1. Производствени решения на фирмата
Решения по основните въпроси на една икономика взема производителя, фирмата. Фирмата е основна стопанска единица. Тя прави необходимите разходи, снабдява се със съответните производствени фактори, извършва специфичен производствен процес и срещу продажбата на готова продукция получава приходи
Определения за производството:
- Всяка дейност на хората, насочена към видоизменяне и приспособяване на природните вещи и процеси във форма годна да задоволява техните потребности непосредствено (потребителски блага) и косвено (производствени блага). Те заедно формират икономическите блага.
- Създаването на материални и нематериални блага (услуги)
- Процес на преобразуване на суровините в продукти, процес на използване на факторите на производството - труд, земя, капитал.
2. Производствена функция
Същност на производствената функция - зависимостта между максималното количество стоки и разходите за тяхното производство при дадено равнище на технология, техника и организация на производството.
Q = f (F1, F2,…,Fn)
Q - на продукцията
F - използваните фактори
За да опростим функцията приемаме като основни фактори на производството физическия капитал – К (средствата и предметите на труда) и работната сила – L. Тогава производствената функция ще има следния вид:
Q = f (K . L)
Производствената функция разкрива ролята на отделния производствен фактор при изменение на обема на производството, при неизменни останали производствени фактори. Тогава измененията в променливия фактор ще обуславят и измененията в обема на производството
3. Краткосрочен и дългосрочен период в производството на блага
Алфред Маршал разграничава краткосрочен и дългосрочен период при анализа на производствената функция - разграничителния критерий е наличието или отсъствието на фиксирани ресурси.
Краткосрочен период – през него най-малко един от ресурсите е фиксиран. Тоест в краткосрочен период може да се променя само количеството на някои ресурси. За фиксиран може да се приемат веществените ресурси (средствата на производството), но не и живия труд. В краткосрочен период може да се изменя количеството на използвания труд и използваните в производството предмети на труда, но не и въплътения в машини, сгради, съоръжения и пр. капитал на фирмата
Дългосрочен период - в него всички ресурси могат да се разглеждат като променливи. В дългосрочен период се разполагат алокационните, инвестиционните и други стратегий на фирмата, чрез които трябва да се увеличи обема и промени структурата на производството или промени квалификацията на работната сила.
А. Производството в краткосрочен период - като изхождаме от опростения двуфакторен модел на производствената функция неизменния фактор е К, а променливия L. Следователно в краткосрочен период количеството на произведената продукция ще се изменя с изменението на заетите в производството трудови ресурси. Зависимостта между заетите в производството трудови ресурси и q произвеждана продукция се изразява чрез кривите на общия, средния и пределния продукт на труда.
а) TPL (total product of labour) – общия обем продукция произведен при определен брой заети (продукцията се измерва във физически мерни единици).
б) MPL (marginal product of labour) - това е добавъчния продукт, с който нараства общия продукт при всяка допълнителна единица труд.
MPL = DTP / DL
в) APL (average product of labour) – количеството от общия продукт, което се пада на единица труд (променлив фактор). Показва производителността на един работник.
APL = TP / L
TPL, MPL, APL могат да се илюстрират таблично и графично:
Единици труд
|
TPL
|
MPL
|
APL
|
0
1
2
3
4
5
|
0
4
10
13
15
16
|
0
4
6
3
2
1
|
0
4.00
5.00
4.33
3.75
3.20
|
Ясно се вижда, че производствената функция се подчинява на закона за намаляващата възвръщаемост - MP от всяка единица допълнителен разход на труд намалява в краткосрочен период. Изменението на кривите на графиката преминават през три етапа:
- първи етап – с растежа на променливия ресурс кривите на пределния и средния продукт на труда растат като първата има изпреварващи темпове. Кривата на MPL достига в този етап най-високата си точка и започва да намалява
- втори етап – TP продължава да расте, но AP и MP намаляват. Този етап завършва в точката, в която MP = 0 и започва спадането на TP.
- трети етап – и трите променливи спадат като TP е с минусов знак.
Рационалния производител трябва да се вмести във втория етап и още в него да прекрати увеличаването на променливите ресурси. Най-висока ефективност от променливите ресурси се получава в момента, когато кривата MP пресича AP (MPL = APL).
Б. Производството в дългосрочен период - дългосрочен е такъв период от време, в който фирмата има възможност да изменя технологичния режим, оборудването и така да изменя и обема на произвежданата продукция.
Два основни проблема при анализа на производството в дългосрочен период
а) Да се избере технологичния вариант на производството, който да осигурява ефективната комбинация на производствените фактори
б) Да се определи производствения капацитет - с оглед възможните икономии или загуби от мащаба.
4. Технологичен избор и изокванти
А. Състав на капитала и изоквантни линии – термина капитал употребяваме в смисъл на постоянен капитал, а термина труд в смисъл на променлив капитал. Вместо с С - constant capital и V - variable capital ги обозначаваме с K и L.
а) Оптимална комбинация на производствените фактори - това е най-високата ефективност на производството или най-ниско струващата комбинация от производствени фактори за дадено равнище на производството. Това означава производителя да е в положение на равновесие:
MPf1 / Pf1 = MPf2 / Pf2 =… MPfn / Pfn
б) Изоквантни линий – свързват точките на равните количества и са своеобразни линии на безразличието. Те изразяват различни комбинации на броя на заетите и инвестициите във веществен капитал. Всички комбинации, които попадат на една и съща изокванта, осигуряват еднакво количество произведена продукция.
Изоквантната линия (крива на равния продукт) - свързва всички възможни ефективни комбинаций от двата фактора, доставящи еднакво количество продукция (например 50 ед.) Преминавайки от комбинация “а” към “б” и “в” използването на К намалява, а на L се увеличава. Изоквантната линия има отрицателен наклон, за да отрази обратната зависимост между ресурсите за производството на едно и също количество продукция. Най-общия извод е, че при намаляване на единия ресурс, за да продължава да се произвежда едно и също количество продукция трябва да се увеличи другия ресурс.
Колкото по - надясно е разположена изоквантната линия, толкова по-голямо количество продукция се получава при различните комбинации на труд и капитал
Б. Пределна норма на техническо заместване (MPS) - измерва количеството, с което трябва да се увеличи един ресурс, ако намалим другия с 1 - ца, без да изменяме количеството на произвежданата продукция
DL . MPL = DK . MPK DL = MPK / DK = MRК / MPL
MPL - пределен продукт на труда
DL – изменение на количеството на труда
MPK - пределен продукт на капитала
DK – изменение на количеството на капитала
5. Възвръщаемост от мащаба на производството
Икономии и загуби от мащаба - какъв би бил резултатът от производството, ако увеличим ресурсите двойно или тройно и то в дългосрочен период, когато всички ресурси са променливи. За да отговорим на този въпрос трябва да определим загубите от промяната в мащаба, която се формира от зависимостта между % изменение в продукцията и в ресурсите по формулата:
V = [ DQ / Q. 100 ] / [ D(K+L) / К+L ] .100
V - коефициент на икономиите от мащаба
Q - количество на продукцията при началното равнище на ресурсите
DQ - приръст на продукцията в резултат на приръста на ресурсите
K+L - обем на ресурсите в базисния период
D(K+L) - приръст на ресурсите
А. Неизменна възвръщаемост от мащаба ( V = 1) – удвояването на ресурсите ще доведе до удвояване на количеството на продукцията
Б. Икономии от мащаба (V >1) приръста на продукцията е по-голям от приръста на разходите
В. Загуби от мащаба (V <1) приръста на продукцията е по-малък от приръста на продукцията - приръстът на ресурсите не е икономически оправдан
Б. Икономии от мащаба (V >1) приръста на продукцията е по-голям от приръста на разходите
В. Загуби от мащаба (V <1) приръста на продукцията е по-малък от приръста на продукцията - приръстът на ресурсите не е икономически оправдан
Няма коментари:
Публикуване на коментар