Дотук разглеждахме балансирано и стабилно развитие на икономиката, което се характеризира с три основни момента:
1) Реално нарастване на производството;
2) Пълна заетост на ресурсите (без нея няма потенциално съвкупно производство) и
3) Устойчиви цени.
1) Реално нарастване на производството;
2) Пълна заетост на ресурсите (без нея няма потенциално съвкупно производство) и
3) Устойчиви цени.
Икономическото развитие не протича гладко. То преминава както през периоди на оживление и подем, така и през периоди на кризи и депресии, които при това се редуват в определен ритъм и последователност. Т. е. МАКРОИКОНОМИЧЕСКОТО ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ не е състояние на икономиката, характерно за цялостното й развитие, защото се характеризира с колебания в присъщите му величини като БВП, заетост и цени.
В икономическата теория това непрекъснато пулсиране на икономическата система се нарича цикличност на производството (икономически, делови цикъл). Цикличността в производството води началото си от първата четвърт на XIX в., когато промишленото производство заема трайно място в икономиката и започва да определя структурната характеристика на националното стопанство. Първо, нестабилността в развитието на текстилната промишленост е описано през 1825 г. Това дава основание да се констатира, че след прехода към масовото машинно производство икономическото развитие не се осъществява равномерно, а циклично. Това не означава, че преди това не е имало периоди на неравномерности, но те са били причинени от неблагоприятни климатични условия, епидемии, войни, земетресения и др., които са оказвали пагубно влияние върху предимно селскостопанското производство тогава. Но това са били кризи на упадък на производството. За разлика от тях, промишлените кризи са кризи не само на недопроизводството, а на свръхпроизводството, при което обаче голяма част от хората мизеруват.
Независимо от двеста годишната история на цикличното развитие икономическата теория и досега не е дала пълно и категорично обяснение за причините и механизма на цикличното развитие на икономиката.
1. Същност на циклите на деловата активност
А. Определение - икономически (бизнес) цикъл е възходящо или низходящо движение на стопанската активност измерено с колебанията на безработицата, цените и Реалния БВП.
Емпиричните данни показват, че периодите на експанзия и ниска безработица са следвани традиционно от депресии с отрицателни темпове на БВП. Тези колебания в икономиката се измерват чрез измененията в макроикономическите величини и най-вече с абсолютния обем на реалния БВП.
Б. История на кризите на свръхпроизводството - историята е показала, че няма два напълно еднакви цикъла, макар циклите да се повтарят периодично. Според периода на повторяемост се различават къси (6 - 10 г.) и дълги (30 г., Кондратиеви) цикли. Дългите цикли са фона, върху които се формират и протичат кратките циклични колебания: 1825 г.- Англия, 1836 г. - Англия и САЩ, 1847 г. - Англия, САЩ, Франция, Германия, 1857 г. - Световна икономическа криза, Световни икономически кризи - 1866, 1873, 1882, 1890, 1907, 1920, 1929 -1933, 1948, 1957, 1960, 1969, 1974, 1982, 1991 г, 1997 г., 2008 - 2013 г.
ЗАКОНОМЕРНОСТИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ:
Най-общо се наблюдава скъсяване на цикъла - до ВСВ продължителността на цикъла е 8/12 г., а след това 5/8 г. като кризите след войната са с по-малка дълбочина. Това поражда и термина рецесия - продължителна пауза (две последователни тримесечия), през която производството се свива незначително, а не както е при истинските кризи.
- Периода (1929-1933 г.) е т. нар Голяма депресия - реалния БВП спада с около 25 % и едва през 1939 г. е достигнат производствения обем от 1929 г.
- Една от най-голямите следвоенни криза е през 1974/5 г. - тя напомня по дълбочина “Голямата депресия”. Важна нейна особеност е преплитането й с кризи от други сфери на световното стопанство - енергийната, екологичната, суровинната и продоволствената.
- Подобни характеристики има кризата от 1980-1982 г.- тя за Англия и Канада е най-тежката след ВСВ и най - голямата финансово-икономическа криза след Голямата депресия - тази от 2008 - 2013 г.
Особеностите в проявлението на различните цикли през различните периоди на тяхната еволюция се обуславят от промените във вътрешните и външните фактори.
В. Цикъл на кризата - цикъл е: времето от началото на една криза до началото на друга криза. Казано чрез езика на макроикономическите величини цикъла се простира между две максимални значения на БВП, цените и минимални на безработицата.
А. КЛАСИЧЕСКИ ВИД НА ФАЗИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ЦИКЪЛ - икономическия цикъл включва в себе си следните фази: (1) криза, (2) депресия, (3) оживление и (4) подем.
- Свръхпроизводство на стоки (вследствие се появяват залежи на стоки);
- Рязко намаляване на цените (през Голямата депресия с 55 %);
- Съкращаване размерите на производството (с 15/25 %);
- Масово фалиране на предприятия (в САЩ 85 хил.);
- Увеличаване на безработицата;
- Намаляване на работната заплата;
- Криза в парично-кредитната система (рязко повишаване на лихвените % и намаляване на печалбите).
Фаза на Депресия
- Постепенно изчезване на стоковия излишък;
- Спира намаляването на цените;
- Намаляване на лихвения %;
- Заетостта се задържа.
- Постепенно изчезване на стоковия излишък;
- Спира намаляването на цените;
- Намаляване на лихвения %;
- Заетостта се задържа.
Фази на Оживление и Подем
- Бързо нарастване на производството;
- Повишаване на цените на стоките;
- Намаляване на безработицата;
- Увеличаване на работната заплата;
- Голямо търсене на кредити и широко инвестиране.
- Бързо нарастване на производството;
- Повишаване на цените на стоките;
- Намаляване на безработицата;
- Увеличаване на работната заплата;
- Голямо търсене на кредити и широко инвестиране.
Причини за излизане на икономиката от криза:
1) Намаляване на цените на стоките и услугите;
2) Съкращаване на размерите на производството;
3) Унищожаване на част от стоките;
4) Намаляване на работната заплата;
5) Обезценяване на елементите на постоянния Кл;
Б. ДРУГИ СХВАЩАНИЯ ЗА ЦИКЪЛА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА
Схващане на Артър Бърнс и Уесли Митчъл – според тях бизнес циклите са „вид колебания в общата икономическа дейност на нации, които организират работата си в бизнес предприятия“. Според Бърнс и Митчъл рецесията е: периодично настъпващ период на намаляване на AS, доходите, заетостта и търговията, който продължава от 6 до 12 м. Пълния бизнес цикъл според тях продължава от спад до спад. Икономическия цикъл съдържа две преломни точки: връх (предхождан от експанзия) и дъно (предхождано от свиване).
Фази на цикъла според А. Бърнс и У. Митчъл
Анализ на графиката: Малко след минималната точка на дъното възниква краткотрайната фаза на оживлението, която прераства в по-продължителната фаза на експанзията (разширението), простираща се до върха. А след максималната точка на върха възниква краткотрайната фаза на рецесия, която прераства в по-продължителната фаза на контракцията (свиването, депресията). Ако една рецесия е изключително дълбока както е през 1929/33 г. се нарича Депресия. Формално за икономиката на САЩ се счита, че е в Рецесия, когато в две последователни тримесечия е с намаляващ БВП.
На основа изследванията си върху бизнес-циклите Бърнс и Митчъл правят следните изводи:
- Пълните цикли (измервани от спад до спад) варират в своята продължителност от 25 до 100 м. Тоест продължителността им не е точно определена
- След ВСВ фазата на рецесията започва да се скъсява, а експанзиите са станали по-дълги.
- За периода 1854–1938 г. в 45 % от времето икономиката на САЩ е била в рецесия, а в периода 1945-1989 г. само в 25 %.
- Намалява дълбочината на отклоненията по време на икономическите кризи. Ако до 1948 г. колебанията са с амплитуда +-20 %, то след това са +- 6 %
Приема се, че определящите бизнес-цикъла фактори имат малко въздействие върху дългосрочната тенденция на икономиката - т. е бизнес-цикъла е краткотрайно отклонение около тренда.
Схващането на Йосиф Шумпетер - според него критичните точки са не Върхът и Дъното, а ТОЧКИТЕ НА ПРЕЛОМ в тенденциите на БВП, в които цикличната крива се огъва. Преломните точки са пресечните точки на цикличната крива с трендовата крива на дългосрочно развитие (A, B, C, D).
Според Шумпетер фазите на цикъла са: разцвет, рецесия, депресия и възстановяване
Колкото повече развитието на икономиката се отдалечава от околността на дадена точка на равновесието, толкова повече нарастват задържащите това развитие сили (независимо дали това отдалечаване е нагоре или надолу). Т. е. при разцвет се засилват задържащите сили, а при рецесия се засилват ускоряващите сили.
2. Концептуални подходи за обяснение на причините и механизмите на цикличното икономическо развитие
Теориите за обясняване на икономическите кризи се появяват в средата на XIX в. (т. е непосредствено след първите кризи), но и досега това е икономическа теоретична област с най-различни възгледи. Най - добре би било, ако има една теория за бизнес цикъла валидна за всички страни в света, но на практика това е трудно постижимо, защото големината, ритъмът и причините за икономическите цикли в различните страни и периоди са много различни. Така например цикличните колебания в малките държави, които са много зависими от международните пазари, се различават съществено от тези в големите държави, които са по-малко зависими от външната търговия. Или страните – износители на суровини изпитват шокове, различни от тези в страните-износители на готова продукция. Независимо от тези специфични особености на всеки икономически цикъл, всички те имат и много общи основни характеристики, което и дава основание да бъдат разглеждани систематично.
Също така особеност на Теорията на икономическите цикли е, че се развива във връзка с капиталистическото стопанство, защото:
(1). Представителите на съответните школи и направления са съвременници на това стопанство и изследователи на неговите проблеми (първите социалистически държави възникват 20 - те години на XX в.) и
(2). Защото цикличността съществува в страните с развито национално стопанство
(1). Представителите на съответните школи и направления са съвременници на това стопанство и изследователи на неговите проблеми (първите социалистически държави възникват 20 - те години на XX в.) и
(2). Защото цикличността съществува в страните с развито национално стопанство
Това разбиране се поддържаше от редица икономисти, но от края на XX в. започва да се налага схващането, че кризите са еднакво присъщи на икономическото развитие, независимо от типа на стопанската и политическа система.
ТЕОРИИ ЗА ЦИКЛИЧНОТО РАЗВИТИЕ - могат да се обособят в 2 групи:
А. Първа група теории за обяснение на кризите - търсят причините за цикличността на производството извън икономическата система (екзогенни причини):
Уилям Стенли и Ерберт Джевонс - първопричината за икономическите кризи е въздействието на слънчевите петна, защото от различната интензивност на слънчевата радиация зависи селскостопанското плодородие (а от там и останалата икономическа дейност).
Вилфредо Парето (1848 - 1923) и Артур Сесил Пигу (1877 - 1959 г.) - в основата на цикличността на производството е психологията на човека (песимизъм или оптимизъм за бъдещето). Това и обуславя интензитета на тяхната икономическа дейност.
Б. Втора група теории за обяснение на кризите - според тях причините за цикличността на производството са вътрешни за икономическата система (ендогенни причини). Теоретична възможност за кризисно развитие на производството има още в простото стоково стопанство. При присъщата на това стопанство разпокъсаност на производството и недостиг на информация за търсенето е било напълно възможно да се произведат стоки в излишно количество, т. е. повече от търсенето и те да не могат да бъдат продадени.
а) Жан Б. Сей и Давид Рикардо (1772 - 1823 г.) - считат, че всяка покупка е и продажба (стоките са се разменяли срещу други стоки) и S и D са винаги в равновесие и свръхпроизводство при това положение като цяло, в мащабите на цялото общество е невъзможно. За Ж. Б. Сей - стопанството се саморегулира и развива безкризисно. Д. Рикардо, подобно на Сей, считал че всеки човек произвежда или за продажба или за потребление и продава само с цел да купи друга стока, която има полезност за него или ще му послужи за бъдещо производство. (развива възгледа си в основния си теоретичен труд „Принципи на политическата икономия и данъчното облагане“)
Сей и Рикардо допускат частично свръхпроизводство - някаква отделна стока може да бъде произведена в излишно количество, но това не може да се случи едновременно с всички стоки. Това твърдение на двамата класици обаче не е вярно, защото пропуска две възможности за развитие на криза в икономическата система:
- Първа възможност - свързана с функцията на парите като средство за обръщение. При простото стоково производство формулата на обръщение е Стока – Пари - Стока. Възможно е обаче след като продаде стоката си и получи парите, да ги задържи и да забави покупката на другата стока. Това формира свръхпроизводство на дадената стока или няколко вида стоки.
- Втора възможност - свързана с функцията на парите като платежно средство. При купуване на стока на кредит е възможно купувача да се окаже неплатежоспособен в момента на изтичане на срока на кредита поради падане цените на стоките или поради задръжки в реализацията на стоките.
б) Томас Малтус, Сисмонди и Хобсън - признават неизбежността на кризите и търсят причините за тях в това, че AS > AD. Сисмонди вижда реализирането на този излишък на външните пазари, но те имат ограничения, а и на тях се конкурират само челните индустриални държави. Хобсън говори за превишаването на производството на блага с производствено предназначение над производството на потребителски стоки. Той говори и за свръхпроизводство на капитал (излишък на спестяванията и инвестициите). Теза, която е повторена от Д. М. Кейнс - кризата е характерна с излишък на S и I.
В. Съвременни теории за обяснение на кризите - с развитието на едно капиталистическо стопанство се увеличава и възможността за превръщането на потенциалните възможности от кризи в реални. Исторически това става с достигането на някаква степен в развитието на капиталистическото стопанство, когато нарушаването на кръгооборота на индивидуалния капитал започва да смущава кръгооборотите на другите капитали, а от там се стига до нарушаване и на кръгооборотите на обществения капитал. Според основната теза на съвременните теории като обща причина за цикличността се сочат процесите на движението в СЪВКУПНОТО ТЪРСЕНЕ (AD) и СЪВКУПНОТО ПРЕДЛАГАНЕ (AS)
I. ЦИКЛИ НА СЪВКУПНОТО ТЪРСЕНЕ (AD) - според американския икономист Оукън повечето са такива. Няма съмнение, че цикличност на производството има, когато е налице смяна в темпа на деловата активност и възходящото движение се сменя с низходящо. Това означава, че са настъпили промени в AD и AS, довели до изменение на деловия цикъл. Предизвикването на рецесия като определяща фаза на цикъла в резултат на горните промени може да се илюстрира графично така:
Кейнсиански възглед за икономическия цикъл - пазарните сили прехвърлят свиването (както и разширяването) на стопанската дейност от един отрасъл във всички останали. Тази верижна свързаност по време на криза (когато властва песимизма в бизнеса) ускорява движението към дъното и обратно, при възходящо движение (увеличените инвестиции във взаимодействие с принципа на мултипликатора) тласкат икономиката нагоре. Кейнс твърди, че оставена на собствените си закономерности пазарната икономика се характеризира с нестабилност и се люшка между икономическата рецесия и икономическия бум. Влияе т. нар „animal spirit“ (животински дух).
II. ЦИКЛИ НА ПРЕДЛАГАНЕТО (AS) - Деловите цикли съществуват, защото се изменя разликата между потенциалното и действителното AS - След 1972 г. (петролната криза) се разбира, че промените в AD не са единствена причина за циклите. Събитията от този период (покачването на цените на петрола на световните пазари, промените в курса на USA $, намаляването на Пт в САЩ и другаде) предизвикват внезапни промени в AS, чиято крива се премества наляво и нагоре.
Анализ на графиката: намаляването на предлагането съпроводено с увеличение на цените контрастира с модела, при които AD се понижава и заедно с това се понижават цените. Тоест графиката онагледява класическа Стагфлация (стагнация + инфлация), характерна за циклите от 1974/5 г.
Школа на рационалните очаквания (Робърт Лукас и Робърт Баро) - считат, че неголемите колебания в икономиката са истинските цикли на деловата активност. Промените в реалния БВП се дължат и съответстват на шоковете на AS (в частност на Пт), а не на промени в AD. Този възглед противоречи на тезата, че цикъла се свежда до колебания в AD (Кейнсианската теза).
Деловия цикъл като функция от Стопанската политика - изтъкването на психологическата нагласа в кейнсианската теория не е задоволително обяснение за източника на цикъла в икономиката на САЩ след ВСВ. Засилва се усещането, че рецесиите са произлезли от Капитолия - понякога макроикономическата политика включва недобре обосновани от Федералния резерв рестрикции в монетарната политика, намаляващи инфлацията, но предизвикващи рецесия (намаляват стимулите за предлагане). М. Фридмън казва, че циклите в производството на САЩ винаги са били предшествани от промени в паричния запас.
Източник на промени в монетарната политика е и смяната на политическия контрол върху Белия дом – Демократическата партия предпочита експанзионистична монетарна политика, с цената на малко по-висока Инфлация. Републиканците рестриктивна монетарна политика. Предпоставки за т. нар. “политически бизнес цикъл” има по време на предизборната борба. Тогава чрез експанзионистична монетарна политика се предизвиква изкуствена делова активност. След спечелването на изборите следва рестриктивна монетарна политика с оглед намаляването на инфлацията.
3. Кондратиеви дълги вълни
ТЕОРИЯ ЗА ДЪЛГИТЕ ВЪЛНИ - нейн създадел е проф. Николай Кондратиев и е доразвита от Й. Шумпетер и Герхард Менш (Технологичния пат - иновациите преодоляват депресиите).
Теорията за дългите вълни (дългите цикли) в икономическата наука се повява през 1925 г. с издаването на „Дългите цикли в конюнктурата“. Към въпроса за „Дългите вълни“ Н. Кондратиев пристъпва в процеса на изучаването и изследването на икономическите кризи в капиталистическите страни, които са се повтаряли периодично през 7 – 11 г.. Той, подобно на редица други изследователи ги приемал като органически присъщи на капиталистическата икономическа система.
Концепцията на Н. Кондратиев - кризите имат три основни фази: криза, депресия, подем. С това той отхвърля оживлението като фаза на цикъла, защото го разглежда като преход от депресията към подема.
А. Кондратиев счита, че за икономическото развитие на изследваните от него капиталистически страни са характерни Дълги вълни (всяка дълга вълна има възходяща и низходяща част):
- Първи дълъг цикъл - възходящата вълна (1789 - 1814 г.) и низходяща вълна (1814 - 1849 г.). Цикъла продължава 60 г.
- Втори дълъг цикъл - възходяща вълна (1849 - 1873 г.) и низходяща вълна (1873 - 1896 г.). Цикъла продължава 47 г.
- Трети дълъг цикъл - възходяща вълна (1896 - 1920 г.) и низходяща вълна (1920 - 1945 г.). Цикъла продължава 49 г.
- Четвърти дълъг цикъл- възходяща вълна (1945 - 1973 г.) и низходяща вълна (1973 - 1990 г.). Цикъла продължава 45 г.
- Пети дълъг цикъл - възходяща вълна (1990 - 2008 г.) и низходяща вълна (2008 - 2025 г.)
- Пети дълъг цикъл - възходяща вълна (1990 - 2008 г.) и низходяща вълна (2008 - 2025 г.)
Б. ”Четирите емпирични правилности” на Кондратиев - изведени са въз основа на анализа на средното равнище на стоковите цени, движението на лихвата, работната заплата, външнотърговския оборот.
- Първа емпирична правилност - преди началото на възходящата вълна на всеки голям цикъл има значителни изменения в условията на стопанския живот на обществото. Това са технически изобретения, изменения в техниката на производство, засилва се ролята на нови страни в световното стопанство. Това е периода около 20 г. преди началото на възходящата вълна (тоест в средата на низходящата вълна на предишния цикъл).
Разликата между появяването и приложението на новите технологии за първите три дълги цикъла е 20 г. Пример:
- За първия цикъл в края на XVIII в. тези открития са в текстилната промишленост и черната промишленост
- За втория цикъл откритията са: строителството на жп-линии
- За третия цикъл откритията са: електричеството, радиото, телефона,
- За четвъртия цикъл откритията са: авиация, атомна енергия, антибиотиците
- За петия цикъл са: компютрите и интернет
Големия въпрос, възникващ от първото емпирично правило е за това дали прогреса на техниката обуславя дългите цикли в икономиката или развитието на икономиката определя развитието на техниката и с това определя цикличността. За Кондратиев откритията и изобретенията са функция на потребностите на производството. Тоест развитието на техниката е част от закономерния процес на икономическо развитие.
- Втора емпирична правилност - периодите на възходящите вълни на циклите са по-богати на социални сътресения в живота на обществото (революции, войни), отколкото периодите на низходящите вълни.
- Трета емпирична правилност - низходящите вълни на големите цикли се характеризират и с продължителна депресия в селското стопанство.
- Четвърта емпирична правилност - в големите цикли се наблюдават периодични кризи (това са средни цикли с продължителност 7 - 10 г.). Те се проявяват във низходящата фаза на големите цикли и се характеризират с продължителност и дълбочина на депресията и краткост и слабост на подема.
Пример: по време на низходящата вълна в периода 1920 - 1945 г. се усещат трусове през 1937/8 г. Обратно при възходящата вълна на четвъртия цикъл (1945 - 1973 г.) е налице почти безкризисно развитие.
Характеристика на възходящата вълна на Дългия цикъл:
Характеристика на низходящата вълна на Дългия цикъл:
Графика на ДЪЛГИТЕ ВЪЛНИ в икономическото развитие на капиталистическите страни 
4. Антициклично регулиране
В промишлено развитите страни се провежда антикризисна и антициклична политика за смекчаване на отрицателното въздействие на кризите върху икономическото развитие и съкращаване времето на рецесиите. Като инструментариум се използват операциите на открития пазар на държавни ценни книжа, задължителните резерви на банките, лихвения процент, стимулирането на съвкупното търсене за сметка на държавния бюджет и др. С цел подпомагане на стопанската конюнктура държавата може да ограничи постъпленията в бюджета и да повиши държавните разходи в това число инвестиционно-капиталните блага, да стимулира частните инвеститори, а централната банка да увеличи предлагането на пари чрез намаляване на размера на незадължителните резерви на търговската банка. Освен това държавата би могла да съдейства за понижаване на основния лихвен процент, за увеличаване покупката на държавни ценни книжа на открития пазар и т. н. Това са само част от усилията на държавата, които тя полага, за да регулира интензивността на стопанския цикъл, чрез използване на система от ефективни икономически мерки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар