КЛАСИЧЕСКА КОНЦЕПЦИЯ ЗА МАКРОРАВНОВЕСИЕТО

1. Класическа концепция за макроравновесието 

Класическата концепция за макроравновесието фаворизира пазарната икономика и нейните регулативни възможности. Класиците на икономическата теория считат, че пазарната икономика съдържа автоматични приспособителни механизми, които осигуряват макроикономическо равновесие при пълна заетост. Според тях икономиката винаги функционира при пълна заетост. Икономистите класици като Адам Смит, Давид Рикардо, Джон Стюърт Мил, Алфред Маршал, Артур С. Пигу считат, че пазарната икономика е в състояние сама да възстанови пълната заетост на производствените ресурси.

Три са аргументите на класиците за способността на пазарните икономики да възстановяват макроикономическото си равновесие:

A. Законът за пазарите на на Жан Батист Сей – “предлагането само си създава търсене”.

Следователно свръхпроизводство спрямо AD е невъзможно. Дори някои стоки да бъдат произведени в количество по-голямо от търсенето, а други в по-малко цените ще коригират нарушеното равновесие. Предлагането си намира търсенето, защото в процеса на производството създавайки продукта се създава и доход равен на неговата стойност => в икономиката съществува доход, който дава възможност продукта да бъде закупен. Съвкупното търсено количество (AD) съвпада със съвкупното предлагано количество (AS) стоки и услуги. Свръх предлагане и недостатъчно предлагане са невъзможни, защото всеки разход в мащаба на макроикономиката е в същото време доход. Производството генерира търсене равностойно на стойността на създадения продукт.

Според класиците кривата на съвкупното предлагане в краткосрочен период (SRAS) е вертикална права, тъй като гъвкавите цени водят до пълно използване на наличните ресурси и до обем на производството близък до потенциалния БВП

               Саморегулиране на нарушеното равновесие според класическото направление

               

В краткосрочен период цените на стоките и производствените фактори са гъвкави и поемат промените в AD и така възстановяват възникналото неравновесие на стоковия, трудовия и финансовите (паричен, валутен, капиталов) пазари. Например при повишаване на съвкупното търсене производителите повишават цените, а не увеличават производството, и кривата на съвкупното търсене AD се „приплъзгва“ от Е0 до равновесната си т. Е1 по вертикалната крива SRAS.

От постановката на класиците, че временно нарушеното макроикономическо равновесие се възстановява от автоматичното действие на пазарния механизъм (от гъвкавостта на цените в кратък период), следва че макроикономическата политика може да влияе само върху равнището на цените, а не върху производството и заетостта.

Б. Гъвкавост на лихвения % - осигурява спестовни фондове (спестявания), които се превръщат в инвестиции. Не целия получаван от производството доход се използва за покупка на блага за текущо потребление, а една част от тях се спестява. Според класиците и на паричния пазар действа автоматичен регулативен механизъм, функция на закона за търсенето и предлагането - ако домакинствата спестяват повече, отколкото бизнесът може да потреби (инвестира), тоест предлагането на парични средства > търсенето на парични средства следва намаляване на лих %, за да се възстанови паричното равновесие. 

В. Гъвкавост на заплатите и цените - предизвиква движение към пълна заетост на ресурсите. Като цена на фактора работна сила и те като лихвения % и цените са фактора за постигане на равновесие при различните нива на AD на даден вид труд.

Ако лихвеният процент не елиминира излишното спестяване по отношение на инвестициите, гъвкавостта на цените според тях ще възстанови пълното използване на ресурсите, тъй като:

-  Ако разходите за потребление и инвестиции са недостатъчни за изкупуване на произведените блага, цените ще се намалят и потребителите ще могат да ги изкупуват на равнище, което е обусловено от пълната заетост

-  И обратно, ако разходите за потребление и инвестиции са по-големи от стойността на произведените блага, цените ще се увеличат с оглед осигуряването на пълна заетост

2. Класическа крива на съвкупното предлагане 

Класическата краткосрочна крива на съвкупното предлагане (SRAS) е вертикална на равнище потенциален БВП. Механизмът на цените и работните заплати поддържа кривата вертикална на потенциалното равнище на БВП. 

                                            Краткосрочна крива на AS в концепцията на класиците

 

Такова саморегулиране осигурява ефективно производство поради това, че балансирането на ресурсните пазари става при ниско ценово равнище: намаляването на AD води до намаляване на търсенето и на ресурсните пазари (трудов, капиталов и на земя). Това води до увеличаване на безработицата и конкуренцията между безработните води до понижаване на работната заплата. Това води до възстановяване на равновесието на пазара на труда, защото при по-ниски заплати предприемачите са готови да наемат повече работници. В това се изразява еластичността на заплатите като автоматичен регулатор на заетостта.

3. Макроравновесие при пълна заетост 

А. Същност на макроикономическото равновесие според класиците на икономическата теория - макроикономическото равновесие според класиците е винаги при пълна заетост. Класиците приемат тезата за цикличността на икономиката, но приемат рецесиите за временни и вярват, че те ще бъдат отстранени от пазарния механизъм в посока на пълна заетост. Според класиците кратките периоди могат да се пренебрегнат, защото икономиката е в състояние на пълно равновесие при пълна заетост и производството не реагира на промените в AD - AS остава const. (вертикална права) тоест независима от равнището на цените. Поради това кривата AS е почти вертикална поради бързото адаптиране на цените и заплатите към предизвиканите шокове.

Б. Класическото направление дава основание за два извода за макроикономическата политика:

Не могат да съществуват неизползвани ресурси поради недостатъчно съвкупно търсене - АD, тъй като производството е винаги равно на потенциалния капацитет, работниците винаги могат да намерят работа при даденото равнище на работната заплата и всички пазари се саморегулират поради гъвкавостта на цените.

Макроикономическата политика може чрез монетарната и фискалната политика да повлияе върху средното равнище на цените и на структурата на реалния БВП, но не може да промени равнището на съвкупното производство и на безработицата.

Посочените основни аргументи на класическото направление са до основи разклатени от най-голямата и продължителна световна икономическа криза от 1929/1933 г., когато равнището на работната заплата спада, но икономиката продължава да стагнира. Безработицата в САЩ достига 25 % от трудоспособното население, голяма част от предприятията са затворени, а които продължили да работят, използвали половината от производствените си мощности, работната заплата паднала рязко, но и това не извежда икономиката от голямата и продължителна депресия.