ОЛИГОПОЛНИ ПАЗАРИ

Олигополът е типична характеристика на съвременните пазари. Олигополните пазарни структури са предпоставка за развитието на редица отрасли. Със съчетаването на конкуренцията и монопола те стимулират технологичното обновяване, повишават ефективността на производството. Независимо, че в някои олигополни разновидности може да се констатира ниска производствена ефективност.

Анализът на олигополните пазари не довежда до категорични теоретични модели както при съвършената конкуренция и монопола. Голямото разнообразие на олигополни пазарни прояви е основата за разнообразието на теоретични модели.

1. Същност на олигопола и разновидности на олигополния пазар

А. Същност на олигопола – развитието на съвършената конкуренция е естествен процес, който води до концентрация на капитала и окрупняване на фирмите. Проявява се тенденция за създаване на чистия монопол, която е противоположна на пазарната структура при съвършена конкуренция. Практиката обаче категорично потвърждава, че липсата на конкуренция понижава икономическата ефективност, което стимулира антимонополните инициативи на държавата. Задачата е да се запази конкуренцията между големите фирми. В същото време в редица сфери няколко фирми, придобивайки монополни предимства, започват да доминират. Счита се, че когато тяхното производство задоволява над 40% от продуктовите пазари, се появява междинната пазарна структура на олигопола. Когато производителното търсене на няколко фирми заема подобен дял от факторните пазари се образува олигопсона.

Олигополът (от гр. оligos - немного и poleo - продавам) е несъвършен пазар с немного на брой, относително големи продавачи. Те доминират на пазара, но запазват конкуренцията помежду си. Затова олигополният пазар съчетава конкуренцията и монопола и много често се дефинира като “пазар с конкуренция между няколко големи”.

За да съществува олигопол, фирмите трябва да са малко, достатъчно големи, за да имат възможност да въздействат върху цената и обема на производство. Да притежават достатъчни информационни ресурси и възможност за предвиждане поведението на конкурентите. Да възпрепятстват влизането на нови участници на олигополния пазар, чрез големия размер на капитала, чрез технологични и естествени предимства, с големия размер на разходите за реклама, за научни изследвания, за обучение на персонала и др. 
Но много често малките фирми са в състояние да придобият монополни предимства и резултатно да се конкурират с големите. Следователно олигополният пазар би могъл да съществува и като съвкупност от големи и малки фирми.

Възможността нови фирми да влизат на олигополните пазари им придава характеристиката на конкурентни пазари. Новите участници спомагат за намаляване на цените, с което се постигат пазарните ефекти на конкуренцията. Но съществуването на големи фирми със значителна пазарна мощ персонифицира конкуренцията между тях и променя типичните й черти на съвършена.

Отличителната характеристика на олигопола обаче не е само малкото на брой конкуриращи се големи фирми. На олигополния пазар в определянето на индивидуалното предлагане и на пазарната цена фирмите са взаимозависими. Промяната в пазарното поведение на всяка една от тях може да доведе до промяна в пазарната конюнктура и евентуално да предизвика промяна в поведението на другите фирми. Печалбата на фирмата съществено зависи от пазарното поведение на другите фирми. Пазарното поведение на една фирма зависи от това на нейните конкуренти, което позволява то да бъде определено като стратегическо поведение. Фирмената стратегия се определя от поведението и реакцията на конкурентите. Това означава фирмите да се съобразяват с пазарното поведение на конкурентите си, както и да предвиждат ответната на собственото им поведение реакция. Означава също фирмите да притежават достатъчна информация за развитието и поведението на конкурентите си. Следователно фирменото поведение на олигополните пазари е алтернативно поведение.

Фирмената стратегия определя поведение на приспособяване или пренебрегване на изменението на цените. Поради това фирмените криви на търсене (d) и на пределните приходи (MR) зависят от това поведение. Когато фирмата се приспособява към променената цена, обикновено когато цената се понижава, кривите са нееластични. Когато фирмата пренебрегва промяната на цената, обикновено когато тя се повишава, кривите на търсене и на пределните приходи са еластични.

Непрекъснатото коригиране на фирмените ценови стратегии крие риска на несигурността За да избегнат неблагоприятните ефекти, фирмите проявяват склонност да съгласуват цените и предпочитание към неценовите конкурентни форми. Те се опитват да определят квотите за предлагане на даден пазар, да разпределят пазарите за продажби и т. н. Затова характеристика на олигополните пазари е неценовата конкуренция и относително стабилните цени. Въпреки това обаче съществуват олигополни пазари с ценова конкуренция.

Споразуменията между фирмите могат да бъдат открити. Така се създават картелните съглашения, които действат на пазара като една фирма. Монополните ефекти от тези съглашения дават основание на държавата нормативно да ги ограничава и забранява. Затова съгласуванията между фирмите стават тайни и имат характеристиките на джентълменски споразумения, в които например се следва цената на доминиращата или на най-чувствителната към промените на пазара фирма. Възможен е обаче и трети вариант, когато между отделните фирми не съществува координация и тяхното пазарно поведение е резултат на самостоятелни и независими икономически решения. Фирмената им стратегия обаче е зависима от стратегиите и поведението на другите участници на олигополния пазар.

Б. Разновидности на олигополния пазар - олигополният пазар е невероятно разнообразен. Икономическата теория разграничава няколко типа олигополни структури:

В зависимост от продукта, който се продава, олигополите се разграничават на:

- Диференцирани олигополи. Това са пазарни структури, на които се търгува диференциран продукт, като автомобили, компютри, цигари и т. н.;

- Хомогенни олигополи. Продаваният на пазара продукт е еднороден. Такива са пазарите за захар, пшеница, цимент, петрол и др.

Обусловен от броя на фирмите, олигополът бива:

- Олигопол с много малък брой фирми;

- Олигопол с относително голям брой фирми, но не всички контролират пазарната цена.

От гледна точка на това, дали поведението на фирмите се съгласува, или не, олигополът е:

- Олигопол със съгласувано поведение (заговорнически). Поведението би могло да бъде тайно или открито;

- Олигопол с несъгласувано поведение (незаговорнически). Пазарна структура, при която поведението на фирмата е реакция на поведението на другите участници.

В зависимост от съотношението между големите и малките фирми на олигополния пазар той може да се разграничи на:

- Симетричен пазар. При него фирмите имат относително еднаква пазарна позиция;

- Несиметричен пазар. Той се характеризира обикновено с една фирма с ясно изразена пазарна власт и допълващи я малки фирми.

Определен от типа конкуренция, олигополът се диференцира на:

- флуиден. При него конкуренцията е с еднородни продукти и е ценова;

- вискозен. Олигополен пазар с неценова конкуренция чрез диференцирани, взаимозаменяеми продукти.

2. Олигополът като пазарна структура (модели на фирмено поведение при олигополния пазар) 

Голямото разнообразие в олигополната пазарна структура затруднява теоретичните изследвания на олигопола. Особено трудно е да се направят абстрактно теоретичните обобщения, на основата на които да се изгради един теоретичен модел. Това е причината да съществуват много модели и да се счита, че анализът на олигопола е незавършен. Традиционно се анализират няколко олигополни модела: олигопол във формата на споразумение на цената; олигопол с една доминираща фирма; олигопол с пречупена крива на търсенето

А. Олигопол във формата на споразумение на цената - той се възприема като най-простия случай на олигопол. Конкурират се няколко едри фирми. Продуктът е еднороден. Договарят се за обема на производство и цената, като по този начин регулират пазара.

Ако не съществуваше олигополното договаряне, една фирма би могла да увеличи пазарното си присъствие чрез намаляване на цената. Така тя ще намали печалбата от единица продукция, но ще увеличи пазарния си дял. За да не загубят клиентите си и конкурентните си позиции, другите фирми също са склонни да направят това. От тази ситуация, която е възможна при повече фирми в отрасъла, печелят клиентите, но фирмите губят. Печалбите им намаляват. За да се елиминира неблагоприятния ефект, особено когато фирмите са относително малко на брой, те предпочитат да се договарят за обема на производство и за цената. Така печалбите им се максимизират, а пазарът се регулира.

Теоретичният анализ на олигопол във форма на споразумение за цената обикновено се осъществява на основата на “симетричен” олигопол. Тогава, когато в отрасъла например съществуват четири почти еднакви фирми, които имат еднакъв дял на пазара. Равновесното състояние на фирмата може да се представи графично така:

                                       Равновесие при “симетричен” олигопол

 

Анализ на графиката: приетото предварително условие предполага, че кривите на пределните разходи (MC) на фирмите са еднакви. Кривите на търсене (d) са производни от пазарната крива (D) и имат същата еластичност. Всъщност не съществуват различни криви на търсене за различните фирми, а еднаква пазарна крива на търсене за всички фирми. Равновесното състояние на фирмата е в точката Е, при пресичането на кривите на пределните приходи (MR) и пределните разходи (MC). Цената се определя от т. G на кривата на пазарното търсене (D). Тя установява равновесен обем Q. Печалбата, която фирмата реализира, се демонстрира чрез защрихования правоъгълник.

Б. Олигопол с една доминираща фирма - съществува, когато има една достатъчно голяма фирма, която чрез собствените си стратегии може да въздейства върху пазара. Тя би могла да остави част от пазара на по-малките фирми от отрасъла. В своя дял от пазара има поведението на монополист. Пазарът се определя като олигопол с една доминираща фирма, или “асиметричен” олигопол.

                                       Олигопол с една доминираща фирма

 

Анализ на графиката: графиката представя двете криви на търсене – на отрасъла D и на доминиращата фирма d. Кривата d се определя, като от отрасловата крива се приспадне предлагането на останалите фирми в отрасъла LC. Трябва да се забележи, че фирмената крива на търсене е по-еластична от отрасловата. Дължи се на факта, че с увеличаването на цената от доминиращата фирма купувачите на останалия пазар се увеличават, а на фирмата намаляват. Доминиращата фирма максимизира печалбата си при MC = MR, цена Р0 и обем Q₀ (NL). Обемът Q₀ (LC) е предлагането на останалите фирми.

Олигополното равновесие се различава от равновесието при съвършена конкуренция и при чистия монопол. Ако приемем обстоятелствата на съвършената конкуренция, равновесната точка би била G. Предлагането в отрасъла би се определяло от т. Е, при цена Р₂ и обем Q₂. При чистия монопол равновесното положение на фирмата би се определяло от т. В при цена Р₃ и обем Q₀, при което се реализира монополна печалба.

Разновидност на този модел е моделът на “лидерство в цената”. При него една фирма, естествено голяма, обявява собствената си цена, а другите фирми се придържат към нея. Единната цена в отрасъла се установява без предварително договаряне. Съглашението е неявно. При този модел също са възможни различни варианти. Каква цена ще определи фирмата - лидер, зависи от поведението на останалите в ограничаването на производството. Ако другите фирми ограничават своето производство или запазват пазарните си дялове при повишаването на цената, ценовият лидер може да установи общо максимизираща печалбата цена. Ако другите фирми не ограничават производството при увеличената цена, ценоопределящата фирма установява цена, максимизираща нейната собствена печалба.

В. Олигопол с пречупена крива на търсене - модел на олигопол с пречупена крива на търсене. Този модел (на американския икономист Пол Суизи) изгражда пазарна структура, при която фирмата лидер в цената се следва от другите фирми, когато намалява цената, но не и когато я увеличава. Следователно еластичността на търсенето е различна, когато цената се повишава и когато пада. Търсенето е по-еластично при повишаваща се цена и по-нееластично при понижаване на цената, в резултат на което кривата на пределните приходи се пречупва.

                  

                                                   Олигопол с пречупена крива на търсене

 

Ако първоначалната цена е на равнище Р и фирмата реши да я повиши, тъй като другите фирми не я следват, тя се сблъсква с еластично търсене. Повишената цена ще намали търсенето на продуктите на фирмата и съответно нейния пазарен дял. Ако тя намалява цената, търсенето няма да реагира със същата еластичност, защото всички други фирми ще следват намаляването. Тогава търсенето на продуктите на фирмата няма да се увеличи и няма да повлияе на нарастването на пазарния й дял. Кривата на пределния приход (MR), отразяваща промените в търсенето, е също пречупена. До т. Е₁ тя отразява фирмената крива на търсене, от т. Е₂ – отрасловата крива на търсене. Фирмата максимизира печалбата MR = MC във всички точки между Е₁ и Е₂, при обем Q. Наляво от него пределните приходи са по-големи от пределните разходи и, обратно, при обем надясно от Q. Изменението на пределните разходи на фирмата променя положението на кривата МС, без това обаче да предизвиква промяна в цената. Това фактически е доказателството за относително постоянната цена при олигополистичната конкуренция

3. Теория на игрите

А. Приложение на теория на игрите при анализа на олигопола - няма съмнение, че в олигополната пазарна структура стратегическото поведение на фирмите е взаимозависимо. Това, че изборът на една фирма зависи от избора на друга, предопределя използването на теорията на игрите в изследването на олигополната зависимост. Теория на игрите е съвременно изследване на олигополните пазари. Теория на игрите има за цел да оптимизира взаимозависимия избор. Дава възможност участниците да определят начините на перфектна игра.

В зависимост от това, дали поведението на играчите се съгласува, или не, игрите могат да се разграничат на:

- некооперативни игри - съответстват на олигопол с несъгласувано поведение. Всяка фирма сама определя своята стратегия, имайки предвид поведението на своя конкурент.

- кооперативни игри - съответстват на олигопол със съгласувано поведение. Фирмите договарят поведението си.

В зависимост от получения резултат игрите биват:

- игри с нулева сума - резултата е постоянен, при което Пч за единия играч, при равни други условия, означава Зб за другия. Реализира се оптимумът на Парето

- игри с ненулева сума – резултатът зависи от общото поведение на играчите, стратегията е оптимална поотделно за тях и за всички едновременно.

А. Доминантни стратегии – Те могат да се изследват чрез т. нар. матрица на отплатата (печалбата). В играта участват две фирми – фирма А и фирма В. Те избират обема на предлагане или цената чрез собствените си стратегии. Резултатите от използваните стратегии са посочени в таблицата:

Фирма А/B	Стратегия M	Стратегия N
Стратегия M	200; 200	200;150
Стратегия N	150; 300	250; 250

Ако фирма А играе със стратегия М, фирма В ще избере също стратегия М,  защото ефектът й е по-голям (200 > 150) и обратното. Следователно и двете фирми ще изберат стратегия М като реализираща по-добър резултат. Тя се определя като доминантна стратегия. Играта между фирмите има само едно равновесие

Б. Равновесие на Джон Неш – то се постига, когато избраната стратегия максимизира Печалбите при даден избор на другия играч. Тоест фирмата избира изгодна за нея стратегия (да максимизира печалбата си) при дадено поведение от другата фирма.

Фирма А/B	Стратегия M	Стратегия N
Стратегия M	200; 200	200; 150
Стратегия N	150; 300	250; 250

Ако фирма А играе със стратегия М, фирма В ще избере стратегия М (200 > 150). Ако фирма В играе със стратегия М, фирма А отговаря със стратегия М (200 > 150).

Стратегия М е взаимоизгодна и това е равновесието на Неш. Ако фирма А играе със стратегия N, фирма В ще избере стратегия М (300 > 250). Но стана ясно, че ако фирма В играе със стратегия М, фирма А отговаря със стратегия М. Следователно стратегическата двойка (N, N) не е равновесие по Неш. Но може да има повече от едно равновесие на Неш.

Следователно равновесието на Неш се постига, когато очакваното поведение на конкурента се потвърди или когато стратегията на другия играч остава същата. Това фактически е равновесието на Курно, когато очакваните поведения съвпадат. Затова много често подобно равновесие се определя като равновесие на Курно-Неш. Необходимо е да се отбележи, че моделът на Неш е игра с много хора (фирми) .  

В. Дилема на затворника - нейната същност може да бъде представена така: двама затворници са обвинени в извършване на едно престъпление. Изолирани са и не поддържат връзка. Те имат няколко алтернативи на поведение, от които зависи тяхното решение. Ако двамата си признаят, всеки ще получи затвор в рамките на 4 г. Ако никой не си признае, двамата могат да получат по 1 г. затвор. Ако единият си признае, ще бъде освободен, а другият, които не си признава, ще бъде осъден за 8 години.

Затворник А / B	Признава	Не признава
Признава	4; 4	0; 8
Не признава	8; 0	1; 1

Ако затворник А не признае вината си, рискува от това да се възползва затворник В. Каквато и алтернатива да избере затворник А, затворник В печели, като си признава. Същото е положението на затворник В, които рискува да загуби предимство ако не признае. По тази логика вероятно и двамата ще признаят и равновесната ситуация е по-четири години затвор. Резултатът би бил друг, ако играчите биха могли да взаимодействат и се договорят, независимо, че взаимните измами са възможни.

В същото положение са и две фирми на олигополния пазар. Фирмите са обединени в картел, следователно става дума за игра на преговори за двама. Общата печалба е 1000 лв. Ако двете фирми спазват договореностите, биха могли да печелят по 500 лв. При допускането, че едната фирма не се съобразява с картелните решения, би могла да увеличи печалбата си на 700 лв. при положение, че другата фирма няма да промени предлагането си и при тази ситуация ще печели 300 лв. Ако и другата фирма отговори с увеличаване на предлагането, т. е и тя не спази договореностите, и двете ще печелят по 300 лв.

Фирма А / B	Не спазва	Спазва
Не спазва	300; 300	700; 300
Спазва	300; 700	500; 500

Ситуацията има характеристиките на дилемата на затворника и показва, че печалбите се максимизират, когато фирмите спазват договореностите. Но всяка от тях има възможност да печели, когато не се съобразява с тях. Точно поради това измамата е доминантната стратегия и на двете фирми, независимо че и двете биха печелили, ако спазваха уговорките. Този модел потвърждава, че олигополите със съгласувано поведение също са нестабилни.

Теория на игрите доказва, че олигополът е такава пазарна структура, при която стратегията на една фирмата зависи от информацията, с която тя разполага и оценката, която дава за поведението на другата фирма. От това зависи фирменият стратегически избор и олигополната пазарна еф.