ПАЗАРНА НЕЕФЕКТИВНОСТ И ВЪНШНИ ЕФЕКТИ

1. Същност на външните ефекти 

Пазарите не винаги функционират в съответствие с конкурентния идеал. През последните три десетилетия все по-ясно се осъзнават последствията, които възникват за обществото, от действия, притежаващи характера на външни ефекти. Само един пример може да ни насочи към значимостта на проблема - в света има 900 млн. коли и ако вземем предвид създаването на 2,6 килограма въглероден двуокис с всеки изгорен литър гориво, то резултатът е огромно бреме за околната среда. Пазарите не са в състояние да регулират проблеми от подобен род.

В настоящата тема ще разгледаме случаите на провали в действието на пазарния механизъм, свързани с наличието на външни ефекти. Вниманието ще се насочи към проблемите на външните ефекти, тяхното влияние върху ефективността на разпределението на ресурсите и икономическото благосъстояние, както и пътищата, по които държавата може да подобри пазарния резултат, реализирайки съответни политики.

2. Класификация на външните ефекти

Отчитайки разходите и ползите, които им диктува пазарът, в редица случаи стопанските субекти приемат решения за производството и потреблението без да вземат предвид пълните последици от своите действия. Не се отчитат ефектите върху трети страни, неучастващи в пазарната размяна, които не са отразени в пазарната стойност на продаваните блага, т. е. външните ефекти.

Могат да бъдат разграничени отрицателни и позитивни външни ефекти - когато външните ефекти имат благоприятно отражение върху околните те са положителни. В случаите на неблагоприятно влияние става дума за отрицателни външни ефекти. Например, замърсяването на околната среда, което съществува при изхвърлянето на отпадъци в почвата, водата или атмосферата, е свързано с появата на отрицателни външни ефекти. 
1. Отрицателните външни ефекти се появяват когато икономическите агенти създават зависимости или вреди без компенсация за понасящите ги. Негативните външни ефекти създават външни разходи, поради загубата на благосъстояние, която дейността на едни икономически агенти поражда за другите икономически агенти, когато тази загуба не е компенсирана.

2. Съществуват случаи на позитивни ефекти, когато действията на един индивид или фирма създават облаги за други индивиди или организации, без за това да получават парично възнаграждение или друга компенсация за предоставените ползи. Много често дискутирани примери за подобни ситуации са засаждането на цветна градина пред дома, при което съседите извличат естетическа наслада от нейното наблюдение без да заплащат за това. По същия начин една ябълкова градина създава положителен външен ефект за близкия пчелар. От своя страна дейността на пчеларя също резултира в позитивен ефект за собственика на градината, тъй като пчелите създават предпоставките за нейното плодородие.

Външните ефекти могат да са резултат както от производството, така и от потреблението на блага, които участвуват в пазарната размяна. Ползите, или щетите, които възникват във връзка с външните ефекти също се поемат от производителите и/или потребителите. 

                             Взаимодействия в условията на външни ефекти

Фирма, която замърсява река, изхвърляйки производствените си отпадъци в нея създава отрицателен външен ефект в процеса на производството, като същевременно следва да се има предвид, че той засяга както потребители, които живеят в близост до реката, така и други фирми, които също са разположени там. Пътник, който пуши във влака причинява отрицателен външен ефект за останалите пътници, които са непушачи. Следователно някои външни ефекти се причиняват от производителите, други - от потребителите.

3. Външни ефекти и пазарна неефективност

Известно е, че кривите на търсенето и предлагането съдържат информация относно полезността, получавана от консумирането на благата и разходите за тяхното производство. 

А. Търсене, предлагане и пазарно равновесие

Кривата на търсенето на даден продукт - отразява пределната полезност, която клиентът получава от потреблението на продукта, измерена чрез цената, която той желае да плати. Ако се потребяват все повече единици от стоката, пределната полезност, свързана с потреблението на всяка допълнителна единица намалява. Когато взема решение за покупката потребителят прави сравнение на продажната цена и пределната полезност от консумацията на продукта. Низходящата крива на търсенето отразява намаляващата пределна полезност. За всеки отделен случай потребителят сравнява пределната полезност от стоката с пределните разходи (цената). Кривата, описваща пределните ползи за индивида от всяко консумирано количество от продукта показва и търсеното количество от стоката за всяко равнище на цената й. Пазарната крива на търсенето се формира на основата на сумиране на кривите на индивидуалното търсене. 

Крива на предлагането - по подобен начин, кривата на предлагането отразява разходите за производството на продукта. Кривата е възходяща, което означава, че ако фирмата произвежда все повече от даден продукт, в нормалния случай, разходите за производство на всяка следваща единица продукт нарастват. Производителят сравнява пределните разходи за производството на една единица от продукта с пределната облага, цената. Той ще произвежда до точката, в която пределните разходи за производството на последната единица от дадено благо се изравнят с пределните приходи от неговата продажба.

Формиране на пазарното равновесие - в процеса на вземане на решение колко единици от дадена стока да закупят, икономическите агенти изравняват пределната полза, която ще получат от потреблението на една допълнителна единица с пределния разход за покупката - т. е. цената; когато решават колко от даден продукт да предложат на пазара, фирмите изравняват цената, която ще получат с пределните разходи за производството на добавъчния продукт. В точката на пазарното равновесие пределната полза се изравнява с цената, също както и пределният разход. Пазарът разполага ресурсите по начин, който позволява изравняване на пределната полезност с пределния разход, което е условието за постигане на икономическа ефективност. Така при идеални условия конкурентните пазари достигат до ефективност. Съществуват обаче редица важни обстоятелства, при които пазарът не е ефективен по описания по-горе начин, което създава основание за намеса на държавата в икономическия живот. Ще изясним тези обстоятелства като сравним положението на една максимизираща печалбата фирма в условията на съвършена конкуренция, която поема пълните разходи от своята дейност и същата фирма, която в условията на съвършена конкуренция причинява външен ефект, т. е. допълнителни разходи за обществото. 

Б. Пазарна неефективност

Случай на негативен външен ефект - ще илюстрираме случай на отрицателни външни ефекти в производството и неговото значение при ефективното разпределение (allocation) на икономическите ресурси. Нека предположим, че фирма за производство на бои емитира замърсители в околната среда. За всяка единица произведена боя определен обем отпадъци се вливат в реката. Замърсяването на водата, извършвано в хода на производствения процес е във вреда на трети страни, които не купуват боя и представлява отрицателен външен ефект. При негативните външни ефекти, алтернативните разходи за използването на реката като приемник на вредни вещества, не се включват в пределните разходи за производство на боята. Когато производството на боя, респ. изхвърлянето на отпадъците, достигне ниво, при което се поставят в опасност риболова, плуването и другите алтернативни приложения на реката, загубата на риболов, почивка и пр., се превръща в част от разходите за това ниво на производството на боя. Тези разходи, обаче, не се отчитат като разходи на производителите. 

В случая, когато поради безплатно изхвърляне на замърсители, разходите, свързани с използването на реката не намират отражение в цената на боята, консуматорите на боя биха купували от нея повече, отколкото ако заплащаха онова, което реално струва на обществото нейното производство. Следователно, в основата на цената са индивидуалните разходи, но за ефективното разпределение на ресурсите много по-голямо значение имат пълните социални (обществени) разходи от икономическата дейност. Социалните разходи представляват сума от разходите на фирмата за производство на боята плюс разходите за ограничаване последствията от замърсяването от страна на потърпевшите (които са външните разходи). Т. е. социалните разходи са сума от частните и външни разходи, свързани с производството или консумацията на определен продукт.

Така отрицателните външни ефекти могат да бъдат причина за неефективното разпределение на ресурсите, защото водят до неотчитане в единичната калкулация на предизвиканите от тях социални пределни разходи и с това обуславят снижаване на общото благосъстояние. Влиянието на външните ефекти върху разпределението на ресурсите може да бъде илюстрирано.

Фигура 3. Пазарно равновесие и постигане на ефективност при отрицателни външни ефекти

Анализ на графиката: графиката представя ситуация, при която съществува разминаване между частните и социални разходи за производство на дадена стока, генериращо замърсяване на околната среда, в контекста на съвършеноконкурентен пазар. Кривата D представя търсенето на бои и ползите, които те носят на техните потребители (МРВ). Кривата S1 представя предлагането и пределните частни разходи за производство на боите (МРС). Кривата S2 характеризира равнище на предлагане, при което са отчетени и външните пределни разходи за производство на боите, т. е. (МРС+МЕС).

При равнище на предлагане, представено графично чрез кривата на предлагането S1, производителите пренасят част от своите разходи върху странични партньори и фактическият обем на производството Q1 не отчита всички производствени разходи. Ако всички разходи се вземат под внимание, предлагането ще се изрази чрез кривата S2, която отчита действителния обем на пределните обществени разходи и оптималният обем на производството е OQ2, при равнище на цената P1+t.

Замърсявайки околната среда производителят поема по-малки производствени разходи, което е причина за нарастване на предлагането. Както показва графиката, производството ще се разшири извън границите на ефективния обем OQ2 до OQ1 и ресурсите ще се насочат в свръх количество към замърсяващата стока. Едно от решенията на проблема, основано на използването на ценовите механизми, е въвеждането на определен данък t, който чрез увеличаване на разходите премества кривата на предлагането на замърсяващата фирма от S1 към S2.

Представеният графично анализ на замърсяването на околната среда подсказва някои от възможностите и ограниченията за постигане на политически решения в анализираната област. Както е показано чрез фигурата, при безплатно използване на околната среда, цената, заплащана от потребителите е прекалено ниска, което е основа за повишаване на потреблението. Ако това положение бъде коригирано, например чрез прилагане на подходящ данък, чието заплащане стимулира максимизиращия печалбата замърсител да интернализира замърсяващия външен ефект и редуцира своето производство до едно социално приемливо равнище, резултатът би бил и по-висока цена.

Случаи на положителни външни ефекти - и при положителни външни ефекти разположението на ресурсите също може да бъде неефективно. Ако икономическите агенти не получават цялата облага от своята дейност (в случаите на създаване на положителен външен ефект), те ще се ангажират прекалено малко с нея. Например фирма, която извършва замърсяване на околната среда би могла да намали отрицателните последици от своята дейност, като изразходва ресурси за това и създаде значима обществена полза. На практика отсъствува онзи частен стимул, който би могъл да насочи фирмата към изразходването на тези средства.

Развитието на образованието е типичен пример за икономическо благо, чието предоставяне е свързано с положителни външни ефекти. Получаването на добро образование е дейност, която създава изгоди не само за отделния икономически агент, но и за обществото като цяло. В процеса на приемане на индивидуалните решения относно получаването на образование, отделният индивид, движен от рационални мотиви, съотнася разходите и ползите, които би получил той самия от придобиването на добро образование, но не се замисля за обществените ползи.

                    

В този случай пределните обществени ползи (MSB) са по-големи от пределните частни ползи (MPB) и разликата е величината на пределните външни ползи (MEB). Равновесието, което е ефективно за обществото като цяло би се формирало на основата на пресичането на кривите на пределните обществени ползи и пределните обществени разходи. Търсеното количество от съответния продукт е по-малко в сравнение с количеството, което би се търсило при вземане предвид външните ползи Така при наличие на положителни външни ефекти икономическите блага се продават и купуват в количество, което е по-малко от ефективното, или резултатът е недостатъчно производство на продукти с положителни външни ефекти.

Ефективното равнище на производството би могло да се постигне от политики, които предоставят субсидии на икономическите агенти, с цел стимулиране на търсенето или предлагането и компенсиране на създаваните външни ползи.

4. Причини за съществуването на външните ефекти

Роналд Коуз доказва, че съществуването на външни въздействия се дължи на неустановените права върху конкурентното използване на ресурсите. В случая с изхвърлянето на промишлени замърсители в реката, проблемът се състои в това, че правата на собственост върху нейното използване не са ясно дефинирани. Ресурсите й са третирани като свободни блага, обект за усвояване и експлоатация, при неограничен достъп до тях, водещ до прекомерната им употреба и деградация. Основният проблем се състои в това, че третирана като свободно благо, реката, както и изобщо околната среда служи като приемаща среда за вредни вещества при нулево или незначително заплащане. Липсата на положителна цена прави невъзможно нейното регулиране от пазара.

В условията на свободно-конкурентен пазар, природните богатства като реки, въздушно пространство, ландшафт и пр., не могат да бъдат ограничени в рамките на частната собственост и никой икономически агент не може да бъде изключен от тяхното потребление, дори и в случаите, когато е неплатежоспособен. Поради тази причина, въпреки, че увеличената конкурентна консумация е трансформирала свободния ресурс "околна среда" в оскъден, на практика той не се третира като такъв и не получава пазарна цена. Домакинствата и фирмите са в състояние да извличат природни ресурси и/или да замърсяват околната среда, без да са изправени във формата на цени или други ограничения, пред реално съществуващи разходи. Разходите от вредящите на околната среда дейности изчезват от пазара и се проявяват като външни ефекти, а цените на продукцията се формират на основата на пределните частни разходи, поемани от производителите. Погрешните ценови сигнали довеждат до неправилно разпределение (алокация) на икономическите ресурси. "Решението на един алокационен проблем може да бъде намерено в премахването на разминаването между индивидуалните и обществени разходи и намирането на такова институционално регулиране, означаващо промяна на рамковите условия на системата на пазарното стопанство, което предоставя на всички икономически единици причинените от тях разходи". 

В случаите, при които конкурентните пазари не могат да решат проблема с ефективното разпределение на ресурсите са необходими други решения, свързани с интернализацията на външните ефекти.

5. Подходи за интернализиране на външните ефекти

Когато възникващите в процеса на пазарната размяна на благата пределни частни разходи са регулирани така, че да отразят действителните пределни обществени разходи от икономическия избор, е налице интернализация на външните ефекти. Тяхната интернализация се състои в прибавяне на външните пределни разходи към пределните частни разходи. В резултат на това, цената на стоките или услугите, създаващи външни ефекти се повишава, обуславяйки понижение в търсеното количество. Инструментите за интернализация на външните ефекти са предмет на непрекъсната дискусия.

Някои автори смятат, че липсата на пазарни стимули за отчитане на социалните последствия и обществените разходи от отрицателните външни ефекти, автоматично изисква правителствена намеса, с аргумента, че трябва да се действува от името на обществото.

Чрез използване на пазарните подходи и въвеждане на ресурсите на околната среда в сферата на регулиране на пазарния механизъм, екополитиката може да реши проблема за даване на цена на изгодите, които се извличат от тяхното използване, както и за вземане под внимание на външните разходи от страна на фирмите и индивидите. Ако предприятията и домакинствата бъдат принудени да държат сметка за вредата от своята дейност, равнището на натоварване на околната среда ще се намали, защото замърсяващите продукти ще се оскъпят и тяхното търсене ще се редуцира, а производителите им ще бъдат стимулирани в търсенето на алтернативи.

А. Частни решения на проблемите с външните ефекти - независимо от тенденцията към неефективност предизвикана от външните ефекти, решението на проблема не винаги се крие в правителствените действия. При определени обстоятелства могат да се развият частни решения, посредством които частния сектор да се справи с проблема за външните ефекти. Как могат външните ефекти да се контролират частно?

Един от начините за решаване на проблема с външните ефекти е чрез обществените санкции и моралния кодекс, чрез постоянното напомняне на общочовешките ценности. Илюстрация на подобен механизъм е правилото да не се причинява на околните това, което човек не желае да бъде причинено на него самия. Много от отрицателните външни ефекти могат да бъдат избегнати чрез тези социални санкции в по-малките общности - например на равнище семейство, където с възпитанието на децата родителите се опитват да не пораждат негативни външни ефекти за околните, а само положителни такива. Този начин за справяне с проблема за външните ефекти е успешен в много по-малка степен по отношение на проблемите, възникващи на по-високите равнища и обществото като цяло.

Чрез изграждане на икономически единици от мащаб, който позволява последствията да станат вътрешни за съответната единица - интернализацията на външните ефекти е възможна чрез изграждане на икономически единици от мащаб, който позволява последствията да станат вътрешни за съответната единица. Ако се върнем отново към примера с ябълковата градина и пчелите, положителните ефекти за двете страни могат да се интернализират при величина на дейностите, свързани с овощарството, която позволява собственикът на градината да се превърне също и в пчелар.

Понякога проблемите с външните ефекти се решават чрез частни действия, основани на благотворителност. Така например училищата или университетите получават дарения от корпорации, фондации или частни лица и поради това, че образователната им дейност създава положителен ефект за обществото.

Теорема на Коуз - решения на проблема с външните ефекти могат да възникнат и на основата на функционирането на частните пазари, като се разчита на личния интерес на въвлечените страни, както и в процеса на преговаряне между засегнатите от външните ефекти в условията на определянето и прилагането на правата на собственост. Подходите към външните ефекти, основани на действието на свободния пазар са свързани с името на Роналд  Коуз (Ronald Coase) и Чикагската школа. През 1960 г. Роналд Коуз предлага решение на проблема с външните ефекти на базата на обединяване и приемане на споразумение между засегнатите страни, съдържащо се в теоремата, наречена на негово име. Ако се върнем отново към случаите на отрицателни ефекти от замърсяване на околната среда, можем да изясним вижданията на Р. Коуз за преодоляването на тези отрицателни въздействия. Теоремата на Коуз предлага решение на проблема с външните ефекти чрез ясно дефиниране и фиксиране правата на собственост и намаляване на замърсяването на околната среда по пътя на преговорите. Чрез своята политика по околната среда държавата е в състояние да въведе административни мерки, които да осигурят опазването й, но също може да създаде условия, при които общественото благо "околна среда" се преобразува в частно, с позитивна цена, чрез подходящо предаване и осигуряване правата на собственост над него. По този начин по-нататък пазарната неперфектност ще се преодолее сама по себе си.

Разходите за фиксиране правата на собственост, свързани с определяне на собствениците и предоставянето на правата им или още разходите за създаване на пазарни условия, са известни като транзакционни разходи (transaction costs). Теоремата на Коуз се формулира при условие, че транзакционните разходи са равни на нула. Тя твърди, че при отсъствие, или много ниски транзакционни разходи, външните ефекти могат да се интернализират чрез правителствена намеса, която определя правата на използване на ресурсите и окуражава пазарни сделки с тези права. Така например, оказвайки се частна собственост, природните ресурси могат да бъдат предмет на покупко-продажба в условията на конкуренция, което създава предпоставките за ефективно функциониране на пазара по отношение на околната среда. Потреблението на нейните ресурси получава позитивна цена, превръща се във фактор при вземането на икономическите решения, стимулирайки икономията на ресурси и намаляването на замърсяването.

The pool shows institutions and market as a possible form of organization to coordinate economic transactions. When the external transaction costs are higher than the internal transaction costs, the company will grow. If the internal transaction costs are higher than the external transaction costs the company will be downsized by outsourcing, for example.

Защо частните решения не винаги работят? Независимо от логиката на теоремата на Коуз, частните икономически агенти не могат винаги да постигнат решение на проблемите, свързани с външните ефекти. Има някои случаи, при които частните решения не работят, при което се изисква намеса на държавата:

- Първо, постигането на ефективно доброволно договаряне е трудно когато броят на заинтересованите страни е голям, което оскъпява координацията. Когато броят на участвуващите в сделката е малък, те лесно могат да достигнат до договореност относно компенсациите, или необходимия размер на производството, пораждащо външни ефекти.

- Второ, държавната намеса е свързана с разходите по сделката. Когато разходите, свързани с договарянето между отделните засегнати лица, с цел постигане на доброволно интернализиране на външните разходи са високи, държавата е онзи механизъм, който може да намали загубата на благосъстояние поради наличието на външни ефекти.

- Трето, съществуването на проблема с гратисчията, или наличието на субекти, които в условията на голям брой участвуващи в преговорите могат да прикрият своите предпочитания. Много от външните ефекти са свързани с предлагане на обществени блага, като напр. чист въздух, при което съществува възможност някоя от засегнатите страни да се възползва от усилията на другите, в процеса на постигане на договарянето, без да може да бъде изключена от ползването на общественото благо, постигнато благодарение на усилията на другите.

Независимо от посочените по-горе проблеми, вземането впредвид теоремата на Коуз, позволява прилагане на диференциран подход към проблемите за ограничаване или изключване на външните ефекти. В някои случаи (малък брой засегнати страни) са подходящи децентрализирани подходи, а в други е необходима държавна намеса за регулиране на външните ефекти.

Б. Държавна намеса за ограничаване на външните ефекти - в условията на външни ефекти, неефективността в разпределението на ресурсите предполага две основни стратегии на държавната намеса:

1. Командно-контролни политики, основани на пряко регулиране поведението на стопанските субекти и

2. Политики на икономическо стимулиране на стопанските субекти към решаване на проблемите на основата на индивидуалните решения (пазарен подход).

Регулативният подход е широко използван, като един от начините, държавата да реагира на външните ефекти. В някои случаи тя се опитва да регулира дейността, пораждаща външни ефекти, главно в случаите на отрицателни такива; по този начин налага стандарти за емисиите на вредните газове от автомобилите и регулативни мерки против замърсяването на въздуха и водите от фирмите. В отговор на външните ефекти чрез мерките на командно-контролната политика или се изисква, или се забранява определено поведение.

Теоретичният анализ препоръчва подобряване на неефективното разпределение на ресурсите, причинено от външните ефекти, чрез приложението на данъци и субсидии за коригиране на социалните разходи, които не са включени при вземането на частните решения. Практическото решение на проблема е предложено за първи път от Артур Сесил Пигу (Arthur Cecil Pigou) професор в Университета в Кеймбридж от 1908 до 1944 г. В "Икономикс на благосъстоянието" (1920) той обръща внимание върху съществуването на външните ефекти и тяхното значение за икономическото благосъстояние, предлагайки инструмент за отстраняването им, наречен в последствие на негово име - данък на Пигу (Pigovian tax). Данъкът на Пигу облага производството на икономическите блага, характеризиращи се с отрицателни външни ефекти, изравнявайки пределните частни с пределните обществени разходи. Както бе разисквано, при безплатно използване на околната среда, фирмите ще произвеждат по-голямо и социално излишно количество от замърсяващата стока. Това положение може да бъде коригирано чрез налагането на подходящ данък, чието заплащане стимулира максимизиращия печалбата замърсител да редуцира своето производство до едно социално приемливо равнище и интернализира замърсяващия външен ефект. Данъкът на Пигу днес е известен като данък върху замърсяването. Той се определя количествено въз основа на оценката за сторената вреда. Вредата е друга дума за външен разход. Оптималният данък на Пигу е равен на пределните външни разходи

Pigovian tax effect on output.