ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

1. Икономически растеж – същност, измерване и видове

А. Същност, измерване и типове икономически растеж - в икономическата литература няма единно мнение относно същността на икономическия растеж. Обикновено той се определя като икономическо развитие, като увеличаване на икономическите ресурси, като икономически прогрес на цялото общество, и т.н. Икономическото развитие е по-широко понятие от икономическия растеж, защото то може да има както възходящ, така и низходящ характер и включва както икономическия растеж (възходящото развитие), така и социалноикономическата и екологическата среда.

В по-тесен смисъл икономически растеж е нарастването на общия обем и стойността на стоките и услугите, произвеждани от дадена икономика в определен период, в сравнение с предходен. 

Ако стoйността на стоките и услугите за дадена икономическа област е по-висока от предходната година, то тя има позитивен ръст, обикновено наричан "икономически растеж". Ако в дадената година има по-малка стойност от предходната на произведеното и продаденото, то има "негативен икономически растеж", още наричан "рецесия" или "депресия".

Обикновено икономическият растеж се измерва в процентно нарастване на реалния брутен вътрешен продукт (БВП), като отношение към даден базисен период. Той включва три елемента:

1. Растеж на ресурси

2. Растеж на получени резултати ( най-вече продукти, БВП и НД)

3. Растеж на възможностите (технологиите) за преобразуване на ресурсите в резултати

Фактори на икономическия растеж - са всички източници, които осигуряват дългосрочното нарастване на съвкупното производство. Към тях се отнасят:

- Трудът - приложение на нови знания на работната сила

- Земята

- Природните ресурси

- Капитала - поддържане на по-високи норми на натрупване

- Инвестициите - обновяване на амортизационния капитал

- Научно-техническия прогрес

- Иновациите - нововъведения и нови технологии, а също и нова организация на труда

Б. Измерване на икономическия растеж: за измерване на икономическия растеж се използват 

- Конкретни показатели - те отчитат влиянието на факторите които обуславят ефективността на растежа. Това са показателите, които отчитат влиянието на всеки един от факторите (труд, капитал, земя). Такива показатели са - трудоемкост, капиталоемкост, материалоемкост и други.

- Резултативни показатели - те имат обобщаващо значение за оценката на икономическия растеж - като БВП, НД и др.

При сравнителни изследвания на икономическия растеж се използва показателят за годишния темп на икономически растеж.

                     Темп на икономически растеж = БВПТГ / БВПБГ x 100

В. Видове икономически растеж - в литературата се предлагат голям брой различни класификации за типа на растежа на макро и микроравнище.

Според икономическата характеристика на растежа е:

1. Екстензивен ИР - той се постига чрез количественото нарастване на производствените фактори. В производството се включват допълнителна работна сила, допълнителни работни мощности, нови земи, притежаващи качествата на вече действащите в него. За това темповете на нарастване на резултатите на производството съвпадат с темповете на нарастване на производствените фактори. Следователно икономическата ефективност се запазва неизменена.

2. Интензивен ИР - той се постига чрез качественото усъвършенстване на производствените фактори. Това означава прилагането на по-ефективни средства за производство и технологий, по-квалифицирана работна сила, по-съвършена организация на труда. За това темповете на нарастване на резултатите на производството са по-високи от темповете на въвлечените в него производствени фактори. Следователно икономическата ефективност нараства.

3. Деинтензивен ИР - при него темповете на нарастване на производствените резултати са по-ниски от темповете на нарастване на въвлечените производствени фактори. Днес за единица резултат се влагат повече ресурси, от колкото вчера. Това е следствие от остаряване на производствените мощности, деквалифициране на работната сила, влошаване на организацията на труда в националното стопанство. Нито една държава не може да си позволи икономиката й продължително време да функционира с намаляваща икономическа ефективност. Нещо повече, поради ограничеността на ресурсите пред всяка страна рано или късно възниква проблемът за преминаване от екстензивен към интензивен тип на развитие.

Според изменението в съотношението между качествените и количествените характеристики на капитала и труда е:

1. Автономен - не се изменя значението на капитала и труда за ефективността на производството

2. Капиталоувеличаващ - нараства ефективността на икономическия растеж за сметка на капитала и при него нараства пределната норма на заместване на труда от капитала.

3. Трудоувеличаващ - нараства ефективността за сметка на качеството на работната сила и при него расте пределната норма на заместване на капитала от труда.

Според съотношението между количествените характеристики на факторите на производството:

1. Неутрален - свързан с непроменяща се капиталовъоръженост, факторите не се променят или нарастват (намаляват) еднакво:

2. Трудоспестяващ - икономическият растеж се извършва в условията на постоянно нарастване на капиталовъоръжеността на труда;

3. Капиталоспестяващ - заетите лица се увеличават по-бързо, отколкото капитала

2. Теоретични модели на икономическия растеж

Във втората половина на XX в. се наблюдават три вълни на интерес към теорията на растежа, с които са свързани и съответните модели за икономическия растеж:

А. Кейнсиански модел на икономически растеж - първата вълна е свързана с възникването на теорията за икономическата динамика с основни представители на т.нар. класическа школа Рой Харод и Евсей Домар, които се опитват да интегрират кейнсианската теория с тази на икономическия растеж, като използват производствената функция

Според този модел растежът е правопропорционален на спестяванията и обратнопропорционален на капитала. Кейнсианските модели са еднофакторни, тъй като производството се разглежда като функция на капитала.

Y (AS) = f (K)

Б. Неокласически модел на икономически растеж - втората вълна е свързана с появата на т.нар неокласически модели, за начало на които се смята една от работите на Робърт Солоу. Ключови елементи на тази теория са предположенията за постоянната възвръщаемост на мащаба и намаляващата възвръщаемост на факторите за производство. Техническия прогрес се възприема като екзогенно зададен. Това е тази част от икономическия растеж, която не може да бъде обяснена с изменението на влагането на човешки или физически капитал и тя се нарича обща факторна производителност (ОФП) или остатъкът на Солоу.

Неокласическите модели са многофакторни. При това факторите на производството са независими, взаимозаменяеми. Чрез различни комбинации на факторите на икономически растеж може да се намери най-рационалното разпределение на ресурсите и съответните темпове на икономическа динамика. Отчитайки влиянието на научно-технически прогрес, като самостоятелен фактор в производствената функция, неокласиците описват икономическата динамика от интензивен тип.

Най-същественият принос на неокласическият модел на Солоу е използването на производствена функция, която предполага постоянна възвръщаемост на мащаба. 
Още в края на 50-те  и началото на 60-те на XX в. неокласиците осъзнаха ограниченията на моделирането като метод за приложни емпирични изследвания и съответно по-задълбочен икономически анализ.

ФУНКЦИЯ НА AS - всички икономисти признават, че има четири основни източника на икономическия растеж:

- Ресурси (определен запас)

- Технологии

- Нарастване на капитала

- Увеличаване на вложения труд

Следователно неокласическата производствена функция има следния вид:

                                                            Y (AS) = f (A . K∂ . Lβ)   

Y - произведен продукт        

А - технологично състояние        

К - капитал     

∂ - еластичност на производството спрямо капитала   

L - вложен труд (човекочасове)        

β - еластичност на производството спрямо труда

Пример: ∂ = 0.8. Тогава 10% нарастване на капитала води до 8% (0.8.10%) нарастване на производството.

Закона за намаляващата се възвръщаемост предполага, че и ∂ и β <1 .="" o:p="">

Ако ∂ + β > 1 Функцията на съвкупното производство показва нарастваща възвръщаемост от мащаба.

Стойности на ∂, β	Свойства на функцията на AS
∂, β < 1	Намаляваща производителност
∂, β = 1	Постоянна производителност
∂, β > 1	Повишаваща се производителност
∂+ β < 1	Намаляваща възвръщаемост от мащаба
∂+ β =1	Постоянна възвръщаемост от мащаба
∂+ β > 1	Увеличаваща се възвръщаемост от мащаба

Изследванията на Морони в края на 60 - те години на XX в. за размерите на еластичността на производството от капитал и труд за няколко промишлени отрасъла в САЩ потвърждава (в съответствие с ОИТ), че коефициентите на еластичност и на труда и на капитала < 1 nbsp="">

                                        Еластичност на производството на избрани отрасли

Отрасъл	Е  на производството от капитала (∂)	Е  на производството от труда (β)
Химически	0.20	0.89
Полиграфичен	0.46	0.62
Електромеханичен	0.37	0.66
Текстилен	0.12	0.88
Нефтопреработвателен	0.31	0.64

                                Средногодишен растеж на производствения капитал (в %)

Страна	1950 - 1973 г.	1973 - 1987 г.
Англия	5.7	2.3
Франция	6.4	3.7
Германия	7.7	2.7
Япония	10.2	6.7
САЩ	3.8	2.6

                            Източник:ОИСР

                               Средногодишен растеж на трудовия принос (в %) за 1900 - 1987 г.

Страна	Заетост	Отработени часове	Вложен труд
Англия	0.5	-0.7	-0.2
Франция	0.1	-0.7	-0.6
Германия	0.7	-0.6	0.1
Япония	1.0	-0.3	0.7
САЩ	1.6	-0.6	1.0

   

Анализ на последната таблица: в повечето страни общото количество на вложения труд в стопанството като цяло се е увеличил бавно с времето. Основно влияние върху трудовата заетост е оказало увеличението на населението. В същото време са се развивали противостоящи социални и демографски фактори - средната продължителност на живота непрекъснато се е увеличавала, с което се увеличава и относителния дял на пенсионерите. Това както и увеличаването на броя на младежите пък в университетите допринася за намаляване на темпа на нарастване на трудовата заетост и средния брой заработени часове. Докато трудовата заетост бавно е нараствала, то служителите са работили все по-малко часове на седмици. Таблицата показва, че във всички основни пазарни икономики средния брой на часовете, заработени от човек е намалял. Във Великобритания и Франция последния ефект е погълнал влиянието на нарастващата заетост на труда

ОБЩА ФАКТОРНА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ на Робърт Солоу (носител на Нобелова награда, 1987 г.) - поставя много от основите на съвременната теория за икономическия растеж. Той доказва, че част от икономическия растеж, която остава “необяснена” се дължи на технологичния прогрес. 

         Принос на технологиите = общия икономически растеж – приноса на K и L

Солоу изчислява, че между 1/3 и 1/2 от икономическия растеж се дължи на технологиите. Ето защо икономическата изолираност на страните от Централна и Източна Европа например през следвоенния период, когато търговията със Запада в областта на високотехнологичните средства за производство е силно ограничена, може да се смята за основна причина за забавеното икономическо развитие в региона.  

Средногодишен темп на икономически растеж за периода 1945 - 1990 г.

Страна	Производство	Пронос на K и L	Остатък  (Технологии)
Англия	2.0	1.2	0.8
Франция	2.8	1.2	1.6
Германия	3.0	1.4	1.6
Япония	5.1	3.3	1.8
САЩ	3.0	2.2	0.8

В. Теория на ендогенния (вътрешния) икономически растеж - третата вълна възникна в САЩ в средата на 80-те на XX в. с появата на публикациите на П. Ромер, Робърт Лукас и др. и стана изразител на усилията да се преодолеят пропуските и противоречията в неокласическите модели. Интересът е насочен към детерминиране на факторите, които са определящи за икономическия растеж при новите условия за световната икономика - достигнатата по-висока степен на развитие, силното влияние на новите технологии, информатиката, глобализацията и регионализацията на световните процеси, усилията за запазване на околната среда и т.н.

Представителите на тази нова вълна се опитват да преодолеят ограниченията на неокласическата теория по отношение на компонента ОФП при измерване на икономическия растеж в дългосрочна перспектива. При нея факторите за производство не се разглеждат с намаляваща, както е в досегашните теории, а с нарастваща възвръщаемост, икономическия растеж се генерира от вътрешни съзидателни сили, отчита се влиянието на "натрупванията" в човешкия капитал, т.е придобитите нови знания и квалификация на работната сила.  В по-широк план този растеж се свързва с проблемите за т.нар устойчиво икономическо развитие, защото включва и по-широк кръг негови детерминанти, а също и с теорията на кнвергенцията.
Така се появи новата теория на ендогенния (вътрешния) икономически растеж, която постави ударение върху ефектите от технологичния прогрес и публичната политика, генериращи нарастваща възвръщаемост в дългосрочна перспектива.

Общото между всички предлагани модели на ендогенен икономически растеж е, че за разлика от класическите и неокласическите модели те предполагат нарастваща възвръщаемост. Според тях инвестициите, независимо дали са направени в човешки, или физически капитал, водят до увеличаване на продуктивността. Затова натрупването на човешки познания не може да се свърже с намаляваща възвръщаемост. В модела на П. Ромер (1986 г.) се доказва как използването на стандартната техника за измерване на икономическия растеж чрез производствени функции с постоянна възвръщаемост на мащаба води до подценяване приноса на капитала и надценяване ролята на развитие на технологиите.

Съвременната теория на ендогенния растеж се основава на неокласическата методология и използва същите категории - агрегиран обем на вложен капитал, производствена функция, функция на полезността и т.н., както и съвременни математически методи на динамичната оптимизация или диференциалните уравнения. Различие между прилаганата теория до 60-те години и тази от края на 80-те на XX в. е, че втората обръща много по-голямо внимание на емпиричните изследвания.

Р. Солоу се спира на двете направления при измерването на ендогенния икономически растеж. Първото представлява съставянето на структурни регресионни уравнения, при които средните темпове на растеж за голям брой страни се представят като зависими променливи, а в дясната част на уравнението фигурират различни политически и икономически фактори, които биха могли да повлияят значително върху темповете на растеж, ако последните са чувствителни към тях. Това направление не въодушевява особено Р. Солоу. Той допуска, че такива уравнения биха могли доста да изкривят действителната картина.
Второто направление е опитът да се моделира научно-техническият прогрес като ендогенен компонент. В защита на неокласическия модел Р. Солоу отбелязва два аргумента:
1. Фактът, че научно-техническият прогрес в него е зададен екзогенно не означава, че той е постоянен във времето, случаен и загадъчен. Може да се предположи, че той се променя от време на време, но това наистина не се обяснява в неокласическите модели. Той може да бъде обяснен post factum.
2. Никой не отрича, че поне отчасти научно-техническият прогрес е ендогенен за икономиката. Това, от което не е удовлетворен Солоу, са неубедителните според него досегашни опити ендогенния характер на научно-техническия прогрес да бъде представен в моделни конструкции.

Независимо от големия брой теоретични и емпирични изследвания, едни от които поддържат модела на Солоу, а други са привърженици на теорията на ендогенния растеж, все още не може да се направи ясна разлика между двете поради липсата на цялостно изградена съвременна теория. Затова някои автори разглеждат неокласическата и ендогенната теория като допълващи се, но не заместващи се.

3. Икономическия растеж в модела на съвкупното предлагане (AS) и съвкупното търсене (AD)

Анализ на графиката - кривата AS показва колко ще произведат фирмите при различно равнище на цените. Кривата AD показва произведеното количество, което домакинствата, фирмите, правителството и чужденците желаят да закупят при различните нива на цените. В краткосрочен период (всяка година) AD варира и често предизвиква резки промени в производството. В дългосрочен период обаче точно промените в съвкупното предлагане (т. е технологичния процес, увеличаването на труда и капиталите) позволяват на икономиките по-високи равнища на производството. Подобренията в предлагането се проявяват на графиката като насочени надясно крива на AS.

А. Функция на къвкупното производство (APF- Agregate produkt function) - За кратък период се приема, че всички фактор на производството, освен L са фиксирани. На тази база се чертае и функцията на съвкупното производство

Анализ на графиката - показва, че действа ”Закона за намаляващата възвръщаемост”, което означава, че ако всички останали фактори на производството са фиксрани то толкова повече производството ще расте, но с намаляващ темп, защото с увеличаване на наетата работна ръка MPl намалява. 

Б. Ролята на пазара на труда - колко работна сила трябва да наемат фирмите? Макроикономиката учи, че за да има максимална изгода, фирмите наемат дотогава, докато последния работник прибавя към съвкупните разходи (работната заплата) толкова, колкото прибавя към TR (съвкупните приходи на фирмата). Приходите, които носи всеки един работник с дейността си на фирмата са известни като MRP. При конкурентноспособен стоков пазар MRP = цената на продукта x пределния продукт (увеличаването на производството, получено от наемането на последния работник)

Анализ на графиката - Кривата на търсене на труд (DL) е самата клоняща  надолу графика на MRPL за икономиката като цяло. Тя показва, че при дадено равнище на цените, при намаляване на равнището на заплатите фирмите ще намерят за доходно да наемат повече работници. Също така колкото по-високи са W, толкова по-голямо е количеството на предлагания труд. При конкурентен пазар на труда, заетостта и заплатите ще се определят в пресечната точка на кривите на търсене и предлагане на труд. Тоест при фиксирани земя, капитал и цени може да се установи равновесно равнище на работната заплата и заетост.

В. Краткосрочна крива на AS - за да я получим трябва да изследваме какво се случва със заетостта и производството, ако цените в икономиката се повишават.

Анализ на графиката - фирмата достига своята максимална печалба чрез промени в заетостта, докато номиналната заплата се изравни с пределния приход от продукта. Всяка фирма изчислява своя пределен приход от продукта на базата на цената на своя собствен продукт, която тя получава всеки ден. Примерно 10% увеличение на цените повишава и пределния приход от продукта на фирмата с 10%. Това покачване на цените ще накара работниците да изискват с 10% по-високи заплати. Обикновено обаче минава известно време, преди работниците да могат да оценят изцяло какво се е случило с равнището на цените. Тоест в краткосрочен период при “постоянна парична илюзия” работниците работят повече, отколкото получават. Това мотивира фирмата да търси повече работници и да произвежда повече.

Г. Дългосрочна крива на AS - постепенно “паричната илюзия” се осъзнава от работниците по понижената покупателна способност на получаваните от тях W. Така в дългосрочен период предлагането на труд намалява, а заплатите се повишават в съответствие с повишените цени, заетостта, съответно намалява производството.

   

Анализ на графиката - тоест икономиката винаги ще се връща до Yp (Естественото равнище на производство) и увеличението на цените (заплатите) от W0 до W1 без това да оказва въздействие върху производството, заетостта, реалните заплати.              

SRASL съществува само за периода, през който решенията, касаещи  предлагането на труд са базирани на очакваното ценово равнище. В дългосрочен период предлагането на труд не зависи от ценовото равнище.

Икономически растеж и дългосрочно AS - икономическия растеж може да се представи като преместване надясно на кривата AS в дългосрочен период (От LRAS0 до LRAS1) . При LRAS1 се радваме на повече стоки и услуги при дадено равнище на цените. Но как се появява това нарастване на производството без да се повишат цените в дългосрочен период:

    

1. Първо условие - ако  работната сила предложи повече трудочасове за каквото и да е парично възнаграждение (това премества Ls0 до Ls1)

2. Второ условие -  функцията на съвкупното производство в краткосрочен период може да се премести нагоре, ако:

- Пт се увеличи - качеството на труда се е повишило чрез повишаване на образованието;

- Увеличен капитал - по-голямо количество / за брой трудочасове;

- Технологичен прогрес - ще даде възможност на всеки работник да произвежда повече със същото, че и по-малко количество машини.

  

Заключение: естественото равнище на производството ще се повиши (LRAS ще се премести надясно), ако Ls се премести надясно или ако APF се премести нагоре или ако се:

- увеличава количеството на вложения труд;

- има технологичен напредък;

- нарастване на капитала.

Има тенденция за намаляване на средния брой работни часове, което неутрализира малкото увеличаване на броя на заетите. Тоест ключ към дългосрочния икономически напредък са технологичното развитие и капиталовите инвестиции.

                                  

3. Политика на икономическия растеж

Сри­ва­не­то на цен­т­рал­но­то пла­ни­ра­не в стра­ни­те от Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па пос­та­ви на пре­ден план въп­ро­са за то­ва, как най-доб­ре пра­ви­тел­с­т­ва­та мо­гат да сти­му­ли­рат пред­ла­га­не­то на ра­бот­на си­ла­,­ ин­вес­ти­ции и тех­но­ло­гич­ен нап­ре­дък, и по то­зи на­чин да по­ви­шат ико­но­ми­чес­кия рас­теж в рам­ки­те на ед­на па­зар­на сис­те­ма. До­ка­то оне­зи, ко­ито се за­ни­ма­ват с цен­т­рал­но­то пла­ни­ра­не, би­ха мог­ли да на­со­чат дър­жав­ни­те ре­сур­си по-ско­ро към ин­вес­ти­ции, от­кол­ко­то към  пот­реб­ле­ние, дру­ги ас­пек­ти на сис­те­ма­та “во­юват”  сре­щу ико­но­ми­чес­кия рас­теж.

А. Пречки пред централно-плановите икономики за икономически растеж

Неспособността на централно-плановите икономики да инвестират в най-подходящите отрасли - това става реалност в резултат на все по-нарастващата непредсказуемост на търсенето (внезапна промяна на търсенето и възникване на нови потребности). На пър­во мяс­то, спо­соб­нос­т­та на цен­т­рал­но пла­но­ви­те ико­но­ми­ки да ин­вес­ти­рат в най-под­хо­дя­ща­та от­рас­ли  се под­ко­па от ус­лож­ня­ва­не­то на ико­но­ми­ка­та и все по-на­рас­т­ва­ща­та неп­ред­с­ка­зу­емост на тър­се­не­то и пред­ла­га­не­то, ка­то всич­ко то­ва до­веж­да до нес­по­луч­ли­ви ин­вес­ти­ции. Дър­жав­ни­те пред­п­ри­ятия отс­тъ­пи­ха  пред пре­куп­ва­чес­ки­те (пос­ред­ни­чес­ки) дейнос­ти и  ра­бот­ни­ци­те  и ръ­ко­во­ди­те­ли­те им  ся­каш се стре­мя­ха  да про­из­веж­дат по­ве­че за своя соб­с­т­ве­на из­го­да, от­кол­ко­то да са по­лез­ни на пот­ре­би­те­ли­те. 

Раздут щат на персонала и неефективност - раз­ду­ти­ят щат на  пер­со­на­ла  и не­ефек­тив­нос­т­та бя­ха ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни. Це­ни­те прес­та­на­ха да от­ра­зя­ват ре­ал­на­та стойност. 

Липса на стимули да се работи и инвестира - причина за това е липсата на връзка между предприемчивост и финансова възвръщаемост. От­със­т­ви­ето на яс­на връз­ка меж­ду ини­ци­ати­ва и пред­п­ри­ем­чи­вос­т,­ от ед­на стра­на, и фи­нан­со­ва въз­в­ръ­ща­емост, от дру­га, намаляваха сти­му­ла да се ин­вес­ти­ра и ра­бо­ти.

Технологична изолираност - изо­ли­ра­не­то от външ­ния свят поп­ре­чи на тех­но­ло­гич­но­то раз­ви­тие да пре­ми­не и в дру­ги дър­жа­ви, та­ка че про­миш­ле­но­то обо­руд­ва­не ос­та­ря и ста­на не­кон­ку­рент­ос­по­соб­но.

Ето за­що про­це­сът на ре­фор­ми в пре­ход­ни­те ико­но­ми­ки се зае с отс­т­ра­ня­ва­не­то на те­зи из­к­ри­вя­ва­ния и със съз­да­ва­не­то на па­зар­на ико­но­ми­ка, в ко­ято ра­зум­но­то взе­ма­не на ре­ше­ния мо­же да до­ве­де до по-бърз ико­но­ми­чес­ки рас­теж. То­зи про­цес под­чер­та нуж­да­та да се въ­зоб­но­вят кон­ку­рент­ни­те па­зар­ни си­ли и да се ре­фор­ми­рат за­ко­ни­те, пра­ви­ла­та и да­нъч­ни­те сис­те­ми, за да се по­доб­рят сти­му­ли­те за хо­ра­та да тър­сят про­дук­тив­ни дейнос­ти. В кон­тек­с­та на сис­тем­на­та ре­фор­ма в бив­ши­те ко­му­нис­ти­чес­ки стра­ни ще ни бъ­де по­лез­но да пра­вим раз­ли­ка меж­ду “пре­ход”, “раз­ви­тие” и “ста­би­ли­зи­ра­не”. Три­те по­ня­тия са твър­де раз­лич­ни, но са вза­им­нос­вър­за­ни.

Б. Фази на прехода към растеж

I. “Пре­хо­дът” мо­же да се оп­ре­де­ли ка­то кон­с­т­ру­ира­не на от­во­ре­на кон­ку­рент­ос­по­соб­на па­зар­на ико­но­ми­ка, в ко­ято ре­сур­си­те се раз­п­ре­де­лят по-ско­ро от це­но­вия ме­ха­ни­зъм (“не­ви­ди­ма­та ръ­ка”), от­кол­ко­то от цен­т­рал­ни­те пла­но­ви ор­га­ни. То­ва на­ла­га съз­да­ва­не­то на за­ко­но­ва сис­те­ма, чрез  ко­ято се из­ве­ждат на пре­ден план  пра­ва­та вър­ху соб­с­т­ве­нос­т­та,  раз­дър­жа­вя­ва­не­то на дър­жав­ни­те пред­п­ри­ятия и от­де­ля­не­то на дър­жа­ва­та от ико­но­ми­чес­ка­та дейност. Изграждането на отворена икономика налага създаване на законова система, уреждането на правата върху собствеността и отделянето на държавата от икономическата дейност. Най-важните елементи в прехода към пазарна икономика са:

Фирмите - те са отговорни за решаването на основните проблеми на икономиката: какво, как и колко да се произвежда, за да се задоволи потребителското търсене. В комунизма предприятията бяха просто фабрики без простор за самостоятелни действия, без нужда от мениджърски информационни системи, маркетингови отдели или отдели за стратегическо планиране.

Приватизацията - дава възможност държавните апартчици да се превърнат в насочени към печалба управители. Ключов въпрос е дали приватизацията да предхожда или да следва преструктурирането. По правило колкото по-голямо и капиталоемко е едно предприятие, толкова по-вероятно е то да се преструктурира преди приватизацията.

Пазарите - националните и международните пазари, където производителите продават своите стоки и услуги. Специалистите по централно планиране имаха монопол върху цените, които трябваше да осигурят изкупуването от домакинствата на планираната продукция. Стоките от първа необходимост са били произвеждани в голямо количество и цените бяха държани ниски, за да се насърчава широкото потребление. Цените са внимателно определяни, за да се осигури едно вътрешно постоянство в плана. В този смисъл контролираните цени са несъвместими с частните фирми, защото частните управители реагират на ценовите сигнали, като преместват ресурсите в най-доходните браншове.

Финансите - имат за задача да отвеждат спестяванията на домакинствата до производителите като средства за инвестиции. Банките в системите с централно планиране оперират със сметки на предприятията според изискванията на плана (с кредитни и дебитните сметки, за да регистрират сделките между предприятията) и държаха спестовните влогове на домакинствата. Банките действат по инструкции на централния планов орган и не правят никаква кредитна оценка на предприятията, на които дават заем. За разлика в пазарно функциониращата банкова система кредити ще получават само проспериращите фирми, а на постоянно губещите предприятия трябва да се отказват кредити и да се пристъпва към ликвидация. Този принцип ще осигури канализирането на паричните фондове към най-доходните компании. 

             

II. “Раз­ви­ти­ето” - от­на­ся се до по­доб­ря­ва­не­то на жиз­не­ния стан­дарт и ка­чес­т­во­то на жи­во­та на от­дел­ния чо­век. Мно­го от СЦИЕ имат за­мър­се­на окол­на сре­да, бед­на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра и от­но­си­тел­но ни­сък до­ход на гла­ва от на­се­ле­ни­ето. Пре­ход­ни­ят пе­ри­од по­доб­ря­ва по­ло­же­ни­ето и во­ди до по-ра­зум­но раз­п­ре­де­ле­ние на ре­сур­си­те вът­ре в стра­на­та и съз­да­ва сти­му­ли за чуж­ди­те ин­вес­ти­то­ри да пре­дос­та­вят меж­ду­на­род­но фи­нан­си­ра­не за ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие.

III. “Ста­би­ли­зи­ра­не­то” - от­на­ся се до мак­ро­ико­но­ми­чес­ка­та ста­бил­ност на ико­но­ми­ка­та. Мно­го от бив­ши­те ко­му­нис­ти­чес­ки стра­ни стра­дат от ви­со­ка ин­ф­ла­ция  и бър­зо из­ме­не­ние във ва­лут­ни­те кур­со­ве. До­ка­то нес­та­бил­нос­т­та за­дър­жа пре­ход­ния пе­ри­од и раз­ви­ти­ето (нап­ри­мер чрез сму­ще­ния в це­но­вия ме­ха­ни­зъм и за­дър­жа­не на чуж­ди­те ин­вес­ти­то­ри нас­т­ра­на), в ос­но­ва­та си тя чес­то е по­ро­де­на от не­ус­пе­ха да се нап­ра­вят про­ме­ни в сис­те­ма­та (нап­ри­мер да­ва­не­то на за­еми на гу­бе­щи дър­жав­ни пред­п­ри­ятия е ос­нов­на при­чи­на за из­к­лю­чи­тел­но ин­тен­зив­но уве­ли­че­ние на па­ри­те в об­ръ­ще­ние, ко­ето во­ди до ин­ф­ла­ция и не­пос­то­ян­ност на ва­лут­ния курс).

И до­ка­то пре­хо­дът, раз­ви­ти­ето и ста­би­ли­за­ци­ята са вза­имос­вър­за­ни по то­зи на­чин, клю­чо­ва­та по­зи­ция се за­ема от пре­хо­да, тъй ка­то той обе­ща­ва да сти­му­ли­ра про­дъл­жи­тел­но ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие и да оси­гу­ри мик­ро­ико­но­ми­чес­ки­те ос­но­ви (нап­ри­мер фи­нан­со­во си­гур­ни и бла­го­на­деж­д­ни фир­ми, по-ско­ро рас­тя­ща, от­кол­ко­то на­ма­ля­ва­ща да­нъч­на ос­но­ва, и т.н.), вър­ху ко­ито мо­гат да се фор­ми­рат  ста­бил­ни мак­ро­ико­но­ми­чес­ки ус­ло­вия.