МЕЖДУНАРОДНИ ВАЛУТНИ ОТНОШЕНИЯ И МЕЖДУНАРОДНА ВАЛУТНА СИСТЕМА

1. Международни валутни отношения и международна валутна система

А. Обща характеристика на международните валутни отношения (МВО) - всички форми на международни икономически отношения (МИО) изискват от участниците в тях да встъпят във валутни отношения (т. е да извършват операции в чуждестранна валута). Участниците в тези МВО са държавите, ТНК, международните финансови организации и гражданите и фирмите. Основни валутно-финансови институции са: МВФ, СБ, ЕБВР и др. Заедно с другите участници във валутните отношения формират Международната ВАЛУТНА СИСТЕМА (МВС).

Определение на МВО – като съставна част на международния финансов пазар, МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ПАЗАР е област на икономическите отношения, намиращи израз при осъществяването на операциите по покупко-продажба на чуждестранни валути и ЦК-а в чуждестранна валута, а също и операциите по инвестиране на валутния капитал.

Така Световния валутен пазар обслужва движението на паричните потоци, разпределението на капиталите чрез валутните операции, Чуждестранните инвестиции, операции с ЦК-а, вноски в международни организации и др.
Валутният пазар е с най-големи обороти в сравнение с другите финансови пазари като на него около 50% от всички сделки се правят в $-и. През 2014 г. годишния оборот на МВП е 900 трлн. $.

Основни видове валутни операции – те са израз на осъществяването на МВО.

1) Покупка на валута от банки и други финансови организации – с цел препродажба на вносители и населението;

2) Покупка на валута от ЦБ- и – за попълване на валутните резерви и обслужване на държавните заеми;

3) Покупка от предприятия и организации – за плащане на задължения в чуждестранна валута;

4) Покупка на валута от бизнесмени (населението) – за получаване на стоки и услуги от чужбина или за делови пътувания;

5) Покупка на валута от бизнесмени (населението) – за туристически пътувания или за спестяване и натрупване;

6) Продажба на валута от ЦБ – а – за поддържане на валутния курс;

7) Получаване на кредити в чуждестранна валута;

8) Покупко – продажба на валута със спекулативна цел;

9) Валутни операции от международни организации – с цел инвестиции, помощи и др.;

10) Покупко- продажба на ЦК-а и финансови инструменти – номинирани и пуснати в чужда валута

Б. Същност на международната валутна система (МВС) - МВС може да се определи най-общо като съвкупност от договорености, правила, процедури и институции, които регулират осъществяването на финасовите отношения между страните.

Към тези договорености, правила, процедури и институции следва да се включат и инструментите за функциониране и регулиране на системата. Такъв основен инструмент са например валутните курсове, начинът на тяхното определяне и взаимно регулиране.

МВС е съставна част на международната валутно-финансова система, която се развива заедно с развитието на световното стопанство. Това дава основание да се счита, че МВС е на около 120 г.

Нейните елементи са:

1. Приетата парична единица като еталон или всеобщ стандарт на системата

2. Валутен механизъм – т. е организация и организационни форми, чрез които се реализират международните валутни отношения (форми на плащане, форми на кредитиране). Включва разбира се и установеният механизъм за определяне на валутните паритети и курсове

3. Международните валутно-финансови институции и националните емисионни институти- те осигуряват функционирането на валутните инструменти (възникват чрез междудържавни договорености) и съответно които са натоварени с пускането на паричната единица в обръщение.

4. Валутни (парични) отношения – вкл. международните разплащания; международните кредитни отношения и международните финансови отношения

Същността и съдържанието на понятието международна валутно-финансова система въпреки някои основополагащи принципи и критерии се изменя динамично във времето. Това се обуславя от факта, че международните икономически и в частност международните валутно-финансови отношения са особено динамична система и не подлежат на пряко регулиране, както е в отделните национални икономики

2. История на международна валутна система

Етапите в развитието на МВС са 4:

I. ЗЛАТЕН СТАНДАРТ – Парижка и Генуезка валутни системи:

 

А. Златно – монетен Стандарт (ЗМС) [Парижка валутна система (1867 – 1914 г.)] – световната валутна система (МВС) се утвърждава в края на XIX в. за пръв път въз основа на златно-монетния стандарт. Златото започва да изпълнява ролята на първите международни пари. Това е юридически прието на ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ от 1867 г., когато златото е признато за единствена форма на световни (международни) пари. В условията на ЗМС всяка национална валута започва да има строго определено златно съдържание (т. е монетен паритет).

Съотношението между златното съдържание на две валути се нарича златен паритет. Около него под въздействието на търсенето и предлагането се получават колебанията на валутните курсове. Например в САЩ цената на една тройунция злато (31,1035 гр.) е била определена на 20.67 $. Във Британия цената на тройунция е 4.2474 £. Така златно монетния курс между двете валути е 4.87 $ : 1 £ 

Фиксирането на валутните курсове при златния стандарт е имало своите предимства, кто са стимулирали световната търговия, премахвали са несигурността, която се е появявала при колебанията на валутните курсове. Това от друга страна обаче не дава възможност на страната да контролира паричната си политика, зто паричната маса в голяма степен се определя от потоците злато между държавите. Паричната политика се влияе от произведеното количество злато. Така например през 80-те години на XIX в. производството на злато не е голямо и паричната маса в света се увеличава бавно, като изостава от ръста на световната икономика. В резултат е налице дефлация. Когато през 90–те години на XIX в. в Аляска и Южна Африка се открива злато, паричната маса нараства и цените на стоките и услугите се увеличават. Така е до 1914 г. Въпреки това златните резерви нарастват бавно, в сравнение със стоките. Така в началото на XX в. златно - монетната валутна система задържа развитието на международната търговия и постепенно се появява тенденция за намаляване на частта на златото в паричната маса.

Стабилността на златния стандарт е била гарантирана от задълженията на паричните власти (ЦБ - и) да поддържат обратимостта на непълноценните (книжни) пари в злато. Когато това почва да се нарушава масово, т. е да се емитират книжни пари, необезпечени със злато златния стандарт практически престава да действа. В годините на ПСВ страните преустановяват конвертирането на националните валути в злато. Фиксираните валутни паритети (курсове) се заменят с „плаващи“ курсове. Така Парижката валутна система престава да действа.

Б. Златно – девизен стандарт (ЗДС) [Генуезка валутна система (1922 - 1929 г.)] – На Международната конференция в Генуа през 1922 г. страните отчитат недостатъците на ЗМС и се споразумяват да се създаде нова валутна система. Тя е модификация на ЗМС и се нарича златно-девизен стандарт. В основата на тази система е златото, долара и лирата – те са конвертируеми в злато и се разменят в международния платежен оборот като парични 1 - ци, платежни документи, банкови чекове, емитирани чужди облигации, т.е девизи. За пръв път национални парични единици се ползват не само като международно платежно средство, но заедно със златото започват да изпълняват ролята на официални валутни резерви.

Страните се завръщат към златните паритети и конвертируемостта на валутите в злато. Това обаче освен в САЩ, може да се направи при изпълнение на редица ограничителни мерки (напр. във Франция са нужни 215 хил. франка, които е можело да се обменят за кюлче злато от 12.7 кг., а в Германия пък националната парична 1-ца не се обменя за злато, а срещу валута на страна, която обменя в злато, които на свой ред е могло да бъдат обменяни срещу злато).

ЗДС е по-гъвкава система от ЗМС. За извършване на плащанията основно се ползват националните валути – девизи, сумата от които в идеалния случай, е трябвало да е равна на златните резерви на емитиращите ги страни. Но в условията на нарастваща икономическа нестабилност, обемът на намиращите се в обръщение пари значително превишава обема на съхраняваното злато. Това и обуславя нарастването на инфлацията, а след това пък и девалвацията на дадената валута. Напр. през 1925 г. £ губи от стойността си спрямо $ 40%. През същия период САЩ имат 40% от световните златни резерви и остават единствената страна, която запазва златно-монетния стандарт практически. Въпреки това през 1933 г. в САЩ е приет закон, който забранява да се държи монетарно злато и размяната на $ със злато е разрешена само на чуждестранни банки.

Генуезката валутна система остава стабилна и функционира до 1929 г. – до Великата депресия. През  този период повечето страни въвеждат строг валутен контрол и се отказват от конвертирането на валутите си в злато. Доверието към девизите е подронено и Генуезката валутна система престава да действа.

Периода на 30- те години на 20 в. е период на „валутен хаос“. Функционират т. нар. Валутни блокове. След голямата криа от 1929 - 1933 г. всички страни се отказаха от златната конверсия освен САЩ, където до 1971 г. право и задължение на Централната банка бе да превръща доларите в злато.

ВСВ променя коренно икономическата картина в света и това налага изграждането на нова валутно-финансова система, която да отчете новите условия. Тази задача изпълнява конференциято в Бретън – Уудс през юли 1944 г. 


II. ЗЛАТНО - ДОЛАРОВ СТАНДАРТ (ЗДС) [БУВС (1944 – 1976 г.)] - в годините на ВСВ има ново преразпределение на златните резерви като 75% са в САЩ. На него се пада и 35% от износа в света. 

А. Исторически предпоставки за създаване на ЗДС – формиралите се нови икономически реалности в света довеждат до необходимостта от образуването на МВС, основаваща се на по-широко международно сътрудничество между страните. От друга страта глобалното превъзходство в световната икономика и интереси на САЩ, определят активната й роля в изграждането на новата МВС. Великобритания също е сред основните инициатори за създаването на такава система. През юли 1944 г. в градчето Бретън Уудс се провежда международна валутно-финансова конференция на ООН, с участието на 44 държави. На нея се поставят основите и се приемат правилата на третата МВС. На тази конференция се създават и МВФ и МБВР (СБ).

На конференцията се обсъждат американския план на Уайт и английския на Д. М. Кейнс. В техните планове има редица общи моменти:

- Създаване на условия за свободна търговия и свободно движение на международни капитали

- Изграждане на нова форма на златно-валутен еталон (стандарт)

- Осъществяване на платежно равновесие между държавите, чрез поддържането на стабилни валутни курсове

- Създаване на специални международни институции, които да регулират международната система

Различията на двата плана произтичат от различните интереси, кто преследват САЩ и Великобритания и различното място на икономиките на тези страни в световната икономика.

През 1945 г. са ратифицирани споразуменията за създаването на МВФ (подпомага платежните баланси на страните-членки) и МБВР - СБ (отпуска дългосрочни кредити за развитие на стопанствата на страните-членки). Конференцията по учредяването на тези институции се провежда в САЩ през 1946 г. С този акт се поставя началото на съществуването на Бретън-Уудската международна валутна система. 

Б. Принципи за изграждане и развитие на БУВС - основните са: 

1) Определяне на златно - валутен еталон (стандарт) и утвърждаване на валутите, които ще се ползват за международно платежно и резервно средство. Отказване от златния еталон и установяване на златно-валутен стандарт.

За резервни валути се определят $ и £ (той е неравностоен на долара). Т. е. златото и $-а са основата на БУВС. Авторитета на долара в тази система се обуславя от обстоятелството, че САЩ поемат задължението да обменят $ срещу злато при фиксирана цена от 35 $ за 1 тройунция злато, но само за официални транзакции на специализираните валутни органи на страните-членки на МВФ, т. е такава размяна може да се извърши само на правителствено равнище. Ето защо златно-валутния стандарт се нарича златно-доларов. По–късно (1968 г.) механизмите, чрез които $ - а се опира на златото не могат да издържат на условията и златно-доларовия стандарт се модифицира в чисто доларов 

2) Определяне системата на фиксираните валутни курсове и начините на тяхното регулиране, когато това е необходимо  – според този принцип страните се задължават да обявят паритетите на националните си валути в злато или долари и да не ги променят без разрешението на МВФ повече от 10%.

3) Принцип на Валутна конвертируемост – изразява се във възобновяването на обмена на националните валути една за друга и премахване на валутните ограничения преди войната. 

4) Създаване на международни валутно – финансови институции – те трябва да осъществяват междудържавното регулиране на МВС.

В. Етапи в развитието на БУВС – преминава през 3 етапа:

1) След ВСВ до 1958 г. – известен като етап на „доларов глад“, защото има липса на златни и валутни резерви и голям дефицит в платежните баланси на страните от Западна Европа. През периода се създава Европейския платежен съюз (ЕПС). Този механизъм вкл. многостранно балансиране на плащанията на крайните салда. Съществува до 1958 г., когато западноевропейските валути се превръщат в конвертируеми.

2) Етап на „доларово насищане“ (1958 – 1967 г.) – в периода 1958 – 1961 г. западноевропейските валути стават конвертируеми. Икономиките са възстановени. Натрупани са собствени златни резерви. През същия период платежния баланс на САЩ се влошава. Дефицитите по него атоматично са задължение на САЩ към другите страни (през 1967 – 37 млрд. $). Така каналите на международното парично обръщение се препълват с долари и следователно доверието в $ рязко спада. Между 1960 – 1967 г. Франция конвертира $ -и за злато на стойност 3,3 млрд. $. Така новите икономически реалности поставят под съмнение изкуствената цена на златото от 35$ за 1 тройунция злато.

В първите две десетилетия след Бретънуудс системата златно-доларовия стандарт функционира сравнително добре, тъй като през 1949 г. САЩ притежават около ¾ от златните запаси на капиталистическия свят. Постепенно обаче се очертава „доларов глад”. През 1971 г. златните запаси на САЩ намаляват до около 11 млрд долара и падат до 28% от световните запаси на злато. Така рухва първият елемент – златото, постепенно рухва и доларът, тъй като след ВСВ той става най-търсената валута, и доколото той е конвертируем за злато, останалите страни започват да попълват резервите си не само в злато, но и в долари. През 1970 г. извън границите на САЩ има 4 пъти повече долари в сравнение с притежаваното от тях злато. САЩ не са в състояние повече да поддържат сатуквото на долара в международната валутна система. През 1967 г. е ясно, че доларовите задължения на САЩ надвишават техните златни резерви. БУВС е пред разпадане.

3) Eтапа на криза на МВС (1967- 1976 г.) – през 1967 г. паунда (£) девалвира с 14 %. През 1968 г. за две седмици в ръцете на частните тезавратори преминават 770 т. злато и „Златния пул“ престава да съществува. Формира се двоен пазар на злато – официален за официалните валутни органи при цена 35 $ за унция и свободен – за сделки по пазарна цена.

През 1971 г. САЩ (Никсън) обявява икономическа програма за спасяване на $:

- Замразяване на p и W; намаляване на бюджетните разходи и облекчени данъчни условия с цел стимулиране на икономическия растеж.

- Във валутната област – прекратяване на конвертируемостта на $ в злато. Така златно-доларовия стандарт става само доларов.

- въвежда се 10% увеличаване на митата върху всички внасяни от чужбина стоки и намаляване помощта за развиващите се страни.

В света се установява валутен безпорядък. През 1972 г. в Европейската икономическа общност (ЕИО) се създава система за колективно плаване на западноевропейските валути, при стриктно спазване на твърди курсови съотношения в рамките на ЕИО. Това т.нар „блоково плаване“ е известно и като „европейска валутна змия“. Този акт на западно европейските страни напълно нарушава цялостта на МВС. През 1973 г. страните се отказват от фиксираните валутни курсове. От началото на 1974 г. основните валути: $, £, DM, FRF, ¥ имат свободно плаващ валутен курс – БУВС е фактически разпадната.

III. МУЛТИВАЛУТЕН СТАНДАРТ – [Ямайска МВС (1976 - )] 

По инициатива на САЩ и под егидата на МВФ през 1972 г. е създаден „Комитет на съвета на управителите за реформата на МВС“ (Комитет на 20-те) с цел разработване на нов модел на МВС. После е разпуснат и създаден Временен комитет на съвета на управителите. Той се концентрира за решаването на следните 3 ключови въпроса:

- Бъдещата роля на златото

- Системата на паритетите и валутните курсове

- Бъдещите функции на МВФ

През 1976 г. се проведе сесия на Временния комитет на МВФ във Ямайка, на която бе утвърдена т. нар. ямайска валутна система (приема се решение за промени в договора за МВФ). Това е и последователността на изграждането на четвъртата и засега последна МВС.

А. Принципи на организация и функциониране на мултивалутния стандарт   (ЯМВС) - тя е приемник на БУВС, но в основата й са заложени редица нови принципи:

1) Премахва се официалната цена на златото – то се превръща в обикновена стока и се купува-продава по пазарни цени. Членовете на МВФ преустановяват практиката да обявяват (фиксират) златното съдържание на националните си валути. Завършва т.д.к. процеса на окончателното демонетизиране на златото. Златото престава да е всеобщ еквивалент, чрез който валутите изразяват относителната си стойност.

2) Специалните права на тираж (СПТ) официално се възприемат като основно резервно средство, на мястото на $ и демонетизираното злато – решението СПТ да бъдат паричен еталон, който няма собствена субстанционална стойност е наченка на първата МВС, основаваща се на международни кредитни пари.

3) Въвеждане се системата на „стабилни, но променящи се валутни паритети“ – страните-членки на МВФ могат сами да избират валутнокурсовия си механизъм, според целите на валутната си политика. Страните имат свободен избор и на основна валута, към която да привързват курса на националната си валута, или да преминават от един към друг валутно-курсов режим (фиксиран или променлив), като за това трябва предварително да уведоми МВФ.

4) Засилване регулиращите функции на МВФ – този принцип съществува и при БУВС, но сега е разширен. Т.е увеличават се правомощията на МВФ като международна валутно-финансова организация с цел ефективното функциониране на МВС.

В чл.1 от устава са формулирани 6 цели на МВФ:

1. Да осигури международно сътрудничество между отделните страни, засягащи монетарни въпроси;

2. Да съдейства за балансирана международна търговия и чрез нея – за висока степен на заетост и доходи, както и за развитието на производствения потенциал;

3. Да осигури устойчива система на обменни курсове и да предотвратява конкурентната девалвация на местните валути;

4. Да стимулира формирането на многонационална система за плащания и преводи и да елиминира ограничения, свързани с обменния валутен курс с оглед осигуряване на ръст на световната търговия;

5. Да осигури достъпност на финансови ресурси за преодоляване на платежни неравновесия при осигурена възвращаемост;

6. Да съдейства за съкращаване както на продължителността, така и на величината на платежните неравновесия в платежните баланси на страните-членки.

Формулировката и наредбата на целите отразява цялостната философия, върху която е изградено функционирането на МВФ.

Наред с основните цели на МВФ, участниците в Bretton Woods-ската конференция формулират 3 главни функции на фонда:

Функции на фонда:

1. Създаване на Кодекс на поведение, свързан с предотвратяване на хаотичното изменение на обменните курсове с оглед извличане на едностранна изгода, както и с въвеждане на ограничения за текущи преводи. Страните - участнички се задължават да установят двустранни пропорции на основата на златния стандарт или чрез USD и да поддържат тази пропорция в рамките на 1% отклонение;

2. Да предоставя финансови ресурси за спазване на изискванията в Кодекса на поведение при условие, че се преодоляват платежните неравновесия;

3. Да осигурява форум, на който страните - членки да могат да обсъждат особеностите на съвместната си политика.

МВФ следи страните-членки да изпълняват поетите задължения:

- Да насърчават непрекъснат икономически растеж в условията на ценова стабилност

- Да търсят начин за постигане на устойчивост, като създават икономически и финансови условия, както и на валутна система, която не е изложена на рисковете на неочаквани спадове

- Да не манипулират с валутните курсове с цел извличане на нелоялни предимства

- Да осъществяват валутната политика в съответствие с поетите задължения

В ЯМВС се определят и надзорните функции на МВФ – този т. нар надзор се осъществява във вид на съвместни обсъждания в следните случаи:

1) Провеждане на значителни и продължителни интервенции на валутния пазар

2) Ползването на големи заеми за уравновесяването на платежния баланс

3) При движение на валутния курс, което затруднява конкуренцията и не е съобразено с икономическите условия. 

Надзорните функции на МВФ са гаранция, че свободата да се избира валутно-курсов режим, няма да се превърне в свобода на поведението на страните-членки на МВФ, което да попречи на изпълнението на задълженията им.

5) Поддържане на валутна конвертируемост – в ЯМВС понятието „конвертируема валута“ е заменено с понятието „свободно използваема валута“, под което се разбира паричната 1-ца на една страна, която се ползва широко в международните сделки и се купува и продава на основните валутни пазари.

Б. Съвременно състояние на ЯМВС - СПТ не успяват да се наложат като международно парично и резервно средство на ЯМВС. Към СПТ през 2010 г. са привързани само 4 валути.

Практиката показва, че на съвременния етап действа многовалутна система, основана на СПТ, $ и € и в по-малка степен на £, ¥, CHF и юанът. През 2015 г. делът на СПТ в световните валутни резерви е 1%, а структурата на официалните валутни резерви на страните-членки на МВФ през 2015 г. е както следва: $ - 50%, € - 30%, ¥- 4,5, £ - 3%, CHF – 0.5%, юан – 9%, други – 3%

Валутно-курсовите режими на страните-членки на МВФ са много разнообразни (2015 ):

- Страни, които нямат парична 1-ца – 25

- Страни с валутен борд – 6

- Страни с привързани валутни курсове, при управлявано плаване – 35

- Страни с управлявано плаване – 25

- Страни с независимо плаване - 50

Неопределеността на страните във връзка с паритетите и валутните курсове е един от съществените проблеми на Ямайската валутна система. В тази връзка са и промените от 1985 г. при срещата в х-л Plazza в Ню Йорк. Те слагат началото на контрола на валутните органи над валутните пазари. Промените от 1987 г. (от Лувър) поставят края на свободно –променящите се валутни курсове.

Съвременната ЯМВС не е съвършена и често е подлагана на остри критики. През 1998 г. М. Фридмън заявява, че МВФ трябва да бъде закрит, защото е донесъл повече злини на страните, отколкото положителни резултати. На сесия на МВФ през 2000 г. за първи път се обсъждат проблеми, свързани с усъвършенстването на институционалната структура на МВС и по-конкретно МВФ. Оказва се, че МВФ няма достатъчно финансови ресурси, но нещо по – важно – няма концепции за успешното глобално регулиране на МВС.

Съвременната валутна система, основана на многовалутни (мултивалутни) стандарти и плаващи валутни курсове има и следните достойнства:

1) Гъвкавостта на мултивалутната система с плаващи валутни курсове в значителна степен задоволява нарастващите сложни взаимовръзки на световната икономическа система

2) Върху основата на съвременната МВС се развива съвременния глобален валутен пазар, който е адекватен на протичащите процеси на икономическата и финансова глобализация

3) Всяка страна - членка на МВФ има реална възможност да изработва гъвкава валутна политика и да ползва валутния курс като един от основните инструменти на икономическата политика

IV. ЕВРОПЕЙСКА ВАЛУТНА СИСТЕМА
Ямайската валутна система не се оказа много стабилна, израз на което бе и формирането на регионалната валутна система на ЕИО - това става в края на 70-те години на XX в., под наименованието Европейска валутна система (ЕВС) с три основни елемента:

1. Създадената регионална парична единица – европейската валутна единица

2. Приет собствен механизъм за определяне, движение и регулиране на валутните курсове, който предвижда установяването на централни курсове и на прагове на отклонение

3. Образуваният Европейски фонд за валутно сътрудничесество (на по късен етап преобразуван в ЕЦБ), при който наред с вноски във валута страните са задължени да съхраняват и 20% от златните си запаси.

А. Елементи на ЕВС-  съвременната ЕВС се състои от 3 елемента: (1) ПАРИЧНА 1-ца (€); (2) ЕЦБ; (3) ЕСЦБ

Б. Развитието на ЕВС - осъществява се в четири етапа:

1) ЕТАП – Създаването на МОК през 1979 г. (т. нар. европейска валутна змия)

2) ЕТАП – Започва изграждането на ИВС – през 1990 г. с премахването на ограниченията пред движението на капитали между страните – членки: увеличени са ангажиментите на „Комитета на управителите на ЦБ – и“ на държавите от ЕС във връзка с координацията на паричната политика и ценовата стабилност.

3) ЕТАП – Започва със създаването на Европейския валутен съюз (ЕВС) във Франкфурт

на 1.01.1994 г. – той има две цели:

- Засилване на сътрудничеството между ЦБ-и и координация на паричните политики;

- Осъществяване на подготвителни работи за създаването на ЕСЦБ, за воденето на единна парична политика и въвеждането на единна парична 1-ца.

В рамките на този етап е възприето наименованието на единната парична 1-ца – евро и знакът й - €. Като допълнение Европейския съвет прие „Пакта за стабилност и растеж“ и регулациите за бюджетната дисциплина по отношение на ИВС.

4) ЕТАП – Започва с фиксирането на курса на националните валути на страните – участнички в ЕВРОЗОНАТА и стартирането на ЕЦБ (1.01.1999 г. ) в областта на единната парична политика - € - то е пуснато в обръщение на 1.01.2002 г.

В. Членство в ЕВРОЗОНАТА (зоната на еврото) - € - то е валутата на 19 от 28 – те държави-членки на ЕС. Останалите се очаква да го приемат до 2025 г. като изпълнят съответните критерии от Маастрихт, разписани в ДЕС. В ДЕС (Договора от Маастрихт) e посочена целта на създаването на единна валута - € и са определени условията за присъединяване:

                        Маастрихтски критерии за членство в Еврозоната (ИВС)

ИНФЛАЦИЯ	БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ	ОБЩ ДЪЛГ	ДЪЛГОСРОЧНИ ЛИХВИ
Отклонение до 1,5 % от показателя на 3 - те най-добри показатели в ЕС	По – нисък от 3 % от БВП	По – малко от 60 % от БВП	2 % отклонение от трите най – добри показатели в ЕС и то поне в продължение на 2 г.
Ценова стабилност	Стабилни и устойчиви финанси		Устойчива конвергенция

Т. е една страна - членка на ЕС може да се отнесе към IV – ЕТАП от развитието на ЕВС (III –и от ИВС) след като се присъедини към МОК (ERM - II) и поддържа критериите за устойчива конвергенция в продължение на 2 г., след което се включва в Еврозоната. Така членството в Еврозоната  е последния етап на ИВС, който е договореност между членките на ЕС за въвеждане на единна валута (€) и провеждане на единна икономическа политика с установени условия на финансова отговорност.