СЪЩНОСТ, ОРГАНИЗАЦИЯ И ПОВЕДЕНИЕ НА ФИРМИТЕ

Стопанската дейност в условията на пазарната икономика се осъществява от Фирмите - производителите на стоки и услуги. Те разполагат с производствена, търговска и финансова самостоятелност и вземат икономически решения водени от интереси, купуват от съответни пазари необходимите им производствени фактори, произвеждат стоки и услуги, които отново предлагат на пазара.

Фирмите чрез предлагането си формират обема и структурата на пазарното предлагане. Фирмите трансформират оскъдните ресурси в блага за обществото.

1. Същност, концепции и типологизация на фирмите

А. Фирмата - субект на пазарната икономика - от гледище на икономическата теория, фирмата е стопанска единица, извършваща разнообразна дейност по създаване на стоки и услуги и тяхната реализация. Тя е сложно обединение на материали и човешки ресурси, организирани и комбинирани по съответния начин с цел производство на определени блага. Координацията и управлението на фирмата се осъществява от предприемача, представляващ главен ръководител на стопанската единица. Фирмата е икономически субект, владеещ и стопанисващ капиталови активи, който сам отговаря за решенията в стопанската си дейност. Отношенията си с другите организации фирмата изгражда върху стопанска основа чрез инструментите на пазара.
Съществен момент на икономическа самостоятелност на фирмата е статута й на владелец на средствата за производство. Собствеността може да е различна (индивидуална, частна, държавна, кооперативна, смесена и др.), но главното в случая е средствата за производство да са във владение на фирмата. Владението дава право и възможност на фирмата да се разпорежда с тях и ги стопанисва. Предоставя на фирмата управленски функции и право на реализация. Владеенето на тези средства има реално значение и е определяща нейна характеристика. 

Вече посочихме, че в икономическата теория фирмата се разглежда като основна структурна единица на пазарното стопанство като компоненти на фирмената дейност са:

1) придобиване на производствени фактори;  

2) организация на производството;

3) реализация на произведената продукция.

Първият компонент характеризира дейността на входа на фирмата, втория е вътре във фирмата, а третия - на изхода на фирмата.    

Б. Функционални характеристики на фирмата

а) Oсъществява връзката между пазара на производствените фактори и пазара на стоки и услуги (на единия е купувач, а на другия продавач). Нарасналото търсене на дадена стока алармира фирмите чрез повишаване на цената, че могат и трябва да увеличат производството.

б) Вътрешна и външна страна в дейността на фирмата

- Основен проблем на вътрешната страна в дейността на фирмата е в 1) съчетаването на факторите на производството 2) избора на технологии 3) определяне на мащаба на производството.

- Основен проблем на т. нар. външна страна е – участието на фирмата на различните пазари и контактите й с участниците в тях. Проблемите пред фирмата в този случай са: 1) избора на адекватно поведение съобразно различните форми на концентрация, 2)  определяне на оптималния обем на производството в зависимост от пазарните условия.

в) Определящ мотив във фирмената дейност е получаването на печалбата. Фирмата ще се спре на този вариант на пазарно поведение, при който разликата между приходи и разходи е най-голяма. в основата на фирмената дейност е стимула за печалба. Ето защо тя се стреми към рационално поведение, с което цели да избира най-добрите за нея алтернативни варианти, осигуряващи й очакваната положителна разлика между приходите и разходите. За да постигне своите цели, фирмата по необходимост трябва да решава няколко въпроса: Какви стоки да произвежда и в какво количество?; Какви технологични схеми да прилага в процеса на производството; Какво количество ресурси да купува?

г) Фирмата в своята дейност решава три основни въпроса

- Kакво и в какви количества да произвежда

- С каква технология да произвежда - основен въпрос от посочените е за технологичния избор. Така например, ако фирмата е решила какво количество да произвежда, изборът на технология ще определи необходимите производствени фактори

- Какво количество от различните производствени фактори да използва

В. Предприемачество - фирмата е двигател на бизнеса. В нейните граници се зараждат и възпроизвеждат иновациите. На всички етапи в развитието на пазарната икономика, фирмата е движеща сила за стопанския живот. Тя е генератор на иновации и място за усвояване и внедряване резултатите на научно-техническия прогрес.

Като стопанска единица фирмата играе голяма роля за осъществяването и усъвършенстването на предприемаческата дейност. Съвременната теория дължи термина “предприемач” на Ричард Кантилон, но най-вече на Жан Батист Сей. Предприемачът и предприемачеството не са обикновена дейност. Според Сей предприемачът е лице, което се наема да произвежда някакъв продукт за своя сметка и риск. В светлината на това най-общо предприемачеството се характеризира като рискова стопанска дейност.

В това отношение може да си послужим с примера на Питър Дракър от неговата книга “Новаторство и предприемачество”: семейство откриват деликатесен ресторант в предградие на голям град. Това, което те правят се е извършвало вече много пъти, те не създават нова потребност за задоволяване или ново потребителско търсене. От това гледище, според Дракър, те не са предприемачи, въпреки, че образуват ново предприятие. Преминавайки към компанията Mc Donald’s, Дракър характеризира нейната дейност като предприемачество, защото тази фирма фактически излиза извън стандартните форми на обслужване, променя организацията, извършва собствено обучение на персонала, разработва специфични за нея стандарти и по такъв начин създава нов пазар и нов клиент. Ето това е предприемачество.

Според Йозеф Шумпетер предприемачеството предполага осъществяването на следното:

- Изготвяне на ново, т. е. още неизвестно на потребителите благо или създаване на ново качество на едно или друго благо;

- Усвояване на нов пазар;

- Внедряване на нов, практически неизвестен до тогава метод на производство;

- Получаване на нов източник на суровини и полуфабрикати.

Й. Шумпетер в своята книга “Теория на икономическото развитие” разглежда предприемачеството като дейност пряко свързана с растежа на техниката, технологията, нововъведенията и растежа на производството. На микроравнище Шумпетер разглежда иновационните промени в предприятието в пет направления: продукция, технология, пазари за пласмент, суровини и материали, полуфабрикати, организационни принципи и структура. 

С това схващане предприемачеството се интерпретира като импулс, сила за осъществяване на научно-технически прогрес. Естествено тази дейност предполага огромни рискове, които предприемачът поема върху себе си. Ето защо той се разглежда още като бизнесмен - новатор, деец, търсещ непрекъснато възможности за нови комбинации на производствените фактори и др.

Б. Типологизация на стопанските субекти на пазара

Как да типизираме стопанските субекти, които са на пазара? За целта икономическата теория използва различни критерии: предмет на дейност, форма на собственост, големина на фирмата (според броя на заетите, размера на капитала, обема на производството и др.), форма на организация и т. н:

а) Според формите на собственост:

- индивидуална или колективна частна собственост

- кооперативна, държавна, общинска собственост

- комбинации от изброените форми

б) Според организационната форма на фирмите:

- еднолични фирми

- дружествени фирми – към тях спадат АД (форма на доминираща корпоративна форма на капитала)

2. Форми на организация на фирмите

Като най-подходящ критерий за целите на икономическия анализ (т. е за изследване поведението на фирмата на пазара) се сочи организационната форма на фирмите, който отразява зрелостта на тяхната структура. От гледна точка на този критерий фирмите се делят на еднолични и дружествени. В България организационните форми на стопанската дейност се регламентират с ТЗ. 

Общоприето наименование на стопанските агенти у нас е наименованието търговец, разбирано в широкия смисъл на думата. След като в чл.1, ал.1 от Търговския закон е определено кой е търговец, в чл. 2 е казано, че не се смятат за търговци само:
- физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
- занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващите свободна професия, освен ако дейността им може да се определи като предприятие по смисъла на ал.3 от чл.1;
- лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
Всички останали са търговци, независимо какво стопанска дейност извършват. В член 1 ал. 3 е записано, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Всеки търговец създава предприятие, което получава името си при регистрация. Наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, е фирмата. Всеки търговец може да открие клон извън населеното място, в което е седалището му, а фирмата на клона вкл. фирмата на търговеца и добавката „клон“.
Физическото лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение, е прокуристът. За разлика от него търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, а търговският посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки.

А. Търговци физически лица - като ЕТ може да се регистрира всяка физическо лице с местожителство в страната. ЕТ се регистрира в агенцията по вписванията с име на фирма, която съдържа личното и фамилното име на собственика на капитала. Фирмата на ЕТ може да се наследява и прехвърля. Фирмите на едноличните търговци са широко разпространени. Техния капитал е ограничен по размера си, имат ниска кредитоспособност, повечето от тях са икономически нестабилни и поради това фалират бързо. Същевременно като предимство имат опростена организационна структура, вземат персонални решения и имат персонален контрол, бързо реагират на изискванията на пазара и по този начин запълват пазарните ниши, стимулират предприемаческия дух на населението.

ЕТ е с неограничена отговорност - той гарантира плащанията си с цялото си имущество. Фирмите на ЕТ са най-разпространени и повечето от тях са икономически нестабилни и фалират бързо.

Б. Търговски дружества (дружествени фирми) - в тази група според ТЗ попадат три вида дружества (без АД). По правило са малки или средни предприятия в производството и услугите, с неголям размер на капитала. Търговското дружество независимо от вида му по принцип е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. То е ЮЛ, а негови учредители са дееспособни български или чуждестранни ФЛ или ЮЛ.

В тази група според ТЗ попадат следните видове дружества:

- Събирателно дружество - съдружие на двама или повече солидарно и неограничено отговорни за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Те участват със своя движима, недвижима собственост и капитали  в него. Подходящо е за семейни фирми. То се основава с договор за съвместна дейност, без уставен фонд и задължително създаване на общо имущество. Фирмата на събирателното дружество може да се нарича “Иванов и сие”. Тя е юридическо лице. Възможността за мобилизиране на по-големи капиталови ресурси от СД, несложната структура на управление и неограничената отговорност внушават сигурност на кредитора.

- Дружество с ограничена отговорност (ООД) - образува се от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловите си вноски в капитала му. ООД-то има минимален уставен фонд (1 евро и е символичен) и максимален брой на съдружниците – 20 души. Делът на всеки участник е точно определен и не може да се продава на части. Удостоверението, издадено на съдружниците за участието им в дружеството, не е ценна книга. Всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството, в разпределението на дяловете (Пч се разпределя пропорционално на дяловете), да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял. Органи за управлението на ООД - то са - Общото събрание и Управителя (управителите)

- Командитно дружество (КД) - образува се с договор между две и повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма. Една част от съдружниците са неограничено отговорни, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска. Неограничено отговорните ръководят фирмата, а останалите съдружници участват във финансирането и евентуално дейността на фирмата. Предимството на КД е, че има възможност за по-голямо натрупване на капитали. КД са подходяща фирма при разкриване на представителства на фирмата. Представителите й се вкл. като ограничено отговорни съдружници и с това се повишава тяхната заинтересованост от просперитета на фирмата.

Разновидност на КД са Командитните дружества с акции – дяловете на ограничено отговорните съдружници се формират не чрез уговорени вноски, а чрез закупуване на акции.

Тоест трите вида Търговски дружества се различават помежду си по отговорността на съдружниците спрямо кредиторите и в рамките на самото дружество. А проблемът за отговорността е свързан с доверието към фирмата при отпускане на кредити и сключване на сделки.

В. Кооперациите - те са третата стандартна форма на организация на бизнеса, най-вече в селското стопанство. Тя е юридическо лице и дейността й се регламентира от “Закона за кооперациите” приет от ВНС през 1991 г. Съгласно чл. 3 “Кооперации” могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решения на учредително събрание. Кооперацията е с променлив капитал и с променлив брой членове.

Г Акционерни дружества - Акционерните дружества или корпорациите са разпространена форма на организация на бизнеса. Съгласно нашия ТЗ акционерно е „дружество, чийто капитал е разделен на акции“ (чл. 158). Това разделяне на капитала на части под формата на акции е разграничителния признак по отношение на другите дружества. Освен него трябва да се имат предвид още две особености на акционерното дружество - ограничената отговорност и разделянето на управлението от собствеността. Дружеството отговаря към кредиторите с имуществото си (с размера на активите си), а отделните акционери са задължени само със своя дял от акционерния капитал. Акционерната форма на организация на производството предполага обаче и самостоятелност на управляващите дружеството мениджъри, т. е тя ограничава контрола на акционерите върху дейността на дружеството. На практика се получава едно отделяне на собствеността от управлението, което обуславя възникването на значителни различия между мениджърския екип и масата на акционерите в следните направления:

- По повод структурата и формите на ценните книжа, които АД - то емитира и които предопределят формирането на дохода на дружеството - възможно е мениджърите да насочат големи дялове привилегировани акции към свои близки, да им предостави високоплатени работни места и по този начин да ощети акционерите, чакащи своя дивидент

- По повод на неразпределената Пч – ако акционерите са заинтересовани от максимизиране на дивидента, мениджърите могат да поставят на преден план стратегическите интереси на дружеството и да настояват за увеличаване на инвестициите

Освен това противопоставяне на интересите като недостатък на акционерната форма на организация на производството се сочи и двойното данъчно облагане - веднъж се облага брутната печалба, а след това и формираните дивиденти от чистата печалба ( в САЩ плащат 34% корпоративен данък и 28% данък върху дивидента)

Предимствата от тази форма на организация обаче са много повече, а именно: 

- позволява да се акумулират големи капиталови ресурси

- акционерното дружество е самостоятелно от държавата и може да се развива дейност независимо от нея

- ограничената отговорност

- относително малките рискове за неуспех

- професионализираното управление на дружеството

- Пч от икономиите на мащаба и др.

Всичко това прави АД-то перспективна форма на организация на бизнеса и обяснява бързото увеличаване на техния брой.

Органи за управление на АД - общото събрание на акционерите и съветът на директорите (при едностепенна система) или и надзорния и управителен съвет (при двустепенната система), членовете на които се избират за срок от 5 г.

1. Общото събрание - включва всички акционери с право на глас. То се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет, както и по искане на акционери, притежаващи поне 1/10 от капитала.

2. Съветът на директорите - избира се от общото събрание в състав от 3 до 9 души, като самият съвет възлага управлението на дружеството на един или няколко от своите членове и освен това избира председател и заместник-председател. Съветът се свиква на заседания по искане на всеки негов член.

3. Надзорен съвет - състои се от 3 до 7 души и се избира от общото събрание на акционерите и представлява дружеството само в отношение с управителния съвет. Той не може да участва в управлението на дружеството. Надзорния съвет избира членовете на управителния съвет и определя тяхното възнаграждение.

4. Управителен съвет - в състав до 9 души и управлява и представлява АД под контрола на надзорния съвет. Най-малко веднъж на три месеца докладва пред надзорния съвет за дейността си.

Според ТЗ търговците могат да се обединят в обединения на търговците:

- Консорциум - договорно обединение на търговци (фирми) за осъществяване на определена дейност. Това обединяване може да бъде безсрочно и срочно. Условията на съществуване на консорциума се уточняват от отделните фирми в договора.

- Холдинг (hold-държа) - търговско дружество, което има за цел да участва в други дружества или в тяхното управление, без значение дали извършва собствена производствена или търговска дейност. За да причислим едно дружество към холдинговите трябва най-малко 25% от капитала му да е внесен пряко в други фирми, наречени дъщерни дружества.

Дъщерно дружество - в него холдинговото дружество притежава най-малко 25% от акциите или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния му съвет.

3. Цели на фирмата

А. Печалбата - глобална цел - фирмата организира производството, за да печели. Най-общо печалбата се определя като разлика между общите приходи и общите разходи за даден период. Икономическата теория приема, че крайна цел на фирмата е максималната печалба. Движещ мотив и доминиращ повод на фирмената дейност е получаването на максимално висока печалба. Като икономически субект фирмата се стреми да осъществява рационална стопанска дейност, максимизираща полезният й ефект.

Обща цел на всички форми на организация на бизнеса е максимизирането на печалбата: 

                                  

Pr (profit) = TR - TC

TR = Q (количеството продукция) . P (нейната цена)

TC - разходите за производството зависят от обема на продукцията (Q) и цените на използваните ресурси.

                                             

Извън областта Q₁Q₃ фирмата би инкасирала загуба, а в граничните точки би работила без печалба. Очевидно най-голяма е печалбата при обем на производството Q2, където разликата TR - TC е най-голяма.

От графиката се вижда, че максимизацията на печалбата не съвпада с максимизацията на приходите. Максимизирането на печалбата се постига при обем  на производство, при който   MC = MR

Това е обобщаваща и абстрактно определена цел на фирмата. Опростявайки действителността, икономическата наука улеснява анализа на фирмената дейност. Тя създава теорията на фирмата с разбирането, че в дейността си фирмата максимизира печалбата си. Разглеждана в конкретен план и от различни теоретични гледни точки би могло да се констатира, че целта на фирмата не винаги се свежда до максимална печалба. В краткосрочен план тя може да преследва растеж на производството и на капитала, увеличаване на продажбите и на заемания от нея пазарен дял, утвърждаване на продукта на пазара и привличането на повече клиенти и т. н. Реализирането на тези цели би могло да увеличи разходите на фирмата и да намали нейната печалба. В дългосрочен план обаче те осъществяват целта за максимална печалба. Максималната печалба като движещ мотив в дейността на фирмата се определя и от конкурентната среда, в която тя попада. Колкото печалбата на фирмата е по-голяма, толкова ефективността на нейното производство я прави конкурентна, с утвърдени позиции на пазара, с потенциал за бъдещо развитие. В този смисъл максималната печалба е естествен закон на бизнеса, способстващ за осъществяването на естествения подбор на “невидимата ръка”.

Като показатели за икономическата еф от дейността на фирмата, свързани с Пч, се използват:

- Норма на печалба – показател на икономическата ефективност от дейноста на фирмата

Р' = P / C+V. 100

Р'- норма на печалба, P- маса на печалба , C - постоянен капитал, V - променлив капитал

- Масата на Пч – това е произведението от обема на реализираната продукция и нормата на печалба, Qx Р'      

- Рентабилността – това е отношението на чистата печалба към активите на фирмата, т.е.

Рт = чистата печалба  / активите на фирмата  .100

            

Б. Алтернативни цели на фирмата - теоретично разработвани от бихейвиористите (ново направление в икономическата теория). Бихейвиористите обясняват поведението на фирмите не със стремежа към максимизиране на Пч, а със стремежа към удовлетвореност от дейността им. Под „удовлетвореност от дейността“ трябва да разбираме задоволителна норма на печалба, добро вграждане на фирмата в икономическата среда, висок дял на пазар и темп на растеж, висок социален престиж и др. п. 

Фактически бихейвиористите изследват крупните съвременни корпорации, отчитайки, че към бързи високи печалби се стремят фирми с ниска степен на зрялост на организация и поведението. Разбира се, корпорациите също се ориентират в своята дейност от качествени показатели – напр. максимизиране на продажбите или максимизиране на активите на компанията - поведение, което все пак е продиктувано не само от стремежа за увеличаване на печалбата. За това говори факта, че за много известни фирми в света процента на Пч в цената на производителя е 8 - 10 %.

4. Счетоводна и икономическа реалност

А. Икономически разходи – съвкупност от явни и неявни разходи

- явни разходи - за работна заплата, суровини и материали, енергия и др.

- неявни разходи - използване на дълготрайните производствени фактори – сгради, машини, съоръжения и всички други, които се закупуват еднократно, а участват многократно в производствения процес (това са т. нар. основни средства). Те в процеса на функционирането си се изхабяват на части. Стойността на това изхабяване е всъщност текущия имплицитен разход на фирмата. Той е елемент на себестойността на продукцията. Ето защо отчитането на неявния разход става чрез отчитането на амортизационните отчисления.

Б. Нормална и Икономическа печалба  

а) Нормална Пч – осигурява компенсиране на капитала и труда на собствениците и е налице, когато TR = TC

Получаването на нормална печалба е условие за задържането на фирмата в конкретния отрасъл.

б) Икономическа Пч – TR > TC. Това е т. нар. добавъчна печалба, защото е приръст над нормалната за задържането на фирмата в бизнеса печалба.

Получаването на икономическа печалба не е задължително за дейността на фирмата, а напротив то е изключение, тъй като свободното преливане на капитали от един отрасъл в друг води до изравняване на нормата на печалбата и до формирането на т. нар. средна норма на печалба.