ОБЩО ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ И ТЕОРИЯ ЗА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО

Общото пазарно равновесие търси взаимовръзката между отделните пазари, анализира условията и разработва механизмите за постигане на равновесие в цялата икономическа система. 

Теорията на благосъстоянието създава критериите и моделите за предпочитанието на обществото на едни или други ефектни икономически състояния. Гледната им точка не е индивидуалния субект. В тази логика общото пазарно равновесие и теорията на благосъстоянието е необходима взаимовръзка между микроикономическите и макроикономическите изследвания.

1. Общо пазарно равновесие: характеристика и методология на анализа

А. Характеристика на общото пазарно равновесие - обект на изследване в микроикономиката са микроединиците - домакинства и фирми. В ситуацията на ограничени ресурси задачата на теорията е да изгради моделите на поведение и да обясни механизма на избор на икономическите субекти. Затова тя създава теориите на потребителския и производствения избор, в който определя обстоятелствата, обуславящи самостоятелния избор на фирмите и домакинствата, без да взема под внимание избора на другите икономически субекти. Потребителите избират комбинация от стоки и услуги съобразно бюджетните си възможности и преследваната максимална полезност. Фирмите избират производствените си ресурси, съобразявайки се с тяхната възвръщаемост и съпоставяйки пределните приходи с пределните рх, определят обема на производството.

Известно е обаче, че микроповедението е взаимозависимо. Изборът на един субект е възможен само ако съвпадне с избора на друг. Това означава, че е необходимо индивидуалното поведение да бъде съгласувано. На индивидуалните пазари (на определени стоки и услуги) това става посредством пазарния механизъм и движението на цената. Например, когато при определена цена потребителите имат склонност да закупят стока, а производителите нямат желание и възможности да я произведат, цената се повишава и координира пазарните им позиции. Така се постига равновесие на конкурентен пазар. Това равновесие теорията определя като частично пазарно равновесие. Дефинира го като съгласуваност на избора на икономическите субекти на индивидуален пазар, като равновесие на определен пазар, който не взаимодейства с другите пазари. Частичното пазарно равновесие е равновесие в определени части на икономиката, което пренебрегва взаимозависимостта с другите. То анализира ефекта от промените на даден пазар, без да се интересува от ефекта на тези промени върху другите пазари. Частичното равновесие се постига при допускането на „равни други условия“, при презумпцията, че другите пазари са постоянни.

Но икономистите са убедени, че предположението „при равни други условия“ е теоретично полезно, но практически не е вярно. Индивидуалните пазари, които съгласуват поведението на индивидуалните субекти, не са изолирани. Ясно е, че изборът на потребителите какви стоки и услуги да закупят зависи от производствените решения на фирмата. Те пък зависят от фирмените решения на пазарите на факторите на производството. На факторните пазари поведението на фирмите определя потребителските доходи и детерминира потребителското поведение и т. н. Следователно индивидуалните пазари са в непрекъснат процес на взаимодействие, който изгражда икономиката като сложна система от взаимозависими елементи. Затова координирането на индивидуалното поведение чрез индивидуалните пазари и чрез механизма на търсенето и предлагането не е достатъчно. Необходима е съгласуваност в рамките на цялата икономика. Именно тази съгласуваност, съвместимостта на индивидуалните избори в пазарната система като цяло, се определят като общо пазарно равновесие. То е равновесие, което се установява при взаимодействието на индивидуалните пазари. То е едновременно равновесие между различните пазари, равновесие в мащабите на националната икономика.

Необходимо е да се уточни, че това е логиката на микроикономическото общо пазарно равновесие, което е равновесие между взаимнозависимите обособени пазари. За разлика от общото пазарно равновесие в микроикономиката макроикономическото общо равновесие изследва равновесието между съвкупното търсене и съвкупно предлагане на стоки и производствени фактори в рамките на националната икономика.

Може да се констатира, че икономическата теория преимуществено е изградена върху моделите на частичното равновесие. Предпочитанието й се обяснява с факта, че анализът на общото равновесие е много по-сложен, което често е причина той да се пренебрегва. Но въпреки трудностите и съмненията съществува теория, която изследва общото пазарно равновесие. Тя има за цел да разкрие механизма на съгласуване и координиране на индивидуалните избори в цялата пазарна система, в мащабите на националното стопанство.

Б. Общата теория на пазарното равновесие се изгражда върху няколко методологически особености:

Тя разработва опростени модели - тоест и при анализа на общото равновесие е неизбежен подходът на абстрахирането. Той се обяснява с желанието да се опрости изследването, да се постигне яснота на изложението, независимо че това го отдалечава от реалния свят. Следователно смисълът на теорията на общото пазарно равновесие е да изгради логическата структура на взаимозависимостта между елементите в икономическата система, без да има претенции да е много близко до действителността. Смисълът е да се разбере моделът на взаимното свързване в икономическата система, така че да осъзнаем как отделната промяна оказва влияние върху другите елементи и върху цялата система.

Опростения модел на общото пазарно равновесие изследва двата основни потока в икономиката - потока на производствените рх, които се правят от фирмите, и потока на продуктите за потребление, осъществяван от домакинствата. По този начин моделите, които теорията на общото равновесие изгражда, са двусекторни. Съществуват само домакинствата и фирмите, които взаимодействат на продуктовите и факторните пазари. Срещу продажбата на фактори на производството домакинствата получават доходи (работна заплата, рента, лихви), с които закупуват необходимите им продукти. Със закупените фактори на производството фирмите произвеждат продукти, които продават на домакинствата и възстановяват направените рх.

В моделите на общото пазарно равновесие основа на поведението на домакинствата е максимизирането на полезността, а на фирмите максимизирането на Пч.

За да се преодолее сложността на взаимодействието между потребителския и производствения избор, теорията на общото равновесие изследва самостоятелно една икономика без производство, икономика на размяната. При нея потребителите взаимодействат при дадени (внесени) стоки. Впоследствие анализът се развива с въвеждането на производството, като се изследва равновесието в него, но при дадени производствени ресурси. Изследването се усложнява, като двете части на икономиката се събират, за да се изгради моделът на общото пазарно равновесие. 

Теорията на общото пазарно равновесие разработва моделите в условията на съвършена конкуренция -  продуктовите и факторните пазари са съвършено конкурентни, поради което и общото пазарно равновесие се постига чрез механизмите на „невидимата ръка“

Изследването на общото равновесие търси равновесната точка в рамките на националната икономика. Затова може да се приеме, че то използва подхода на частичното равновесие. Това означава търсеното количество да е равно на предлаганото количество за всички стоки и услуги в националната икономика. Следователно принципът „при равни други условия“, който е подходящ при частичното равновесие, не е полезен за взаимосвързаната система на общото равновесие.

2. Теория на благосъстоянието

А. Предмет и цели на теория на благосъстоянието - икономическата теория се занимава както с позитивен, така и с нормативен анализ. Освен описание и констатиране на икономическите процеси, тя се опитва да направи и тяхната оценка. Още повече че те винаги засягат повече от един човек. Това поставя необходимостта от сравнение и оценка на благосъстоянието на икономическите субекти, предизвикано от промяната в икономическите явления. Без съмнение това е трудна задача. Защото, за да се анализират нормативни проблеми, трябва да се разработят критерии и норми. Това е задачата на теория на благосъстоянието. Икономиксът на благосъстоянието изследва общественото благосъстояние. То безспорно не може да бъде измерено, но обществото преценява кое икономическо състояние да предпочете и кое не. Затова теорията на благосъстоянието разработва критерии за това.

Изследвайки обществената привлекателност на индивидуалното поведение на икономическите субекти, теорията на благосъстоянието създава модели за това, как трябва да изглежда обществото при едно или друго икономическо състояние. Първоначално тези модели определят оптималните ситуации, след което осъществяват избора между тях. Проблем на теорията са критериите за този избор.

Теорията на благосъстоянието излиза от ограничените рамки на икономическия анализ. Тя се опитва да разработи етически критерии и норми, според които резултатите от едно икономическо явление са желателни или не. В предвид факта, че моралната философия не е открила окончателните критерии за разграничаване на добро и зло, теорията на икономическото благосъстояние търси оня критерии за морални оценки, определени от интереса на взаимната изгода (взаимното осъществяване на индивидуалните интереси). Тя трябва да намери икономическите мотиви за справедливост. При това за индивидуалната справедливост, защото справедливостта винаги е индивидуална. Тя не може да се подчини на правила, наложени от някой или от обществото, а отговаря на практическите изисквания на икономическия живот. В този смисъл теорията на благосъстоянието е теория на рационалния избор, осъществяван не само от позицията на собствените интереси и цели, а и от гледна точка на интересите на другите икономически субекти. Изборът е ограничен не от изискванията за морал, а от ограничителните рамки на взаимната зависимост.

Б. Инструменти на теория на благосъстоянието

Функцията на общественото благосъстояние - тя изразява изборът на обществото между различни икономически състояния и дава обстоятелствата за това. Общественото благосъстояние е резултат от действието на много фактори. То зависи от обема на произвежданите стоки, начина на разпределението им, здравето на хората, свободното време, състоянието на околната среда, степента на образованост и т. н.

Но функцията на общественото благосъстояние, аналогично на индивидуалното предпочитание, може да се изследва чрез индиферентни криви, които подреждат обществените предпочитания на обществените комбинации от стоки. Това са т. нар. „криви на социалното безразличие“. Всички точки от тях показват национално комбиниране на две стоки с еднакво благосъстояние на обществото. Необходимо е обаче да се отбележи, че индиферентните за обществото криви се различават от индивидуалните криви на безразличие. Тъй като само индивидът може да прецени какво количество да потребява, индивидуалните индиферентни криви показват комбинация от обеми стоки. Кривите на социалното безразличие отразяват полезностите за членовете на обществото.

Теорема на Ароу за невъзможността - функцията на общественото благосъстояние се възприема като начин за оценяване на резултати от избора на повече от един човек и има целта да бъде групова функция на полезността. Тя обаче е абстрактна логика, която в обществото не е очевидна. На тази основа се изгражда теоремата на Ароу за невъзможността. Тя не отрича напълно логическата възможност на функцията на общественото благосъстояние, но я отнася само за обществения избор, основан на индивидуалните предпочитания.

Подход на Вилфредо Парето - в теорията на благосъстоянието като морален принцип, определящ оптималните състояния, авторитетно се е наложил подходът на Вилфредо Парето. Чрез този принцип се оценява дали общото пазарно равновесие в икономиката е желано, или не. Може също да се каже, че съвременната икономика на благосъстоянието се основава на кривите на безразличие на Еджуърт и на критерия и оптимума на Парето. 

Критерият на Парето, който може да се тълкува като подобрение по Парето, се изпълнява, ако с ресурсите, с които обществото разполага, се увеличава благосъстоянието на един икономически субект, без това да намалява благосъстоянието на друг. Подобрението по Парето облагодетелства един субект, без да ощетява друг. Общественото икономическо благосъстояние се увеличава. Ситуацията не е оптимална. В теория на игрите това е „игра с ненулева сума“. 

 Оптималност по Парето, определяна още като Парето – ефективност (Pareto efficiency), се постига тогава, когато икономическата промяна подобрява благосъстоянието на един субект за сметка на друг. Парето-оптималната ситуация е тази, при която не е възможно да се облагодетелства един човек, без това да засегне друг. Тоест една ситуация е ефективна по Парето, ако в нея няма възможност за Парето - подобрения. В теорията на игрите Парето оптималността е „игра с нулева сума“.

Парето - подходът може да се демонстрира чрез общото пазарно равновесие.

Придвижването по договорната крива показва промяна в ПАРЕТО – оптимална ситуация. При нея подобряването на благосъстоянието на единия потребител означава влошаване на другия. Според оптималността на Парето върху контрактната крива икономическото благосъстояние на обществото е максимално. В точките от нея пределните норми на заместване между стоките се изравняват за всички потребители. Следователно би могло да съществува оптимална размяна, без да се съпоставя полезността на един индивид с тази на друг.

Същата Парето-логика при общото равновесие в производството определя, че придвижването по кривата на производствената еф е Парето-подобрение. Парето-оптималността означава, че във всички точки от производствената договорна крива пределните норми на техническо заместване между ресурсите при алтернативното им използване се изравняват.

Общото пазарно равновесие едновременно в потреблението и производството реализира ситуация на Парето - оптималност, когато пределната норма на трансформация е равна на пределната норма на заместване.

Подходът на Парето е критикуван, защото не дава отговор за оптималното, равно и справедливо разпределение на доходите между икономическите агенти. Общото благосъстояние на обществото може да расте, когато се увеличава благосъстоянието на богатите, без да се променя това на бедните. Той не посочва също вероятностите за избор между няколко алтернативи, които биха подобрили положението на един индивид за сметка на друг. Затова подходът на Парето се определя като „малко повече от ограничена безполезност“, което позволява той да се допълни с критерий за равенство в разпределението.

         Подходящ анализ в тази посока е моделът на граница на възможната полезност

Example of a Pareto frontier. The boxed points represent feasible choices, and smaller values are preferred to larger ones. Point C is not on the Pareto Frontier because it is dominated by both point A and point B. Points A and B are not strictly dominated by any other, and hence do lie on the frontier.

A production-possibility frontier is an example of a Pareto Efficient Frontier. The connected line of red points represents Pareto optimal choices of production.

На абсцисата е отбелязана полезността на субекта X (U_X), а на ординатата полезността на Y (U_Y). Границата на възможната полезност показва точките, в които увеличаването на полезността на Х означава намаляване на полезността на Y. Следователно във всички точки от границата на възможната полезност комбинациите между полезността на X и полезността на Y са оптимални по Парето. Всички точки под границата са Парето-неефективни. Придвижването към границата на възможната полезност осъществява Парето-подобрение за единия или за двамата индивиди. Комбинациите в точките над границата са полезни за тях, но са недостижими, поради ограничеността на благато. Следователно границата на възможната полезност показва предела на полезността, който в една икономика може да се достигне.

  

Границата на възможната полезност показва възможните ефективни комбинации на полезността, но не определя доколко те са справедливи. Съгласуването между ефективността и справедливостта би могло да се изследва чрез кривите на социалното безразличие (S)

В т. Z кривата на възможната полезност и кривата на социалното безразличие се допират, наклонът им е еднакъв, което показва, че общественото благосъстояние се максимизира, разпределението е ефективно и справедливо. В т. D разпределението за Х и У е неефективно. Точка Е, въпреки че демонстрира по-малко обществено благосъстояние, е под предела на възможната полезност на икономиката и е нежелана. Следователно в т. Z е единствено възможната хармония между ефективността и справедливостта. Хармония, която в смесената икономика се постига чрез пазара и регулативната намеса на държавата.