ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ

1. Същност, предпоставки и ефекти на икономическата интеграция

А. Същност на икономическата интеграция - като обективен процес, присъщ на световното стопанство, икономическата интеграцията намира израз във взаимното обвързване и обединяване на икономиките на две или повече страни, в резултат на което се формират различни междудържавни групировки, които улесняват търговията помежду си и съгласуват икономическата си политика.

Тоест терминът „икономическа интеграция” се отнася до сливането на националните икономики и премахването на границите, които разделят икономически една нация от друга и е процес на приобщаване на националните стопанства към общи механизми на взаимодействие и функциониране.

Б. Предпоставки на икономическата интеграция - в периода след ВСВ световните икономики ставаха все по-отворени и взаимно обвързани. Този период се характеризира не само с постоянна либерализация на търговията и глобализация на бизнеса, но и с формиране на регионални търговски блокове, предназначени да задълбочат и разширят икономическата интеграция на участващите страни. Някои от тези обединения просто се стремяха към свободна търговия с точно определени стоки (като Северноамериканското споразумение за свободна търговия - NAFTA), други като Европейския съюз (ЕС) така пълно интегрираха своите икономики, че имат обща валута и общ процес на вземане на политически решения в редица области. Ето защо ЕС е най – известният от тези ретионални блокове. Първоначално процеса на европейска интеграция се разглежда като ефективно средство за преодоляване на войната в Европа и установяване на мир след края на ВСВ. Наред с това европейската интеграция се разглежда като възможност за преодоляване на икономическата криза след края на войната.

Основни концепции на икономическата интеграция - икономическата интеграция не е цел, а средство за постигане на:

1) Икономическо благосъстояние - вследствие на повишаване ефективността на производството и политика, следваща и използваща ефектите на интегрираните пазари

2) Мир - постига се с обвързване на националните икономики

3) Демокрация - важно условие за осъществяване на интеграционните процеси е именно развитието на политическия демократизъм

4) Защита на човешките права - то е основен елемент при разработването на политиките, произтичащи от икономическата интеграция

В. Ефекти на икономическата интеграция - икономическите ефекти от интеграцията могат да се търсят във всички макроикономически процеси - в общото развитие на икономиката на отделните страни, в динамиката на производството, заетостта и безработицата, в циклите и инфлационните тенденции и т.н. Икономическата интеграция съдържа и микроикономически ефекти за фирмите - технологични, производствени, ценови и др. и за домакинствата - в степента на задоволяване на потребностите, в качеството и цените на благата и т.н. По-конкретно, премахването на търговските ограничения създава известните в теорията статичен и динамичен ефект.

1. Статичен ефект (Static effect) - измерва се чрез съпоставяне на изгодите, които страната получава от безмитната търговия, т.е от процеса на създаване на търговия и загубите, които тя понася в резултат на отклоняване на търговията, т.е от отказването на благоприятни търговски контакти със страни извън интеграционната общност. Ефект на създаване на търговия (Trade creation effect) има, когато страната се отказва от по-неефективното производство на дадена стока и я внася безмитно и по-евтино от страна-членка на безмитния съюз. Ефект на отклонение на търговия (Trade diversion effect)  се създава, когато по-евтиният внос на стоки извън съюза се замести с по-скъп внос от страна-членка на съюза. Когато ефектът на създаване на търговия е по-голям от ефекта на отклонение на търговия, благосъстоянието на обществото нараства. За това спомагат взаимноконкуриращата се, а не взаимнодопълващата се структура на икономиките на страните в съюза, по-малките търговски ограничения и т.н.

Това теоретично обяснение може да бъде графично илюстрирано така:

                                                            Ефекти на икономическата интеграция

Приемаме, че в международната търговия на царевица участват три страни - Англия, Франция и САЩ. Вътрешният пазар на царевица в Англия формира цена от $5. Франция продава царевицата на международния пазар за $2, а САЩ - за $1. При свободна търговия Англия би внасяла царевица от САЩ, тъй като нейната цена е по-ниска.
Ако Англия облага вноса на царевица със специфично мито от 1,50$, цената на френската царевица в Англия става 3,50$, а на американската - 2,50$. При това състояние Англия би продължавала да внася царевица от САЩ. Количеството на собственото й производство се равнява на Q1. Вносът е равен на разликата Q2-Q1. Приемаме, че между Англия и Франция, поради интеграционен съюз, митата се премахват  и се осъществява единна митническа политика спрямо трети страни. Тогава цената на царевицата от САЩ ще се запази, докато френската царевица ще се продава на английския пазар по цена $2. Англия ще преориентира вноса си към Франция, тъй като вносната цена от 2,50$ ще спадне на 2$. Производството на царевица спада на равнище Q3, а потреблението нараства на Q4. Разликата Q4 - Q3 ОТРАЗЯВА НАРАСТНАЛИЯ ВНОС. 
Следователно последица от интеграционната общност е понижаването на вносната цена и увеличаването на обема на вноса. В резултат на това се подобрява икономическото благосъстояние на Англия. Явлението е създаване на търговия. Илюстрира се с триъгълниците A (производствения ефект) и В (потребителският ефект).

Възниква и ефект на отклонение на търговия, защото Англия е заместила вноса на царевица от САЩ с този на Франция, при положение, че производствените разходи в САЩ са по-ниски от тези на Франция. Разходите за внос на Англия се увеличават с $1 в сравнение с безмитната цена на вноса от САЩ, равна на 1$. Тоест, ако се изпълняваха условията на безмитния внос, но не в ситуацията на интеграционния съюз, Англия би внасяла царевица от САЩ, тъй като цената ($1) е по-ниска от вносната цена на Франция ($2). Загубата на икономическо благосъстояние се отразява с правоъгълника C е се изчислява като се умножи количеството Q2-Q1. Крайния резултат се получава, като се сравня триъгълниците A и B с правоъгълника C.

2. Динамичните ефекти (Time effect) - той се търси във въздействието върху икономическия растеж, върху ефективността на производството, върху производствения потенциал, технологичните иновации и т.н. Най-общо диманичният ефект се очертава с увеличаване на икономическото благосъстояние на страната, в резултат на повишаване на ефективността на използваните ресурси. Това е възможно, тъй като внасяните по-евтини продукти поставят националните отрасли в изострена конкурентна среда. За да оцелеят, те трябва да намаляват производствените разходи чрез технологично обновление и рационализиране на производството (т.нар. конкурентен ефект). Фирмите, които в резултат на съюза разширяват пазарите си, увеличават собственото си производство, при което намаляват разходите за единица продукт, т.е осъществяват икономии от мащаба (ефекти от мащаба на производството). Във времето се отчита увеличаване на социалното благополучие, технологично усъвършенстване, увеличаване на производствения капацитет и т.н. В теорията се счита, че социално-икономическите резултати от премахването на митата се измерват по-скоро с динамичните ефекти, отколкото с ефекта на създаване на търговия.

Освен това интеграционните ефекти могат да се конкретизират и изследват като:
- фискален ефект;
- ефект на платежния баланс;
- ефект на условията на търговия;
- ефект на структурата на потреблението;
- ефект на специализация;
- разпределителен ефект и т.н.

2. Типове икономическа интеграция

Икономическата интеграция, като процес на постепенно сближаване, взаимно обвързване и обединя­ване на националните стопанства на определена група страни, преминава през по-нисша и по-висша степен на развитие; през различни равнища на коопериране: преференциални търговски съглашения; зона за свободна търговия; митнически съюз; общ пазар; монетарен съюз; икономически и валутен съюз (ИВС).

Степени (етапи) на икономическата интеграция:

1. Зона за свободна търговия – ЗСТ е най – слабата форма на икономическа интеграция. Тя вкл. премахването на митническите тарифи и квоти върху търговията между страните - членки, като всяка от тях си запазва правото да установява митническите си режими с трети страни. Тази свобода може да се отнася за всички стоки или някои сектори. NAFTA и ASEAN са съвременни примери за ЗСТ.

2. Митнически съюз – МС е крачка напред от ЗСТ. Той вкл. всички клаузи на Зона за свободна търговия с оглед премахването на ограниченията на търговията между страните – членки, и  в същото време задължава страните - членки да следват единна търговска политика при техните сделки и съглашения с останалите страни от света /например, чрез определяне на единна митническа тарифа/. Така се избягва проблема с „търговското отклонение“, което се явява, когато стоките, идващи от останалия свят, се „отклоняват“ първо към страната в ЗСТ, която налага най-ниските тарифи върху вноса, преди да бъдат реекспортирани (когато е освободено от такси) до тяхното крайно предназначение някъде другаде в самата ЗСТ.

3. Общия пазар – той вкл. в себе си всички търговски клаузи от МС, като ги допълва с мерки, които целят да допринесат за свободно движение на факторите на производство /като труд и капитал/. ОП означава създаване на единен, лишен от граници пазар на стоки, услуги и фактори на производството. Достигането на целта на ОП изисква не само премахването на пълния контрол върху търговията, емиграцията и движението на капитала, но също и хармонизирането на правителствените политики, в областта на данъчното облагане, социалната сигурност, общественото осигуряване, индустриалната и регионалната политика, за да се предотвратят скритите бариери, които иначе биха продължили да разделят националните пазари.

4. Икономически и валутен съюз (ИВС, EMU)   

- Икономическият съюз - вкл. централизирано провеждане на икономическата политика, което е характерно и за ОП. Разликата между ОП и Икономическия съюз е размита и касае по-скоро степента на интегрираност, отколкото нейния вид.

- Валутния съюз - изисква разпространяване на централизираното управление и върху монетарната политика така, както е и в другите области на икономическата политика. Премахва страха от колебания във валутните курсове и транзакционните загуби от превръщането на една валута в друга, като фактор пречещ на трансграничното преминаване на стоки, услуги, труд и капитал.

Счита се, че отдръпването от политическия суверенитет е необходимо за постигане на достатъчно развит ИВС, за да го направи качествено различен от договорното хармонизиране на политиката, която характеризира ОП.

Важно е да се отбележи, че тези различни степени на икономическа интеграция могат да бъдат разглеждани или като процес, или като алтернативи – някои може да реши да остане верен на МС и да не продължи на следващото ниво и т. н. Историята на ЕС обаче се характеризира с колективното желание за „все по-тесен съюз“, така че в Европа съществува силна тенденция на страните – членки да гледат на икономическата интеграция като на един необратим процес, който трябва да продължи, докато крайната цел на ИВС, а в крайна степен и пълен политически съюз не се осъществи.

На практика съществуването на ЕИО и после ЕС никога не е било пречка за по-ускорена интеграция между някои от страните-членки по пътя на двустранните споразумения. Така например само 23 страни – членки са в „Шенген“.

СТЕПЕНИ НА ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ

	Свободна търговия	ОМТ	Свободно движение на фактори	Хармонизирана икономическа политика	Централизирана икономическа и монетарна политика
ЗСТ	ДА	-	-	-	-
МС	ДА	ДА	-	-	-
ОБЩ ПАЗАР	ДА	ДА	ДА	ДА	-
ИВС	ДА	ДА	ДА	ДА	ДА

3. Европейски съюз – същност, причини за създаване и цели, зараждане, еволюция и етапи, институции 

А. Същност на Европейската интеграция - европейската интеграция е процес на взаимодействие между социалните и политическите институции на държавите в Европа. В днешно време европейската интеграция се постига главно чрез Европейския съюз и Съвета на Европа.

Въпросът за същността на Европейския съюз не е намерил своя еднозначен отговор до днес. От една страна ЕС е международна организация, обаче твърде различна от класическите международни организации. От друга страна, макар страните-членки да са прехвърлили на Съюза част от своя суверенитет, той не е наднационална "супердържава". Европейският съюз не е нито конфедерация, нито федерация на европейски държави, макар че вече този Съюз да си има Конституция. Освен това, ЕС е съюз на държави, но и "съюз между народите на Европа". От 1993 г. съществува и европейското гражданство. Всичко това кара учените да определят ЕС като организация "сама по своя род"(sui generis).  Организация, която стои между държавата, федерацията, международната организация, без да бъде нито едното от тях.

Какво собствено са Европейският съюз и Европейските общности? Ето какво казват учредителните договори и договорите, внасящи допълнения и изменения в тях - т. нар. "конституционна харта" на Съюза. Договорът за Европейски съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. постулира, че "Съюзът се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничество, създадени с настоящия договор". Макар и твърде широко, това е единственото легално определение за ЕС. 

Б. Причини за създаване и цели на ЕС  

а) Причини за създаване на ЕС – основните причини за възникването и развитието на интеграцията може да се групират в две големи групи: ИКОНОМИЧЕСКИ и ПОЛИТИЧЕСКИ

1. Икономически причини – най – тясно свързани с развитието на производителните сили. Изграждането на високомеханизирани и автоматизирани производства като обективна необходимост изискваше огромни инвестиции и широк пазар за едросерийно производство, за които отделните пазари се оказаха много малки. Възможността да се създадат условия близки до националния пазар подтикваше развитите страни към интегриране, и към образуването на общ пазар.

2. Политически причини – в условията на „студената война“ през 50- те и 60- те години на XX в. всяка система се стреми да обедини своите сили срещу другата, срещу развитието на нейния икономически потенциал. В класическа форма интеграционните процеси се развиха в Западна Европа. Англия беше за създаването на една голяма ЗСТ в цяла Западна Европа, докато Франция и Германия искаха да се създаде една икономическа групировка, която да води до силно икономическо обвързване на отделните национални икономики с цел да се създаде един голям пазар и постепенно да се заличат националните различия. Идеята за европейска федерация на този ранен етап е затруднена от разделянето на Европа на Изток – Запад и от Великобритания, която е за не толкова обхватно споразумение, ограничено до свободна търговия с промишлени стоки. Тя успява да убеди във виждането си северните страни при създаването на EFTA. Това става причината Франция, ФРГ, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург да учредят с Римския договор от 25.03.1957 г. ЕИО (EEC) или т. нар Общ пазар, а Англия заедно с Швеция, Норвегия, Дания, Португалия и Австрия веднага след тях да създадат ЕАСТ през 1960 г. 

б) Цел на създаването на ЕС – Римският договор преследваше следните три основни цели:

1) Изграждане на Митнически съюз – между 6- те страни чрез премахването на митата между тях и въвеждането на единни външни мита по отношение на трети страни;

2) Създаване на предпоставки за ограничаване на националния суверенитет на националните правителства по отношение на насоките на развитие на икономиката и политиката;

3) Преминаване към координиране във военната област.

Крайната цел, която Римският договор определя, е между участващите страни да се създаде интегриран общ пазар. Постепенно трябва да се премахнат митническите и количествените ограничения в търговията, което да осигури свободно движение на стоки. В същото време трябва да се установят общи външни митнически бариери, в това число и еднакви вносни мита, с което да се осъществява обща търговска защита спрямо неучастващите в общността страни. Според Римския договор интегрирането трябва да обхваща и свободното движение на услуги, работна сила и капитали, с което ще се изгради общ регионален пазар. Договорът предвижда също съгласувана политика по отношение на: селското стопанство, за поддържането на селскостопанските цени и за преодоляване на аграрния протекционизъм; транспорта; съгласуване на законите за избягване на нежелани ефекти от конкуренцията; хармонизиране на икономическите политики и данъчното облагане; създаване на Европейски социален фонд, на Европейска инвестиционна банка и т. н. 

В. Зараждане и еволюция на ЕС  

Икономическото интегриране в ЕС е продължителен, противоречив, но възходящо развиващ се процес. В него могат да се обобщят следните етапи: 

1) ПЪРВИ ЕТАП - Ранните години на ЕИО са обременени от вътрешни спорове и неразбирателства, като френското правителство става все по-изолирано вследствие на селскостопанската си политика и като отговор то бойкотира срещите на съюза. Това довежда до т. нар „Люксембургски компромис“ през 1966 г. – т. е. всички важни решения след това се вземат на базата на консенсус (правило променено едва с приемането на Единния европейски акт - ЕЕА през 1986 г.).

Този етап може да се отграничи до 1968 г. Изграден е окончателно единен митнически съюз, митата са напълно премахнати. Осъществява се единна митническа политика спрямо трети страни. 

2) ВТОРИ ЕТАП - Между 1968 г. и 1986 г. ходът на икономическата интеграция е относително бавен. През периода почти всяко предложение на ЕК е блокирано чрез налагане на вето, от страни-членки, които щяха да понесат определени разходи, макар да е ясно, че като цяло ЕИО би спечелила.
Въпреки положителните резултати се констатира, че и след 1968 г. в търговията между страните все още съществуват бариери – гранична митническа проверка, спазване на установени норми и документация, различия в техническите обозначения, различия в данъчните условия и т. н. Отчита се също, че през 70-те години на XX в. в резултат на забавените темпове на растеж, рецесиите, инфлацията и безработицата в страните членки, противоречията и кризите в международната валутна система, в международното движение на капитали и т. н. интеграционните процеси са значително забавени. Всичко това доведе до констатацията, че в общността липсват стимули за превръщането й в единна търговска общност, че се засилва националната обособеност и дезинтеграционните процеси. Налага се да се положат усилия за ограничаването им и за защита на клаузите на Римския договор (Treaty of Rome). Така, с Информационния бюлетин на Комисията за усъвършенстване на вътрешния пазар през май 1985 г. е направено предложение за създаване на Европейски съюз. 

Така в началото на 80 – те години на XX в. се осъзнава, че интеграцията изостава – Инвестициите в Европа изостават (спрямо САЩ, Япония), а разходите за 1-ца труд (като главен компонент на международната конкуренция) се увеличаваха. В отговор на атмосферата на икономическа стагнация и нарастващ политически натиск за „supply – side“ реформи, през 1985 г. ЕК получава одобрение на комплексния план (вкл. 300 мерки) за завършване на Общия пазар (ОП). През 1986 г. ЕЕА е гласуван. Той променя и процеса на вземане на решения като ограничава използването на вето и това гарантира, че пакетът от набелязани мерки ще се гласува. Въпреки продължаващото разногласие по някои точки, необходимите закони са одобрени от ЕС и през 1993 г. е създаден за пръв път единен пазар в рамките на ЕС. 

Конкретното реализиране на целите за по-нататъшно интегриране се осъществява с приетия през 1986 г. Единен европейски акт (ЕЕА) (Single European Act). Така ходът на икономическата интеграция получи своя първи истински тласък през 1985 г. с въвеждането на Единния европейски пазар и по-късно с приемането на програмата 1992 г. на страните - членки Европейския съюз. Другите страни от Западна Европа, които преди това принадлежаха към паралелната търговска група, позната като Европейска асоциация за свободна търговия (EFTA), реагираха на ускоряването на хода на интеграцията в рамките на ЕС, като потърсиха по-тесни връзки с „Дванадесетте”. Въпреки че първоначално се ограничиха с едно двустранно споразумение  между EFTA и ЕС за съвместно спазване на основните клаузи на програмата за Общия европейски пазар – създавайки Европейска икономическа зона, която влезе в сила през 1994 г.– почти всички членове на EFTA изразиха своето намерение да кандидатстват за пълноправно членство в ЕС.

Договорът за Европейски съюз (по-известен като договор от Маастрихт от 1992 г.) бе ратифициран от страните членки едва след продължителни политичеки спорове. Ентусиазмът на определени членки на EFTA за пълноправно членство в ЕС започна да отслабва, когато Швейцария оттегля своята молба за членство, а всеобщата враждебност към ЕС намери връх в скандинавските страни и особено в Норвегия, в Източна Европа преходът към пазарна икономика се оказва много по-болезнен, отколкото се очакваше, като регионът претърпя пагубен срив на жизнените стандарти. Средата на 90 - те ни показва ЕС в процес на промяна. По-специално, програмата 1992 даде началото на общо преструктуриране на европейската индустрия, което доведе до вълна от сливания и поглъщания и драстично понижи заетостта, тъй като компаниите се подготвяха за интензивна конкуренция

С ЕЕА се нанасят първите поправки за доразвитие на Римския договор. Основните цели на ЕЕА се свързват с: преобразуване на отношенията между държавите в реален Европейски съюз; разширяване на общата политика; постигане на обща външна политика; защита на околната среда и хармонизиране на условията на труд; по-нататъшна работа за постигане на крайната интеграционна цел – икономически и валутен съюз. ЕЕА ускори интеграционния процес, като особена роля изиграха докладите на Вернер в началото на 70-те години, пледиращ за по-близки икономически и валутни връзки в ЕО; на Паоло Чекини от 1988 г. “Европейското предизвикателство 1992: предимствата на единния пазар”; на комисията “Делор” от 1990 г. “Един пазар, една валута”.

Всичко това дава основание периодът 1968 – 1992 г. да се определи като втори етап в еволюцията на ЕО, в който започва реализиране на идеята за изграждане на икономически и валутен съюз. 

3) ТРЕТИ ЕТАП - Договорът от Маастрихт (Treaty of Maastricht) от декември 1991 г., влязъл в сила от 1993 г., сложи началото на третия етап в интеграционните процеси на европейските страни и начерта посоката на икономическия и валутния съюз (ИВС). 

Движението от ЕДИНЕН ПАЗАР към ВАЛУТЕН СЪЮЗ е вдъхновено от съживяването на процеса на икономическа интеграция и от частичния успех на EMS в осигуряването на „монетарна стабилност“, Съветът на Европа нареди на ЕК да изготви до 1988 г. подробен план за постигане на ИВС. Резултатът бе „Планът Делор“(публ. 1989 г.). Той се състои от 3 радикални стъпки:
1) Всички валути на страните-членки да се присъединят към ЕВС „при равни условия (+- 15%) 
2) Втория етап бе преходна фаза, през която монетарната политика да бъде нарастващо координирана по начин, че да позволи границата на допустимите колебания на валутния курс да бъде намалена постепенно до 0 и така прехода завършен. Планът препоръчва създаването на ЕЦБ, която да контролира и хармонизира националните монетарни политики, въпреки че на този етап правителствата на страните – членки ще запазят максимално суверенитета в монетарния сектор 

3) Трети етап – вкл. преминаването към неотменяемо фиксирани курсове и, както бе записано „заменянето на националните валути от единна (европейска) валута - колкото е възможно по-скоро след фиксирането на паритетите.

Постигането на целите на плана „ДЕЛОР“ налага институционални промени в ЕИО, което изисква съществена промяна в Римския договор. Така през февруари 1992 г. 12 – те членки се срещат в Маастрихт, за да подпишат новия ДЕС. С оглед възможните разходи на по-слабо развитите страни и с по-висока инфлация страни при влизането в ИВС, ДЕС предвижда, че преминаването към единна валута ще зависи от постигането на определени конвергентни критерии (т. нар Маастрихстки критерии). 

Конвергентните критерии, на които всяка страна трябва да отговори, за да се включи във Валутния съюз, са:

- Темпът на инфлация в страната да не е по-голям от 1,5% спрямо трите страни в съюза с най-ниска степен на инфлация; 
- Дългосрочният лихвен процент да не бъде по-голям от 2% от този на трите страни с най-ниски лихвени равнища; 
- Бюджетният дефицит да не е по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП); 
- Държавният дълг да не е по-голям от 60% от БВП; 
- Валутният курс през последните три години да бъде в границите на условията на Европейския курсов механизъм.

Икономическият съюз е естествено продължение на изградения единен пазар със свободно движение на стоки, услуги и производствени ресурси. Продължение по отношение на изграждане на обща политика за регионално развитие, на общи правила за макроикономическо регулиране и т. н. Споразуменията от Маастрихт идентифицират пълната икономическа интеграция със създаването на Европейския валутен съюз (ЕВС) (European Monetary Union). Условията, които гарантират осъществяването на ЕВС, се свързват с: пълна либерализация на капиталовите трансфери; най-висока степен на интеграция на финансовите пазари; пълна валутна конвертируемост при премахване на границите на валутните колебания и фиксиране на техните паритети. На тази основа с договора от Маастрихт се предвиди до 1999 г. да се въведе единната валута – евро, и да се създаде Централна европейска банка. 

Към края на 1992 г., в резултат на доклада „Чекини” се създаде единен вътрешен пазар, който стимулира интеграционните процеси в ЕС. От първи януари 1999 г. стартира Икономическият и Валутният съюз. Действително се въведе европейската парична единица – евро, и се създаде Европейската централна банка. От 2002 г. общата парична единица е в реално обращение. 

4) ЧЕТВЪРТИ ЕТАП - През 1997г. договорът от Амстердам стана третата корекция (след Единния Европейски акт и договора от Маастрихт) на Римския договор. Той гарантира изграждането на пространство на свобода, сигурност и правов ред, правата на Съюза и неговите граждани, външната политика и сигурност, институции на Съюза и т. н. 

5) ПЕТИ ЕТАП - Договорът от Ница, подписан през 2001 г. и влязъл в сила през 2003 г. е последната, четвърта промяна на учредителния договор. Той преследва реформиране на ЕС, предвид на неговото разширяване. Договорът коригира основните права на отделните страни и институции, направи промени в сътрудничеството в областта на правосъдието, в споразуменията между отделните институции, положи основите на Комитет за социална защита, в съответствие с Лисабонската конвенция. 

6) ШЕСТИ ЕТАП - През 2004 г. бе приета Европейската конституция. Нейното противоречиво ратифициране (референдумите през 2005 г. във Франция и Холандия я отхвърлиха) засилиха евроскептичните очаквания за развитието на ЕС. Европейската конституция не е влязла в действие, тъй като протича процес на ратифициране. 

ЕС понастоящем включва 28 страни членки: Австрия, Белгия, България Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватска, Чешката република, Швеция. 

9 май - Ден на Европа; един от европейските символи, които са част от образа на ЕС заедно с синьото знаме, химна и еврото. ЕС има институционална система, която е единствена по рода си в света. Страните-членки на Съюза делегират суверенитета си по някои въпроси на независими от тях институции, които представляват интересите на Съюза като цяло, на страните-членки и на техните граждани.

   
 Хронология на Европейската интеграция

1950 г. – Началото 1951 г. – Първите реални стъпки 1957 г. – Основаване на Европейската общност 1960 г. – Учредяване на Европейска асоциация за свободна търговия 1965 г. – Създаване на единна общност 1973 г. – Първото разширяване 1979 г. – Пътуване към единната валута 1981 г. – Десети член на ЕО 1986 г. – Влизат в сила Европейските символи. Единен европейски акт 1989 г. – Централна и Източна Европа застава по пътя към ЕО 1990 г. – Подписване на Шенген 1991 г. – Договорът от Маастрихт: Създаване на Европейския съюз 1993 г. – Единният пазар вече е реалност 1994 г. - Период на интензивна интеграция 1995 г. – Падат границите в рамките на Съюза 1996 г. – Кандидатури от Източна Европа 1997 г. – Договорът от Амстердам: Рамка за разширяването на изток 1998 г. - Процесът на присъединяване започва 1999 г. – Раждането на еврото 2000 г. – Договорът от Ница: Как да функционира разширеният Съюз? 2002 г. – Единната валута е реалност 2003 г. – Разширяването на Европейския съюз до 25 страни членки е факт 2003 г. – Европейският съвет реши България да бъде приета в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и подкрепи 2004 като година за приключване на преговорите с България и Румъния. 25-те решиха също, че България може да подпише присъединителния договор колкото е възможно по-рано през 2005 г. 2004 г. – Приета е Европейската конституция, която основите на новия разширен ЕС

4. Институционална структура на ЕС

ЕС е обединение на демократични държави, които работят заедно за мир и напредък. Неговите държави-членки са делегирали част от своя суверенитет на общите институции, така че решенията по определен кръг въпроси от общ интерес да се вземат демократично на европейско ниво. Това прехвърляне на суверенитет се нарича още „европейска интеграция“

Правомощията и компетенциите на институциите на ЕС са описани в основните договори на ЕС. Върховенството на правото е основна характеристика на ЕС.

(1) ЕС има 5 главни институции – всяка има своя специфична функция:

- ЕП – представлява гражданите на държавите членки

- Съветът на ЕС – представлява правителствата на членките

- ЕК – е изпълнителната институция на съюза

- Съдът на Европейските общности - следи за спазването на договорите и останалите нормативни актове на съюза

- Сметната палата – контролира използването на бюджета на ЕС

(2) Главните институции на ЕС се допълват от:

- Консулнативни органи:

• Икономически и социален комитет – изразява мнението на организираното гражданско общество по икономически и социални въпроси
• Комитет на регионите – изразява мнението на регионалните и местни власти

- Финансови институции 

• ЕЦБ – отговаря за валутната политика и управлението на единната валута евро 
• ЕИБ – подпомага достигането целите на ЕС като финансира инвестиционни проекти

- Европейски омбудсман – разглежда оплакванията на граждани от европейските институции

- Специализирани агенции – създават се за изпълнението на определени технически, научни или управленски задачи

- Междуинституционални институции – изпълняват специфични функции (EURES, Данните, Изданията) 


ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ 

А. Европейският парламент - се избира за период от пет години с общи демократични избори. Членовете на ЕП се делят не по националност, а по политически групи (751 члена в 9 политически групи) 

Функции: 1. Законодателни заедно със Съвета на ЕС. Участието на Парла­мента в законодателния процес гарантира демократичността на приетите текстове; 2. Утвърждава бюджета заедно със Съвета на ЕС и по този начин осъществяват контрол върху Рх на ЕС; З. Осъществява контрол върху ЕК - одобрява предложените комисари и има право да налага вето; 4. осъществява политически контрол върху всички европейски институции. 

ЕП осъществява дейността си във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните заседания, на които присъстват всички депутати, се осъществяват в Страсбург, който е седалището на Парламента. Парламентарните комисии заседават в Брюксел, докато генералният секретариат се намира в Люксембург. 

Б. Съветът на ЕС -  той се явява самото представителство на страните - членки, като събира техни представители на редовни срещи на министерско ниво. 

Основните отговорности на Съвета на ЕС са: 1) Осъществява законодателствени функции заедно с ЕП; 2) Координира икономическите политики на страните - членки; 2) Сключва международни споразумения с една или повече държави, или с международни организации от името на ЕС; 3) Осъществява контрол върху бюджета заедно с ЕП и др. 

Седалище - Брюксел, където се осъществяват министерските срещи (април, юни, октомври, когато те се организират в Люксембург). Съветът се състои от по един представител на министерско ниво от всяка страна - членка, упълномощен да представлява националното правителство. Председателството на Съвета се поема на всеки 6 месеца от различна страна-членка. 

В. Европейската комисия - представлява общите интереси на Съюза. Председателят и членовете на Комисията се предлагат от страните - членки и се одобряват от ЕП. 

Функции: 1) Осъществява законодателна инициатива и отпра­вя предложения към Парламента и Съвета на ЕС; 2) Носи отговорност за реализацията на бюджета и програмите, приети от Парламента и Съвета; 3) Следи за прилагането на договорите и правото на Общността заедно с Европейския съд; 4) Представлява интересите на Съюза на международно ниво, договаря международни споразумения. 

Седалище - Брюксел. ЕК се състои от 28 членове - комисари, които се преизбират на пет години - в период от шест месеца след изборите за ЕП. 

Г. Европейският съд - следи за недвусмисленото тълкуване и ефективното прилагане на правото на Общността. Европейския съд решава спорове, свързани със страните - членки, европейските институции, представители на бизнеса, граждани на ЕС. 

Седалище - Люксембург. В състава му се включва по един съдия от всяка страна - членка за представителност на всяка от националните съдебни системи. Европейският съд е подпомаган от осем генерални адвоката. 

Д. Европейската сметната палата - следи за правилното финансово управление на средствата на Европейския съюз в съответствие със законите на Общността. 

Седалище - Люксембург. Състав - 28 членове, избирани от Съвета на ЕС в консултация с ЕП за мандат от 6 г., като може да бъде продължаван. Членовете на Сметната палата избират свой председател за мандат от 3 г. 

СПОМАГАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ

А. Европейския икономически и социален комитет - представлява интересите на гражданското общест­во пред Комисията, Съвета на ЕС и Парламента. Комитетът консултира европейските институции по въпроси от областта на икономическата и социалната политика, като също има правомощия да поема свои инициативи и в др области. 

Седалище - Брюксел, където се провеждат повечето от заседанията му. Членовете на Комитета се предлагат от правителствата на страните - членки и се избират от Съвета на ЕС за мандат от 4 г., който подлежи на подновяване. Комитетът се състои от 353 независими членове, като квотата от всяка страна - членка отговаря на броя на населението й. Комитетът се състои от Общо събрание, Бюро, 3 групи, 6 секции и Генерален секретариат. 

Б. Комитетът на регионите - следи за защитата на интересите на регионите и съобразяването на дейността на ЕС с регионалната и местна идентичност в рамките на Съюза. Комитетът консултира останалите институции по въпроси от областта на регионалната политика, опазването на околната среда и образованието. Състои се от представители на регионални и местни власти. 

Седалище - Брюксел. Членовете на Комитета се номинират от Съвета на ЕС за мандат от 4 г., който има възможност да бъде продължен. Номинациите се осъществяват по препоръки от съответните страни-членки. Членовете на Комитета са независими и националните квоти са отражение на броя на населението в съответните страни - членки. Комитетът на регионите избира свой председател измежду членовете си за мандат от 2 г. Председателят води пленарните заседания и представля­ва официално Комитета.

В. Европейска централна банка (ЕЦБ)

Г. Европейската инвестиционна банка - е финансова институция на ЕС, която финансира инвестиционни проекти, които допринасят за балансираното развитие на Съюза. 

Седалище - Люксембург. Висококвалифициран персонал на ЕИБ е от различни страни-членки на Съюза. Акционери на банката са страните-членки на ЕС. Те участват в капитала на банката според икономическото си положение в Съюза. ЕИБ има свой Управителен съвет, Съвет на директорите, Изпълнителен комитет и Контролен комитет. 

Д. Европейски инвестиционен фонд - допринася за създаването, растежа и развитието на малките и средни предприятия в страните членки на ЕС, както и в страните кандидатки. 

Седалище - Люксембург. Управленската структура включва борд на директорите и Надзорен съвет. Мажоритарен акционер е ЕИБ. Акционер е и ЕК, както и финансови институции от страните членки на ЕС. 

Е. Европейски омбудсман - Всички граждани и ЮЛ (институции и компании) на ЕС имат правото да подадат оплакване към Европейския омбудсман, ако смятат, че са нарушени правата им от административен произвол от някоя от европейските институции. Избора му се провежда след изборите за ЕП. Омбудсманът се избира за мандат от 5 г., който може да бъде продължаван, и съвпада с мандата на парламентаристите. Европейския омбудсман е установен в ЕП в Страсбург. По време на своя мандат той няма право да упражнява др професионална дейност - дори и без заплащане. Договорът му може да бъде прекратен при изтичане на мандата му или при доброволна / наложима оставка. Европейския омбудсман може да бъде уволнен от Европейския съд по искане на ЕП. 

Ж. Агенциите на Европейската общност - са организации, управлявани по Европейското публично право. Те се различават от институциите на Общността (Европейски съвет, Европейски парламент и Европейска комисия) и имат собствен правен статут. Агенциите на Европейската общност са създадени, за да се разреши точно определена техническа, научна или управленска задача, което е определено със съответен акт на Европейската общност. В момента има 15 правни субекта, които са агенции на Европейската общност, въпреки че се използват различни термини за обозначението им (центрове, фондации, агенции). 

5. Други интеграционни обединения

Освен ЕС и ЕФТА интеграционна групировка в Европа е и Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) (Central European Free Trade Agreement). Създава се през 1993 г. от Вишеградската четворка - Чехия, Полша, Унгария, Словакия. По-късно влизат Словения, България и Румъния. Целта е да се либерализира търговията между страните членки и да се хармонизират митническите им политики в съответствие с единната митническа тарифа в ЕС. Между ЦЕФТА и Балтийските републики има подписани договори за постепенно премахване на бариерите в търговията на индустриални стоки и намаляване на митата в търговията със селскостопанските стоки. 

Извън Европа, без да са до такава степен напреднали, интеграционните процеси също имат успешни примери.

- През 1988 г. Канада и САЩ подписват договор за Зона за свободна търговия. През 1993 г. двете страни и Мексико подписват договор за създаване на Северноамериканска зона за свободна търговия, известна у нас като NAFTA (North American Free Trade Agreement). Целта е през следващите 15 г. да бъдат преодоляни митническите и немитническите ограничения в търговията между страните-членки, да се постигне регулиране на инвестициите, да се либерализира търговията с услуги и т.н. В момента чрез преговори се осъществява идеята за разширяване на НАФТА с държави от Южна Америка.

- Групата за икономическо сътрудничество между държавите от Азия и Тихоокеанските държави (Asia-Pacific Economic Cooperation Group) е създадена през 1989 г. и представлява свободно организирана група на държави от Тихоокеанския регион за стимулиране на икономическото им сътрудничество. Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, известна като АСЕАН (Association of Southeast Asian Nations) е създадена през 1967 г. първоначално като политическа организация, а впоследствие целта е създаването на общ пазар.

- Меркосюр (Mercosur) създадена през 1991 г. за изграждане на регионален общ пазар между страни от Латинска Америка.

- Магребски общ пазар (Maghreb Common Market), известен като Арабски магребски съюз, е основан през 1989 г.

- Централноамерикански общ пазар (Central American Common Market) е създаден през 1965 г.

- Карибски общ пазар (Carribbean Common Market) е асоциация на английско говорещи карибски, централноамерикански и южноамерикански страни.

Могат да бъдат изброени още: Зона за преференциална търговия на държавите от Източна и Южна Африка (Preferential Trade Area for Eastern and Southern African States); Икономическа общност на държавите от Западна Африка (Economic Community of West African States); Икономическа общност на държавите от Централна Африка (Economic Community of Central African States) и др.