1. Концепция на Д. М. Кейнс за определяне на обема на производството (за макроравновесието)
Разработен в основния му труд ”General theory of employment, interest & money“. Джон Мейнард Кейнс застъпва тезата, че пазарната икономика не е в състояние автоматично да преодолее депресията и да възстанови пълната заетост на производствените фактори, защото има механизми противодействащи на системата сама да си създава ново равновесно равнище.
В подкрепа на тезата си Д. М. Кейнс изказва следните предположения:
В подкрепа на тезата си Д. М. Кейнс изказва следните предположения:
А. Пазарната икономика не може сама да гарантира достатъчно AD, което да погълне производството при пълна заетост в икономиката - това е така, защото част от доходите се отклоняват като спестявания и ако спестяванията са по-големи от инвестициите общата величина на разходите на домакинствата и бизнеса ще е недостатъчна за изкупуването на произведените стоки. Недостатъчното AD рефлектира върху AS като фирмите са принудени да го намалят. Ето това е механизма на рецесията.
Б. Лихвения % не може да балансира спестяванията и инвестициите, защото те се определят от различни фактори:
- решението на хората да спестяват се определя главно от реалния доход, а не толкова от лихвения %
- решенията на фирмите да инвестират капитали се определя от техническия прогрес, от рентабилността на съответното производство и от очакванията за по-добра стопанска конюнктура в бъдеще, а не толкова от лихвения %.
В. Работните заплати и цените в краткосрочен период не са гъвкави - следователно не са в състояние да саморегулират икономическата система и да създадат пълна заетост в икономиката. Нещо повече тенденцията към намаляване на работната заплата ще намали доходите на потребителите и ще съкращава обема на AD, а това ще води намаляване и на AS и ето я рецесията.
Дж. Кейнс заключва, че при промени в AD фирмите ще реагират не толкова чрез цените, а чрез промяна на AS. Следователно кривата на AS не е вертикална, а е полегата, плавно извисяваща се надясно. Той счита, че единствено кривата на AD ще определи обема на AS.
Според Дж. Кейнс икономическите сили, които могат да ориентират икономиката към равнище на потенциално AS са монетарната и фискалната политика на държавата, правителствените разходи и т. н. - дори при висока безработица пазарната икономика може да остане в дългосрочно равновесие, защото няма механизъм, който да тласка автоматично икономиката към равнището на потенциалното съвкупно производство.
Елементи на AD - за да си изясним, защо се променя БВП (GDP) трябва да се разбере, защо се измества кривата на AD, а това изисква анализ на елементите на съвкупното търсене.
AD = ∑ C + I + G + (X - M)
Кейнс твърди, че ще се предлага само такова Q което е достатъчно да посрещне очакваното търсене на домакинствата, инвеститорите, правителството и чужденците. Тоест ключовия елемент в Кейнсианската макроикономическа теория е идеята за очакваното AD - ако производителите очакват, че ще има търсене, те ще произвеждат необходимите блага и обратно, когато част от машините и работниците ще бездействат
Относително тегло на всеки един от елементите на AD (специфично е за всяка страна) - в България през 80-те изглежда така: С- 55% ; I- 32% ; G- 15% ; X-M- (-2%)
За макроикономическо пазарно равновесие може да се говори тогава, когато съществува равенство между очакваното или прогнозно съвкупно търсене и общия доход (съвкупното предлагане). При такова равнище на дохода има равенство между предвидените изземвания и предвидените добавки към потока на дохода. Тази балансираност не провокира тенденции към разширяване или свиване на равнището на съвкупното производство
2. Подходи за изучаване на макроикономическото пазарно равновесие
За изучаването и поддържането на макроикономическото пазарно равновесие могат да се използват 2 подхода:
1) Подходът на съвкупното търсене и съвкупното предлагане и
2) Подходът на потоците
А. Подход на AD и AS - да разгледаме първо подхода на съвкупното търсене и съвкупното предлагане (според опростения модел на Д. Кейнс). Приемаме, че отчитаме само операциите в частния сектор на една затворена икономика (за опростяване на анализа се абстрахираме от външната търговия, от монетарните фактори, от държавата и съответно от влиянието на данъците и на правителствените разходи), в която равнището на цените при пълна заетост е неизменно. Когато съвкупното търсене (AD) надхвърли потенциалното равнище на дохода, равнището на цените започва да се повишава. Вследствие на това номиналните парични доходи могат да нарастват, но реалните остават на равнището на пълната заетост. При това положение съвкупното търсене (AD) се олицетворява от съвкупните разходи (AE), които при приетите ограничения обхващат само разходите за потребление (C) и инвестиции (I).
AD = AE
Общата стойност на съвкупното производство се олицетворява от съвкупното предлагане (AS). И ако ОЧАКВАНОТО СЪВКУПНО ТЪРСЕНЕ (AD) е равно на СТОЙНОСТТА НА ПРОИЗВЕДЕНАТА ПРОДУКЦИЯ (AS), ще е налице макроикономическо пазарно равновесие (когато очакваното AD = AS). Тоест:
AS = очакваното С + очакваните I (AD)
При Кейнсианския модел икономиката е в равновесие, когато потокът от доходи, генерирани от произведените блага при дадено равнище на цените, е достатъчен тези блага да бъдат купени. Това може да се запише по следния начин:
Общото производство = очаквано потребление + очаквани инвестиции (или общия доход)
Или ако е налице равенство между очаквания размер на доходите (очакваното AD) направени от домакинството и инвеститорите и произведените през дадения период блага (AS) ще има макроикономическо равновесие. Тогава фирмите ще се стремят да запазят обема на производството си и през следващия период.
- Ако очакваните потребителски и инвестиционни разходи (AD) > от стойността на произведените през периода блага (AS), фирмите ще трябва да продадат повече блага, отколкото са произвели. Следователно складовите им запаси ще намалеят под нормално необходимите и през следващия период фирмите трябва да увеличат обема на текущото си производство. Това ще увеличи заетостта и доходът ще се увеличи.
- Ако очакваните потребителски и инвестиционни разходи (AD) < от стойността на произведените през периода блага (AS), фирмите няма да продадат цялото произведено количество, складовите запаси ще нараснат над нормално необходимите и през следващия период фирмите ще намалят обема на текущото производство. Това ще намали заетостта и дохода ще намалее.
Изводът е, че икономиката има винаги тенденция към такова равнище на производство, при което очакваните потребителски и инвестиционни разходи (AD) = Дохода (Y), тоест тенденция към поддържане на макроикономическо равновесие. Графически това може да се покаже така:
Равновесие между съвкупно търсене и общ доход (съвкупно предлагане)
Б. Подходът на потоците – вторият подход за изучаване и поддържане на макроикономическото равновесие е подходът на потоците, или на изземванията и добавките. Съвкупното търсене (AD) може да бъде представено и като общ доход (Y) – изземванията (спестяванията и данъците - отклонявани от общия доход поток) + добавките (инвестициите и правителствените разходи - насочвани към общия доход поток).
AD = Y – Изземванията (S + Tx) + Добавките (I + G)
Условие за макроикономическото равновесие е равенство между спестяванията + данъците = очакваните инвестиции + очакваните правителствени разходи: т. е равенство между двата потока (между изземванията и добавките):
S + Tx = I + G
Изземвания > Добавките - очакваното потребление (AD) < текущото производство (AS). Следователно складовите запаси ще се увеличат и през следващия период производството ще трябва да се намали, с което обаче ще намалее заетостта и дохода.
Изземванията < Добавките - очакваното потребление (AD) > от текущото производство на стоки (AS). Следователно складовите запаси ще намалеят под нормалното равнище и през следващия период производството ще се увеличи. Това води до увеличаване на заетостта и на доходите и ще се намали безработицата.
И двата подхода, всеки по свой начин, разкриват условията за макроикономическо пазарно равновесие.
3. Принципът за ефективното търсене
А. Същност на принципа на ефективното търсене - според Дж. Кейнс националния доход (НД) се разпределя като потребление (C) и натрупване (S - спестяване). С увеличение на заетостта се увеличават доходите, а оттам и потреблението, но то не расте с такъв темп с който растат доходите, защото хората имат склонност към спестяване. Относителното спадане на потреблението води и до спад на действително предявеното търсене, а то влияе на производството и заетостта ако склонността към инвестиции у бизнеса не се разминава със склонността към спестяване у потребителите. Недостатъчното потребителско търсене (AD) може да се компенсира с увеличаване на разходите за инвестиции (I), с което ще расте производственото потребление, като обема на инвестициите е определящ фактор за определяне на заетостта. За Кейнс обемът на инвестициите зависи от подбудите за инвестиции. Предприемачът инвестира дотогава докато нормата на възвращаемост и лихвения % се изравнят. С инвестирането рентабилността на капитала намалява, докато лихвения % е устойчив в относително тесни граници.
Б. Фактори, влияещи върху величината и структурата на потреблението:
Величината на Разполагаемия доход (DI) - най-важния фактор. Той представлява дохода, който домакинствата получават от фирмите за производствените фактори – изплатените лични данъци + социалните плащания на правителството.
DI = C + S
C - потребление
S - спестяване
Всяко домакинство харчи доходите си специфично, но има правила, по които хората разпределят своите доходи в зависимост от величината на доходите си - Пример: домакинства с ниски доходи ги изразходват изцяло за закупуване на предмети от първа необходимост. С нарастване на дохода разходите за стоки от първа необходимост от всяка единица добавъчен доход намаляват, а се увеличава дела на разходите за други стоки.
Отношение между доход, потребление и спестяване - за да го разберем трябва да изследваме закономерността, на която се подчинява разпределението на всяка допълнителна единица доход чрез функциите на потреблението и спестяването:
1. Функция на потреблението - изразява зависимостта между разполагаемия доход (DI) и потреблението (C) - когато DI нараства разходите за текущо потребление нарастват с по-бавни темпове в сравнение с темповете на нарастване на разполагаемия доход, защото все по-голяма част от всяка добавъчна 1 - ца доход ще се използва за спестяване.
Y (Дохода) = GDP – Tx + Trp
Този резултат се получава, ако се използва принципа на равенството между входящите (Y + Trp) и изходящите (C + S + M - X + Tx) потоци на домакинствата. Функцията на потреблението има следния вид:
C = a + c . Y
,където
а (автономното потребление) - потреблението, което не зависи от величината на дохода
c - коефициент, показващ съотношението между изменението на потреблението и изменението на разполагаемия доход - това е MPC (пределна склонност към потребление).
MPC показва каква част от всяка допълнителна единица доход отива за потребление:
MPC показва каква част от всяка допълнителна единица доход отива за потребление:
MPC (Marginal Propensity to Consume) = ΔC / ΔY
0 < MPC < 1 защото изменението на C е винаги по-малко от изменението на Yd
2. Функция на спестяването - MPS (Marginal Propensity to save) отношението между изменението на размера на текущото спестяване към изменението в текущия разполагаем доход
MPS = ΔS / ΔY APS = S / Y
MPS + MPC = 1 APS + APC = 1
Фактори извън дохода, влияещи върху потреблението - изследванията на Саймън Кузнец показват, че хипотезата на Д. М. Кейнс за намаляването на APC с увеличаване на дохода е вярна само в краткосрочен период (потвърждава се от статистиката на семейните бюджети). В дългосрочен период обаче дела на потреблението в дохода е относително постоянна величина независимо от увеличаване на дохода.
4. Кейнсианска крива на съвкупното предлагане (AS)
При анализа на съвкупното търсене и предлагане, простият кейнсиански модел изглежда като графика. Кривата на съвкупното предлагане (AS) е хоризонтална линия при фиксирано равнище на цените Р0. Промените в съвкупното търсене (AD) са причина за изменение на съвкупния доход без промяна на ценовото равнище.
Съвкупен доход (Y) (лв.) Кейнсиански модел на фиксирани цени
Показва традиционното кейнсианско твърдение за съвкупното търсене (AD) като фактор на доходното равновесие. Но днес няма икономист, който да може да аргументира тезата, че кривата на съвкупното предлагане (AS) е винаги хоризонтална линия при всяко равнище на съвкупния доход. Повечето представители на кейнсианския икономикс днес обосновават кривата на съвкупното предлагане, показана на графиката. При ниски равнища на съвкупен доход, кривата е гладка. В този отсек (кейнсианската зона) нарастването на съвкупното търсене се асоциира с увеличаването на производството, но не и на цените. Този гладък отсек от кривата на съвкупното предлагане отразява кейнсианската вяра, че инфлацията не е проблем когато безработицата е висока. Когато равнището на съвкупния доход нараства, приближавайки потенциалното му равнище (Yр), кривата на съвкупното предлагане става по-стръмна.
5. Макроравновесие при безработица
Макроикономическото равновесие е такова състояние на икономиката, при което търсеното количество реален БВП е равно на предлаганото количество реален БВП при дадено равнище на цените. То е равновесие на краткосрочните променливи. В зависимост от взаимовръзката между краткосрочното и дъглосрочното съвкупно предлагане, а следователно и в зависмост от различието между потенциалния и реалния БВП, съществуват три варианта на макроикономическо равновесие:
А. Макроравновесие при естествен темп на безработица - в този случай имаме равенство между потенциален и реален БВП, както и между дългосрочно и краткосрочно съвкупно предлагане. Икономиката функционира на равнището на своя капацитет.
Б. Макроравновесие при безработица над естествената норма - тогава икономиката функционира под капацитета си, реалният БВП е по малък от потенциалния. Това е рецесионно или депресионно състояние на икономиката.
В. Макроравновесие под естествената норма на безработица - икономиката е прегряла и функционира над икономически ефективния си капацитет. Състоянието е инфлационно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар