В условията на дълбоки икономически кризи хората използват някои стандартни стоки вместо пари: например цигари – широко използвани като парични заместители в Германия непосредствено след ВСВ. В по-ново време хиперинфлацията в преходните икономики на СЦИЕ накара много хора да обърнат местната валута в по-стабилна чужда валута ($, DM). Поради факта, че винаги се намират заместители на местната валута, хиперинфлацията по-скоро предизвиква появата на нови форми на пари, отколкото открито сриване на пазара.
1. Същност, произход, видове и функции на парите
А. Същност на парите - парите възникват като стока, изпълняваща ролята на всеобщ еквивалент като в процеса на историческото си развитие парите приемат различни форми - стока, благородни метали, банкноти и монети, кредитни пари и електронни пари
Б. Произход на парите - в хилядолетната история на парите могат да се отбележат няколко етапа. Тяхното обособяване позволява да се обобщи същността и видовете пари.
1. Етап на бартерната размяна - парите са резултат на появата на стоките и развитието на стоковата размяна. Първа е натуралната (бартерна) размяна. При нея непосредствено един продукт се разменя срещу друг. Парите не съществуват. Размяната се осъществява трудно поради необходимостта потребностите на участващите в размяната да съвпадат по време и място.
2. Етап на поява на стоката като всеобщ еквивалент - развитието на разменните отношения довежда необходимостта от съществуването на един продукт, който да е всеобщо разменно средство (всеобщ еквивалент). Той участва в размяната не да задоволява потребности, а да облекчава нейното осъществяване. Всеобщия еквивалент служи за измерване на стойността на стоките. Размяната става опосредствана от него. Срещу него може да се получи всяка желана стока. За такива са служили обикновено най-често влизащите в разменни отношения стоки - животни, сол, слонова кост и т. н.
Така се появяват парите като някои стоки стават пари. Тоест парите са обикновена стока, която освен полезността си да задоволява дадени потребности, става и всеобщ еквивалент като опосредства размяната на всички останали стоки.
3. Етап на използване на благородните метали като разменно средство - до използването на металите като всеобщ еквивалент се стига поради трудното пренасяне и съхранение на стоката всеобщ еквивалент и от факта, че в различните региони тази стока -всеобщ еквивалент е различна. Това става около II хил. пр.х. Това се обяснява с качествата, които тези метали притежават и които ги правят подходящи за ролята на пари: лесно преносими, хомогенни, имат висока стойност в малък объм, икономически делими са (т.е разделят се на малки части с еднакви качества), трудно променят качествата си от външни влияние и т.н.
През VII в. пр. н.е. лидийците първи започнали да секат златни и сребърни монети, които използвали в размяната. Монетата е метал с определена форма (обикновено кръгла), тегло, номинална стойност и държавен знак. Те са налични пари.
Дълго време златото и среброто едновременно изпълняват ролята на пари. Обяснява се с по-високата стойност на златото, което го прави непригодно за всекидневните по-малки сделки. Тази парична система е известна като биметализъм. При нея съществува официално съотношение между златото и среброто. Например една унция злато се разменя за 15 унции сребро. В края на XIX в. с откриването на нови златни залежи предлагането на злато де увеличава, което позволява неговото по-масово използване. Изграждането на световен пазар спомага всички страни да приемат златото като всеобщо разменно средство и да преминат към монометализим, известен като златен стандарт.
4. Етап на използване на книжните пари - златните пари са се съхранявали първоначално в златарите (сарафите), които са първите търговци на пари, впоследствие в банките, за което те издавали документи, наречени банкноти. Срещу банкнотите е било възможно получаването на определено количество златни монети. Постепенно обаче хората започнали да разменят помежду си банкнотите, а не истинските пари. Така трудното и рисковано предвижване на златните монети и размяната на банкнотите ражда идеята парите да бъдат заменени с книжни пари. Твърди се, че се появяват през XI в. в Китай, а масово се използват от XVIII в. Книжните пари са заместители и представители на златото, което се съхранява в банките. Банките са били задължени да обменят книжните пари срещу златото, което съдържат.
5. Етап на декретните пари - така както при сеченето на монетите те започват да се фалшифицират (съдържанието на метал е по-малко от техния номинал), така и количеството книжни пари започва да не съответства на златните запаси, които те отразяват. Постепенно парите се отделят от златото. Книжните пари стават непълно обезпечени. Протича процес на демонетизация, който приключва в 1971 г. с решение на Никсън доларът да не се обменя срещу злато. Това дава основание парите да се тълкуват като паричен знак, който няма връзка със стока. Парите са декретни - законно платежно средство по силата на декрет (закон) на правителството. Те нямат собствена стойност, не са обвързани със златото, но опосредстват размяната. Затова според Кейнс парите са ликвидно средство, а според Фирдман са безлихвен актив.
Б. Произход на парите - в хилядолетната история на парите могат да се отбележат няколко етапа. Тяхното обособяване позволява да се обобщи същността и видовете пари.
1. Етап на бартерната размяна - парите са резултат на появата на стоките и развитието на стоковата размяна. Първа е натуралната (бартерна) размяна. При нея непосредствено един продукт се разменя срещу друг. Парите не съществуват. Размяната се осъществява трудно поради необходимостта потребностите на участващите в размяната да съвпадат по време и място.
2. Етап на поява на стоката като всеобщ еквивалент - развитието на разменните отношения довежда необходимостта от съществуването на един продукт, който да е всеобщо разменно средство (всеобщ еквивалент). Той участва в размяната не да задоволява потребности, а да облекчава нейното осъществяване. Всеобщия еквивалент служи за измерване на стойността на стоките. Размяната става опосредствана от него. Срещу него може да се получи всяка желана стока. За такива са служили обикновено най-често влизащите в разменни отношения стоки - животни, сол, слонова кост и т. н.
Така се появяват парите като някои стоки стават пари. Тоест парите са обикновена стока, която освен полезността си да задоволява дадени потребности, става и всеобщ еквивалент като опосредства размяната на всички останали стоки.
3. Етап на използване на благородните метали като разменно средство - до използването на металите като всеобщ еквивалент се стига поради трудното пренасяне и съхранение на стоката всеобщ еквивалент и от факта, че в различните региони тази стока -всеобщ еквивалент е различна. Това става около II хил. пр.х. Това се обяснява с качествата, които тези метали притежават и които ги правят подходящи за ролята на пари: лесно преносими, хомогенни, имат висока стойност в малък объм, икономически делими са (т.е разделят се на малки части с еднакви качества), трудно променят качествата си от външни влияние и т.н.
През VII в. пр. н.е. лидийците първи започнали да секат златни и сребърни монети, които използвали в размяната. Монетата е метал с определена форма (обикновено кръгла), тегло, номинална стойност и държавен знак. Те са налични пари.
Дълго време златото и среброто едновременно изпълняват ролята на пари. Обяснява се с по-високата стойност на златото, което го прави непригодно за всекидневните по-малки сделки. Тази парична система е известна като биметализъм. При нея съществува официално съотношение между златото и среброто. Например една унция злато се разменя за 15 унции сребро. В края на XIX в. с откриването на нови златни залежи предлагането на злато де увеличава, което позволява неговото по-масово използване. Изграждането на световен пазар спомага всички страни да приемат златото като всеобщо разменно средство и да преминат към монометализим, известен като златен стандарт.
4. Етап на използване на книжните пари - златните пари са се съхранявали първоначално в златарите (сарафите), които са първите търговци на пари, впоследствие в банките, за което те издавали документи, наречени банкноти. Срещу банкнотите е било възможно получаването на определено количество златни монети. Постепенно обаче хората започнали да разменят помежду си банкнотите, а не истинските пари. Така трудното и рисковано предвижване на златните монети и размяната на банкнотите ражда идеята парите да бъдат заменени с книжни пари. Твърди се, че се появяват през XI в. в Китай, а масово се използват от XVIII в. Книжните пари са заместители и представители на златото, което се съхранява в банките. Банките са били задължени да обменят книжните пари срещу златото, което съдържат.
5. Етап на декретните пари - така както при сеченето на монетите те започват да се фалшифицират (съдържанието на метал е по-малко от техния номинал), така и количеството книжни пари започва да не съответства на златните запаси, които те отразяват. Постепенно парите се отделят от златото. Книжните пари стават непълно обезпечени. Протича процес на демонетизация, който приключва в 1971 г. с решение на Никсън доларът да не се обменя срещу злато. Това дава основание парите да се тълкуват като паричен знак, който няма връзка със стока. Парите са декретни - законно платежно средство по силата на декрет (закон) на правителството. Те нямат собствена стойност, не са обвързани със златото, но опосредстват размяната. Затова според Кейнс парите са ликвидно средство, а според Фирдман са безлихвен актив.
Установената парична система на стокови пари, при която основните национални валути бяха „вързани“ с някаква стока (златото), бе фактически ликвидирана през 1971 г. и от тогава за пръв път в историята нито една основна валута няма връзка с никаква стока. За Милтън Фридмън всички национални валути днес са декретни пари – т. е. пари, които нямат стойност сами по себе си и не са конвертируеми в злато и сребро, но са законно платежно средство по силата на декрет (закон) на правителството.
В. Видове пари - историческото развитие на парите дава основание те да бъдат диференцирани според същностните им различия.
1. Стокови пари - те са първата форма на проява на парите. Стоковите пари са специална (физическа) стока, която играе ролята на всеобщо разменно средство. Като паричен еквивалент те стоят срещу всички останали стоки със своята собствена стойност. Поради това се наричат пълноценни пари. Редица стоки са изпълнявали ролята на стокови пари. Последно е златото. Недостатък на златните пари е възможността те да се фалшифицират и вероятността да се използват като обикновена стока. Това е достатъчно основание стоковите пари да бъдат заменени.
2. Книжни пари - възникват като заместител на златото. Опосредстват размяната като негови представители. Впоследствие емитирането на повече пари за покриване на бюджетните дефицити прави книжните пари недостатъчно обезпечени. След пълната
демонетизация на златото книжните пари са необезпечени. Те имат стойност, защото се мисли, че имат стойност. Затова паричното обръщение се основава на доверието на хората в парите. То се гарантира от висшите институции на държавата. Книжни пари са банкнотите. Те са налични пари. Емитират се от емисионни банки (предимно национални) на специална хартия. На тях се отбелязва номиналната стойност, защитни знаци и т.н.
Банкнотите са заменяеми (осребрими), когато дават право да се обменят срещу злато и незаменяеми, когато не дават това право. Частично заменими книжни пари в световната икономика съществуват до Великата депресия (1929 - 1933 г.).
3. Кредитни пари - те възникват първоначално като банкноти издавани от златарите за съхраняваното от тях количество злато. Следователно са били златно покрити. По-късно имат самостоятелен оборот, замествайки движението на пълноценните пари. Впоследствие със създаването на банките и развитието на банковата дейност, кредитните пари се свързват с безналичните плащания и преди всичко с кредита. Те са кредитни и платежни документи демонстриращи задължение или бъдещо вземане. Често се наричат "квази пари".
Кредитните пари съществуват като полици, чекове и др. Фактически те са проява на кредитните пари - банковите депозити. Полицата е най-старата форма на кредитни пари. Възниква през XII в. Съществува като запис на заповед и менителница. Запис на заповед е писмено обещание да се плати на приносител или на посочен бенефициент отбелязаната на нея сума. Тя демонстрира едностранно задължение на издателя на документа да осъществи плащането. Менителницата отразява ситуация, при която едно лице се задължава да заплати определена сума на друго лице, използвайки трето, което му дължи същата сума. Едно плащане фактически замества две независими плащания. Чекът е писмен документ, чрез който даден субект нарежда на банка или на друга финансова институция, в която има текуща сметка или открит кредит, да изплати посочената в документа сума на дадено лице, на негова заповед или на приносителя на чека.
Кредитните пари имат самостоятелно движение. Когато менителницата например се прехвърля от едно лице на друго, тя се джиросва. С тази операция собственикът на менителницата прехвърля своите права на друг субект. Сконтирането на менителницата е операция, чрез която сумата по менителницата се получава преди настъпването на падежа. Това е кредитна операция, при която банката преди срока изплаща сумата на своя клиент. Той заплаща услугата по цена определена от сконтовия процент.
Кредитни пари са и депозитите по текущи сметки, срочните депозити, различните видове спестовни депозити и др.
4. Електронни пари - наричат се още дигитални пари. Основа на тяхното възникване са безналичните плащания. Появяват се като резултат на електронната техника, която позволява електронното движение на парите. Това са съвременни автоматизирани системи, основани на модерни информационни технологии. Електронните пари съществуват като електронни портфейли (смарт карти) или мрежови пари. Електронните портфейли са магнитни карти, които притежават реална покупателна сила, за която собственикът предварително е вложил пари (дебитни карти) или ползва кредит от банката (кредитни карти).
Мрежовите пари са електронни импулси, осъществяващи движението на парите в компютърните мрежи.
Г. Функции на парите - стандартната дефиниция за парите е, че те служат като средство за обръщение, мярка на стойността и средство за натрупване. За да изпълняват тези функции парите, ключово условие е те да бъдат всеобщо приети от икономическите агенти. В развитото стоково производство парите изпълняват пет основни функции: мярка на стойността, средство за обръщение, средство за натрупване, платежно средство и световни пари. Посочената последователност във функциите отразява както историческия процес на развитие на парите, така и процеса на обогатяване на функциите им. Всяка последваща функция на парите може да възникне и да се изпълни само на основата на развитие на предидущите функции.
Мярка на стойността - в тази си функция парите дават възможност за изразяване на стойността. Парите измерват стойността на стоките, защото те самите притежават стойност. По такъв начин парите служат като всеобщо въплъщение и мерило на стоковите стойности. За да може това да стане, е необходима 1- ца мярка – паричен мащаб или мащаб на цените – това е паричната единица с нейните подразделения. Като мащаб на цените парите измерват количеството на самия паричен метал в самата парична единица, а като мярка на стойността те измерват стойността на другите стоки
Средство за обръщение - в тази си функция парите опосредстват стоковото обръщение
Средство за натрупване - позволява потенциалната покупателна способност да бъде съхранявана във времето като съкровище. Парите са всеобщ представител на богатството, тъй като във всеки един момент те могат да се превърнат в конкретна потребителна стойност, в конкретен материален или нематериален продукт.
Платежно средство - парите изпълняват тази функция, когато покупко-продажбата на стоката се извършва на кредит, т. е. с отсрочка на плащането на стоката. В момента, когато задължението се изплаща, парите изпълняват функцията на платежно средство. Тук става дума не само за задължения за продадени на кредит стоки, но и за плащане на данъци, на рента, на работна заплата, за погасяване на каквито и да е дългове.
Световни пари – в тази си функция те са средство за международни плащания, за пренасяне на определена стойност от една в друга страна, те са средство на всеобща, призната в целия свят материализация на богатството. В тази си функция те имат три предназначения: международно платежно средство; международно покупателно средство; всеобщо въплъщение на общественото богатство – износ на паричния капитал, заеми и военни контрибуции и т. н.
Докато в повечето пазарни икономики националната валута и банковите депозити изпълняват всички тези функции, в страни с преходни икономики хиперинфлацията предизвиква разделение на тези функции в различни форми на пари. В най-крайния случай вярата в националната валута може да изчезне и гражданите да предпочетат алтернативна, обикновено стабилна чужда валута ($). С пълна “доларизация” на икономиката $ може да изземе основните три функции на парите от националната валута. В по-малко краен вариант националната валута може да продължи да бъде средство за обръщение и мярка на стойността, но чуждата валута да поеме функцията “средство за натрупване”. За да запазят покупателната сила на парите си срещу инфлация, хората преобръщат спестяванията си в $ по сметки. Съществува и друга вероятност на ограничените функции на националната валута - $ да служи като мярка на стойността, без да е средство за обръщение. При сключването на сделки цените се обявяват в $, а стоките се заплащат в национална валута по валутен курс за момента. Използването на чужда валута като цена на стоки и услуги предотвратява постоянното им преоценяване чрез ефективно индексиране на вътрешните цени.
2. Фактори, определящи паричното търсене (Md)
Предлагането на пари е от значение поради факта, че когато то се увеличава или намалява, индивидите ще реагират по начин, по който ще се предизвика по-широк ефект в икономиката. Както е и при стоките, за да разберем ефекта на промените в предлагането, необходимо е да знаем какво определя търсенето. Въпросът какво определя търсенето на пари, а оттук нататък и как хората ще реагират на промени в предлагането, е бил подробно изследван. Хората търсят (т.е искат да притежават) пари поради две главни причини, които са пряко свързани с функциите на парите: за да правят покупки и за съхранение на стойността
А. За да правят покупки – някои икономисти разграничават "транзакционен мотив" -търсенето на пари с цел сделки (т. е потребността от пари за рутинни и очаквани покупки) и „предпазен мотив“ (желанието за притежание на пари за посрещане на редки и непредвидени случаи).
И двата мотива са свързани с ролята на парите като разменно средство, като общото търсене на пари – за транзакционни и предпазни цели – е свързано със средния размер на тяхното изразходване през даден период. Тоест търсенето на пари (Md) е свързано с размера на (номиналния) национален доход (PY) и по-конкретно е
+
Md = f (PY)
Б. За съхранение на стойността – в смисъл на притежание на богатство парите имат предимството ликвидност (те могат да бъдат похарчени, без да е нужно първо да се продаде някакъв актив) и капиталова сигурност (за разлика от повечето ликвидни активи като акции, облигации и др., пазарната стойност на парите не се променя от ден за ден). Недостатъкът от притежанието на пари е, че за разлика от акциите и облигациите те обикновено не носят лихва – парите са нелихвоносни, дори когато банките плащат лихви по депозитите, курсовете на тези лихви са доста под тези, характерни за повечето неликвидни активи.
В. Лихвеният процент - търсенето на пари (Md) е обратнопропорционално на лихвения процент.
-
Md = f (i)
Г. Инфлацията - стойността на парите се намалява от високата инфлация. Очевидно през инфлационните периоди търсенето на пари (Md) ще намалява, понеже хората се насочват към реални активи. Инфлацията подрива ролята на парите като съхранител на стойността. Лихвените проценти и инфлацията са свързани по следния начин:
r = n - i
-
Съответно: Md = f (r)
Нормално т. нар. ефект на Фишер означава, че номиналния лих % се увеличава правопропорционално на инфлацията, за да осигури положителен размер на реалния лих % и търсенето на пари се поддържа от инфлацията. Ако номиналният лихвен процент се контролира от властите, за да се предпазят от действието на ефекта на Фишер, тогава реалният лихвен процент ще стане отрицателен. Търсенето на пари ще продължава да пада, въпреки че номиналният лихвен процент не се е повишил. При липса на изчистващи пазара лихвени проценти връзката между търсене на пари и инфлация трябва да бъде точно моделирана.
Обобщено, функцията на паричното търсене има следния вид:
+ + - - -
Md = f (PY, W, i, p, n)
PY - номинален доход
W - богатство
i - инфлацията
n - номиналния лихвен процент
n - номиналния лихвен процент
p - общото равнище на цените
Търсенето на пари (Md) е правопропорционално на номиналния доход (PY) и богатството (W) и обратно зависимо от номиналните лихвени проценти (n) и инфлацията (i).
Търсенето на пари е предпоставка за създаването на паричния предавателен механизъм, чрез който промените в предлагането на пари (Ms) се предават в инвестиционния сектор и реалната икономика. В случай на свръхпредлагане на пари той показва промените, които трябва да настъпят (в номиналния доход, богатството, лихвените проценти или инфлацията), за да се запази равновесието.
3. Крива на паричното търсене
Крива на паричното търсене
Кривата на търсене на пари е идентична с кривата на търсене на стоки и услуги и има отрицателен наклон. Увеличаването на лихвения процент, намалява търсеното количество пари.
Изменението на всички други нелихвени фактори, влияещи върху търсенето на пари измества кривата. Например, ако номиналният доход (БВП) намалее, намаляването на равнището на цените, очакването за намаляване на инфлацията, търсенето на пари намалява и кривата се измества наляво и надолу. Ако се увеличи равнището на цените, нарасне номиналния доход, очакванията са за повишаване на инфлацията, търсенето на пари нараства и кривата се измества на дясно и нагоре.
Търсененто на пари е положително корелирано с реалния доход, като при прираст на БВП необходимостта от наличието на реална парична маса нараства. От друга страна търсенето на пари е отрицателно корелирано с разходите за поддържане на парични запаси, които в условия на хиперинфлация се увеличават драстично, а търсенето на пари намалява значително. Реалният доход и разходите за поддържане на парични запаси са фактори за динамиката на търсенето на пари.
Изменението на всички други нелихвени фактори, влияещи върху търсенето на пари измества кривата. Например, ако номиналният доход (БВП) намалее, намаляването на равнището на цените, очакването за намаляване на инфлацията, търсенето на пари намалява и кривата се измества наляво и надолу. Ако се увеличи равнището на цените, нарасне номиналния доход, очакванията са за повишаване на инфлацията, търсенето на пари нараства и кривата се измества на дясно и нагоре.
4. Концепция за паричното търсене (Md)
Търсененто на пари е положително корелирано с реалния доход, като при прираст на БВП необходимостта от наличието на реална парична маса нараства. От друга страна търсенето на пари е отрицателно корелирано с разходите за поддържане на парични запаси, които в условия на хиперинфлация се увеличават драстично, а търсенето на пари намалява значително. Реалният доход и разходите за поддържане на парични запаси са фактори за динамиката на търсенето на пари.
А. Мотиви за поддържане на парични запаси
- Предпазен мотив – свързан е с непредвидените разходи на населението и икономическите агенти;
- Финансов мотив – когато населението и икономическите агенти проявяват интерес към рискови вложения, които носят голяма доза несигурност в себе си;
- Транзакционен мотив – свързан е с нуждата от пари за осъществяване на нормална та покупко-продажба на стоки и услуги.
- За натрупване на активи
Основна причина, поради която икономическите субекти търсят пари е необходимостта да се правят сделки. Домакинствата търсят пари за осигуряване на потребителските си разходи, фирмите за осъществяване на инвестиционните си разходи и т.н. Парите се търсят и поради необходимостта да се гарантират плащания по непредвидими ситуации. Икономическите субекти търсят пари и заради желанието им да спестяват и натрупват активи, една част, от които е в ликвидна форма. Търсенето на пари се определя и от възможността в бъдеще да се сключват изгодни сделки, за които биха били нужни пари.Б. Мотиви за търсене на пари според количествената теория за парите и неокласиците - количеството пари зависи от количеството стоки. Най-популярно е уравнението на Фишер:
M.V = Q.P,
където:
M - количеството пари в обръщение;
V - скорост на паричното обръщение;
Q - количество стоки и услуги;
P - равнище на цените.
Няма коментари:
Публикуване на коментар