МОНОПОЛИСТИЧЕСКА КОНКУРЕНЦИЯ

1. Обща характеристика на монополистическа конкуренция. 

Характеристиките на голяма част от съвременните пазари все по-рядко отговаря на теоретичните модели на съвършената конкуренция и на монопола. Много често те съдържат черти и от двете. Затова пазар, който съчетава в себе си елементи на конкуренция и монопол и съвместява предимствата на съвършената конкуренция и на монопола, много често се нарича монополистично-конкурентен пазар.
Монополистическата конкуренция е такава пазарна структура, при която много на брой фирми, с различен, но относително малък пазарен дял произвеждат диференциран продукт. Това именно им позволява монополистично влияние върху пазара.

Наколко характеристики обособяват монополистическата конкуренция:

- Голям брой продавачи. Малкият пазарен дял, който имат ги прави независими един от друг. Поведението на една фирма не е съобразено с поведението на другите;

- Диференциран продукт. Това е продукт, който задоволява дадена потребност, но специфичните качества, които има го правят друг продукт. Диференцираните продукти са аналогични, но не и еднакви. Диференциацията се постига в резултат на различни технологии, дизайн, реклама, отношения с потребителите и т. н.;

- Диференцираният продукт е източник на монополно положение на фирмите. В границите на различния продукт, който те предлагат имат пазарна власт – възможност да определят цената;

- Относително свободно влизане и излизане в отрасъла. Производството на фирмите е в обем, който не може да гарантира големи икономии от мащаба. Капиталът не е голям. И всичко това благоприятства навлизането на други фирми в производството. Но то не става абсолютно свободно, защото патентите, търговските марки, пазарната репутация ограничават междуотрасловото движение. С други думи, монополистическият пазар не издига високи бариери за навлизане на нови конкуренти, но все пак такива има;

- Конкуренцията е неценова, персонифицирана, с близки заместители. Възможността да определят цената на собствения си продукт, елиминира ценовата конкуренция на монополистичните пазари. Тя се осъществява с неценови средства – качество, реклама, конкуренция за потребители и т. н. Принадлежността на фирмите към дадена продуктова група ги поставя в определени връзки и персонифицира конкуренцията. Фирмите могат да печелят конкурентни позиции като налагат на пазара сходни продукти, близки заместители.

2. Крива на търсенето в условията на монополистическа конкуренция

При монополистическа конкуренция съществуват две криви на търсене – фирмена и пазарна: 

А. Фирмената крива на търсене (d) - илюстрира търсенето на продукта на фирмата, който е различен от продукта на останалите фирми. 

Б. Пазарната крива на търсене (D) - показва търсенето на стоки близки заместители, стоки от една продуктова група, произвеждани от голям брой фирми. 

И двете криви имат отрицателен наклон, но с различна еластичност. Фирмата се явява единствен продавач в пазарния сегмент, който заема. Това й позволява да формира собствена цена, която обаче среща ограничението на двете криви на търсене. Ако фирмата увеличава цената, тя не би загубила всичките си клиенти, поради това, че търсенето се определя, в голяма степен, от диференцираните свойства на продукта. Но според ценовата зависимост, обемът търсена стока намалява. Той намалява и от факта, че съществуват близки заместители, което прави търсенето на продукта на фирмата по-чувствително към цената. Ако фирмата намалява цената, конкурентните фирми биха направили същото, за да запазят клиентите си. Обемът продадена стока за фирмата би намалял, определен от пазарната крива на търсене. Следователно фирмената крива на търсене е по-еластична от пазарната. Нейната еластичност зависи от степента на диференцираност на продукта и от броя на конкурентите. Фирменото равновесие е в точката на пресичане на фирмената и пазарната крива на търсене.

Фирмена и пазарна крива на търсене

 

Търсене на фирмата в условията на монополистическа конкуренция

Както при чистия монопол фирмената крива на търсене съвпада с кривата на средните приходи (AR). Кривата на пределните приходи (MR) е под нея, тъй като цената е по-ниска от пределните приходи за даден обем производство.

3. Краткосрочно и дългосрочно равновесие в условията на монополистическа конкуренция

А. Краткосрочно равновесие на фирмата при монополистическа конкуренция - поради мястото, което фирмата заема на монополистичния пазар, тя може да определя едновременно цената и обема продукция. Нейната цел е да максимизира печалбата. Общото условие MC = MR е валидно и тук.

              Краткосрочно равновесие на фирмата (с печалба)

 

Обемът на производство фирмата определя от пресечната точка на кривата MC и MR, т. Е. Цената се фиксира от кривата на търсенето в т. Е₁. Следователно обем Q и цена Р максимизират печалбата на фирмата. Но както е известно това условие не е достатъчно. Необходимо е приходът да се съпостави с направените разходи. При максимизиращия печалбата обем, средните разходи са С и са по-ниски от цената. В резултат - СМЕ₁Р е икономическата печалба на фирмата. Възможно е средните разходи (AC) да са по-високи от цената (p).

Краткосрочно равновесие на фирмата (със загуба)

 

Печалбата се максимизира при обем Q и цена Р, която е по-ниска от средните разходи. Фирмата не е в състояние да покрие направените разходи и реализира загуба. РЕ₁МС е загубата за фирмата. Когато средните разходи (AC) и цената (p) съвпадат, фирмата реализира нулева икономическа печалба, т. е. тя няма нито печалба, нито загуба. Може да се обобщи, че в краткосрочен период поведението на фирмата при монополистическа пазарна структура съвпада с поведението на фирмата при чист монопол.

Б. Дългосрочно равновесие на фирмата при монополистическа конкуренция - в краткосрочен период монополистичното влияние на фирмата е по-ясно изразено. Но доколкото изградените бариери за навлизане и напускане на отрасъла са слаби и между фирмите съществува конкуренция, в дългосрочен период монополистичното поведение е по-малко възможно и краткосрочното равновесие не може да се запази продължително време.

Икономическата печалба привлича в производството нови фирми. Пазарната крива на търсене се измества надолу и наляво. Предлагането на близки заместители се увеличава, търсенето става по-еластично, пазарният дял на фирмата се стеснява и търсенето на нейния продукт става по-чувствително към цената. Фирмената крива на търсене се измества наляво и надолу. За да запази конкурентните си позиции, фирмата прави разходи за подобряване на продукта, за реклама и т. н. Кривата на средните разходи се премества надясно и нагоре. Икономическата печалба намалява. Когато кривата на търсене (d) приеме положението на допирателна към кривата на средните разходи (AC), фирмата реализира нулева икономическа печалба.

Загубата в краткосрочен период стимулира излизането на фирми от производството. Конкуриращите се близки заместители намаляват. Фирмената крива на търсене се измества надясно и нагоре, в резултат на което загубата намалява. Тя напълно изчезва когато кривата на търсене стане допирателна на кривата на средните разходи, а фирмата реализира нулева печалба. Следователно в дългосрочен период конкуренцията елиминира положителните или отрицателните икономически резултати и фирмата реализира нулева икономическа печалба. Поведението й е аналогично на фирмено поведение при съвършена конкуренция.

Дългосрочно равновесие на фирмата

 

Максимизиращият печалбата обем е Q, цената е Р, която съвпада със средните разходи и фирмата реализира нулева икономическа печалба в Е1.

4. Неценова конкуренция и разходи за реклама

В  отговор на различията в потребителските предпочитания фирмите разширяват кръга на предлаганите продукти и се стремят да заемат определена ниша на съответния пазар. В много отрасли произвеждания продукт е диференциран, т. е. продуктите са подобни, но не еднакви, или поне така се възприемат от потребителите. Производителите разчитат на неценова конкуренция, свързана с диференциация на продукта и реклама.

В условията на монополистическа конкуренция пазарите се характеризират с непрекъснато развитие и подобряване на продукцията и запазване на изкл. в нейното предлагане чрез търговски марки. Диференциацията на продуктите може да се засили чрез реклама, като се създаде елемент на привързаност към дадена марка.

Често фирмите са склонни да се конкурират чрез подобряване на продуктите си, отколкото чрез цените. Така са в състояние да реализират допълнителна Пч, докато техните постижения не станат достъпни за конкурентите им. Важни аспекти на продуктовата диференциация са предоставяните услуги и условията, при които се извършва продажбата на стоките. Достъпността също може да е основа за диференциация. Понякога става на базата на въображаеми различия, създадени чрез реклама, опаковка, използване на търговска марка и т. н. Характерният за монополостическата конкуренция подход за диференциране на продуктите води до използване на реклама и марково име. Развивайки своята комуникационна дейност, фирмата полага усилия за увеличаване на пазарния си дял и засилване привързаността на потребителя към предлагания от нея диференциран продукт. Когато съдействат за разширяване на производството, успешните рекламни дейности позволяват на фирмата да се възползва от ефекта на мащаба и да понижи разходите за 1-ца продукция. От друга страна, рекламната дейност е свързана с разходи и прибавени към производствените разходи означават по-високи средни разходи. В този контекст, както и предвид по-общия социален ефект на рекламата, съществуват различни мнения и оценки за нейното въздействие:

- Привържениците на рекламата - подчертават, че тя стимулира конкуренцията, като прави информацията по-достъпна за потребителите и позволява сравняване на пазарните участници, продукти и цени.

- Критиците на рекламата - подчертават негативните й аспекти, считайки, че тя се използва за ограничаване на конкуренцията и манипулиране на потребителските предпочитания. Предвид факта, че голяма част от рекламите се обръщат към емоциите, а не към разума на потребителя, информационната и функция отслабва.

Следователно рекламната дейност генерира както разходи, така и ползи. От гл. т. на икономическата теория основен интерес предизвиква въпросът за въздействието й върху степента на конкуренция.  

5. Монополистическа конкуренция и икономическа ефективност

Монополистическата конкуренция е пазарна структура с по-ниска икономическа ефективност от съвършената. Както при чистия монопол пазарната цена е по-висока от тази при съвършена конкуренция, а предлаганият обем е по-малък. Благоденствието на обществото намалява, защото в краткосрочен период то би могло да произвежда по-голям обем продукция, при по-ниска цена. При дългосрочно равновесие цената (p) е по-голяма от пределните разходи (MC), съвпада със средните разходи (AC), но не с техния минимум. Следователно фирмата не използва ефективно икономиите от мащаба и не оптимизира производствения си капацитет. Минималните средни разходи се постигат с обем Q1, което означава, че фирмата има излишен производствен капацитет или неизползвани производствени мощности (QQ1). За да се постигне ресурсна и производствена ефективност, трябва p = МС = min AC. Пазарът при монополистическа конкуренция не ги постига, защото min AC < p > MC.

За да намали конкурентния натиск и да постигне пазарно преимущество, фирмата използва конкурентния ефект на диференцирания продукт. Разнообразява асортимента и функционалните особености на продукта, подобрява качеството и дизайна, засилва рекламата и утвърждава марковото име, предоставя допълнителни услуги и изгоди на потребителите, стимулира потребителските предпочитания и т. н. В този смисъл конкуренцията при монополистическа пазарна структура е повече неценова. Конкурентните предимства и икономическата печалба на фирмата съществуват докато други фирми, диференцирайки продукта си стеснят пазарния й дял и спечелят потребителите.

Поддръжниците на монополистическата конкуренция считат, че тя е сигурен стимул за развитието на производството и позволява изборът на потребителите да се осъществява в голямо разнообразие от продукти, а потребностите да се задоволяват на по-високо равнище. Според противниците й, неценовата конкуренция повишава разходите за създаване и рекламиране на несъществени, несъществуващи или безсмислени различия между продуктите, което повишава цените и увеличава обществената загуба. Но в крайна сметка цената за избора в огромно разнообразие от стоки е неефективността на монополистическата конкуренция.