ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПАЗАРНАТА СИСТЕМА И РОЛЯ НА ДЪРЖАВАТА В НЕЯ

1. Обща характеристика на пазарната система

А. Същност на пазарната система - зараждането на пазара е естествен процес, постепенно осъзнаван и направляван от човешката природа. Развитието и изменението на пазара е приемало особеностите на епохите и същевременно ги е характеризирало. Развитието му в границите между първобитните и съвременните компютъризирани пазарни отношения са свидетелствата за удивително историческо разнообразие. Затова абстрактният смисъл, който се влага в понятието пазар е беден в сравнение с конкретната специфика и историческо многообразие.

Б. Понятие за пазар - пазарът е понятие, чрез което се изразява взаимодействието между купувачите и продавачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната.

1. Основните предпоставки за неговата поява, съществуване и развитие са определената степен в развитието на производителните сили и на Общественото разделение на труда (ОРТ). Като негов пряк израз пазарът може да расте също така безкрайно, както и разделението на труда (Рт). Няма стоково производство без пазарни отношения, защото стоковото производство предполага стокова размяна, а последната се извършва на пазара.

2. Като сфера на реализация на стоките пазарът влиза в системата на общественото възпроизводство и това определя неговото място и роля за повишаване на еф на последното и за задоволяване на обществените потребности.

3. Като място, където се извършва процесът на размяната, Пазарът е съвкупност от икономически отношения между продавачите и купувачите, които разменят стоките по стремящи се да се формират като единни цени под влияние на търсенето и предлагането. На страната на предлагането встъпват продавачите, които със своята производствена дейност осигуряват задоволяването на потребностите, а на страната на търсенето встъпват купувачите, които като притежатели на парични средства легитимират пазарно своите потребности. Именно потребностите, които в условията на стоковото стопанство се предявяват чрез платежоспособно търсене, са вътрешната движеща сила на всяко производство.

4. Като продукт на ОРТ пазарът е неутрален механизъм както с оглед на микродействието на стопанството, така и с оглед на обществените отношения. Следователно сам по себе си пазарът не е „отговорен“ за съпътстващите го отрицателни явления.

5. Пазарните отношения са продължение на производствените в сферата на стоковото обращение, на размяната и се представят като отношения между производителите и потребителите (съответно между встъпващите на страната на предлагането и на страната на търсенето)

2. Икономическа роля на държавата в съвременната „смесена“ икономика

А. Същност на смесената икономика - съвременната икономика е смесена икономическа система, в която силите на публичния и частния сектор си взаимодействат.През последните години в българската икономика делът на държавните разходи в брутния вътрешен продукт (БВП) е приблизително 40 %. Макар и значително, това участие на държавата е по-ограничено в сравнение с редица други икономики, особено в страните от Западна Европа: например през 2015 г. държавните разходи в Швеция възлизат на 54 % от БВП, в Дания и Франция на 50%, в еврозоната средно достигат 44 % от БВП. Същевременно в страни с по-либерална икономика този дял е по-нисък - в САЩ за същия период той е 30%, а в Австралия 31%. Въпреки това именно пазара на несъвършената конкуренция е естествената форма на пазарната организация (тъй като пазарното равновесие е трудно постижимо и още по трудно задържимо). Решение спрямо негативните ефекти от несъвършената конкуренция е организационната структура на смесената икономическа система. Тук държавата се намесва като катализатор на икономическите процеси с основни цели защита на частната собственост - и права и ограничения в тази област, с държавни санкции; и подсигуряването на правните механизми за функционирането на икономиката.

Така с намесата на държавата се осигурява една институционална среда за икономиката - за базата на производството, размяната и разпределението в глобален план. Институционалната среда е комплекс от социални, политически и законови правила - определя се институцонална структура на пазарното стопанство. Тази структура са непосредствените агенти на пазарните отношения - бизнес организации, също държавните и финансови институции, взаимодействащи с пазара и неговите субекти. Сформират се правила на пазарната игра - съвкупност от институционални норми за поведение. В България подобна роля има ЗЗК - Закон за защита на конкуренцията, който осигурява условията за свободното предприемачество, свободното ценообразуване, защита срещу злоупотреба на монополите - условия за регулиран монопол чрез въвеждане на макс. или мин. цени, съдебната власт да реорганизира и разделя мнополни структури, да спира стопанска дейност и др.; защита на интересите на потребителя. Държавата има отношение и към въпросите за външните, вторични или странични ефекти - задължава фирмите да изградят пречиствателни станции, да налага санкции срещу нарушители, или при благоприятни ефекти да поеме част от разходите - култура, образование, здравеопазване. Тук влизат и т. нар. обществени блага, чието придобиване не се осъществява от пазара, а от държавата за сметка на бюджетните разходи.

Б. Цели на макроикономическата политика - състои се от действия на правителството, насочени към въздействие върху икономиката като цяло:

1. Макроикономическата политика е насочена към постигане на икономически растеж, което означава производство на повече стоки и услуги и по-висок жизнен стандарт. Поддържането на икономически растеж води до повишаване на доходите и благоденствието.

2. Друга важна макроикономическа цел е поддържането на високо равнище на заетост и ниска принудителна безработица. Безработицата е един от основните проблеми на съвременното пазарно стопанство, наличието на който означава, че реалната икономика се отклонява от пълното използване на ресурсите и понася разходи за издръжка на безработните.

3. Поддържането на стабилно равнище на цените е също важна макроикономическа цел. Стабилността на цените е свързана с ограничаване на повишаването или намаляването на общото ценово равнище, т. е. на инфлацията и дефлацията.

Ако по отношение на целите на макроикономическата политика съществува единомислие, съгласието относно тяхната съвместимост е много по-малко. Между посочените цели съществуват сложни взаимовръзки, а едновременното постигане на всички цели е твърде малко вероятно, което означава, че е нужно определянето на приоритети, както и критерии за оценка на достиженията.

В. Инструментите за реализация на макроикономическите цели - предвид факта, че икономистите имат различни мнения относно стабилността на икономиката и необходимите мерки, които се налагат, когато тя не функционира перфектно, съществуват различни мнения и оживени дискусии по отношение на ролята, която имат различните инструменти на макроикономическата политика при постигането на макроикономическите цели. Инструментите за реализация на макроикономическите цели са:

1. Фискалната политика;

2. Паричната (монетарна) политика;

3. Политиката на доходите;

4. Външноикономическата политика.

Главни инструменти на фискалната политика са правителствените разходи и данъчното облагане. Изключително значение има и монетарната политика - контрола върху паричното предлагане и лихвения процент, които са насочени към поддържане на стабилност на паричната единица и въздействие върху инвестиционната активност, производството и заетостта. Политиката на доходите използва възможностите за въздействие върху отношението заплати - цени, предвид стабилизацията на общото ценово равнище.

3. Основни функции на публичния сектор

Професорите Ричард и Пеги Мъсгрейв формулират три основни функции на публичния сектор: алокативна, разпределителна и стабилизационна.

А. Алокативна функция - тази функция може да се нарече още функция по разпределение на ресурсите за стопанска дейност.

Пазарният механизъм не е в състояние да осигури една група блага, с голямо значение за общественото благосъстояние - обществените блага. Частните производители нямат стимул да предлагат тези блага, поради възможността потребителите да получават ползите от обществените блага, без да заплащат за това. Този факт прави невъзможно осигуряването на публичните блага чрез пазарния механизъм на търсене и предлагане. Органите на държавната власт осигуряват такива стоки като националната отбрана и полицейските услуги, които всъщност са публични блага. Следва да се разграничават понятията държавно осигуряване и държавно производство.  Държавата може директно да произвежда някои блага, а други да купува от частни фирми (както например оборудването за отбранителния сектор). И в двата случая предлагането е финансирано от държавния бюджет. И така държавата купува и произвежда стоки и услуги като отбрана, образование, паркове, магистрали, които се предоставят на стопанските субекти и гражданите. Определянето на количеството и вида на публичните блага, които ще са предлагат се реализира чрез процесите на избор и гласуване в рамките на публичния сектор.

Б. Разпределителна функция - тази функция е свързана с преразпределението на доходите и богатството. Тъй като пазарното разпределение на доходите поражда съществено неравенство, една основна функция, която се реализира чрез публичния сектор, е регулирането на разпределението на доходите чрез системата на трансферните платежи и прогресивното подоходно облагане. Държавата извършва преразпределителни (трансферни) плащания като помощи при безработица, стипендии, социално подпомагане. Това са плащания, срещу които не се извършва каквато и да е било икономическа услуга. Средствата за трансферните плащания (както и за държавните покупки) се осигуряват чрез данъчното облагане. Една голяма част от данъчните приходи се формира от данъчното облагане на доходите на физическите лица. Осъществяването на разпределителната функция довежда до промяна на резултатите от пазарното разпределение на доходите.

В. Стабилизираща функция - функцията по стабилизиране на икономиката е насочена към смекчаване на присъщите на пазарната икономика колебания на стопанската дейност. Правителството се стреми да стабилизира икономиката с оглед нормалното използване на производствения потенциал и стабилност на ценовото равнище. Тази функция следователно е свързана с осъществяването на макроикономическата политика.

4. Еволюция на възгледите относно ролята на държавата в икономиката

Онова, в което сега вярваме в икономическата теория има дълбоки корени в миналото.

А. Школа на Меркантилизма (XVI – XVII в.) - увереността в силата на държавата се корени в миналото на икономическата наука - периода от XVI -XVII век, времето на първата школа в икономическата наука, школата на меркантилизма. Много влиятелни в държавата, меркантилистите вярват в силата на държавната интервенция в стопанския живот. Доминиращ възглед сред тях е, че държавата следва активно да допринася за развитието на търговията и промишлеността. През епохата на меркантилизма се появяват държавната намеса в полза на индустрията, митническата протекция и политиката на платежния баланс.

Б. Школа на физиократите (XVIII в.) - следваща школа в икономическата теория е тази на физиократите, основана от Франсоа Кене. Те са френски икономисти от средата на XVIII в. Виждането за съществуване на естествен икономически ред, който автоматично се самоподдържа, предопределя отричане на държавната намеса в икономиката от страна на физиократите. Те защитават частната собственост и се считат за основоположници на икономическия либерализъм. Издигнатият от физиократите принцип за икономическа свобода се възприема от представителите на следващата школа в икономическата теория - класическата.

В. Класическа школа (XIX в.) - класическата школа в икономическата теория възниква в средата на XVIII в. в Англия. С нея се слага началото на съвременната икономическа наука. Ключово е произведението на великия шотландец Адам Смит „Изследване върху природата и причините за богатството на народите“ (1776 г.), смятано за най-влиятелната книга на XVIII век. По времето на А. Смит, с индустриалната революция производството на продукти, предназначени за пазара се превръща в доминираща форма на производство. А. Смит и класиците изследват стопанска дейност, основана на частна собственост и конкуренция между стопанските субекти. Основателят на съвременната икономическа теория подчертава ролята на частните пазари за ефективното предлагане на благата и приема пазара като съвършен регулатор на стопанската дейност (пазарните сили са т. нар. невидима ръка).

В своя основополагащ труд той подчертава ролята на държавата в следните насоки:

- Първо, от гледна точка на защитата на частната собственост и

- Второ, в производството на такива блага, които не са изгодни за частните производители.

Идеите на А. Смит оказват огромно влияние както върху икономическата теория, така и върху практиката. През XIX в. повечето икономисти подкрепят доктрината laissez faire, според която държавата не бива да регулира частната инициатива. Идеите на Смит са развити от неговите последователи сред които изпъква Давид Рикардо, друг виден представител на класическата школа, посветил своя водещ труд на анализа на данъчното облагане.

През 30-те години на XIX век либералната доктрина вече има две направления 
1. Класическо либерално, което продължава с отстояването на свободата за предприемачеството и ненамеса на държавата в икономиката и

2. Класическо реформистко - без отказ от либералните ценности, защитава по-активната роля на държавата. Така например неговият представител Д. С. Мил плътно се доближава до идеята за пазарните провали.

Г. Неокласическата школа (XX в.) - приема и доразвива теорията на класиците за пазара като съвършен регулатор на стопанската дейност. Като използват постиженията на математиката и други науки, неокласиците развиват съвременната микроикономическа теория.

Д. Кейнсианство (XX в.) - въпреки съществения принос на всяка от школите към анализа на общите закономерности на националната икономика, макроикономиката се обособява като самостоятелна наука едва през 30 - те години на XX век., с утвърждаването на кейнсианството. То отрича автоматичното действие на пазарния механизъм и препоръчва активна държавна намеса в националната икономика. Идеите на Джон Мейнард Кейнс са свързани с разразяването на световната икономическа криза от началото на 30-те години - Голямата депресия. През периода 1929 - 1932 г. производството се съкращава драстично, развива се необичайна инфлация. Безпрецедентно нараства безработицата, която достига 25%. Голямата депресия подкопава класическите представи за икономическото равновесие, поддържано от пазарните сили. Настъпва звездния миг на Кейнс. Той доказва, че по-активното използване на паричната и фискалната политика може да предотврати високата безработица и загубите за производството. Кейнсианската икономическа теория активно се използва до 60-те години на XX в.

Е. Неолиберални теории (70 - те на XX в.) - 70 - те на XX в. са период на разочарование от кейнсианството и неговото изместване от нови направления в икономическата теория - монетаризъм, нова класическа икономика, теория на обществения избор.

Ж. Макроикономиката днес (XXI в.) - обединява теорията на съвкупното търсене, развита от Кейнс с теорията за съвкупното предлагане, развита от много други икономисти (монетаристи, школа на рационалните очаквания и др.). Самостоятелно развитие след ВСВ получава теорията на публичния сектор.