expr:class='"loading" + data:blog.mobileClass'>

ПРОИЗВОДСТВЕНИ РЕШЕНИЯ НА ФИРМАТА

1. Производствени решения на фирмата

Решения по основните въпроси на една икономика взема производителя, фирмата. Фирмата е основна стопанска единица. Тя прави необходимите разходи, снабдява се със съответните производствени фактори, извършва специфичен производствен процес и срещу продажбата на готова продукция  получава приходи

Определения за производството:
Всяка дейност на хората, насочена към видоизменяне и приспособяване на природните вещи и процеси във форма годна да задоволява техните потребности непосредствено (потребителски блага) и косвено (производствени блага). Те заедно формират икономическите блага.
Създаването на материални и нематериални блага (услуги)
Процес на преобразуване на суровините в продукти, процес на използване на факторите на производството - труд, земя, капитал.


2. Производствена функция


Същност на производствената функция - зависимостта между максималното количество стоки и разходите за тяхното производство при дадено равнище на технология, техника и организация на производството.

                                                                 Q = f (F1, F2,…,Fn)
Q -  на продукцията                                                           
F - използваните фактори           

За да опростим функцията приемаме като основни фактори на производството физическия капитал  К (средствата и предметите на труда) и работната сила – L. Тогава производствената функция ще има следния   вид:

Q = f (K . L)

Производствената функция разкрива ролята на отделния производствен фактор при изменение на обема на производството, при неизменни останали производствени фактори. Тогава измененията в променливия фактор ще обуславят и измененията в обема на производството


3. Краткосрочен и дългосрочен период в производството на блага

Алфред Маршал разграничава краткосрочен и дългосрочен период при анализа на производствената функция - разграничителния критерий е наличието или отсъствието на фиксирани ресурси.

Краткосрочен период – през него най-малко един от ресурсите е фиксиран. Тоест в краткосрочен период може да се променя само количеството на някои ресурси. За фиксиран може да се приемат веществените ресурси (средствата на производството), но не и живия труд. В краткосрочен период може да се изменя количеството на използвания труд и използваните в производството предмети на труда, но не и въплътения в машини, сгради, съоръжения и пр. капитал на фирмата

Дългосрочен период -  в него всички ресурси могат да се разглеждат като променливи. В дългосрочен период се разполагат алокационните, инвестиционните и други стратегий на фирмата, чрез които трябва да се увеличи обема и промени структурата на производството или промени квалификацията на работната сила.

А. Производството в краткосрочен период като изхождаме от опростения двуфакторен модел на производствената функция неизменния фактор е К, а променливия L. Следователно в краткосрочен период количеството на произведената продукция ще се изменя с изменението на заетите в производството трудови ресурси. Зависимостта между заетите в производството трудови ресурси и q произвеждана продукция се изразява чрез кривите на общия, средния и пределния продукт на труда.

а) TPL (total product of labour) – общия обем продукция произведен при определен брой заети (продукцията се измерва във физически мерни единици).

б) MPL (marginal product of labour) това е добавъчния продукт, с който нараства общия продукт при всяка допълнителна единица труд.   
                                                           
                                                       MPL = DTP / DL              
                                                         
в) APL (average product of labour) – количеството от общия продукт, което се пада на единица труд (променлив фактор). Показва производителността на един работник.
                                                                      
                                                         APL TP / L                                                                                      
                       TPLMPL, APL могат да се илюстрират таблично и графично:
Единици труд
TPL
MPL
APL
0
1
2
3
4
5
0
4
10
13
15
16
0
4
6
3
2
1
0
4.00
5.00
4.33
3.75
3.20


                        

Ясно се вижда, че производствената функция се подчинява на закона за намаляващата възвръщаемост - MP от всяка единица допълнителен разход на труд намалява в краткосрочен период. Изменението на кривите на графиката преминават през три етапа:
-   първи етап – с растежа на променливия ресурс кривите на пределния и средния продукт на труда растат като първата има изпреварващи темпове. Кривата на MPL достига в този етап най-високата си точка и започва да намалява
-  втори етап – TP продължава да расте, но AP и MP намаляват.  Този етап завършва в точката, в която MP = 0 и започва спадането на TP
-      трети етап – и трите променливи спадат като TP е с минусов знак.

Рационалния производител трябва да се вмести във втория етап и още в него да прекрати увеличаването на променливите ресурси. Най-висока ефективност от променливите ресурси се получава в момента, когато кривата MP пресича AP (MPL = APL).

Б. Производството в дългосрочен период - дългосрочен е такъв период от време, в който фирмата има възможност да изменя технологичния режим, оборудването и така да изменя и обема на произвежданата продукция.

Два основни проблема при анализа на производството в дългосрочен период
а) Да се избере технологичния вариант на производството, който да осигурява ефективната комбинация на производствените фактори
б) Да се определи производствения капацитет - с оглед възможните икономии или загуби от мащаба.

                                  



4. Технологичен избор и изокванти


А. Състав на капитала и изоквантни линии – термина капитал употребяваме в смисъл на постоянен капитал, а термина труд в смисъл на променлив капитал. Вместо с С - constant capital и V - variable capital ги обозначаваме с и L.

а) Оптимална комбинация на производствените фактори - това е най-високата ефективност на производството или най-ниско струващата комбинация от производствени фактори за дадено равнище на производството. Това означава производителя да е в положение на равновесие:

MPf1 / Pf1 = MPf2 / Pf2 =… MPfn / Pfn

б) Изоквантни линий – свързват точките на равните количества и са своеобразни линии на безразличието. Те изразяват различни комбинации на броя на заетите и инвестициите във веществен капитал. Всички  комбинации, които попадат на една и съща изокванта, осигуряват еднакво количество произведена продукция.

Изоквантната линия (крива на равния продукт- свързва всички възможни ефективни комбинаций от двата фактора, доставящи еднакво количество продукция (например 50 ед.) Преминавайки от комбинация “а” към “б” и “в” използването на К  намалява, а на се увеличава. Изоквантната линия има отрицателен наклон, за да отрази обратната зависимост между ресурсите за производството на едно и също количество продукция. Най-общия извод е, че при намаляване на единия ресурс, за да продължава да се произвежда едно и също количество продукция трябва да се увеличи другия ресурс.

Колкото по - надясно е разположена изоквантната линия, толкова по-голямо количество продукция се получава при различните комбинации на труд и капитал                   
                                               
                                                    

Б. Пределна норма на техническо заместване (MPS- измерва количеството, с което трябва да се увеличи един ресурс, ако намалим другия с 1 - ца, без да изменяме количеството на произвежданата продукция
         
                                     DL . MPL = DK . MPK        DL = MPK / DK = MRК / MPL
                                                                                   
MPL - пределен продукт на труда
DL  изменение на количеството на труда
MPK - пределен продукт на капитала
DK – изменение на количеството на капитала


5. Възвръщаемост от мащаба на производството


Икономии и загуби от мащаба - какъв би бил резултатът от производството, ако увеличим ресурсите двойно или тройно и то в дългосрочен период, когато всички ресурси са променливи. За да отговорим на този въпрос трябва да определим загубите от промяната в мащаба, която се формира от зависимостта между % изменение в продукцията и в ресурсите по формулата:              
                                                                                     
V =  DQ / Q. 100 ] / [ D(K+L) / К+L ] .100

                                                              
коефициент на икономиите от мащаба
- количество на продукцията при началното равнище на ресурсите
D- приръст на продукцията в резултат на приръста на ресурсите
K+L - обем на ресурсите в базисния период
D(K+L) - приръст на ресурсите

А. Неизменна възвръщаемост от мащаба ( V = 1)  удвояването на ресурсите ще доведе до удвояване на количеството на продукцията 

Б. Икономии от мащаба (>1) приръста на продукцията е по-голям от приръста на разходите 

В. Загуби от мащаба (<1) приръста на продукцията е по-малък от приръста на продукцията - приръстът на ресурсите не е икономически оправдан


                                                            






Няма коментари:

Публикуване на коментар