати банките могат да изпълнят своята роля в обществото.

В условията на двузвенна банкова система проблемът за ликвидността на банките стои с особена острота. Търговските банки и другите специализирани банкови институции могат да предоставят кредити само в рамките на мобилизираните от тях ресурси. Те не разполагат с еластичния ресурс “Парична  емисия”. Следователно, за да бъдат ликвидни, е необходимо предоставяните кредити да се погасяват в договорените срокове

Основен инструмент, посредством който банките участват в управлението на икономическите процеси са лихвените проценти - оптимизирането на лихвените проценти изисква правилното установяване на съотношението между търсенето и предлагането на паричен капитал. Това може да стане само при двузвенна банкова система, в условията на която се създава реален паричен пазар и реална конкуренция на паричния пазар. Двузвенната банкова система е необходимо, но недостатъчно условие за оптимизиране равнището на лихвените проценти и особено на лихвените проценти за депозитите. По отношение на лихвените проценти за депозитите е възможно банките и в условията на двузвенна банкова система да се споразумеят и да ги поставят на равнище, по-ниско от обективно необходимото. За да се предотврати такова поведение на банките, е необходимо наличието и на реален пазар на ценни книжа, т. е. реален капиталов пазар, в това число организиран - фондова борса.  

2. Същност и измерване на паричното предлагане (Ms)

А. Определение на парично предлагане (Ms) – паричното предлагане представлява сума от парите в обръщение и банковите депозити, като първите постепенно намаляват по обем. В преходните икономики успоредно с националната циркулира и чужда валута. Затова по правилното определение на паричното предлагане е: националната, чуждата валута в обръщение и банковите депозити. 

Б. Измерване на паричното предлагане (Ms) – в повечето страни не съществува еднозначна дефиниция за парите. Казано обобщено, икономистите признават няколко възможни категории, подредени по степен на „ликвидност“ или „близост“ до националната валута. Въпреки, че официалните категории се различават в различните страни, може да се даде следното базисно определение на т. нар парични агрегати:

Парични агрегати - чрез тях се регулира паричното предлагане:

           

М0 = пари в обръщение + резервите в ТБ

М1 = М0 + банковите депозити на поискване (в национална валута само)

М2 = М1 + банковите срочни депозити (в национална валута само)

М3 = М2 + банковите депозити в чужда валута

М4 = М3 + депозитите в други финансови институции

М5 = М4 + високоликвидни краткосрочни финансови активи (ДЦК и др.)

Основанието на този подход е, че множество активи могат да бъдат използвани като пари или може да бъдат обърнати в пари толкова лесно, че те са „толкова добри, колкото и парите“. Всеки опит рязко да се разграничат по-ликвидните активи като „пари“, а по-малко ликвидните като „не пари“, е относителен. Всеобщо прието правило е, че колкото по-развита е финансовата система, толкова по-лесно е да се обърнат ликвидни средства в „разполагаеми“ пари и толкова по-широка е дефиницията за пари.

3. Същност, функции и видове операции на ТБ -и

А. Същност на ТБ - и – банките (извън централната банка), представляват финансови предприятия, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти.

Те акумулират и разпределят паричния капитал от обществото в различни форми, създават пари и регулират със своите банкови инструменти дейността на икономически субекти и физическите лица с цел осигуряване изпълнението на социално-икономическата политика на държавата.

При осъществяване на своите операции те изхождат главно от стоящите пред тях две основни цели:

1) Повишаване на нормата на печалбата  и

2) Осигуряване на ликвидността  си. 

Дори когато поемат по-голям риск, банките пак изхождат от интересите си. Ако дадена банка се страхува прекалено от риска и отказва предоставянето на едни или други услуги, в това число на кредити, за да не фалира, клиентите ще преустановят да я търсят. Затова всяка банка е принудена да обслужва и по-рискови дейности.

Б. Функции на Търговските банки 

Сеченето на монети - през VII век пр .н . е. възниква и банките от този период започват да осъществяват размяна и на пари под формата на монети. 

Съхранение на ценности и пари - на основата на която на един по-късен етап от развитието на банковото дело възниква и третата функция на платежно посредничество 

Платежно посредничество - банките участват активно в платежните отношения между клиентите си, т. е. в разплащанията помежду им. 

Кредитното посредничество - изразява, от една страна, мобилизиране от банките на свободен паричен капитал в обществото и, от друга страна, преразпределение на мобилизирания паричен капитал на възвръщаема основа и срещу заплащане на лихва. И мобилизирането, и преразпределението на мобилизирания капитал изразяват кредитни отношения, в които като посредник участват банките. С други думи, банките опосредстват кредитните отношения между кредиторите и дебиторите в обществото, т. е. между тези, които имат свободен паричен капитал, и тези, които имат нужда от допълнителен паричен капитал. 

Фондово-емисионната функция на банките - в края на XVII век възниква и изразява, първо, участие на банките в емитиране на ценни книжа на клиентите им и, второ, покупко-продажба на ценни книжа (на комисионни начала и за собствена сметка). 

Доверителната функция - участие на банките в управлението на активи на предприятия и граждани. Тази функция възниква в началото на ХХ век. Банките вече не само съхраняват активи на клиентите си, но и официално започват да ги управляват. 

Банките посредством своята организационна функция организират изобщо заемния капитал, както и неговото движение, в това число и “създаването” му. Те предоставят кредити и извършват и други активни операции не само за сметка на получени от клиентите им пари, но и за сметка на парите, които те самите създават и заемат. 

В. Същност и видове операции на банките - като  предприятия, осъществяващи парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти, банките извършват многообразни операции. Операциите, които банките осъществяват, могат да бъдат класифицирани по различни признаци, най-важна е класификацията според баланса на банките. На тази основа банковите операции могат да се разграничат на два  вида:

- Пасивните операции - изразяват формирането на собствения и мобилизирането на чуждия капитал от банките;

- Активните операции - показват направлението на пасивите т. е. начините и формите на използване на банковия капитал с цел формиране на доходи.

Най-прегледно активните и пасивните банкови операции могат да се видят в баланса на търговските банки, който има следния обобщен вид:

Консолидиран  баланс на търговските банки

Активи	Пасиви
А. Финансови активи. 1. Парични средства. 2. Държавни ценни книжа. 3. Вземания от банки и други финансови институции. 4. Вземания от нефинасови институции и други клиенти. 5. Облигации и други ценни книжа с фиксиран доход в оборотен портфейл. 6. Акции и други ценни книжа с променлив доход в оборотен портфейл. 7. Финансови дълготрайни активи. Б. Нефинансови активи. В. Разходи за бъдещи периоди. Г. Вземания по записани дялови вноски. Д. Вземания по натрупани Лихви Е. Други активи. Е. Загуба от отчетния период.	А. Привлечени средства. 1. Привлечени средства от банки и други финансови институции. 2. Привлечени средства от нефинансови институции и други клиенти. Б. Приходи за бъдещи периоди. В. Други пасиви. Г. Собствен капитал. 1. Печалба 2. Капитал. 3. Резерви.
Сума на актива	Сума на пасива

По подробно банковите операции могат са се опишат в баланса по следния начин :

Баланс на търговска банка

Актив	Пасив
1. Касова наличност и приравнени към нея средства: - касова наличност - депозити по сметки в други банки и в Централната банка - минимални задължителни резерви в Централната банка - платени документи на инкасо 2. Ценни книжа: - на Централната банка - на правителството - на нефинансови институти - други 3. Покупка на ценни книжа с цел последваща продажба /репо сделки/ 4. Заеми: - краткосрочни - средносрочни - дългосрочни 5. Финансиране на лизингови операции 6. Вземания по акцепт 7. Дълготрайни материални активи - сгради, оборудване и други. 8. Разходи за бъдещи периоди 9. Вземания по натрупави лихви 10. Загуба от отчетния период	1. Собствен капитал: а) Първичен (основен) капитал - акционерен капитал - фонд ‘Резервен’ - резерви с общо предназначение б) Допълнителни капиталови резерви - неразпределена печалба - резерви от преоценка на активите - капиталово-дългови (хибридни) инструменти - подчинен срочен дълг - резерви със специално предназначение 2. Задължителни специални резерви (законови провизии) 3. Привлечени средства: - депозити на нефинансови предприятия - депозити на граждани - депозити на банки и други финансово-  кредитни   институции - депозити на бюджета - продажба на ценни книжа с ангажимент за обратна покупка/репо сделки/ - дългосрочен дълг - задължения по акцепт - кредити и други задължения 4. Приходи за бъдещи периоди 5. Други пасиви
Сума на Актива	Сума на Пасива

                            

Пасивите изразяват цялата парична задлъжнялост на банките, в това число към техните собственици. Те дават представа за формиране на капитала им, т. е. за това, откъде банките са набрали капитала за източниците, с който осъществяват своята дейност.

4. Ролята на ТБ-и за създаването на пари

А. Процесът на предлагане на пари (Ms) – както вече отбелязахме, „парите вършат работата на пари“ – с други думи те са множество от финансови активи, които служат като разменно средство. В повечето страни парите и банковите депозити съвместно изпълняват тази главна функция. Откъде идват парите?

Емитираните пари = банковите депозити + парите в обръщение

Парите се емитират от правителството, обикновено чрез ЦБ, която от тази гледна точка действа от негова страна, докато банковите депозити представляват задължения на ТБ-и. Двете величини са свързани, доколкото банките трябва да осигуряват сигурна пропорция между депозитите си и собствените си пари като застраховка срещу тегления от страна на вложителите. В този смисъл емитирането на пари ограничава размера на банковите депозити и представлява взаимозависимостта, която е в основата на МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА.

Таблицата показва баланса на системата от ТБ - и и същността на паричното предлагане.

СИСТЕМА НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ
Активи	Пасиви
Касови наличности	Депозити
1. -	1. -
2. +900 лв.	2. +900 лв.
3. +900 лв.	3. +1900 лв.
4. +180 лв.	4. + 1810 лв.
Заеми
1. -
2. -
3. + 1000
4. + 1000
	+ Пари в обръщение
	1. +1000 лв.
	2. +100 лв.
	3. +100 лв.
	4. +190
	= Парично предлагане
	1. + 1000 лв.
	2. + 1000 лв.
	3. + 2000 лв.
	4. + 2000 лв.

- Да предположим, че ЦБ-а е емитирала 1000 лв., като е увеличила с това количество предлагането на пари – 1 етап.

- Пропорцията, например 90%, е депозирана в търговските банки – етап 2

Банковите депозити са се увеличили с 900 лв., но общото парично предлагане (банкови депозити + парите в обръщение) са все още с 1000 лв. повече, защото добавените банкови депозити са компенсирани с намаляване на количеството на парите в обръщение, от които 900 лв. остават неизползвани във вид на касова наличност в търговските банки.

- Нека предположим от примера, че търговската банка е установила, че дневните промени в нетните касови тегления (касовите тегления са по-малко от направените депозити) никога не надвишават с повече от +- 10% общите задължения по депозитите, т.е. допълнителните пари, които банката е получила, спокойно могат да подсигурят увеличените депозити до 900 лв. Например банката е отпуснала заем на клиент 1000 лв. и му е записала тази сума по сметка, като в същото време е отбелязала заема като кореспондиращ актив в банковия баланс – етап 3

- Предлагането на пари вече се е увеличило с още 1000 лв. С течение на времето клиентът похарчва 1000 лв., дори и ако той си изтегли парите, което е по-вероятно, отколкото да плати с чек (с което просто прехвърля 1000 левовия си депозит на друг банков клиент). В случая по-голямата част от 1000 лв. като че ли е редепозирана в търговската банка – етап 4

По-важното е, че изглежда някои от новонаправените банкови депозити, „изтичайки„ извън системата на търговските банки, се появяват като повече пари в обръщение. Това по-скоро променя формата, под която новите пари се съхраняват, отколкото да промени сумата, с която се е увеличило паричното предлагане.

Този прост модел на паричното предлагане (Ms) показва ключовите елементи в процеса: 
- емитирането на пари от ЦБ-а (C), 
- ролята на общественото „парично отношение“ (с) – пропорцията на паричното предлагане (M), която населението предпочита да притежава под формата на налични пари (Cp), отколкото в банкови депозити (D) – и 
- „съотношение на резервите“ на търговските банки (b) – пропорцията на депозитните задължения, които банката трябва да поддържа под формата на парични резерви (Cb). 

Б. Многообразието от връзки може да бъде алгебрично обобщено по следния начин:

                                                 

М = Cp + D  и  C = Cp + Cb, където  

Cp = cD и Cb = bD

M = cD + D  и  C = cD + bD 

от което следва:  M/C = (cD+D) / (cD + bD) = (c+1) / (c+b)

      M = C [ (c+1) / (c+b) ]

5. Депозитен и паричен мултипликатор

А. Депозитна мултипликация (опростен модел) - участниците в процеса на създаване на пари са: ЦБ, търговски банки, вложители и заематели.

В позиция първа на пасива на ЦБ се отразяват банкнотите и монетите в обръщение намиращи се в ръцете на обществеността, т. е. извън касите на ТБ. В позиция втора се отразяват сметките на ТБ-и в ЦБ, като към тях се причислява и касовата наличност.

Общата сума на резервите може да се раздели на 2 категории:

1. Резерви, които ЦБ-а изисква от ТБ-и да поддържат при нея. Наричат се минимални задължителни резерви (МЗР) и се изчисляват като процент от привлечените средства (депозитната база). У нас е 12 %

2. Допълнителните резерви, които банките поддържат по свое усмотрение. Наричат се свръхрезерви

Банкнотите и монетите в обръщение + резервите на ТБ-и образуват паричната база (МВ), известна като резервни пари (силни пари).

Как ЦБ предоставя резерви на банковата система? 
ЦБ може да предостави допълнителни резерви на банковата система по 2 начина: 
- тя може да отпусне кредити на банките и / или 
- да купува ДЦК (държавни ценни книжа) от тях.

За да се изведе процеса на депозитна мултипликация приемаме две условия:

1. Търговските банки не поддържат свръхрезерви

2. Икономическите агенти не държат налични пари

Определение на депозитния мултипликатор - многократното нарастване на депозитите генерирано от увеличаване на резервите в банковата система се нарича прост депозитен мултипликатор. В нашия пример той е 12 % и е реципрочен на МЗР. В обратния случай, когато ЦБ изтегля резерви от банковата система се наблюдава процес, известен като мултиплицирана депозтина контракция. Опростения модел на депозитна мултипликация има сериозни недостатъци. Решенията на вложителите да държат повече налични пари или на банките да поддържат свръхрезерви водят до по-малко нарастване на депозитите.

Б. Паричен мултипликатор - показва връзката между монетарната база (MB) и паричното предлагане (Ms). При промяна в размера на монетарната база чрез операции на открития пазар властите променят размера на паричното предлагане. Това е т. нар. “Контрол на монетарната основа”

  M = C. [ (c+1) / (c+b) ]            

                                                                        

След като ЦБ може да влияе върху паричната база, логично е тя да се свърже с паричната маса. Връзката се осъществява чрез променливата m (Парична паса / парична база). Променливата m е паричен мултипликатор, който показва как се променя паричната маса при промяна на паричната база и по-точно каква част от паричната база се трансформира в парична маса. Обменената парична мултипликация е > 1, което определя наименованието на МВ като силни пари.

M = (1+C/D) / (rd+ER/D+C/D),

където С - налични пари (пари извън банките); D депозити; rd процент на минималните задължителни резерви; ER - свръхрезерви на ТБ.

Паричната мултипликация е функция на коефициента C/D, който се установява от вложителите. Коефициентът на задължителните резерви rd, който се установява от ЦБ и коефициента ER/D, който се установява от ТБ. 

6. Крива на паричното предлагане

Количеството пари в обращение са определена величина, поради което кривата на паричното предлагане се изобразява като вертикална линия:

Крива на паричното предлагане

Предлагането на пари се определя от политиката на ЦБ и кредитната политика на финансовите институции (основно от търговските банки). Затова паричното предлагане е съвършено нееластично.

Паричният пазар е част от финансовия пазар, изразяващ  отношенията между купувачи и продавачи на пари. Разграничава се на междубанков пазар и на пазар на краткосрочните парични инструменти. На него се търгуват краткосрочно (до 1 г.) свободните парични средства на банковите институции. Финансовите инструменти, които се купуват и продават са ДЦК (съкровищни бонове), търговските ефекти (менителници, запис на заповеди и др.).

Равновесието на паричния пазар не прави изключение от теорията за равновесните пазари изобщо. Специфичните моменти се свързват с това, че:
- кривата на паричното предлагане е съвършено нееластична;
- равновесието е статично, за всеки даден момент;
- лихвеният процент изпълнява ролята на цена на парите

Равновесие на паричния пазар при промяна на търсенето на пари

При съвършено нееластично предлагане на пари, промяната в равновесното равнище на лихвения процент настъпва чрез изместване на кривата на паричното търсене нагори или нодолу по кривата на паричното предлагане, съответно на по-високи или по-ниски равнища на лихвите.

Равновесието на паричния пазар може да се променя и в резултат на промяната на паричното предлагане. В краткосрочен период при постоянно парично търсене, изменението на паричното предлагане ще променя равновесието на паричния пазар.

Равновесие на паричния пазар при промяна на предлагането на пари

Графиката показва изместването на кривата на предлагане на пари и формирането на равновесните състояния при нови равнища на равновесен лихвен процент и равновесен обем пари. При рестриктивна политика на ЦБ, предлагането на пари намалява, кривата на паричното предлагане се измества наляво, равновесния лихвен процент нараства, количеството пари намалява. Обратно, ако ЦБ стимулира паричното предлагане, кривата се измества надясно, лихвеният процент спада, количеството пари нараства.
Изводът е, че паричното предлагане (Ms) екзогенен фактор за равновесен паричен пазар, търсенето на пари се променя относително стабилно, лихвеният процент се определя от търсенето и предлагането на пари и както всяка цена едновременно с това ги и определя.