ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА

Предстои анализа на един от основните проблеми на макроикономическата теория, а именно:

1. Защо въпреки наличието на свободни икономически ресурси и въпреки желанието им да работят значителна част от населението в трудоспособна възраст е без работа;

2. Каква е връзката между безработицата и инфлацията, между намаляването на реалния спрямо потенциалния БВП и безработицата;

3. Кои са причините за безработицата;

4. Как се решават сложните проблеми на безработицата и др.

Въпросът за безработицата е един от централните и в същото време сложни проблеми на макроикономиката, с който до края на 80-те на XX в. в България като социалистическа страна почти не се занимавахме. Няма съмнение, че заетостта и безработицата хармонират на цикличността на производството. 

1. Същност, измерване и видове заетост

А. Определение на трудов ресурс и работна сила 

Трудов ресурс - трудовите ресурси показват потенциалните възможности на работната сила в една страна и тяхната количествена и качествена характеристика имат значение на фактор, детерминиращ предлагането на труд и икономическия растеж.

                    Трудов ресурс = (Работещи + Безработни) + Извънработна сила

Работна сила - населението в трудоспособна възраст (мъже – 16/65 и жени 16/65). Трудоспособното население се формира под влиянието на редица демографски характеристики като раждаемост, смъртност, естествен прираст, миграция и др. 

                        Структура на населението в България по възрастови групи в %

Групи	1998 г.	2002 г.	2014 г.
В подтрудоспособна възраст	18.8%	18.5%	16.7%
В трудоспособна възраст	53.7%	52.8%	53.6%
В надтрудоспособна възраст	27.5%	28.8%	29.7%

Следва да се прави разлика между работната сила и трудовите ресурси: Работна сила (икономически активното население) – включва лицата на 16 и повече навършени години, които влагат или предлагат своя труд за производството на стоки и услуги. Трудовия ресурс включва заетите и безработните (които нямат работа, способни са да работят и търсят такава).

Б. Показателя заетост -  показател за степента на използване на трудовите ресурси в една страна. Заетостта е тясно свързана с икономическия растеж, защото трудовите ресурси са основен фактор на интензивния икономически растеж.Той може да се разглежда в широк и тесен смисъл:

Показателя заетост в по-широк смисъл - обхваща всички лица, занимаващи се с общественополезен труд независимо дали срещу него получават възнаграждение под каквато и да е форма. Формулата за изчисляване на заетостта е:

А = [Е + Н]  / [S₀ – O]

E - заетите във фирмите

Н - заетите в домакинствата и личните стопанства 

S₀ - населението в трудоспособна възраст  

О - броя на учащите се

Показателя заетост в тесен смисъл - обхваща само лицата, които срещу вложен от тях труд получават възнаграждение под формата на работна заплата или друга форма на възнаграждение. Измерва се като отношение на заетите лица / цялото население (изчислява се и спрямо населението в трудоспособна възраст):   

                                                           

A = E / S

При статистическите репрезентативни наблюдения към заети лица се отнасят тези, които:

- Извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура);

- Не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради болест, бременност, стачка, неблагоприятни климатични условия и т. н.;

- Управляващите собствени предприятия, лица работещи на частна практика.

Класификация според статуса в заетостта:

- Наети лица

- Работодатели и самостоятелно заети лица

- Неплатени семейни работници (работещи във фирма на роднини без заплата)

Както виждаме, активната работна сила е понятие по-тясно от трудовите ресурси, тъй като в нея не се включват лицата, които нямат работа, но и не търсят такава.

В. Различаваме няколко видове заетост на работна сила

- Пълна заетост - трудова реализация на всички трудоспособни хора. За пълна заетост не може да се говори в буквалния смисъл, защото във всеки момент някой сменя местоживеенето си или се преквалифицира.

Теорията за пълната заетост визира ефективното използване на работна сила и затова се дефинира като състояние на пазара на труда, при което безработицата е в рамките на тeкущата и структурната безработица. Сега за пълна заетост се говори, когато са заети 94 / 95% от работоспособното население. 

- Непълна заетост - когато безработицата надхвърли “естественото си равнище”

- Рационална заетост - оптимално използване на заетите в продължителен период, а не просто осигуряване на работа на трудоспособното население. В този смисъл се различават следните подвидове заетост: пълна рационална заетост; пълна, но не рационална заетост; непълна, но рационална заетост; непълна и нерационална заетост (това е най-лошия вариант)

2. Същност, измерване и форми на безработицата

А. Същност на безработицата - най – общо е понятие, с което се описват всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. За международната организация на труда в обхвата на безработицата се включват хората над определена възраст (16 г.), които са без работа, способни са да работят и търсят работа. Тези три условия трябва да са налице за един човек, за да се смята че е безработен. Това определение е конкретизирано в трудовото законодателство на различните страни с отчитане спецификата на националната икономика.

Търсенето на работа включва извършването на дейности като - регистрация на трудовата борса, проверки за работа във фирми, поместване или отговаряне на обяви в интернет и т. н. Тоест само потенциалното желание за работа не е достатъчно за причисляване на неработещото лице към групата на безработните. Способното за работа лице трябва активно да я търси.

Неработещ ≠ Безработен - неработещи са “временно безработните” поради преквалификация, пенсиониране, болест, учене и всички, които могат да работят, но не желаят това.

Б. Измерване на безработицата - безработицата може да се измерва с абсолютни и относителни величини.

Абсолютен размер на безработицата - определя се от хора без работно място, които са изявили желанието си да работят чрез регистрацията си в бюрата по труда.

Норма на безработица - изчислява се като броя на безработните (U) се раздели на населението в трудоспособна възраст (Sn) или работната сила (LF)

                                                  Nn = U / Sn (LF).100

                       Безработицата в % към трудоспособното население,

Страни	1993 г.	1994 г.	1995 г.
България	16.4	17.0	18.0
Полша	15.7	17.0	16.0
Словакия	14.4	15.0	16.0
Словения	15.5	14.0	14.0
Чехия	3.5	4.0	5.0
Унгария	12.0	11.0	12.0
Румъния	10.0	12.0	14.0

В. Форми на Безработицата 

Текуща безработица - свързана с промените в жизнените етапи, професията, местоживеенето и местоработата и т. н. Съществува и при пълна заетост и нейната връзката с търсенето на по-добри условия на труд и заплащане е причина да я наричат още “изчакваща безработица” и “доброволна безработица”.

Текущата безработица е фрикционна, освежаваща, защото подтиква заетите към по-висока дисциплина, производителност и качество. Тя се обуславя от много фактори:

- продължителност на периода, през който работникът е без работа (удължаването на периода увеличава текущата безработица);

- броя на различните свободни работни места, предлагани на пазара на труда на отделния работник (увеличаването им съкращава тази безработица);

- социалната политика на правителството, и по-точно размерът на обезщетението при безработица и срокът на изплащането му

Структурна безработица - тя е резултат от несъответствието между D и S на работна сила вследствие структурни промени в икономиката, които съкращават работни места и откриват нови работни места, но с нови технологични характеристики и професионални изисквания. Така при нарушеното равновесие мeжду квалификацията на работната сила и изискванията на работното място голяма част от работниците остават без работа.

- Според Кейнс структурната безработица е резултат на едновременното съществуване и противопоставяне на безработните и наличните свободни работни места и може да бъде ликвидирана не само чрез преквалификация на безработните и съответно смяна на мястото или отрасъла, а и чрез промяна в равнището на работните заплати с оглед измененията в търсенето. По принцип структурната безработица е израз на несъвършения пазар на труда и показва недостатъчната еластичност на работните заплати. При развитото пазарно стопанство днес W практически не може да се използва като регулатор, тъй като цената на работната сила е фиксирана на едно относително високо равнище.

- Според неокласическата школа структурната безработица не би могла да съществува в дългосрочен период. Структурната безработица като елемент на естественото равнище на безработицата е резултат от характерните черти на труда, от стоковите пазари, от минималната работна заплата и компенсациите при безработица.

Циклична (кейнсианска) безработица – възниква, когато AD на работна сила намалее заради общото намаляване на съвкупните разходи в периодите на Депресия в икономиката. В този смисъл се нарича кейнсианска и циклична. Когато AD спре да намалява и работниците задоволят очакванията си за по-висока работна заплата, цикличната безработица започва да намалява.

Счита се, че един от факторите за цикличната безработица е недостатъчната информация за състоянието на трудовия пазар, поради което голяма част от работниците напускат работа поради предлаганата им от работодателя все по- ниска W. Работниците в очакване да намерят по-високо платена работа те удължават времето за търсене на работа. Така постепенно се формира безработица, която се превръща в циклична.

Ако границата между текуща и структурна безработица не е стриктно определена, то между тях и цикличната тя е очертана. Съществуват още: Технологична, Локална, Временна, Скрита безработица.

Г. Естествено равнище на безработица - то е онова равнище, при което факторите, които влияят за повишаване и намаляване на работната заплата се намират в равновесие. Естественото равнище на безработица се формира от този % на безработни, който е обусловен от причини извън цикъла и обхваща текущата и структурната и изключва цикличната безработица.

Тоест естественото равнище на безработица е отражение на текущите промени на трудовия пазар и на структурните изменения в икономиката и съществува при пълна заетост на работната сила (вертикалната крива на А. Филипс предполага, че всеки опит да се задържи безработицата под естественото й равнище се проваля под влияние на миграционните процеси, използването на женски труд, икономическата политика на правителството). В съвременните условия за естествена величина на естественото равнище на безработицата винаги е по-голямо от 0 и се приемат 5/7%. В развитите страни тя е в тези граници.(за различните страни и различните периоди варира в стойностите си – 3 - 7 %)    

Естественото равнище на безработицата лежи в основата на теорията за инфлационните очаквания и съвременния монетаризъм - монетаристите (М. Фридмън) развиват схващането за необходимостта от поддържането на определено равнище на безработица като антиинфлационен фактор.

Естественото равнище на безработица кореспондира с потенциалното AD - това равнище нараства леко поради:

Най-общо безработицата ще се увеличава, ако:

- Нарастването в активната работна сила на дела на младежите, жените и малцинствата, за които равнището на безработица е по-голямо;

- При увеличаване на социалните помощи при безработица – увеличаването им потиска стимулите на безработните да заемат по-ниско платена работа;

- При увеличаване интензивността на преструктурирането на националното стопанство и произтичащата от това  структурна безработица.

Фактори за намаляване на естественото равнище на безработицата:

- Подобряване на информираността на безработните за свободните работни места;

- Преквалификация на безработните и насочването им към търсени специалности;

- Намаляване на социалните помощи при безработица;

- Реализиране на обществени програми за намаляване на безработицата.

В последното десетилетие се появи критика срещу концепцията за естественото равнище на безработица (която заедно с тази за потенциалното съвкупно производство са определящи за съвременната макроикономика), която се аргументира главно от съществуващите разногласия около количественото измерване на това равнище – дали да е 6% или 4%, и изказва съмнения в съществуването му поради това, че:

- високата безработица забавя квалификацията на работниците

- когато темпът на БВП е нисък, инвестиционният процес се забавя поради действието на акселераторния механизъм, кто увеличава безработицата над естественото й равнище

- Европа потвърждава емпирично съмненията в естественото равнище на безработицата, защото през първата половина на 60-те безработицата е 1 - 2 % (много ниско) без това да предизвиква инфлация, а през 80-те тя достигна 7 - 12 %, кто също балансираха инфлацията.

3. Теоретични подходи за обяснение на безработицата

Причини за Безработицата - в икономическата теория няма единомислие по въпроса за причините за безработицата.

А. Според закона на Оукън (Okun’s low) - най- високата безработица съвпада с времето, когато реалния БВП е в най-голям разрив с потенциалния БВП. На основата на изследвания на американската икономика Оукън прави извод, че на всеки 2% намаление на реалния БВП спрямо потенциалния безработицата нараства с 1%. Тоест, за да поддържа безработицата на “естественото” си равнище реалния БВП трябва да следва потенциалния БВП (т. е икономиката трябва „да бяга, стоейки на едно място“). БВП трябва да нараства с такива темпове, с каквито расте и потенциалното съвкупно производство.

Б. Теория на недостатъчното търсене (Д. М. Кейнс) - според нея обемът на ефективното търсене детерминира размера на заетостта. Непълната заетост е резултат от ограниченото AD поради психологическата склонност на хората към недопотребление (спестяване). С нарастване на дохода делът на потреблението в него намалява, а се увеличава делът на спестяването. Размерът на това недопотребление от домакинствата може да се компенсира чрез увеличаване на правителствените разходи, което ще повиши общия обем на ефективното съвкупно търсене и това ще осигури пълна заетост на работната сила. Кейнс счита, че условията за по-пълното използване на производствените мощности и за разширяване на заетостта трябва да се търсят в мерките на макроикономическата политика за увеличаване обема на съвкупното търсене. Затова той защитава стабилните и високи работни заплати.

В. Неокласическа теория за причините за безработицата - отхвърля обясненията  на Кейнс и търси основната причина в предизвиканото от високото равнище на работните заплати неравновесие на пазара на труда. Според Артур С. Пигу (1877-1959, привърженик на държавната намеса в икономиката) количеството на заетите работници е обратно пропорционално на равнището на W (работните заплати):

- По-високи W обуславят по-висока безработица – за да се намали тя трябва да се намали W

- При свободна конкуренция работната заплата се установява на равнище, което осигурява почти пълна заетост

- Синдикатите правят W неподатлива на пазарните процеси и задържането й на по-високи равнища, което при кризи означава още повече освободени от работа.

Г. Теория на Карл Маркс за причините за безработицата - безработицата се дължи на нарастването на органическия състав на капитала (тоест от отношението на средствата на производство : броя на работниците), в резултат на което намалява относителния дял на променливия капитал (който определя колко работници могат да бъдат наети). За увеличаване на безработицата влияние оказват още увеличаването на работния ден и засилването интензивността на труда.

4. Социални гаранции при безработица

А. Социални гаранции -  зависят от трудовото законодателство на страната. Тоест наличието на Закон за заетостта, който да гарантира на всеки човек свободния избор на професия. В пазарната икономика фирмите са свободни от функцията да търсят работа на безработните. С това се занимава специализиран държавен орган - “Бюрата по труда”. 

Бюрата по труда имат следните функции:

- Регистрират безработни и посредничат между тях и работодателите;

- Изучаване със съвременни методи на безработицата;

- Разкриване на тенденциите в професионалния и възрастов състав на регистрираните безработни;

- Разработване на програми за заетост, за трудоосигуряване и професионална ориентация на безработните.

Б. Безработицата в България - у нас безработицата е циклична (резултат от свиването на производството в почти всички фирми). По-малка част е текуща. Засегнати в различна степен са всичките социални групи, отрасли и райони на страната. Парични обезщетения получават 35 % от безработните. Съотношението безработни : вакантни места е 15:1 през 2014 г.

а) За голяма част от безработните безработицата е хронична (за 2014 г. за 30% е от 1 - 2 г.). По-голяма е безработицата сред хората с по-ниско образование и по-висока е сред жените. Безработицата винаги се изчислява в % по отношение на икономически активното население

б) Нарастването на Безработицата и застаряването на населението водят до увеличаване икономическата натовареност на заетите - Около 4,2 млн. д. от наличното население е в категорията на работната сила (т.е. може и желае да работи), но само около 3.5 млн. д работят. При това част от работещите са с намалено работно време и ниска интензивност и Пт, поради не доброто ресурсоосигуряване на производството и пазарната реализация на продукцията.