СЪЩНОСТ, ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И МЕТОДИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ

1. Същност, предмет, структура, видове и функции на икономическата теория 

Икономическото познание е процес, който отразява икономическата действителност в човешкото мислене. Посредством него хората осъзнават икономическите процеси, придобиват знания, които използват за тяхното преобразуване. В сградата на икономическото знание икономиксът (ОИТ) не е отделен етаж, а фундамента и носещите колони.

Изучаването на общата теория на икономиката обикновено започва с нейната предметна област, с обособяването на кръга от проблеми, които тя изследва и разкриването на специфичните методи, които прилага.

1. По отношение на първия кръг от въпроси (предметната област) - прилага се историческият подход, който разкрива как се развиват и променят представите на основните теоретични направления в икономическата мисъл.

2. Вторият, по-голям кръг от проблеми (метода) -  представя научния инструментариум на икономическите изследвания и функциите, които изпълнява икономическата наука.

А. Предмет на Общата икономическа теория (ОИТ) - икономическата теория предлага разнообразие от определения на собствения си предмет. Всички те реализират теоретичната гледна точка, интелектуалното предпочитание и субективните възможности на теоретика. Огромното разнообразие на определението на предмета произтича от бурното развитие на икономическия живот и обогатяването на икономическата теория с нов инструментариум:

1. Изучава производството, разпределението, размяната и потреблението на богатството на обществото (oпределение на икономикса в британските университети);

2. Наука е за всекидневната стопанска дейност на хората; изучава промените в икономическия живот – производство, цени, безработица и т. н.; изследва по какъв начин хората организират производството и потреблението; занимава се с основните въпроси на всяка стопанска дейност – какво, как и за кого да се произвежда; изучава homo economicus;

3. За целите на учебния процес предметът на ОИТ се свежда до изучаване на поведението на икономическите субекти в ситуация на ограниченост на ресурсите и взаимозависимост между цели и алтернативи за тяхното реализиране. ОИТ е наука за избора. Тя има за задача да разработи теоретичните модели на икономическия избор на хората предизвикан от оскъдността на благата;

4. Икономическата теория е наука за интересите и поведението на икономическите субекти, за техния рационален избор при наличие на ограниченост на благата и ресурсите. Нейната задача е да описва, обяснява и прогнозира рационалното поведение на икономическите субекти;

5. В "Икономикс" на Пол Самуелсън и Уилям Нортхаус се изброяват различни определения за предмета на икономическата теория (възприети в Англия и САЩ):

- Икономиксът е наука за дейностите, които обхващат производството и размяната между хората;

- Икономиксът изследва промените в икономиката - динамиката на цените, безработицата и помага за разработка на политика на въздействие от страна на правителството върху икономиката в нейната цялост;

- Икономиксът е наука за избора, тя показва как хората решават да използват ограничени ресурси за да произведат благата и ги разпределят между членовете на обществото;

- Икономиксът е наука за парите, банковото дело, капитала и богатството.

6. Бихме могли да дадем едно обобщаващо определение, което да обхване най-пълно същността на икономическата теория: Икономиксът е наука за най-рационалният избор на начините за най-ефективно използване на ограничените ресурси в производството, размяната и потреблението на материалните и нематериалните блага с цел пълноценно задоволяване на нарастващите потребности и желания на индивидите в обществото.

При сравнение между понятията Икономикс и Политическа икономия, ще се забележат следните различия в предмета на изследване: един от първите, който заменя термина политическа икономия с икономикс е Алфред Маршал, който се ръководи от практическите цели на икономиката, обръща се към проблемите на отделните фирми и става баща на съвременния "микроикономикс". Основи на неговата теория стават теориите за пределната полезност и теорията на равновесието.

Проблемите на националното стопанство се свързват с името на Джон М. Кейнс. Неговата "Обща теория за заетостта, лихвите и парите" (1936 г.) става икономическо евангелие за неговите последователи и противници. Кейнс обосновава необходимостта от макроикономически подход и активна държавна намеса в икономическия живот;

За разлика от Политическата икономия Икономиксът изучава функционалните и причинно - следствени зависимости във вида в който се проявяват на повърхността, в действието на пазарния механизъм за регулиране на икономиката. И следователно главния обект на изследване е пазарът и законът за търсенето и предлагането. Политическата икономия изучава отношенията между хората в процеса на производството, разпределението, размяната и потреблението на материални блага. Отсъствието на „отношенията между хората“ в определението на Икономикса показва, че той се интересува повече от проблемите на количественото нарастване на производството, Пт, Пч, доходите и т. н., а не от отношенията по повод на тях, от техния произход и т. н.

Именно в ОИТ (или в теоретичната икономия, както я нарича проф. Стоядин Савов) се търси „точката на равновесие“ между „техническия“ Икономикс и Политическата икономия, постигната в учебните програми на много реномирани университети в света. 
Като отчитаме този момент, както и погрешността от противопоставяне на различните наименования на университетските курсове, Общата икономическа теория може да се определи като:

7. Наука, която изследва фазите на общественото производство и самото то в неговата цялост с оглед рационалното използване на производствените ресурси за ранжирано задоволяване на потребностите при спазване на социалната справедливост.

Тя е онтологическа наука (изучава причинните връзки между съществуващите неща и отношения в системата, която изследва) и номографическа наука (в изучаваните процеси и явления се интересува от общото, от типичното, от това, което се повтаря винаги и навсякъде - напр. факторите, които влияят върху нормата на работната заплата и т.н.)

Б. Структура на икономикса - икономическата теория може да се раздели на няколко дяла в зависимост от обекта и характера на изследване:

Микроикономикс - този дял анализира поведението на микроикономическите агенти в икономиката - купувачите и продавачите, производители и потребители, домакинства и фирмите. Изследванията са посветени на потребностите на индивидуалния потребител, изследват се потребителите свързани с производствените решения на фирмите, ценообразуването и пазарното равновесие. Той обосновава рационалното поведение на фирмите в зависимост от динамиката на националното стопанство и конюнктурата на световния пазар.

Макроикономикс - изследва поведението на националното стопанство като цяло. Обект на наблюдение са агрегатни величини - безработица, инфлация, брутен национален продукт и др. Два са основните проблеми в макроикономикса - макроикономическо равновесие и икономическия растеж. 

В "Икономикс" П. Самуелсън и У. Нордхауз очертават по следния начин целите и инструментите на макроикономическата политика:

Цели		Инструменти
Производство	Високо равнище	Фискална политика	Правителствени разходи
	Ускорен растеж		Данъчно облагане
Заетост	Високо равнище на заетост	Политика на доходите	Зависимост заплата - цена
	Ниско равнище на безработица		Задължителен контрол
Цени	Стабилност на цените на свободния пазар	Монетарна политика	Контрол на парите
			Въздействие върху предлагането чрез лихвен процент
Платежен баланс	Експортно-импортно равновесие	МИО	Търговска политика
	Стабилизация на валутния курс		Интервенция във валутния курс

Деленето на теоретичната икономия на микроикономика и макроикономика в зависимост от разликата в равнището на агрегиране на изучаваните икономически явления и процеси е извършено от норвежкия икономист Р. А. Фриш (лауреат на Нобелова награда за 1969 г.) и от американския икономист Готфрид Хаберлел през 30-те години на XX в., когато те започнали да използват тези термини. Икономистите преди тях не са съблюдавали точно границите между тези две области, макар че някои от тях са изследвали проблеми, които по съвременната терминология спадат към едната или другата област (микроикономиката или макроикономиката). Що се отнася до съвременната макроикономика, нейното начало се свързва с труда на Джон Мейнард Кейнс "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" (1936 г.)

Мезоикономикс - ново направление в икономическата теория, резултат от концентрацията на капитала в производството и неговата транснационализация. Обект на изследване са крупните корпорации с мащаб на цели държави и международната търговия. Той изучава поведението на гигантите в бизнеса и влиянието им върху развитието на националните икономики и върху процесите в световното стопанство.

Мегаикономикс - това е икономикс на световното стопанство, който изследва взаимоотношенията между националните икономики, изразяващи се в обмен на стоки и услуги, капитал и работна сила. Това е икономикс на световното стопанство, който разкрива развитието на валутната система, международните финансови пазари, международните институции и правилата за функциониране на световната икономика, процеса на интеграция и др.

Сравнителен макроикономикс - интересува се от анализа на различните икономически системи от гледна точка на рационалното опазване и използване на ресурсите с цел избор на оптимален модел на икономическо развитие особено на по-слабо развитите страни, съгласно техните природни и социално-икономически особености.

В. Видове икономикс (ОИТ) – в зависимост от това, как се отнася към действителността и как я изучава, различаваме:

Позитивен икономикс - той представлява обяснение и анализ на фактите, показва действителността, каквато е била, е и ще бъде. Той отчита практическия опит проверен с факти. Позитивно е твърдението "високия лихвен процент не стимулира бизнеса към инвестиции";

Нормативен - той дава отговор на това, как би трябвало да е било, да е и да бъде в икономиката, като се основава на моралноетичните оценки на различните икономически процеси. В определен случай може да има вярна оценка, но често пъти не може да се докаже, поради което има характер на хипотеза;

Пожелателен икономикс - той се състои от твърдения за това, което на нас ни се иска да бъде.

Г. Функции на икономикса: 

Познавателна - икономикса е призван да обогати знанието за икономическия живот, разкривайки икономически закони, категории и механизми на тяхното действие и практическо използване, изграждайки научни система от възгледи.

Практическа - на основата на теоретическите знания иконономиксът трябва да изработи механизъм за трансформация на теоретичните знания в практически умения, които да ни помогнат в нашето възможно най-рационално и полезно икономическо поведение.

Изпълнявайки практическата си функция икономикса формулира основни принципи на икономическото мислене:

- Оскъдността предполага извършване на разходи;

- Икономическите решения трябва да са целенасочени и икономизирани;

- Информацията е ресурс подобно на другите ресурси;

- Надеждността на една теория се проверява със способността и да предвижда.

Мирогледна - тя се свързва с изграждане на цялостно икономическо виждане на света, помага ни при критериите за социално - икономическа справедливост, за рационален икономически ред срещу хаоса в управлението на стопанските процеси.

Методологическа - взаимодействие между икономическа теория и други икономически науки. Икономиксът принадлежи към системата икономически науки и изследва дейностите, резултатите, връзките и зависимостите в икономическия живот.

Д. Дялове на Икономическата теория - състои се от 4 големи дяла:

1. Фундаментална икономическа теория (ОИТ);

2. Функционални икономически науки (счетоводство, статистика);

3. Отраслови икономически науки (банково дело, застрахователно дело);

4. История на икономическата мисъл.

2. Историческо развитие на възгледите за предмета и метода на икономическата теория 

Школите и идейните направления в икономическата теория са:

А. Възникване на науката икономика (VII - V в. пр. н. е.) - икономическия живот на хората датира от дълбока древност. Човечеството е придобивало знания и опит за производството на материални блага. Затова икономически мисли се срещат още в древногръцките папироси, в Библията, но това още не е било наука.

Първите опити за систематизиране на икономическите знания са направени още от древните гърци и ги срещаме в трудовете на Хезиод, Ксенофонт, Аристотел (първият, който употребява термина "икономия", занимавайки се със законите на домашното стопанство) и др. При образуването на централизираната държава възниква необходимост от ръководене на националното стопанство. 

Б. Схоластиците (Средновековието VII – XIV в.) - нормативното им стопанско учение е заложило основите на феодално - съсловното общество; съединява философията на Аристотел с вечните християнски норми; Схоластиците дискутират върху справедливата цена и незаслужената печалба, забраната за лихва и необходимостта от частна собственост.

Понятието икономика постепенно добива ново значение и се превръща в политическа икономика, което название е дал Антоан дьо Монкрентиен през 1615 г. като в него се влага смисъл на наука за законите на държавното стопанство, тъй като възниква необходимостта да се обслужват интересите на централизираната държава.

В. Меркантилистите (Ренесанс XVI – XVII в.) - първата икономическа школа определя богатството като предмет на новата наука. Това е школата на Меркантилистите. Меркантилизмът (от ит. "mercantile" - търговски, носещ печалба от търговията) е първи опит за теоретична защита на зараждащия се капитализъм в периода на първоначалното натрупване на капитала.

Те смятали, че източникът на богатството е външната търговия, а негов носител са златото и сребротор получавани чрез активно търговско салдо и затова съветвали да се осигурява производството на евтини стоки, което ще донесе износа им и съответно злато в страната и произтичащия от това положителен търговски баланс. Представители са: Жан Колбер, Томас Мун, Джеймс Стюърт и др.

Макар и незавършен като теоретична система, меркантилизмът очертава своите идеи:

- Народното стопанство трябва да служи на престижа, авторитета и богатството на държавата, респективно на владетеля;

- Държавната мощ следва да се утвърждава чрез различни стопанско - политически мерки;

- Препоръчва се развитието на търговията, съобщенията, занаятите, манифактурата, минното дело, да се регулира външната търговия, ограничава се вносът на готови стоки и износът на суровини. Целта е реализиране на положително салдо в търговския баланс, да се увеличава основният капитал и да се създават работни места.

Г. Школа на физиократите (XVIII в.) - навлизането в сферата на производството издига ценността на земеделието, появяват се физиократите на Франсоа Кене. Те отнасят икономическия анализ в областта на производството (а не в обръщението) и го ограничават до селското стопанство; концепцията им се основава на естествените закономерности, на които е подчинен икономическият процес в земеделието, където биологическия процес създава ново вещество и ново богатство. Те считат земята за източник на богатството. При Франсоа Кене в "Икономически таблици" (1758 г.) за първи път икономиката като цяло става обект на теоретичен анализ и математическо представяне. В труда си той изследва пропорциите в кръгооборота на стопанския живот в условията на свободното предприемачество, доколкото самите физиократи са против държавната намеса и фактически са основатели на либерализма, развил се по-нататък в класическата и неокласическата икономическа теория като принципа "Laisser faire, laissez passer".

Д. Класическа политическа икономия (XVIII - XIX в.) - през втората половина на XVIII в. най-напред в Англия, а след това и страните на Западна Европа, Северна Америка и в Япония, икономиката се утвърждава като отделна област на научните интереси. 

1. С трудовете на Уилям Пети Класическата школа се появява като характерно за нея е, че пренася изцяло анализа от обръщението в сферата на производството. У. Пети определя стойността на стоките със сравнителното количество съдържащ се в тях труд, а работната заплата определя като минимум средства за съществуване на работника. Говори за "естествена" цена (стойността на стоките), която е различна от "политическата" цена (това е пазарната цена, която се колебае около естествената). Схваща рентата като форма на принадената стойност и установява взаимовръзката между стокообръщението и количеството пари в обращение.

2. Най-известният основоположник на класическата политическа икономия е Адам Смит. Той е теоретик на манифактурното развитие на капитализма. В главното си произведение "Изследване върху природата и причините на богатството на народите" посочва труда за източник на богатството, независимо в кой отрасъл се влага. Той е за пълна свобода на стопанския живот и затова се обявява против всякакви правителствени предписания и други форми на намеса в свободния конкурентен пазар. Смит доказва, че една нация може да забогатява само ако индивидите са напълно свободни да произвеждат стоки и услуги за размяна, за пазара, на който хората, независимо от своите желания, се подчиняват на действието на икономическите закономерности, т.е на "невидимата ръка", т.е егоистичния интерес е главен мотив на стопанската дейност. 

В  предметна област на класическата политикономия влизат:

Въпросите на социално-икономическото развитие на обществото - застъпва се идеята, че преходът от лова и риболова към скотовъдството, земеделието, търговията и занаятите има за своя движеща сила стремежа на човека да подобри материалното и социалното си положение;

Анализът на пазарното стопанство с изходен пункт общественото разделение на труд и определящ фактор собственият икономически интерес на индивида;

                        

Възможностите на свободната търговия посредством използването на абсолютните и относителните предимства в разходите по страни като основа на външната търговия;

Икономическият растеж, свързан със спестяванията и чистите инвестиции;

Ролята на държавата в икономиката - отхвърля се необходимостта от пряката намеса на държавата в пазарната система (т. нар „минимална държава“).

Политическата икономия се превръща в стройна наука, когато Адам Смит в 1776 г. публикува своя фундаментален труд "Богатството на народите", в който доказва, че източника на богатството е производителния труд във всички отрасли на производството.

3. Другият класик на икономическата наука е Давид Рикардо - той допълва знания за разпределението на общественото богатство и доказва противоположните интереси на труда и капитала (като основни фактори на производството). Неговия основен труд е "Начала на политическата икономия и на данъчното облагане" (1817 г.). Д. Рикардо е идеолог на възходящата буржоазия и се бори за стопански либерализъм. Прави опит да изгради цялостна теория, основана на трудовата теория на стойността. 

Заслуга на Смит и Рикардо е пренасянето на икономическия анализ изцяло в сферата на производството и изследването на сложните връзки и зависимости в националната икономика на основата на трудовата теория за стойността. Благодарение на тях се формира относително завършената теоретична система на политическата икономия.

След Смит и Рикардо се обособяват две различни направления в политическата икономия:

1. Първото направление продължава традициите на двамата класици, за еволюционно развитие на капитализма. Западните икономисти се обръщат с лице към стопанската практика, отърсвайки се от класови интереси и изграждайки науката като обща теория на пазарното стопанство "икономикс". Независимо, че следва пътя на класическата школа да усъвършенства основаната на капитала икономическа система, всъщност започва с отказа от някои от нейните основни постулати, и началото на това се свързва с името на Джон Стюърт Мил. Пол Самуелсън отбелязва, че истинска ирония е, че той в своя труд "Принципи на политическата икономия" (1848 г.) кодифицира класическата система, накрая се обръща към социализма и реформите.

В това течение през втората половина на XIX и през XX в. се формираха редица школи: 
- историческата школа (средата на XIX в.) - опитва да докаже възможността от преодоляване недостатъците на капитализма на негова собствена основа
- австрийската школа (последната третина на XIX в.) - представителите й заменят трудовата теория за стойността със субективно-идеалистическата теория за пределната полезност
- кейнсианството - с труда на Джон Мейнард Кейнс "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" (1936 г.)
- "неокласически синтез" (втората половина на XX в.) - привържениците му се опитват по пътя на ефективната парично-кредитна и фискална политика да съединят класическата микроикономика на А. Смит и Алфред Маршал (главния му труд "Принципи на икономикса", 1890 г.) със съвременната макроикономика за определяне равнището на дохода. Не случайно за ядро на неокласическия синтез се счита монетаризмът. 

2. Второто направление представено от Карл Маркс прави извода за революционната смяна на капитализма с нова система в своя труд "Капиталът".

Е. Марксизмът (XIX в.) - в "Капиталът" Карл Маркс поставя под въпрос направените обобщения и изводи от тогавашната икономическа теория, според него принципите на икономическия строй съгласно класическата политическа икономия, водят до неговата гибел чрез концентрацията на производството и капитала. На мястото на частната собственост в капиталистическото пазарно стопанство идва непосредствено общественото производство, основано на обществената собственост и планомерно производство и разпределение на благата.

Ж. Неокласическа школа (XIX – XX в.) – доразвива класическата политическа икономия. Представители са Уилям Ст. Джевонс, Карл Менгер, Леон Валрас; 

Предмет на изследване - субективните оценки на полезността на благата, които икономическите субекти правят в процеса на вземане на стопанските си решения, застъпва се схващането, че оценките на потребителите за полезността са определящ фактор на стойността и цената на дадено благо; разработва се и проблема за ефективното разпределение на ограничените ресурси;

Друг основен представител на неокласицизма е Алфред Маршал ("Принципи на икономическата теория"), който се отказва от термина "политическа икономия" и възприема термина "икономикс"; схващанията му са синтез на тези на класиците и първите неокласици, той пръв открива значението на еластичността за икономическата теория. Той се счита за основател на модерната микроикономика.

З. Кейнсианство (XX в.) - на основата на опита от голямата световна икономическа криза (1929 - 1933 г.) и фундаментална критика на неокласиката аргументация за действието на пазарния механизъм прави Джон Мейнард Кейнс в "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" (1936 г.). Той развива тезата, че пазарната система е вътрешно нестабилна и съществуват циклични колебания на търсенето на блага и услуги, които довеждат до нежелани промени на дохода, заетостта и ценовото равнище. Кейнс счита, че държавата трябва да упражнява активна стабилизационна политика чрез фискални и парични инструменти.

И. Институционализъм (XIX - XX в.) - направление в икономическата теория, възникнало в американската икономическа наука в края на XIX век и началото на XX век. Той представлява опозиционна реакция спрямо официалните неокласически теоретични парадигми. Занимава се с преодоляването на противоречията, свързани с властта на монополите; реформи и просперитет чрез максимално използване на институциите - това е идейната основа на новото теоретично направление.

В методологическо отношение институционалистите се придържат към междудисциплинарния подход и принципа на историцизма. Характерно за първите десетилетия от утвърждаването на институционализма е използването на дихотомията най-вече по отношение на общественото производство. Чрез нея институционалистите го разлагат на два или повече самостоятелни обекта за изучаване. Приоритетният предмет на интерес за анализ е "технологията" и "институциите". Институционалното направление преминава през етапи на вътрешна еволюция и има своите върхове и кризисни етапи. Така например кризата от 1929 – 1933 г. стимулира теоретиците - реформатори, носители на идеята за "социален контрол над икономиката". Трудовете на Джон К. Гълбрайт и Тордстейн Веблен са само една от илюстрациите на институционалния дух. .

Й. Прокейнсианците (50 и 60 – те на XX в.) – това са учениците на Дж. Кейнс, а именно Джоан Робинсън, Никола Калдор, Пиеро Срафа. Те си поставят три основни цели:

1. Да бъде окончателно опровергана неокласическата теоретична система;

2. Да бъде доведена до край, започнатата от Кейнс революция в науката;

3. Да се създаде нов тип теоретичен синтез на микро и макро равнище.

Новото поколение кейнсианци си поставят за цел да преразгледат ортодоксалната версия на кейнсианската икономическа теория:

1. Според тях предлагането и търсенето на стоковия пазар може да се придружава от непълна заетост;

2. На второ място те отбелязват, че всеки икономически модел трябва да се оценява, като се взема предвид необходимостта на историческата епоха;

3. На трето място те считат, че ефективното търсене упражнява най-голямо влияние върху равнището на заетостта;

4. На четвърто място прокейнсианците смятат, че парите не са неутрални и не може една парична икономика да бъде сведена до икономика на простата размяна.

К. Монетариъзм (70 – те на XX в.) - свързва се с името на Милтън Фридман. Създават се основите на новата класическа макроикономика и икономическата теория на предлагането. Монетаризмът е антиинфланционна теория, изведена от решенията на пазарните участници и е синоним на вяра в ефективността на пазара и несъгласие с държавния интервенционизъм.

Според монетаристите:

1. Разпределението на благата и ресурсите се насочва най-добре от пазара;

2. Частният сектор е стабилен и държавата трябва да стои далеч от икономическите събития;

3. Трябва да се доведе до умерено нарастване на паричната маса, което позволява растеж на брутния продукт при стабилност на ценовото равнище.

Изразител на модерния неокласицизъм в неговия монетаристки вариант е Милтън Фридман - той смята, че има само два начина за координиране на икономическия живот на хората. Единият е централизираното управление, изградено върху принудата. Вторият начин предполага доброволно сътрудничество на индивидите чрез пазарния механизъм.

Две са главните методологически характеристики на икономическата теория на Фридман:

1. Той е за правенето на такава теория, която да може да прогнозира, да предсказва събитията, а не да се задоволява само с тяхното обяснение;

2. Предпочита малките икономически модели пред големите.

Фридман счита, че проблемът на съвременната икономика не е в инфлацията, а в стагфлацията. Това е състояние в икономиката, при което повишаването цената на живота и безработицата винаги се проявява едновременно с намаляване нивото на производството.

Монетаризмът развива количествената теория за парите, като основна нейна функция според Фридман е, че определят равнището на цените. Парите Фридман разглежда като вид имущество. В пазарната икономика хората имат възможност да формират и съхранят богатство в различни форми. Фридман разглежда търсенето на пари като функция от лихвените проценти, инфлационния индекс, пазарната норма на дохода от акциите, абсолютното равнище на цените. За разлика от Кейнс, Фридман смята, че целта на естествените икономически процеси трябва да бъде естественото ниво на безработицата.

Л. Неолиберални икономически теории  (XX в.) – появяват се през 20 - те – 30 - те години на ХХ век като продължители на неокласическата доктрина и противници на Кейнс. Към тях се отнасят:

1. Фрайбургската школа (Ойкен),

2. Лондонската школа (Фридрих фон Хайек),

3. Монетаризъм (Фридман, Мелцер, Брунер),

4. Неокласическия синтез (Пол Самуелсън),

5. Новата класическа макроикономика - Теория за рационалните очаквания (Лукас, Сърджънт) и Теорията на предлагането (Стейн, Лафер) и др.

Обобщаването на разнообразните концепции констатира, че неолибералните теории отхвърлят (без напълно да отричат) необходимостта от активна намеса на държавата в икономиката, тъй като автоматичното пазарно регулиране осигурява икономическото развитие, приемат консервативната държавна политика насочена към предлагането, отказват се от макроикономическия подход, основават се на субективните мотиви в икономическото поведение и субективно - психологическия подход към икономическите процеси и т. н.

М. Социално – демократично направление (XX в.) - идеята, която е обща за родоначалниците на социално-демократичната линия, е разкриване възможностите на еволюционизма. Съвременните социалдемократи провеждат своята икономическа политика, следвайки двойния компромис - от една страна между капитала и труда, а от друга - между държавата и пазара.

Системата на професионалните организации играе централна роля толкова повече, колкото се осъществява широка автономия на социалните действащи сили. Това предполага систематична намеса на държавата в преговорите за заплатите, условията и организацията на труда. Всъщност политиката на пазара на труда е една от отличителните черти на социалдемократическия модел. На него се дължи концептуализирането на смесената икономика.

Н. Икономическа теория на предлагането (80 – те и 90 - те на XX в.) - през 80 - те години на XX в. довеждат до отхвърлянето на доминиращата дотогава политика на кейнсианско регулиране на търсенето; стопанската политика на развитите страни се ориентира към теоретичната концепция, подчертаваща значението на предлагането в народното стопанство и е наричана "икономическа теория на предлагането" - тя е комбинация от няколко теоретични начала и принципи в икономическата политика. Препоръчва стимулиране на съвкупното предлагане - съкращаване на данъците, значително намаляване на дела на държавните разходи в БВП и т. н

3. Метод и инструментариум на икономическата теория

Всяко научно познание се основава на определена методология. Тя е система от похвати за теоретично изследване, която включва подходи, принципи, средства за осъществяване на познанието. Съвкупността от методологически средства, по които се различават теоретичните школи е известна като парадигма. 

Нормативна и позитивна икономическа теория - в изучаването на стопанските решения и действия, както и на техните последици, най-общо могат да се застъпят две гледни точки: 

1) да се търси до какви резултати са довели решенията, действията и транзакциите и очаквани ли са тези резултати (тук се прави опит да се опишат и обяснят икономическите явления или да се предскаже как те да се развиват - тези анализи на причинно-следствените връзки се наричат позитивна икономическа теория) и 

2) да се търсят тези решения и действия, които са нужни за постигане на определена цел (дават се предписания или норми за целесъобразните действия - нормативна икономическа теория). Позитивната икономическа теория прави анализ на икономическите проблеми, а нормативната дава тяхната преценка. 

Начини на обяснения на икономическите явления - сред икономистите няма единодушие по въпроса кога едно икономическо явление може да се счита за обяснено. В зависимост от отговора на този въпрос различаваме:

- есенциалистки (съгласно него човешкият разум е в състояние да нагласи своите понятия точно към реалните явления и процеси и да постигне пълна представа за тяхната природа и същност; характерен е за схоластите, физиократите и марксистите) или

- хипотетичен (характерен за меркантилизма, класическата и неокласическата теория и монетаризма; всеки опит да се достигне до обяснение на икономическите явления почива върху предположения) начин на обяснение. Той обаче се сблъсква с редица трудности, всеки опит за обяснение може да доведе до омагьосан кръг или до безкраен регрес на обяснението поради наличието на обща взаимна връзка между всички процеси в икономиката. Съответно обяснението на икономическите събития не е пълно.

Подход към икономиката - в основата на метода лежи определена представа за характера на икономическите проблеми. Подходът към икономиката включва предпоставките, проблемите, основните понятия и хипотезите, определяни от мнозинството икономисти. Съвременният подход отразява неокласическата методология на индивидуализма - в центъра на вниманието стои индивидът, отделният стопански субект. Подходът на ОИТ е хипотетичен, защото негов най-важен компонент са предположенията за поведението на стопанските субекти. Също така е дедуктивен, защото при определени предпоставки се правят частни изводи и заключения, които трябва да се проверяват в практиката.

А. Метод на икономическата теория - методът на всяка наука е начина на изследване на изучавания предмет чрез пътища, средства и принципи за разкриване на обективните връзки и зависимости между явленията и процесите. Изводите, който икономиксът прави с помощта на методите си се проверяват в практиката. Достигането до тези изводи става чрез изследване фактите от икономическия живот чрез следните методи: 

Икономическият експеримент - тук помагат мисловните експерименти, които са преобладаващия начини на изследване, защото икономически явления не винаги са достъпни за пряко наблюдение. Практическите експерименти се ползват по ограничено.

Научните абстракции са обобщени понятия, изработени в хода на логическото мислене, отражение на реално съществуващи отношения и връзки. Въз основа на тях изграждаме икономически категории, които са научни абстракции на икономическите явления – пазар, цени и др.

Анализа е разчленяване на икономическия обект на съставните му части и разкриване на техните черти.

Синтеза е свързан с анализа и представлява мислено съединяване на разчлените и анализирани елементи в едно организационно цяло. Чрез тях се осъществява движението на мисълта от конкретното към абстрактното и обратно. 

Дедукция е извличане на познание за единичното от знанието за общото. 

Индукцията е движението на мисълта от единичното към общото. 

Сравнението е логически преход, с които всяко явление се опознава чрез съпоставянето му с друго. (известно като аналогия - метод, при който пренасяме свойствата на едно явление към друго сходно с него).

Б. Икономическият инструментариум - използваният инструментариум в общата теория на икономиката представлява нейния метод. Икономическата теория изследва своя обект чрез разнообразие от инструменти. Такива са икономическите категории (променливи), теоретичните и графични модели, икономическите принципи и закони, хипотези и др. 

Утвърдените и проверените от практиката икономически теории - това са теориите на пазара, цената, домакинството, предприятието и т. н. - това са логически непротиворечиви системи от определения и дефиниции на използваните понятия, предложени хипотези и условия за тяхното прилагане и направени изводи от модела.

Икономическата хипотеза е предположение, извод, който се прави въз основа на съществуващи факти, но не може да се смята за напълно доказан. Съществуват детерминирани (построена на основата на причинно - следствени връзки) и вероятностни (явлението може да последва, но може и да не последва). Хипотезите изискват проверка в действителността.

Икономическият закон е обобщение на повтарящи се, устойчиви връзки между икономическите явления, характеризиращи се с универсалност и валидност. И тъй като икономическите процеси не се подчиняват абсолютно на тези изисквания и има изключения, икономическите закони се възприемат като закони - тенденции.

Икономическите категории са научни абстракции, отразяващи най-общите качествени характеристики (страни, свойства, отношения) на икономическите явления. Те са най-съществените черти на абстрактното мислене, резултат и основа на процеса на познание. Икономическите категории, отразяващи количествените страни на икономическите процеси се разглеждат като икономически променливи. Те могат да бъдат ендогенни – вътрешноприсъщи на даден икономичеки процес и екзогенни – външни на процеса. От позиция на времето се разграничават на динамични – променящи се и статични – не свързани с времето.

Икономическият принцип е първоначално правило, ръководна идея на познанието. Могат да бъдат изброени няколко основни принципа на икономическото познание: икономическите блага са оскъдни, за да се използват се изразходват средства и време; поведението на икономическите субекти е рационално; човек се стреми да оптимизира своя избор; икономическото мислене е маржинално; икономическото поведение е целесъобразно, което му придава икономически характер, всяко икономическо действие има вторичен ефект и др. 

Графиките са илюстрации на икономическите теории и модели. Те показват разположението и ваимозависимостта между икономическите променливи, тяхната структура и динамика. Могат да се разграничат на: 

- сравнителни, които показват съотношенията между променливите по някакъв променящ се в пространството признак; 

- структурни, показващи структурата на дадено явление и относителните тегла на отделните части към общия обем; 

- динамични, които демонстрират изменението на явлението във времето; 

- графика на връзката (линейни) - използват се при непрекъснат във времето статистически ред и функционално свързани променливи величини и илюстрират зависимостта между измененията им.

Аналитични техники в общата теория на икономиката:

- Маржинален анализ - във всеки момент от изследването икономическият процес е зададен от определящите го начини на поведение и цели на стопанските субекти, институциите, техническите и други условия. В икономическия анализ винаги се тръгва от състоянието на процеса в даден момент или от дадено протичане на процеса в определен период. Даденото състояние или ход на процеса представлява изходната ситуация в анализа, изследва се нейната промяна. Наблюдава се близката околност (средата) на изходната ситуация (пределната полезност, пределните разходи и т. н. са понятия, свързани с маржиналния анализ).

- Уговорката "при равни други условия" - от огромното разнообразие икономически зависимости се избират само някои и се проследява влиянието на техните промени върху други избирани променливи величини. Тук от анализа се изключват всички, непосочени изрично влияния върху процеса, обхващан в модела. Те се приемат за постоянни, несъществени или взаимоизключващи се.

- Равновесен анализ - в даден момент в модела е налице равновесие, когато разглежданите стопански намерения са съгласувани в смисъл, че очакванията за даденостите са верни и нито един стопански субект не може да подобри ситуацията си чрез промени на своите инструментални променливи величини. За равновесие в цялата икономика се говори, когато в даден период плановете на отделните стопански субекти се съчетават. Обикновено анализът на дадено икономическо явление се провежда при допускането, че то се намира в равновесие или се стреми към такова.

- Съставното цяло - цялото не винаги е сбор от съставящите го части. Не винаги е вярно, че онова, което е изгодно за индивида винаги е в интерес на колектива и обществото. Високите цени в един отрасъл могат да бъдат изгодни за фирмите в него, но ако всички цени нараснат в същата степен, никой няма да спечели от това.

- Субективизъм в теоретичните обобщения - най-дълбокия капан в икономическите разсъждения. Всички ние сме повлияни от теоретичните концепции създадени преди това.

4. Икономически модели

Това са конструирани абстрактни системи, опростяващи предмета на изследване. 

Икономическият модел е опростено абстрактно представяне на действителните икономически явления и процеси. Изгражда се на основата на абстрахирането от многообразието и възпроизвежда определени взаимовръзки и отношения. Разграничават се: абстрактно - теоретически и емпирико - икономически; микроикономически и макроикономически и др.

Моделите са главният работен инструмент на ОИТ – като мислено изображение на реалността, при което под внимание се вземат само най-важните променливи целта на използването на модели е чрез опростяване да се постигнат знания, които иначе не биха могли да се извлекат от сложната действителност. За да носи обяснителен характер, моделът трябва да включва поне едно допускане за наличие на икономическа закономерност (хипотеза) и трябва да се подчертае, че икономическото знание претендира за валидност само в рамките на използваните модели. От гледна точка на формата те са: словесни, графични, математически.

5. Принципи на икономическо мислене

В пазарната икономика всички икономически субекти и индивиди трябва да формират в себе си икономически начин на мислене (рационално икономическо мислене). Той се основава на определени правила (също се наричат правила или блокове на базисната икономическа теория), които е прието да се наричат принципи на икономическото мислене. По С. Савов те са седем на брой:

Материалните блага на земята по принцип са оскъдни, недостатъчни да задоволяват потребностите на всички хора. Щом са оскъдни следва, че хората трябва да приемат този факт и да го отчитат,  реалност, която засяга всеки човешки индивид.

След като материалните блага са оскъдни, следва, че решенията за тяхното използване трябва да бъдат най-рационални, най-икономични. Винаги трябва да се получават резултати и блага от някакъв вид с най-малко разходи.

Оптимизация на избора на икономическо решение. Решенията трябва да се оптимизират и да се избира поне измежду 3 варианта, като оптимален ще бъде този вариант, който е с най-голяма полза и най-малко разходи.

Маржинален принцип (пределност) – маржиналното мислене означава, че когато се вземат решения за разширяване или свиване на производството, е необходимо да се изхожда не от средните разходи, а от маржиналните (пределните) разходи, т. е. от допълнителните разходи, които ще се направят за увеличаване или намаляване на производството.

Принцип свързан с информацията - той изисква всеки, който взема едно или друго икономическо решение да знае, че му е необходима, колкото се може повече информация, а за да я получи трябва да изразходва средства и време.

Принцип на разбирането, че всяко икономическо решение и действие има вторичен, третичен и т. н. ефект, затова винаги предварително трябва да се знае отговора на въпроса – какви вторични промени се очакват след първоначалния резултат от прилагането на някакво икономическо решение и затова се налага предварително анализиране.

Икономическото решение трябва да бъде научно обосновано, да дава възможност за прогнози за развитие. Тя е практическо оръжие. Да се прави анализ, да се търсят научни аргументи. Практиката сама по себе си е сляпа без теория. Ако теоретичната стойност на една дисциплина не може да се проверява, тя не може да се квалифицира като наука.